Presentation_Dobrich_2012_BisPa_Final.ppt

eHealth is one of the six market segments identified as key to the future growth of the European economy and includes a range of tools based on information and communication technologies. These tools are used to support and improve disease prevention, diagnosis, treatment, monitoring and management of health and lifestyle.

eHealth is the cost-effective and safe use of information and communication technologies to support health and health-related areas, including health services, health surveillance, health literature, as well as health education, knowledge and research

1. СЪЗДАВАНЕ НА ЦЕНТРОВЕ ПО ОБРАЗНА
ДИАГНОСТИКА – НОВ ПОДХОД В
СЪВРЕМЕННОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
В БЪЛГАРИЯ
РЕГИОНАЛЕН ПРОЕКТ ЗА
ТЕЛЕМЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ПО ОБРАЗНА
ДИАГНОСТИКА
В ОБЛАСТ ДОБРИЧ
Д-Р БИСЕРКА ПАЧОЛОВА
ДИРЕКТОР НА РЗОК – ДОБРИЧ
Гр.Добрич, Септември, 2012 г.

2. Електронното здравеопазване е един от шестте пазарни
сегмента, определени като ключови за бъдещия растеж
на Европейската икономика и включва редица средства,
базирани на информационните и комуникационните
технологии. Тези средства се използват за подпомагане
и подобряване на профилактиката на заболявания,
поставянето на диагнози, лечението, контрола и
управлението на здравето и начина на живот.
Дефиниция на СЗО
„Електронно здравеопазване е икономически ефективно и е
безопасно използване на информационните и комуникационни
технологии в подкрепа на здравето и здравеопазването, свързани с
области, включително и здравни услуги, здравно наблюдение,
здравна литература, както и здравното образование, знания и
научни изследвания“

3. .
Електронното здравеопазване обхваща
взаимодействието между пациентите и
доставчиците на здравни услуги,
предаването на данни между
институциите или общуването между
пациенти или между здравни
професионалисти

4. Инструментите на електронното здравеопазване
допринасят за наличността на потенциално
животоспасяваща здравна информация, където и
когато е необходима - критичен въпрос при
увеличаването на трансграничното движение на
граждани и пациенти.
Електронното здравеопазване може да донесе
значителни ползи за цялата общност чрез подобряване
на качеството на здравеопазването и достъпа до него.
То допринася за функционирането на ориентирани към
гражданите здравни системи и за цялостната
ефикасност, ефективност и устойчивост на здравния
сектор.

5. Съгласно съвременното разбиране електронното
здравеопазване представлява комплекс от мерки,
базирани на организационна, технологична и правна
рамка и обхващащи целия аспект на функциониране
на здравната система.
Накратко понятието включва голяма част от
медицинската информатика , но в по, по--голяма
степен дава приоритет на доставката на клинична
информация , грижи и услуги, отколкото на функциите ,
на технологиите.

6. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЕЛЕКТРОННОТО
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
Качествено здравно обслужване;
Медицина, базирана на доказателства – електронното
здравеопазване трябва да подпомогне вземането на
медицински решения;
Равнопоставен достъп – даване на възможност на
всички граждани за достъп до медицинска информация
чрез интернет;
Повишаване на възможностите на гражданина за избор
на здравни услуги;
Ефективност – една от основните цели на
електронното здравеопазване е да се повиши
качеството и обема на предлаганите услуги в
здравеопазването, като при това се намалят разходите;

7. Насърчаване на нов вид взаимоотношения между
гражданите и здравните институции, при които
решенията се вземат с участието на двете страни;
Адекватна подготовка на здравни кадри;
Оперативна съвместимост на
информационните
системи в здравеопазването;
Еднакво качество на здравните
грижи, независимо от географското
положение на лечебното заведение и
националност на пациента;

8. Етичност – електронното здравеопазване създава нови
форми на взаимоотношения между пациент и лекар, и
поставя нови предизвикателства и етични проблеми
във връзка с он-лайн практики, информирано съгласие,
практики, конфиденциалности др.;
Равенство – електронното здравеопазване ще улесни
равния достъп на различни социални слоеве до
здравни грижи с добро качество и своевременност

9. Разработването на този проект е в съответствие с
тенденцията за създаване и развитие на електронното
здравеопазване в страните – членки на ЕС, което
осигурява значително подобряване на качеството и
ефикасността на медицинското обслужване, по – добър
достъп и равнопоставеност на пациентите.
В програмата на Европейската комисия за развитие
на информационното общество от 2010 г. един от трите
основни стълба е „По- добри публични услуги и качество
на живот чрез ИКТ”. i2010 - Европейско информационно
общество за растеж и заетост i2010 е рамка за политиката
на ЕС по информационното общество и медиите (2005-
2009).
Тя насърчава положителния принос на
информационните и комуникационните технологии (ИКТ),
които влияят позитивно върху икономиката, обществото и
качеството на живот.

10. Лисабонската среща на Европейския Съвет през март
2000 г. постави пред страните от Европейския съюз
стратегическата цел да превърнат своите икономики в
най-динамичните и конкурентноспособни, базирани на
знанието. Европейския Съвет препотвърди тази
стратегическа цел и даде мандат за ускорено развитие
на Информационното общество и информационните и
комуникационните технологии. Електронното
здравеопазване е важен компонент в
Информационното общество и беше изведен като
основен приоритет в европейските планове за развитие,
които се фокусират върху способността на ИКТ за
намаляване на потреблението на енергия,
поддържането живота на застаряващите граждани,
революция в здравните услуги и предоставянето на по-
добри обществени услуги.

11. Новата инициатива на Европейската комисия i2010
отдели значително място за въвеждането на
електронни здравни карти и единна информационна
система като основна и неделима част от
съвременното модерно здравеопазване.

12. Мисия:
Мисията на проекта е да осигури
квалифицирана медицинска помощ за широки
групи от населението, особено за тези които
имат затруднен достъп, чрез предлагане на
достъпни, постоянни и своевременни здравни
услуги – консултации от водещи специалисти и
предаване на здравна видеоинформация.

13. Цели на проекта:
Подобряване на достъпа на населението до
високоспециализирана и квалифицирана медицинска помощ по
образна диагностика.
Подобряване на качеството на медицинската помощ, чрез
използване на възможностите за консултация с повече от един
специалист.
Постоянна връзка (24h) на лечебните заведения с други такива
извън пределите на Р. България от които е необходима база
данни.
Постигане на бързина и своевременност при поставяне на
диагнозата.
Модернизиране, усъвършенстване и подобряване на
медицинската помощ в област Добрич.
Осигуряване на най-висок стандарт на обслужване и защита на
данните на пациента според съвременните IT технологии чрез
изграждане на система за дигитализация на конвенционалните
рентгенови образи.
Свързване на всички лечебни заведения в единна
информационна мрежова структура и дългосрочно архивиране на
образите и свързаната с тях информация.

14. Основни задачи при изграждането на регионален център по
образна диагностика
Във връзка с“European eHealth action plan” България е приела
през април 2006 година Национална стратегия за внедряване на
електронно здравеопазване в България (eHealth ).
В стратегията са предвидени следните мерки, чиито
принципи за залегнали в проекта за създаване на регионален център
по образна диагностика:
Изграждане на комплексни и интегрирани помежду
си, както и с външни приложения болнични информационни системи;
Изграждане на подходяща база за развиване на
телемедицински проекти;
Изграждане на необходимата инфраструктура за
нормално функциониране на системата на здравеопазването –
мрежи, свързващи устройства, и други;
Внедряване на софтуерни приложения за комплексно
обработване на информацията в реално време, в това число:
електронни направления, електронни рецепти, лабораторни данни и
други изследвания;

15. Създаване на пълно електронно-медицинско пациентско
досие – съвкупност от хоризонтална колекция от
електронна здравна информация, касаеща здравето или
здравните грижи за гражданина; моментален електронен
достъп до информация за лице или популация, от
оторизирани потребители ; осигуряване на сведения и
поддръжка при вземане на решения с оглед подобряване
на качеството, безопасността и ефективността на
грижата за пациента.

16. Пълното електронно - медицинско пациентско досие е
съвкупност от хоризонтална колекция от електронна
здравна информация, касаеща здравето или здравните
грижи за гражданина. То дава възможност за:
- моментален електронен достъп до информация
за лице или популация от оторизирани потребители;
- осигуряване на сведения и поддръжка при
вземане на решения с оглед подобряване на
качеството, безопасността и ефективността на грижата
за пациента;
- пълноценна комуникация и с международни
институции в сферата на здравеопазването

17. Терминът “телемедицина” е въведен от R.Mark в
1974 година и обединява множество
телекомуникационни и информационни методи,
използвани в здравеопазването.
Според N.Brown /ръководител на телемедицински
проект в Орегон/ телемедицината е използване на
телекомуникацията за представяне на медицинска
информация и услуги, като “нещо средно” между
простото обсъждане на клинически случаи между двама
лекари по телефона и провеждане на интерактивна
видео – консултация.

18. WHO /СЗО/ в 1997 година въвежда по-широко
понятие – телематика, означаващо дейност,
услуги и системи, свързани с оказване на
медицинска помощ на разстояние,
посредством информационно-комуникационни
технологии, ориентирани към развитие на
здравеопазването и осигуряване на
медицинска помощ с високо качество.

19. Изграждането на телемедицински системи и мрежи е съставен
елемент на информатизацията и електронизацията на
здравеопазването. Телемедицината е свързана с развитието на
глобалната мрежа /Internet/, чрез която се осъществяват
принципно всички задачи и функции. Използването на Интернет
и телекомуникационните технологии стана неотменима част на
медицинската наука и практика. Чрез Интернет могат да се
предава информация в образи и в реално време.
Основавайки се на стратегията за електронно
здравеопазване, предложеният проект има за цел
дигитализация на отделенията по образна
диагностика във всяко лечебно заведение на
територията на област Добрич и изграждането на
телемедицински център, в който ще се получава,
разчита, обработва и поддържа информацията,
получена при извършването на образните
изследвания. Информацията е систематизирана
съобразно реализирани и функциониращи системи в
световен мащаб и отговаря на медицинските
стандарти за комуникации.

20. Основни функции:
Осигурява ефективни, бързи и висококачествени средства за
работата на наличната конвенционална рентгенова техника,
ползваща филми, чрез дигитализация посредством CR технология.
Изграждане и поддържане на архив от образи (PACS), за тяхното
съхранение в DICOM формат, достъпен за всички отделения на
болницата.
Подобрява организацията на работа в отделенията по образна
диагностика, както по време на преглед на пациентите така и при
разчитането на образите и докладването на случаите.
Осигурява на високоскоростна DR система за дигитална
рентгенография за работа в условия на голям поток от пациенти.
Осигурява на непрекъснатост на работата с 24 часово присъствие
на лекар в центъра, своевременност, спешност и сигурност при
поставяне на диагнозата.
Осигурява сигурност и конфиденциалност на данните за пациента,
висока надеждност за достъп и оптимизирано използване на WAN
и LAN ресурси в болницата.

22. Здравно-демографска ситуация в региона
Добрич е една от областите с лоша
инфраструктура, ниска здравна култура и лош
социален статус на населението в по-отдалечените
села и недостиг на специалисти. Заболеваемостта е
по-висока в сравнение със средните показатели за
страната. Наблюдават се следните тенденции:
Продължава намаляването на демографския
ресурс на областта, като това се дължи на общото
застаряване на населението, изразено по- категорично
в селата.
Все още естествения прираст на областта е
отрицателен, като съществуват големи различия в
неговите нива в различните общини;
Продължава да се покачват стойностите на
детската смъртност, особено в общините-Шабла и
Крушари;

23. Област Добрич е на едно от първите места в
страната по заболеваемост от инсулти и на едно от
водещите места за сърдечно-съдовите и онкологичните
заболявания.
Нарастване на смъртността, особено в
трудоспособната и творческата възраст. Едни от причините
за това са лошата инфраструктура на областта, недостиг на
човешки ресурс /достатъчно квалифицирани специалисти/
и недостатъчно добро техническо оборудване.
Повишената обща заболеваемост за областта се
дължи на трудните условия на живот, стреса от
икономическата несигурност, понижената устойчивост и
адаптивност както на отделния индивид, така и на цялата
популация, нарушеното хармонично физическо развитие и
дееспособност както на подрастващи, така и на възрастното
население и затруднение в достъпа до квалифицирани
медицински услуги.

24. Структура на регионалния център
1.В регионалния център работят лекари-специалисти по
образна диагностика
2.Хардуерно и софтуерно оборудване, позволяващо
работа в непрекъснат режим по получаване и
разчитане на информацията, получена от структурите
по образна диагностика; поставяне на диагноза;
изпращане на необходимата информация до пациента
и лечебните заведения за болнична и извънболнична
помощ.
3.Интернет комунукационни връзки на центъра с
пациентите, лечебните заведения от региона, лечебни
заведения извън региона – в страната и извън
страната.

25. ФУНКЦИОНАЛНА СТРУКТУРА НА ТЕЛЕМЕДИЦИНСКИЯ ФУНКЦИОНАЛНА СТРУКТУРА НА ТЕЛЕМЕДИЦИНСКИЯ
ЦЕНТЪРЦЕНТЪР 
Структура по образна диагностика
 
Основни компоненти:
Сomputer Radiography (CR) - Безфилмова система, която
замества химичния процес на проявяване на филмите с
дигитална система за рентгенография с висока резолюция.
 
Picture Archiving and Communication System (PACS) - Система
за архивиране на образи и комуникация – това не е просто
една картотека от образи, а система която съдържа всичко
необходимо за подобряване на организацията на работа в
болницата, както в отделенията по образна диагностика, така и
при клинична работа, така че с наличните ресурси да може да се
обработи по-голям поток от пациенти.

26. Electronic Medical Record (EMR)- Електронно досие на
пациента – Използва данни за пациента осигурени от БИС и ги
синхронизира и свързва автоматично с образите на пациента от
PACS, като ги прави достъпни едновременно. Това става
възможно посредством следните три нива:
1.Модификация на БИС за добавяне на HL7 съобщения за ADT
(Admissions, Transfer and Discharge) на пациента, графика за
прегледи (ORU) и докладванeто на информацията (ORM).
2.PACS HL7 приемник, който интерпретира и складира
информация за пациента (име, пол, и т.н.) от HL7 съобщенията, с
цел да синхронизира данните от БИС и PACS.
3.Третото ниво дава възможност за едновременен достъп до
образи и информация посредством едно влизане в системата,
съхраняваща както DICOM така и не-DICOM информация в
електронното досие на пациента.

27. Direct Radiography (DR) - Система за директна
рентгенография, която комбинира рентгеновата техника с
дигитални сензори за получаване на образа в един апарат. Това е
най-модерната технология на рентгеновата техника в световен
мащаб.
Дълготрайно архивиране (Основна база данни за
пациента) – второ ниво на архивиране на образи и данни с
DICOM или не-DICOM характер под формата на електронно
досие на пациента относно информация от голям период време.
Versatile Intelligent Patient Archive
(VIPa) - Вторичен архив
Управлява се от сървър, работещ с
мениджър на данни с обща връзка с PACS
за много бързо придвижване на пациентски
досиета.

28. Библиотека с магнитни носители:
 
Медицински Лазерен Принтер
DICOM лазарен принтер приема образите изпратени от
PACS-а директно или от DICOM работни станции

29. Лечебно заведение Регионален център
RIS
DR
MRI
X-ray
Mammo
CR
US
Интернет
PACS
ЛЕКАРИ

30. Ефективност на проекта.
1.Преки ползи от проекта.
1.1.Подобряване на достъпа на населението да
висококвалифицирана помощ по образна диагностика,
предоставяна своевременно, непрекъснато и с
необходимото качество.
1.2.Бърза и адекватна диагностика със скъсяване пътя
на пациента чрез препращане на образи.
1.3.Намаляване на лъчевото натоварване на пациента
и медицинския персонал, поради ограничения брой
експонации / не се налага да се правят допълнителни
рентгенови изследвания, тъй като рентгеновият образ
може да се коригира софтуерно/.
1.4.Повишаване качеството на рентгеновата
диагностика с възможност за визуализация на структури
в пълния диапазон от плътности.

31. 1.5.Подобряване квалификацията на лекарите чрез
възможностите за телерентгенология /обмен на информация и
възможности за консултация с висококвалифицирани
специалисти/, което е гаранция за подобряване на качеството на
медицинското обслужване, вкл. Получаване на консултации от
университетски центрове в страната и в чужбина.
1.6.Улесняване на обслужването в отделенията за образна
диагностика в лечебни заведения, в които има недостиг на
рентгенолози и лаборанти. Отпада необходимостта всяка болница
да разполага със лекари-специалисти по образна диагностика.
1.7.Отпада необходимостта от създаване и поддържане на
рентгенова лаборатория, спестяват се разходите за закупуване на
рентгенови филми
1.8. Оптимизиране/намаляване на разходите, свързани с
образните изследвания.
 

32. БЛАГОДАРЯ
ЗА ВНИМАНИЕТО