композиция на текста.Една от предпоставките текстът да бъде цялостна единица, е наличието на композиция, .docx

Една от предпоставките текстът да бъде цялостна единица, е наличието на композиция, която да включва отделните части на текста в единна цялост по определена композиционна схема.

1. КОМПОЗИЦИОННА СТРУКТУРА НА ТХ
Една от предпоставките текстът да бъде цялостна единица, е наличието на композиция,
която да включва отделните части на текста в единна цялост по определена
композиционна схема.
Под термина композиция (К) се разбира схема, според която съдържанието на текста се
разпределя в отделни части, които изпълняват определени функции. Т.е. композицията
е тясно свързана със структурирането на смисъла на текста.
К осигурява повърхнинното изразяване на смисловата свързаност на текста,
формалната му и съдържателна цялост, завършеност и отграниченост като автономно
образувание.
Композиционното изграждане на текста може да се разглежда в два аспекта:
1) реализирането на композиционни блокове, които са ясно отграничени и фиксирани
по повърхността на текста – увод, изложение и заключение
2) реализирането на функционални структури, които не са фиксирани на точно
определено място в текста, а се реализират по цялата негова повърхност като линейно
се разполагат по нея, но не са компактно разположени и не са ясно отграничени като
самостоятелни цялости – темпорална, пространствена, модална, комуникативна,
актантна структура на текста.
КОМПОЗИЦИОННИ БЛОКОВЕ
Най-често срещаното разчленение на текста включва три композиционни блока - увод,
изложение и заключение.
Уводът носи информация, която въвежда в същинската част на текста. Той може да
съобщи причините за появата на текста, обстоятелства около създаването му, да
формулира темата на текста, да насочи към целите и задачите, които преследва текстът
и пр. Когато текстът е кратък по обем, много често първото изречение на текста
изпълнява функцията на увод. Възможно е и заглавието да поеме функцията на
въвеждаща част, напр. от такъв тип са множество текстове като новинарски рубрики,
реклами, обяви и др. от масовите медии - радиото, ТV, вестници, които са много кратки
и не позволяват разпростиране на текста.
Заключението е предназначено да предава информация, свързана с изводи,
обобщения, да предаде в сбит вид изложението, да направи оценка, да насочи към
други проблеми или теми, които могат да споделят същата гледна точка, представена в
изложението и пр. Функцията на заключение може да изпълни и последното изречение
на текста.

2. Уводът и заключението са рамкиращи части, които имат факултативен характер.
Тяхното присъствие не е задължително и зависи от типа тест, жанровата му
определеност, от обема на текста и пр.
Изложението – най-важната част, която е абсолютно задължителна, тъй като носи
основната информация, свързана с темата на текста.
Композиционната схема най-тясно е свързана с жанровия модел, по който се гради
текстът. Жанрът определя задължителното наличие на три части, незадължителността
на някоя от рамкиращите части – увод, заключение, ролята, която има в текстовата
цялост всяка една от частите, наличието на определен тип паратекстове. Т.е. жанровият
модел налага определен начин на структуриране на съдържанието на текста, като
“задължава” всяка една композиционна част да поеме различен по функция и обем
смисъл. Напр. в научните текстове уводът и заключението са задължителни
компоненти и те не могат да съществуват без тях, макар че основният смисъл се носи
от изложението; в новинарските текстове въвеждащата част – лийдът - е най-важната
част на текста, защото концентрира в себе си основния смисъл, който ще бъде
разгърнат по-нататък в текста, а освен това и новинарската стойност, докато
заключението - липсва. Също така много важен компонент на новината е паратекстът
заглавие, който е максимално обобщение на текстовия смисъл. От друга страна,
заглавието в телевизионните новинарски текстове въобще липсва. По принцип всички
текстове, които могат да се причислят към определен жанр, притежават твърдо
установена схема, по която се изграждат, като разбира се нейното спазване се
подчинява на редица условия, които са свързани с епохата на поява на текста
(античност, средновековие), направление (романтизъм, класицизъм и пр.), с авторовите
предпочитания, с типа дискурс (научен, религиозен и пр.), с медията (напр. по различен
начин се конструират новините във вестник и телевизионна новинарска емисия) и пр.
Различните текстове в различна степен спазват композиционната схема на даден жанр:
1) Някои типове текст могат да пренебрегнат определена композиционна схема
(фикционалните текстове, устните разговорни и пр.)
2) докато други задължително трябва да следват зададената от жанра композиционна
схема, защото в противен случай не биха се приели като принадлежащи към даден
жанр и не биха били приети като текст от даден тип, напр. сонет, басня, медицинска
рецепта, административните текстове и др. Тези текстове от последния тип се
причисляват към текстове с твърди композиционни схеми.
3) Съществуват и такива типове текст, които се строят на базата на общ жанров модел,
но е възможно голямо вариране по отношение на композиционната схема, напр.
множеството медийни текстове – анализи, коментари, статии, очерци и др., прогноза за
времето, хороскоп и пр.

3. Например при новинарските текстове се налага една обща конвенционална
композиционна схема, която обхваща следните части:
1) атрибуция – от къде идва историята (не винаги е експлицитна, може и да не е
посочен източникът), напр. съобщи швейцарският вестник “Блик”, цитирани от в.
“Индипендънт”, пише в. “Сън”. Тя включва агенцията или подпис на журналиста,
време, място.
2) абстракт – състои се от лийд (кой, какво е направил, къде и кога го е направил) и
заглавие (обобщение на лийда). Лийдът представя главното събитие и понякога
включва второ събитие. Носи информация за действащите лица и обстановката.
3) история – един или няколко епизода, всеки от които обхваща едно събитие и
атрибуция.
Вариативност се постига, като например абстрактът може да включи атрибуцията;
новината да е сведена само до лийда; в историята да липсва проследяване или коментар
и т.н.
Неезиковите и хетерогенни текстове също могат да се разпределят между тези три
възможности, напр. музикалните като – концерт, соната, опера и др. са с твърди
композиционни схеми; филмите, театърът, текстовете на изобразителното изкуство
позволяват разкрепостена композиция, независимо че се следва определен жанров
модел; текстове на съвременното изкуство като инсталация, виртуално изкуство, поезия
и пр. въобще може да не се подчиняват на някаква композиционна схема.
Най-разкрепостени са все пак устните ежедневнобитови текстове.
ФУНКЦИОНАЛНИ ЧАСТИ
Всяка функционална част на текста отразява определен тип отношения между обектите
и явленията в текста свят – времеви, пространствени и др., като по повърхността на
текста тези отношения се сигнализират от различни маркери – употребата на
определени времеви форми, интонационни конфигурации, глаголи за въвеждане на
определен тип реч и пр.
Функционална част на текста изграждат мрежа от отношения, която обхваща цялостния
текст и покрива неговата повърхнина. Те се разполагат на различни места в текста и не
може да се посочи фиксиран, определен отрязък от текста, който да ги изразява и да
притежава подобна функция по отношение на текста.
1) Комуникативна структура – комуникативните (речевите) отношения между автор
и реципиент, между лица от света на текста – напр. лирически аз и лирически
разказвач, герои от фикционалния свят на даден текст. Тези отношения изграждат
йерархията на речевите взаимодействия в текста. Единственото задължително
комуникативно равнище е това на автора и реципиента. Останалите са факултативни и
зависят от типа текст.

4. Някои текстове са изградени само от едно комуникативно равнище – на автора и
получателя на съобщението, други комуникативни взаимодействия не са експлицирани
в текста.напр. Много
Flash и експерименти. Лек и динамичен сайт ще ви покаже
света
на един от най-известните уебдизайнери.
 От този тип са напр. готварска
рецепта, прогноза за времето, административни текстове .
Фикционалните текста са с многопластова комуникативна структура:
а) ниво на реалния адресант (автор) и реалния адресат (читател, зрител, слушател)
б) на фикционалния адресант и фикционалния адресат (напр. вътрешнотекстовия
разказвач на историята и неговите вътрешнотекстови слушатели)
в) възможни са и по-нататъшни равнища, които ще включват общуването между
участници в текстовия свят, които са въведени от фикционалните герои чрез техните
изказвания (тип разказ в разказа); вграждането на цитат в друг цитат и т.н., т.е. могат да
се оформят трето, четвърто, пето и пр. нива.
От същия тип са и някои новинарски текст, които се позовават на изказванията на
множество източници на принципа: някой казал, че друг казал, че някой бил казал и
пр., напр. Агенция Ройтерс съобщи (1), че министър-председателят на
България твърди (2), че по думите на министъра на отбраната (3), рейнджърите от
батальона ни в Ирак са направили изявление по случая (4).
За новинарските текстове предпочитаната комуникативна структура е двуплановата,
защото задължително трябва да се посочи източник на информация. Например в
следния текст първото комуникативно ниво включва комуникацията между автора на
текста и публиката. Второто комуникативно ниво включва взаимодействието между
автора на текста и източниците на информация – АП и адвокатът на певицата.
Кортни Лав се предаде на властите
Американската рокизпълнителка Кортни Лав – вдовица на певеца Кърт Кобейн от
групата “Нирвана”, се предаде на властите в Лос Анджелис, съобщи
АП
 (2).
Полицията в града я издирваше за нападение. След като се предаде, от Кортни бяха
взети отпечатъци. След това скандалната рокзвезда бе пусната срещу гаранция от
150 000 долара.
В началото на юли певицата бе обвинена в нападение на бившия си приятел и
мениджър Джим Барбър. Според
адвоката на Кортни Майкъл Розънстърн по това
време
обаче тя се е лекувала в болница в Ню Йорк
 (2).
В текстовете, когато е включено и комуникативно взаимодействие между източниците
ще се наложи изграждането на трето комуникативно равнище – 1) на реалния адресант
и реалния адресат; 2) на реалния адресант и източниците на новината; 3) между

5. източниците на новината. Схемата може да бъде продължена и до появата на повече
комуникативни равнища.
Честа практика при новинарските текстове е прикриването на дадено комуникативно
равнище, напр. между източниците на новината, както е в посочения текст. Речевото
взаимодействие между АП и адвоката не е експлицирано, а е маскирано, като е
трансформирано като речево взаимодействие между автора на текста и адвоката. Така
се създава илюзията за достоверност, идеща от представата за реален разговор между
двамата.
С комуникативната структура на текста е свързана системата от гледни точки, която се
разглежда като пряко рефлектираща от наличието на множество комуникативни нива.
Едноплановата комуникативна структура обикновено въплъщава единна гледна точка
към събитията от текста. Респективно многопластовата представя множественост на
гледните точки.
За новинарските текстове множествеността на гледните точки е задължителна, т.е.
налага се използването на поне двупланова комуникативна структура - на реалния
адресант и реалния адресат и на общуването между реалния адресант и източниците на
новината, за да се създаде илюзия за обективност, за достоверност и надеждност на
информацията. Освен това в някои случаи се налага използването на два и повече
източника, за да изразят мнението си по даден факт. Така се дава възможност за
появата на поне две гледни точки към дадено събитие.
Различните комуникативни нива се въвеждат обикновено по метода на цитирането,
чрез пряка, косвена реч, използват се метакомуникативни глаголи като казвам,
съобщавам, твърдя, питам, отговарям и пр.
2) Темпорална структура – времевите отношения между елементите на текста:
а) еднопланови – едновременност на отношенията в текста.
б) многопланови – когато са представени различни времеви отрязъци, като възможните
съчетания са най-разнообразни в зависимост от типа текст. напр. художествените
текстове могат да притежават много комплексни времеви отношения.
Времевите отношения в текста могат да се разгледат и от гледна точка на това, дали
събитията в тях са хронологически подредени или не следват хронологията на
съответното събитие. Например за новинарските текстове не е специфична
хронологията на историите, които се разказват. Може да има връщане към някакво
предходно действие един или два пъти, отпращане напред във времето (напред във
времето се разбира като момент бъдещ спрямо момента на публикуване на
съобщението) и т.н. Причината е тази, че новинарският материал се подчинява на
определена композиционна схема, която налага несъобразяване с хронологията на
събитието. Природата на лийда например изисква представянето на главното събитие

6. още в началото и по-нататък в текста е напълно възможно да се налага разгръщането на
това събитие в различни времеви граници.
Темпоралните отношения се изразяват формално по лексикален път с думи и изрази,
назоваващи времеви отношения (днес, вчера, в 10.30 вечерта, два дена по-късно, след
една седмица и пр.) и чрез проявите на граматическата категория време, чиито
формални показатели се подчиняват на определени граматически правила, свързани с
употребата им по повърхността на текста (напр. нормите за съгласуване на времената),
граматическите категории наклонение и вид на глагола.
3) Пространствена структура – пространственото разположение на лица, явления,
събития, обекти в света на текста. Тя организира текстовия свят в единно пространство
или в множество локализирания в зависимост от нуждите на текстовата тема.
Пространствената организация на текста може да служи на различни цели: да
представи мястото на събитието най-често, но също така и да внесе допълнителни
смислови внушения – опозитивни, представящи близост – отдалеченост, напр. свързани
с изразяването на културни различия; да посочват духовно престижни и съответно
непрестижни места , напр. долу –горе, небесно –земно и пр.; възможно е в едно и също
пространство да се разполагат локално несъвместими събития, като по този начин се
неутрализират смислови противопоставяния и пр.
4) Модална структура – обхваща представяните в текстовия свят събития по
отношение на съотнесеността им с реалността, т.е. дали са представени като реални,
нереални, достоверни, недостоверни, желани и пр.
Също може да бъде еднопластова, текстът е издържан само в рамките на една
модолност, напр. когато събитията са само реални – новинарски, ежедневно-битови и
пр. Многопластови – две или по-вече модални отношения, напр. реални и желани,
реални и очаквани и пр., напр. текст, който включва реално събитие, но и
съпоставянето му с мечтано развитие на това събитие.
5) Актантна структура. Актанти се наричат участващите в даден текст обекти – лица,
предмети, нелица и др., които движат текстовите събития. Актантната структура
включва отношенията между действащите в даден текст обекти. Действията, които се
приписват на актантите, се наричат текстови предикати. Действията между текстовите
актанти имат пресечни точки, които се наричат интеракционни възли и могат да се
квалифицират като физически, емоционални, ментални, морални и пр.
Някои текстове имат твърди модели на актантна структура, напр. приказки, митове, т.е.
действащите лица се свеждат до определен тип (героя, противника, дарителя,
помощника, вълшебния дар и др.), действията – също, напр. отделяне от дома,
затваряне, появата на беда, борба и пр., а оттам и интеракционните възли, напр. има ли
млад юнак, то той трябва да се бори с триглавата змия: типичен персонаж – младият

7. момък, типичен противник – змеят, и типично взаимодействие между тях - битката. На
същият принцип се изграждат и сапунените сериали, чийто типаж и действия поради
типологизираната схема са лесно опознаваеми и предвидими.