Панагюрско съкровище Откритие : На 8 декември 1949 г. от братята Дейкови край Панагюрище. Състав : 9 съда от 23-каратово злато с общо тегло 6.164 кг – фиала, амфора и седем ритона. Датиране : Края на IV – началото на III в. пр. Хр. Значение : Смята се, че е използвано като царски церемониален сервиз от тракийския владетел Севт III.
Панагюрското съкровище Фиала (блюдо), украсена с релефни изображения на негърски глави и жълъди. Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври.
Ритони с амазонки
Ритони с глави на животни
Вълчитрънско съкровище Откритие : През 1924 г. от двама братя в село Вълчитрън. Състав : 13 златни съда с общо тегло 12.5 кг – плата, купи, чаши и други. Датиране : Около 1300 г. пр. Хр. Значение : Едно от най-старите тракийски съкровища, свидетелство за ранната златарска традиция на траките.
Съкровището е едно от най-старите в Европа и е на повече от 3500 години.
Рогозенско сребърно съкровище Откритие : През 1985 г. от тракторист в село Рогозен. Състав : 165 сребърни съда с позлата – 108 фиали, 55 кани и 3 чаши; общо тегло над 20 кг. Датиране : V–IV в. пр. Хр. Значение : Най-голямото тракийско съкровище, предоставящо ценна информация за живота и изкуството на траките.
Общото тегло на съдовете е над 20 кг.
Съдовете са украсени с клонки, крилати животни, птици, богове. Принадлежали са на богати племенни вождове .
Съкровището от Свещари Откритие : През 2012 г. в Голямата могила край село Свещари. Състав : Златна диадема, гривни, мъниста, конска амуниция и други предмети. Датиране : Късния IV – началото на III в. пр. Хр. Значение : Свързано с погребението на гетски владетел; разкрива религиозните вярвания и социалната структура на траките.
Съкровището от Свещари Златна диадема Гривна
Съкровището от Свещари Конска амуниция
Казанлъшка гробница Открита: е през 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Датира: от края на IV – началото на III век пр. Хр. Прочуто място с добре запазени стенописи, изобразяващи сцени от погребалния ритуал, пиршества и колесници. Значение : Включена в списъка на ЮНЕСКО.
Казанлъшка гробница Стенописи в куполното помещение от гробницата в Казанлък Гробна камера с купол с форма на камбана и коридор към нея
Свещарската гробница Открита :през 1982 г. край село Свещари Датирана : към III век пр.н.е. Част от тракийската култура (гетите) Впечатлява с уникални стенописи и женски фигури (кариатиди). Значение : Отразява тракийските вярвания за задгробния живот и социалния статус на погребания владетел. Включена в списъка на ЮНЕСКО през 1985 г.
Свещарската гробница Известна с уникалните женски фигури – кариатиди, които символизират връзката между света на живите и мъртвите.
Перперикон Разположен: в Източните Родопи, близо до Кърджали Датира : от V хилядолетие пр.н.е. до Средновековието Свързан с култа към Дионис Огромен скален комплекс: храмове, дворци, улици, гробници Свещеният град се извисява на скален връх, който е създал великолепни условия за живот от дълбока древност. Долината наоколо е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон.
Перперикон Перперикон се състои от четири осново определящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна стена. Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма. Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв.м. Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Археологическите открития при разкопките на Перперикон крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.
Перперикон
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Изготвил: Даяна Димитрова 5 в клас