Bulgarian - The Gospels and the Acts of the Apostles.pdf

The Gospels and Acts are a collection of books in the Bible that tell the story of Jesus' life and the establishment of Christianity.

1. Евангелията
иДеяниятана
апостолите

2. TableofContents
ЕвангелиеотМатей 1
ЕвангелиеотМарк 24
ЕвангелиеотЛука 38
ЕвангелиеотЙоан 62
Деяниянаапостолите 80

3. Матю
ГЛАВА1
1КнигатанародословиетонаИсусХристос,синана
Давид,синанаАвраам.
2АвраамродиИсаак;аИсаакродиЯков;иЯковроди
Юдаибратятаму;
3ИЮдародиФаресиЗараотТамар;иФаресроди
Есром;иЕсромродиАрам;
4ИАрамродиАминадав;иАминадавродиНаасон;а
НаасонродиСалмон;
5СалмонродиВоозотРахав;иВоозродиОвидотРут;
аОвидродиЕсей;
6ИЕсейродицарДавид;ицарДавидродиСоломон
отнея,коятобешеженанаУрия;
7СоломонродиРовоам;аРовоамродиАвия;иАвия
родиАса;
8АсародиЙосафат;аЙосафатродиЙорам;аЙорам
родиОзия;
9ОзияродиЙоатам;аЙоатамродиАхаз;иАхазроди
Езекия;
10АЕзекияродиМанасия;аМанасияродиАмон;и
АмонродиЙосия;
11ИЙосияродиЕхонияибратятамуоколовремето,
когатобяхаотведенивъвВавилон:
12ИследкатобяхадоведенивъвВавилон,Ехония
родиСалатиел;аСалатиилродиЗоровавел;
13ИЗоровавелродиАвиуд;иАвиудродиЕлиаким;а
ЕлиакимродиАзор;
14ААзорродиСадок;аСадокродиАхим;аАхим
родиЕлиуд;
15ИЕлиудродиЕлеазар;аЕлеазарродиМатан;а
МатанродиЯков;
16ИЯковродиЙосиф,мъжанаМария,откоятосе
родиИсус,нареченХристос.
17Итака,всичкитепоколенияотАвраамдоДавидса
четиринадесетпоколения;иотДавиддопреселението
въвВавилонсачетиринадесетпоколения;иот
преселванетовъвВавилондоХристосима
четиринадесетпоколения.
18АражданетонаИсусХристосбешепоследния
начин:когатомайкамуМариябешесгоденазаЙосиф,
предидасесъберат,тясенамерибременнаотСветия
Дух.
19ТогавасъпругътйЙосиф,понежебешеправедени
неискашедаяизобличи,решидаянапуснетайно.
20Нодокатотоймислешезатезинеща,ето,ангелът
Господенмусеявинасъниказа:Йосифе,сине
Давидов,небойседавземешприсебесиМария,жена
си;защототова,коетоезаченатовнея,енаСветия
Дух.
21Итящеродисин,коготощенаречешИСУС;
защототойщеспасинародаСиотгреховетеим.
22Сегавсичкотовастана,задасеизпълниреченотоот
Господачрезпророка,койтоказва:
23Ето,девицащезабременееищеродисин,ищего
нарекатсиметоЕмануил,коетосепревежда:СнасБог.
24ТогаваИосиф,катостанаотсън,направи,кактому
бешезаповядалангелътГосподен,ивзеженасипри
себеси.
25Инеяпозна,докатотянеродипървородниясисин;
итойгонаречесимеИсус.
ГЛАВА2
1ИкогатоИсуссеродивъвВитлеемЮдейскивдните
нацарИрод,ето,мъдрециотизтокдойдохав
Ерусалим,
2Казвайки:Къдееродениятцарнаюдеите?защото
видяхмезвездатаМунаизтокидойдохмедаМусе
поклоним.
3КогатоцарИродчутова,смутисеицелиятЕрусалим
снего.
4Икатосъбравсичкиглавнисвещенициикнижници
нанарода,тойгипопитакъдетрябвадасероди
Христос.
5Итемуказаха:ВъвВитлеемЮдейски,защототакае
писаноотпророка:
6Ити,Витлееме,вземятанаЮда,несинай-малкият
средкнязетенаЮда;защотооттебщеизлезе
Управител,койтощеуправляваМоянародИзраил.
7ТогаваИрод,катотайноповикамъдреците,ги
разпитавнимателнокогасеепоявилазвездата.
8ИтойгиизпративъвВитлеемиказа:Идетеи
потърсетевнимателнодетето;икогатогонамерите,
кажетеми,зададойдаиаздамусепоклоня.
9Катоизслушахацаря,тесиотидоха;ието,звездата,
коятовидяханаизток,вървешепредтях,докатодойде
изастананадмястото,къдетобешемалкотодете.
10Когатовидяхазвездата,тесезарадвахаствърде
голямарадост.
11Икогатовлязохавкъщата,видяхамалкотодетес
майкамуМария,паднахаимусепоклониха;икогато
отворихасъкровищатаси,поднесохамударове;злато,
ливанисмирна.
12ИкатобяхапредупредениотБоганасънданесе
връщатприИрод,тезаминахавродинатасиподруг
път.
13Икогатотесиотидоха,ето,ангелътГосподенсеяви
наЙосифнасъниказа:Стани,вземидететоимайкаму
ибягайвЕгипет,ибъдитам,докатотисъобщя,защото
Иродщетърсималкотодете,задагоунищожи.
14Икатостана,взепрезнощтадететоимайкамуи
отидевЕгипет;
15ИбешетамдосмърттанаИрод,задасеизпълни
реченотоотГосподачрезпророка,койтоказва:От
ЕгипетповикахсинаСи.
16ТогаваИрод,катовидя,чемусеподиграват
мъдреците,серазгневиизвънредномногоиизпратида
избивсичкидеца,коитобяхавъвВитлеемивъв
всичкитемупредели,отдвегодиниипо-малко,според
времето,закоетотойусърдноседопитадомъдреците.
17ТогавасеизпълниреченотоотпророкЕремия,
койтоказва:
18ВРамасечуглас,оплакванеиплач,иголямо
оплакване,Рахилплачезадецатасиинеискадасе
утеши,защотогиняма.
19НокогатоИродумря,ето,ангелГосподенсеяви
насъннаЙосифвЕгипет,
20катоказа:Стани,вземидететоимайкамуиидив
израилеватаземя,защотомъртвисаонези,които
търсехаживотанадетето.
1

4. МАТЮ
21Итойстана,взедететоимайкамуидойдевземята
наИзраил.
22Нокогаточу,чеАрхелайнаистинацарувавЮдея
намястотонабащасиИрод,тойсеуплашидаотиде
там;въпрекитова,катобешепредупреденотБога
насън,тойсеотбивстранитенаГалилея:
23Идойдеисезаселивград,нареченНазарет,задасе
сбъднеказанотоотпророците,чещесенарече
Назарянин.
ГЛАВА3
1ВонезиднидойдеЙоанКръстителипроповядвашев
Юдейскатапустиня,
2Иказа:Покайтесе,защотонаближинебесното
царство.
3Защототоваеонзи,закоготоговорипророкИсая,
катоказва:Гласътнавикащиявпустинята:Пригответе
пътянаГоспода,правинаправетепътекитеМу.
4ИсъщиятЙоанносешеоблеклооткамилскакосаи
коженпоясоколокръстаси;имесотомубеше
скакалецидивмед.
5ТогаваизлязохапринегоЙерусалимицялаЮдея,и
цялатаоколностнаЙордан,
6ИбяхакръстениотнеговЙордан,изповядвайки
греховетеси.
7Нокогатовидямногоотфарисеитеисадукеитеда
идватзанеговотокръщение,тойимказа:О,поколение
ехиднини,койвипредупредидабягатеотидещиягняв?
8Итъй,принесетеплодове,достойнизапокаяние:
9Инемислетедаказватевсебеси:ИмамеАвраамза
нашбаща;защотовиказвам,чеБогможеоттези
камънидавъздигнедецанаАвраам.
10Исегабрадватаеположенаприкоренанадърветата:
затовавсякодърво,коетонедавадобърплод,сеотсича
исехвърлявогъня.
11Азнаистинавикръщавамсводазапокаяние;но
Този,койтоидваследмен,епо-силенотмен,чиито
обувкинесъмдостоенданося;Тойщевикръстисъс
СветияДухисогън;
12Чиятоветрилоевръкатамуитойнапълноще
очистигумнотосиищесъбережитотосивжитницата;
апляватащеизгориснеугасимогън.
13ТогаваИсусидваотГалилеявЙорданприЙоан,за
дасекръстиотнего.
14НоЙоанмузабрани,катоказа:азтрябвадасе
кръстяоттебе,атилиидвашпримене?
15АИсусвотговормуказа:Остависега,защототака
ниподобавадаизпълнимвсякаправда.Тогаватойго
изстрада.
16ИкогатоИсуссекръсти,веднагаизлезеотводата;и
ето,отворихаМусенебесатаитойвидяБожияДухда
слизакатогълъбидасеспускавърхунего.
17Иетогласотнебето,койтоказваше:ТозиеМоят
възлюбенСин,вКоготоеМоетоблаговоление.
ГЛАВА4
1ТогаваИсусбешеотведенотДухавпустинята,зада
бъдеизкушенотдявола.
2Иследкатопостичетиридесетдниичетиридесет
нощи,следтоваогладня.
3Икогатоизкусителятдойдепринего,каза:Акоси
БожиятСин,заповядайтезикамънидастанатхлябове.
4Атойвотговорказа:Писаное,ченесамосхлябще
живеечовек,носвсякослово,коетоизлизаотБожиите
уста.
5Тогавадяволътгозавеждавсветияградигопоставя
навърханахрама,
6Имуказа:АкосиБожиятСин,хвърлиседолу;
защотоеписано:ТойщезаповяданаангелитеСиза
тебе;инаръцетеситещетеносят,заданебидаси
ударишкракасрещукамък.
7Исусмуказа:Пакеписано:НеизпитвайГоспода,
твояБог.
8ОтноводяволътГозавежданатвърдевисокапланина
иМупоказвавсичкитецарстванасветаитяхнатаслава;
9Имуказа:Всичкитезинещащетидам,акопаднеши
мисепоклониш.
10ТогаваИсусмуказа:Махнисе,Сатана,защотое
писано:НаГосподатвояБогдасепокланяшисамона
Негодаслужиш.
11Тогавадяволътгооставии,ето,ангелидойдохаи
муслужеха.
12Исус,каточу,чеЙоанбилхвърленвтъмница,
отидевГалилея;
13ИкатонапуснаНазарет,дойдеисезаселив
Капернаум,койтоенаморскиябряг,впределитена
ЗавулониНефталим;
14ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който
казва:
15ЗемятанаЗавулониземятанаНефталим,попътяна
морето,отвъдЙордан,Галилеянаезичниците;
16Хората,коитоседяхавтъмнина,видяхаголяма
светлина;изаонези,коитоседяхавобласттаисянката
насмъртта,изгрясветлина.
17ОттогаваИсусзапочнадапроповядваидаказва:
Покайтесе,защотонаближинебеснотоцарство.
18ИкогатоИсусходешекрайГалилейскотоезеро,
видядвамабратя,Симон,нареченПетър,ибратму
Андрей,коитохвърляхамрежавморето,защотобяха
рибари.
19Иимказа:ВърветеследМенеиАзщевинаправя
ловциначовеци.
20ИтеведнагаоставихамрежитесииГопоследваха.
21Икатоотидеоттам,видядругидвамабратя,Яков,
Зеведеевиясин,иЙоан,братму,вкорабсъсЗеведей,
бащаим,дакърпятмрежитеси;итойгиповика.
22Итеведнагаоставихакорабаибащасииго
последваха.
23ИИсусобиколицялаГалилея,катопоучавашев
синагогитеимипроповядвашеЕвангелиетона
царството,иизцелявашевсякакваболестивсякаква
немощмеждухората.
24ИславатамусеразнесеизцялаСирия:ите
доведохапринеговсичкиболнихора,коитобяха
обхванатиотразличниболестиимъки,итези,които
бяхаобладаниотдемони,итези,коитобяхалунатици,
итези,коитоимахапарализа;итойгиизлекува.
25ИгопоследвахаголемимножествахораотГалилея,
иотДекаполис,иотЕрусалим,иотЮдея,иотвъд
Йордан.
2

5. МАТЮ
ГЛАВА5
1Икатовидямножествата,Тойсеизкачинапланината;
икогатоседна,ученицитеМудойдохаприНего.
2ИтойотвориустатаСиигипоучаваше,казвайки:
3Блаженибеднитедухом,защототяхноенебесното
царство.
4Блажениплачещите,защототещесеутешат.
5Блаженикротките,защототещенаследятземята.
6Блаженигладнитеижаднитезаправдата,защототе
щесенаситят.
7Блаженимилостивите,защототещебъдат
помилвани.
8Блаженичиститепосърце,защототещевидятБога.
9Блаженимиротворците,защототещесенарекат
Божиичада.
10Блаженигоненитезарадиправдата,защототяхное
небеснотоцарство.
11Блаженистевие,когатовихулятивигонят,и
лъжливоговорятпротиввасвсякаквозлозарадиМене.
12Радвайтесеисевеселете,защотоголямаевашата
наградананебесата;тъйкатотегонихапророците,
коитобяхапредивас.
13Виестесолтаназемята;ноакосолтаизгуби
благовониетоси,скаквощесеосоли?отсеганататък
неставазанищо,освендабъдеизгоненоитъпканоот
човеци.
14Виестесветлинатанасвета.Град,койтое
разположеннахълм,неможедасескрие.
15Нитозапалватсветилоигослагатподшиника,ана
светилник;идавасветлинанавсички,коитосав
къщата.
16Таканекасветивашатасветлинапредчовеците,за
давидятдобритевиделаидапрославятвашияОтец,
койтоенанебесата.
17Немислете,чесъмдошълдаразрушазаконаили
пророците;несъмдошълдаразруша,адаизпълня.
18Защотоистинавиказвам,докатопреминатнебетои
земята,нитоеднайота,нитоеднаточканямада
преминеотзакона,докатовсичконесеизпълни.
19Итъй,койтонарушиеднаоттиянай-малки
заповедиинаучитакачовеците,най-малъкщесе
наречевнебеснотоцарство;акойтогиизпълнии
научи,великщесенаречевнебеснотоцарство.
20Защотовиказвам,чеаковашатаправедностне
надминеправедносттанакнижницитеифарисеите,вие
вникакъвслучайнямадавлезетевнебеснотоцарство.
21Чулисте,чееказаноотдревните:Неубивай;и
всеки,койтоубие,щебъдеизложеннасъда;
22Ноазвиказвам,чевсеки,койтосегневинабратси
безпричина,щебъдевиновеннасъда;ивсеки,който
каженабратси,Рака,щебъдевиновеннасъвета;но
всеки,койтокаже,безумнико,щебъдатвопасностот
огненад.
23Итака,акопринесешдарасинаолтараиси
спомништам,чебраттииманещопротивтебе,
24Оставитамдарасипредолтараисииди;първосе
помирисбратсиитогаваелаипринесидараси.
25Споразумейсебързоспротивникаси,докатосина
пътяснего;данебипротивникътдатепредадена
съдията,асъдиятадатепредаденаслужителя,ида
бъдешхвърленвтъмница.
26Истинатиказвам:Никоганямадаизлезешоттам,
докатонеплатишипоследнияцент.
27Чувалисте,чеебилоказаноотдревните:Не
прелюбодействай!
28НоАзвиказвам,чевсеки,койтогледажена,задая
пожелае,вечеепрелюбодействалснеявсърцетоси.
29Иакодяснототиокотесъблазнява,извадигоиго
хвърлиотсебеси;защотоепо-добрезатебдапогине
еднаотчаститети,анецялототитялодабъде
хвърленовпъкъла.
30Иакодяснататиръкатесъблазнява,отсечияия
хвърлиотсебеси;защотозатебепо-добредапогине
еднаотчаститети,анецялототитялодабъде
хвърленовпъкъла.
31Казаное:Койтонапуснеженаси,некайдаде
разводнописмо.
32НоАзвиказвам,чевсеки,койтонапуснеженаси,
освенпорадиблудство,якарадапрелюбодейства;и
всеки,койтосеоженизанаведена,прелюбодейства.
33Отново,виестечули,чеебилоказаноотонезиот
древността:Несекълнинеправда,ноизпълниклетвата
сикъмГоспода:
34НоАзвиказвам:Никакнесекълнете;нитоот
небето;защотоеБожияттрон:
35Нитоотземята;защотоеНеговотоподножие:нито
отЕрусалим;защототоваеградътнавеликияцар.
36Инесекълнивглаватаси,защотонеможешда
направишнитоединкосъмбялиличерен.
37Нонекавашетообщуванебъде:Да,да;Не,не,
защотовсичко,коетоеповечеоттова,идваотзлото.
38Чулисте,чееказано:Окозаокоизъбзазъб.
39Ноазвиказвам,ченесепротиветеназлото;ноако
някойвиудариподяснатабуза,обърнетемуидругата.
40Иаконякойискадатесъдиидативземедрехата,
даймуидрехатати.
41Икойтотепринудидаизминешеднамиля,вървис
негодве.
42Дайнаонзи,койтотипоиска,инесеотвръщайот
онзи,койтоискадазаемеоттеб.
43Чулисте,чееказано:„Обичайближниясиимрази
врагаси“.
44Ноазвиказвам,обичайтевраговетеси,
благославяйтеонези,коитовипроклинат,правете
добронаонези,коитовимразят,исемолетезаонези,
коитовиукорявативипреследват;
45ЗадабъдетечаданавашияОтец,койтоена
небесата,защотоТойкараслънцетоСидаизгряванад
злитеинаддобритеиизпращадъжднаправеднитеи
нанеправедните.
46Защото,акообичатетези,коитовиобичат,каква
наградаимате?несалиибирницитесъщите?
47Иакопоздравяватесамобратятаси,каквоправите
повечеотдругите?несалиибирницитетака?
48Итака,бъдетесъвършени,кактоесъвършенвашият
Отец,койтоенанебесата.
ГЛАВА6
1Внимавайтеданеправитемилостинятасипред
човеците,задавивидят;иначеняматенаградаот
вашияОтец,койтоенанебесата.
3

6. МАТЮ
2Затова,когатоправишмилостинятаси,нетръбипред
себеси,кактоправятлицемеритепосинагогитеипо
улиците,задагиславятхората.Истинавиказвам,те
иматсвоятанаграда.
3Нокогатоправишмилостиня,лявататиръкадане
знаекаквоправидяснататиръка;
4Задабъдетвоятамилостинявтайно;итвоятОтец,
койтовиждавтайно,щетивъздаденаяве.
5Икогатосемолиш,небъдикатолицемерите,защото
теобичатдасемолятизправенивсинагогитеипо
ъглитенаулиците,задагивидятхората.Истинави
казвам,теиматсвоятанаграда.
6Ноти,когатосемолиш,влезвстаичкатасиикато
затворишврататаси,помолисенасвояОтец,койтоев
тайно;итвоятОтец,койтовиждавтайно,щети
въздаденаяве.
7Нокогатосемолите,неговоретенапразно,както
правятезичниците;защототемислят,чещебъдатчути
порадимноготосиговорене.
8Итака,небъдетекатотях,защотовашиятОтецзнае
откаквоиматенужда,предидапоискатеотНего.
9Итъй,виесемолететака:Отченаш,Койтосина
небесата,дасесветиТвоетоиме.
10ДадойдеТвоетоцарство.ДабъдеТвоятаволякакто
нанебето,такаиназемята.
11Насъщниянихлябдайниднес.
12Ипростинидълговетени,кактоиниепрощаваме
нанашитедлъжници.
13Иненивъвеждайвизкушение,ноизбавиниот
лукавия,защотоТвоеецарството,исилата,иславата
довека.амин
14Защото,аковиепроститеначовеците
прегрешениятаим,ивашиятнебесенОтецщепрости
навас:
15Ноаковиенепроститеначовецитепрегрешенията
им,тоивашиятОтецнямадапростивашите
прегрешения.
16Освентова,когатопостите,небъдетепечалникато
лицемерите;защототеобезобразяватлицатаси,зада
изглеждатпредхората,чепостят.Истинавиказвам,те
иматсвоятанаграда.
17Ноти,когатопостиш,помажиглаватасииизмий
лицетоси;
18.заданесепокажешпредчовеците,чепостиш,а
предтвояОтец,Койтоевтайно;итвоятОтец,Който
виждавтайно,щетивъздаденаяве.
19Несисъбирайтесъкровищаназемята,къдетомолец
иръждагиразяжда,икъдетокрадциподкопавати
крадат;
20Носъбирайтесисъкровищананебето,къдетонито
молец,ниторъждагипояжда,икъдетокрадцине
подкопаватинекрадат;
21Защотокъдетоесъкровищетови,тамщебъдеи
сърцетови.
22Светилонатялотоеокото;прочее,акоокототи
бъдечисто,цялототитялощебъдеосветено.
23Ноакоокототиезло,цялототитялощебъдепълно
стъмнина.Итака,акосветлината,коятоевтеб,е
тъмнина,колкоголямаетазитъмнина!
24Никойнеможедаслужинадвамагосподари:
защотоилиединиященамрази,адругиящеобикне;
иначещесепривържекъмединияищепрезирадругия.
НеможетедаслужитенаБогаинамамона.
25Затовавиказвам:Несебезпокойтезаживотаси,
каквощеядетеиликаквощепиете;нитозатялотови,
каквощеоблечете.Неелиживотътповечеотмесотои
тялотоотоблеклото?
26Вижтенебеснитептици:защотонитосеят,нито
жънат,нитовжитницисъбират;новашиятнебесен
Отецгихрани.Нестелимногопо-добриоттях?
27Койотвас,катосепогрижи,можедадобавиедин
лакъткъмръстаси?
28Изащосегрижитезаоблеклото?Помислетеза
полскитекремове,какрастат;несетрудят,нитопредат;
29Ивсепаквиказвам,чедориСоломонвцялатаси
славанебешеоблеченкатоединоттях.
30Затова,акоБогтакаобличаполскататрева,която
днесе,аутресехвърлявпещта,нямалидаоблича
многоповечевас,о,маловерци?
31Затованесебезпокойтеинеказвайте:Каквоще
ядем?илиКаквощепием?или:Скаквощесеоблечем?
32(Защотовсичкотоватърсятезичниците),защото
вашиятнебесенОтецзнае,чеиматенуждаотвсички
тезинеща.
33НовиепървотърсетеБожиетоцарствоиНеговата
правда;ивсичкитезинещащевибъдатдобавени.
34Итака,несебезпокойтезаутрешнияден;защото
утрешниятденщесепогрижизасебеси.Достатъчное
наденязлотому.
ГЛАВА7
1Несъдете,заданебъдетесъдени.
2Защотоскакъвтосъдсъдите,стакъвщевисъдят;ис
какватомяркамерите,стакаващевисеотмери.
3Изащогледашсъчицатавокотонабратси,ане
забелязвашгредатавтвоетооко?
4Иликакщекажешнабратси:Дайдаизвадясъчицата
отокототи;иетогредавтвоетооко?
5Лицемерце,първоизвадигредатаотсобственотоси
око;итогаващевидишяснодаизвадишсъчицатаот
окотонабратси.
6Недавайтесвятотонакучетата,нитохвърляйте
бисеритесипредсвинете,заданегистъпчатскраката
сиидасеобърнатпакдавиразкъсат.
7Искайтеищевиседаде;търсетеищенамерите;
хлопайтеищевисеотвори:
8Защотовсеки,койтоиска,получава;икойтотърси,
намира;инатози,койтохлопа,щесеотвори.
9Иликойчовекмеждувас,накоготосинътмупоиска
хляб,щемудадекамък?
10Илиакопоискариба,щемудаделизмия?
11Итака,аковие,бидейкизли,знаетедадаватеблага
надецатаси,колкоповечевашиятОтец,Койтоена
небесата,щедадеблаганаонези,коитоискатотНего?
12Итака,всичко,каквотожелаетехоратадаправятна
вас,такаправетеивиенатях;защототоваезаконъти
пророците.
13Влезтепрезтяснатапорта,защотоширокаепортата
иширокепътят,койтоводикъмпогибел,имнозина
има,коитоминаватпрезнего.
14Защототяснаепортатаитесенепътят,койтоводи
къмживот,ималцинасатези,коитогонамират.
4

7. МАТЮ
15Пазетесеотлъжливитепророци,коитоидватпри
васвовчикожи,аотвътресавълциграбители.
16Поплодоветеимщегипознаете.Бератлигроздеот
тръниилисмокиниотбодили?
17Такавсякодобродърводавадобриплодове;но
лошотодърводавалошиплодове.
18Добротодървонеможедадавалошиплодове,нито
лошотодървоможедадавадобриплодове.
19Всякодърво,коетонедавадобърплод,сеотсичаи
сехвърлявогъня.
20Затовапоплодоветеимщегипознаете.
21Невсеки,койтомиказва:Господи,Господи,ще
влезевнебеснотоцарство;акойтовършиволятана
МояОтец,койтоенанебесата.
22Мнозинащемикажатвонзиден:Господи,Господи,
несмелипророкуваливтвоетоиме?ивтвоетоиме
изгонвахмедемони?ивтвоетоимеизвършимного
чудеснидела?
23Итогаващеимзаявя,ченикоганесъмвипознавал;
махнетесеотменвие,коитовършитебеззаконие.
24Затовавсеки,койтослушатезимоидумииги
изпълнява,щегоуподобянамъдърчовек,койтое
построилкъщатасинаканара;
25Идъждътзаваля,инаводнениятадойдоха,и
ветроветезадухаха,исенахвърлихавърхуоназикъща;
инепадна,защотобешеоснованвърхускала.
26Ивсеки,койтослушатезимоидумиинеги
изпълнява,щесеоприличинабезуменчовек,който
построикъщатасинапясъка;
27Идъждътзаваля,инаводнениятадойдоха,и
ветроветезадухаха,исенахвърлихавърхуоназикъща;
ипадна;иголямобешепаданетому.
28Истанатака,когатоИсуссвършитезидуми,хората
бяхаучудениотучениетоМу:
29Защототойгипоучавашекатоединсвласт,ане
катокнижниците.
ГЛАВА8
1Когатослезеотпланината,голямомножествого
последва.
2Ието,единпрокажендойдеиМусепоклони,като
каза:Господи,акоискаш,можешдамеочистиш.
3ИИсуспростряръкатаСи,докоснаседонегоиказа:
Искам;бъдичист.Иведнагапроказатамусеочисти.
4ИИсусмуказа:Внимавайданеказвашнаникого;но
иди,покажисенасвещеникаипринесидара,който
Моисейзаповяда,засвидетелствопредтях.
5ИкогатоИсусвлезевКапернаум,дойдеприНего
единстотникиГопомоли:
6Иказвайки:Господи,слугатамилежиудома
парализиранисеизмъчвамного.
7ИИсусмуказа:Щедойдаищегоизцеля.
8Стотникътвотговорказа:Господи,несъмдостоенда
влезешподпокривами;нокажисамодумаислугата
мищеоздравее.
9Защотоазсъмчовекподвластиимамподчинени
войници;иказвамнатозичовек:Иди,итойотива;ина
друг:Ела,итойидва;инаслугатами:Направитова,и
тойгонаправи.
10Исус,каточутова,учудисеиказанаонези,които
гопоследваха:Истинавиказвам,нитовИзраилсъм
намерилтолковаголямавяра.
11Иазвиказвам,чемнозинащедойдатотизтоки
западищеседнатсАвраам,иИсаак,иЯковв
небеснотоцарство.
12Нодецатанацарствотощебъдатизхвърленивъв
външнататъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъс
зъби.
13ИИсусказанастотника:Вървиси;икактоси
повярвал,такадатибъде.Ислугатамубешеизцеленв
същиячас.
14ИкогатоИсусвлезевдоманаПетър,видямайката
наженамулежащаиболнаоттреска.
15Итойседопрядоръкатайитрескатаяостави;итя
станаиимслужеше.
16Когатосесвечери,доведохаприНегомнозина
обладаниотдемони;итойизгонидуховетесъссловото
Сииизцеливсичкиболни;
17ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който
казва:Тойвзенашитенемощиипонесенашите
болести.
18Сега,когатоИсусвидяголямомножествооколо
себеси,тойзаповядадаотидатнадругатастрана.
19ИдойдеединкнижникиМуказа:Учителю,щете
последвам,къдетоидаотидеш.
20ИИсусмуказа:Лисицитеиматдупкиинебесните
птицииматгнезда;ноЧовешкиятСиннямакъдеда
подслониглаватаси.
21Идруготученицитемуказа:Господи,позволими
първодаотидаидапогребабащаси.
22НоИсусмуказа:ВървиследМене;инекамъртвите
погребватсвоитемъртви.
23Икогатовлезевкораба,ученицитеМуго
последваха.
24Ието,вморетосенадигнаголямабуря,такаче
корабътсепокриотвълните,атойспеше.
25ИученицитеМусеприближихаиГосъбудиха,като
казаха:Господи,спасини,загиваме.
26Итойимказа:Защостестрахливи,маловерци?
Тогаватойстанаисмъмриветроветеиморето;и
настъпиголямоспокойствие.
27Ночовецитесечудехаиказваха:Какъветозичовек,
чедориветроветеиморетомусепокоряват?
28Икогатостигнаотдругатастранавстранатана
Гергесините,госрещнахадвамаобладаниотдемони,
коитоизлизахаотгробовете,твърдесвирепи,такаче
никойнеможешедаминепотозипът.
29Ието,теизвикаха,казвайки:Каквообщоимашс
нас,Исусе,СинеБожий?дошъллиситукдани
измъчвашпредивреме?
30Иимашемногодалечоттяхстадосвине,което
пасеше.
31Итака,бесоветеГомолеха,казвайки:Акони
изпъдиш,оставинидаотидемвстадотосвине.
32Итойимказа:Идете.Икогатоизлязоха,влязохав
стадотосвине;ието,цялотостадосвинесеспусна
надолупостръмнотомястовморетоизагинавъв
водите.
33Ионези,коитогипазиха,избягахаиотидохавграда,
иразказахавсичкоикаквосеслучисобладанитеот
демони.
5

8. МАТЮ
34И,ето,целиятградизлезедапосрещнеИсус;икато
говидяха,гопомолихадасиотидеоттехнитепредели.
ГЛАВА9
1Итойвлезевкораба,преминаидойдевсвояград.
2Ието,донесохаприНегоединпарализиранчовек,
койтолежешеналегло;иИсус,катовидявяратаим,
казанапаралитика:Сине,дерзай;датибъдатпростени
греховетети.
3Ието,някоиоткнижницитеказахавсебеси:Този
човекбогохулства.
4ИИсус,катознаешемислитеим,каза:Защомислите
зловсърцатаси?
5Защотокоеепо-леснодакажа:Прощаваттисе
греховете!илидакажа:Станииходи?
6Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна
земятадапрощавагрехове,(тогаваказана
парализирания:)Стани,вземипостелкатасииидиу
домаси.
7Итойстанаиотидеудомаси.
8Нокогатомножестватаговидяха,тесеудивихаи
прославихаБога,Койтобешедалтакававластна
хората.
9ИкогатоИсусизлизашеоттам,видяединчовекна
имеМатей,седналнамитницата,имуказа:Следвайме.
ИтойстанаиГопоследва.
10ИкогатоИсусседешенамасатавкъщата,ето,
многобирнициигрешницидойдохаиседнахасНегои
сученицитеМу.
11Ифарисеите,катовидяхатова,казаханаучениците
Му:ЗащовашиятУчителядесбирнициигрешници?
12НоИсус,каточутова,речеим:Здравитенямат
нуждаотлекар,аболните.
13Новиеидетеинаучетекаквозначи:Милостискам,
анежертва;защотонесъмдошълдапризова
праведните,агрешницитекъмпокаяние.
14ТогавадойдохаприНегоученицитенаЙоани
казаха:Защониеифарисеитепостимчесто,аТвоите
ученицинепостят?
15ИИсусимказа:Могатлисватбаритедаскърбят,
докатомладоженецътестях?нощедойдатдни,когато
младоженецътщеимбъдеотнет,итогаващепостят.
16Никойнеприкрепяпарченовплаткъмстарадреха,
защототова,коетосевлага,задасенапълни,отнемаот
дрехатаиразкъсванетоставапо-лошо.
17Нитоналиватнововиновстаримехове;иначе
меховетесесчупвативинотоизтича,имеховетесе
развалят;ноналиватнововиновновимехове,идвете
сезапазват.
18Докатоимговорешетова,ето,единначалникдойде
имусепоклони,катоказа:Дъщерямивечеемъртва;
ноелаивъзложиръкатаСинанея,итящеоживее.
19ИИсусстанаигопоследва,кактоиученицитеМу.
20Ието,еднажена,коятобешеболнаоткръвотечение
отдванадесетгодини,дойдеотзадиседопрядокрая
надрехатаМу;
21Защототясиказа:Акосамоседокоснадодрехата
Му,щеоздравея.
22НоИсусгообърнаикатоявидя,каза:Дъще,
успокойсе!твоятавяратеизцели.Иженатаоздравяот
онзичас.
23ИкогатоИсусвлезевкъщатананачалникаивидя
певцитеинародадавдигашум,
24Тойимказа:Отстъпете,защотослугинятанее
умряла,носпи.Итемусеприсмиваха.
25Нокогатохоратабяхаизведени,тойвлезеияхвана
заръката,ислугинятастана.
26Иславатазатовасеразнесепоцялатаоназиземя.
27ИкогатоИсуссиотидеоттам,двамаслепиго
последваха,катовикахаиказваха:СинеДавидов,
смилисенаднас!
28Икогатовлезевкъщата,слепцитесеприближихадо
негоиИсусимказа:Вярватели,чемогаданаправя
това?ТеМуказаха:Да,Господи.
29ТогаваТойседопрядоочитеимиказа:Некави
бъдеспоредвашатавяра.
30Иочитеимсеотвориха;иИсусстрогоимзаръча,
катоказа:Внимавайтеникойданеразбере.
31Ноте,катосиотидоха,разнесохаславатазаНегопо
цялатаоназистрана.
32Икатоизлязоха,ето,доведохаприНегоням,
обладанотбяс.
33Икогатодяволътбешеизгонен,немиятпроговори;
имножестватасечудеха,казвайки:Никоганесее
виждалотакованещовИзраил.
34Афарисеитеказаха:Тойизгонвабесоветечрез
князанабесовете.
35ИИсусобикаляшевсичкитеградовеисела,като
поучавашевсинагогитеимипроповядваше
Евангелиетонацарството,иизцелявашевсякаболести
всякаболестмеждухората.
36Нокатовидямножествата,съжалисенадтях,
защотоизнемощяхаисеразпръснахакатоовце,които
няматпастир.
37ТогаваказанаученицитеСи:Жетватанаистинае
много,ноработницитесамалко;
38ЗатовамолетесенаГосподарянажетватада
изпратиработницинажетватаСи.
ГЛАВА10
1Икогатотойповикаприсебесидванадесеттеси
ученици,тойимдадевластсрещунечиститедухове,да
гиизгонватидаизцеляватвсякакваболестивсякаква
болест.
2Именатанадванадесеттеапостолисатези;Първият
Симон,койтосенаричаПетър,иАндрей,братму;
ЯковЗеведеевиятсиниЙоан,неговбрат;
3ФилипиВартоломей;ТомаимитаряМатей;Яков,
синътнаАлфей,иЛевей,чиетопрезимебешеТадей;
4СимонХанаанецътиЮдаИскариотски,койтосъщо
гопредаде.
5ТиядванадесетИсусизпратииимзаповяда,катоказа:
Неотивайтепопътянаезичницитеивсамарянскиград
невлизайте;
6Ноотидетепо-скороприизгубенитеовценадома
Израилев.
7Икатоходите,проповядвайте,казвайки:Наближи
небеснотоцарство.
8Изцелявайтеболни,очиствайтепрокажени,
възкресявайтемъртви,изгонвайтедемони:даромсте
получили,даромдавайте.
6

9. МАТЮ
9Неслагайтенитозлато,нитосребро,нитомедв
кесиитеси,
10Нитоторбазапътуванетови,нитодведрехи,нито
обувки,нитотояга,защотоработникътедостоенза
хранатаси.
11Ивкойтоиградилиселищедавлезете,попитайте
койвнегоедостоен;иостанететам,докатоотидете
оттам.
12Икогатовлезетевкъща,поздраветея.
13Иакокъщатабъдедостойна,некавашиятмирдойде
върхунея;ноаконебъдедостойна,некавашиятмирсе
върнепривас.
14Иаконякойневиприеме,нитопослушадумитеви,
когатоизлизатеоткъщатаилиграда,отърсетепрахаот
кракатаси.
15Истинавиказвам,чещебъдепо-лекозаземятана
СодомиГоморавденянасъда,отколкотозатозиград.
16Ето,Азвиизпращамкатоовцепосредвълци;
прочее,бъдетемъдрикатозмиитеинезлобливикато
гълъбите.
17Носепазетеотчовеците,защототещевипредадат
насъборитеищевибиятвсинагогитеси;
18Ищебъдетеизправенипредуправителиицаре
зарадимен,засвидетелствопротивтяхиезичниците.
19Нокогатовипредадат,несебезпокойтекакили
каквощеговорите;защотовсъщиячасщевиседаде
какводаговорите.
20Защотоневиеговорите,аДухътнавашияОтец
говоривъввас.
21Ибратътщепредадебратанасмърт,ибащата
детето;идецатащесенадигнатпротивродителитеси
ищегиумъртвят.
22ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето
име;нокойтоустоидокрай,щебъдеспасен.
23Нокогатовипреследватвтозиград,бягайтевдруг;
защотоистинавиказвам,ченямадапреминете
израилевитеградове,докатонедойдеЧовешкиятСин.
24Ученикътнеенадучителяси,нитослугатанад
господаряси.
25Достатъчноеученикътдабъдекатоучителяси,и
слугатакатогосподаряси.Акосанареклигосподаряна
домаВеелзевул,колкоповечещенарекатдомашните
му?
26Затованесестрахувайтеоттях;защотоняманищо
скрито,коетоданесеразкрие;исескри,тованямада
сеузнае.
27Каквотовиказвамвтъмнината,говоретегона
светло;икаквоточуетенаухо,проповядвайтена
покривитенакъщите.
28Инесестрахувайтеотонези,коитоубиваттялото,
нонемогатдаубиятдушата;апо-скоросестрахувайте
отонзи,койтоможедапогубиидуша,итяловпъкъла.
29Неселипродаватдвеврабчетазаединмонета?и
нитоединоттяхнямадападненаземятабезвашия
Отец.
30Ноикосмитенаглаватависавсичкипреброени.
31Затованесестрахувайте,виестепо-ценниотмного
врабчета.
32Итъй,всеки,койтоМенеизповядапредчовеците,и
АзщегоизповядампредМояОтец,Койтоена
небесата.
33Новсеки,койтосеотречеотМенепредчовеците,и
АзщесеотрекаотнегопредМояОтец,Койтоена
небесата.
34Немислете,чедойдохдадонесамирназемята;не
мирдойдохдадонеса,амеч.
35Защотодойдохдаразделячовекотбащаму,и
дъщеряотмайкай,иснахаотсвекървай.
36Ивраговеначовекащебъдатдомашнитему.
37Койтообичабащаилимайкаповечеотмене,нее
достоензамен;икойтообичасинилидъщеряповече
отмене,неедостоензамен.
38ИкойтоневземекръстасииМепоследва,нее
достоензаМене.
39Койтонамериживотаси,щегоизгуби;акойто
изгубиживотасизарадиМене,щегонамери.
40Койтоприемавас,приемаМене,икойтоприема
Мен,приемаТози,КойтоМееизпратил.
41Койтоприемапророквиметонапророк,щеполучи
пророческанаграда;икойтоприемаправедниквимето
направедник,щеполучинаградатанаправедника.
42Ивсеки,койтонапоиеднооттезималкитесчаша
студенаводасамовиметонаученик,истинавиказвам,
тойпоникакъвначиннямадазагубинаградатаси.
ГЛАВА11
1Истанатака,чекогатоИсуссвършидазаповядвана
дванадесеттесиученици,тойзаминаоттам,зада
поучаваидапроповядвавтехнитеградове.
2ИкогатоЙоанчувзатворазаделатанаХристос,
изпратидвамаотученицитеси,
3Имуказаха:Тилиситози,койтотрябвададойде,
илидругдаочакваме?
4Исусвотговоримрече:ИдетеипокажетенаЙоан
отновотова,коеточуватеивиждате:
5Слепитепроглеждатикуцитепрохождат,
прокаженитесеочистватиглухитечуват,мъртвите
биватвъзкресяваниинабеднитесепроповядва
благовестието.
6Иблаженеонзи,койтонесесъблазнивМен.
7Икогатотеситръгнаха,Исусзапочнадаказвана
множестватазаЙоан:Каквоизлязохтевпустинятада
видите?Тръстика,разклатенаотвятъра?
8Нокаквоизлязохтедавидите?Човек,облеченвмека
дреха?ето,тези,коитоносятмекидрехи,савцарските
къщи.
9Нокаквоизлязохтедавидите?пророк?да,казвамви,
иповечеотпророк.
10Защототоваеонзи,закоготоеписано:Ето,
изпращампратеникаСипредлицетоТи,койтоще
приготвипътяТипредТебе.
11Истинавиказвам:междуроденитеотженинесее
издигналпо-великотЙоанКръстител;въпрекиченай-
малкиятвнебеснотоцарствоепо-голямотнего.
12ИотднитенаЙоанКръстителдосеганебесното
царствотърпинасилиеинасилницитегопревзематсъс
сила.
13Защотовсичкитепророциизаконътпророкувахадо
Йоан.
14Иакогоприемете,товаеИлия,койтотрябвашеда
дойде.
15Койтоимаушидаслуша,некаслуша.
7

10. МАТЮ
16Нонакакводауподобятовапоколение?Товаекато
деца,коитоседятнапазаритеивикатнасвоите
събратя,
17Иказвайки:Ниевисвирихме,авиенетанцувахте;
ниевиоплаквахме,авиенеплакахте.
18ЗащотоЙоандойде,нитояде,нитопие,атеказват,
чебесима.
19ДойдеЧовешкиятСин,койтоядеипие,иказват:
Еточовеклакомивинопиец,приятелнабирницитеи
нагрешниците.Номъдросттаеоправданаотнейните
деца.
20Тогаватойзапочнадаукоряваградовете,вкоито
бяхаизвършениповечетоотнеговитемогъщидела,
защотонесепокаяха:
21Горкоти,Хоразин!горкоти,Витсаида!защото,ако
вТириСидонсебяхаизвършиличудесата,извършени
въввас,теотдавнабихасепокаяливъввретищеи
пепел.
22Ноазвиказвам,ченаТириСидонщебъдепо-леко
вденянасъда,отколкотонавас.
23Ити,Капернауме,койтосисеиздигналдонебесата,
щебъдешсвалендоада;защото,аковеликитедела,
коитосаизвършенивтеб,бяхаизвършенивСодом,
тойщешедаостанедоднес.
24Ноазвиказвам,чещебъдепо-лекозаземятана
Содомвденянасъда,отколкотозавас.
25ВоновавремеИсусотговорииказа:БлагодаряТи,
Отче,Господинанебетоиземята,защотосискрил
тезинещаотмъдритеиразумните,асигиоткрилна
младенците.
26Такае,Отче,защототакатисевидяугодно.
27ВсичкомиепредаденоотмояОтец;иникойне
познаваСина,освенОтец;нитонякойпознаваОтца,
освенСинаионзи,комутоСинътискадаГооткрие.
28ЕлатеприМеневсички,коитосетрудитеисте
обременени,иАзщевиуспокоя.
29ВземетеМоетоиговърхусебесиисенаучетеот
Мене;защотосъмкротъкисмиренпосърце;ище
намеритепокойнадушитеси.
30Защотомоетоигоеблаго,имоетобремеелеко.
ГЛАВА12
1ВоновавремеИсусминавсъботенденпрезжитото;
иученицитеМубяхагладниизапочнахадакъсат
класовеидаядат.
2Афарисеите,катовидяхатова,казахаМу:Ето,
Твоитеученицивършаттова,коетонеепозволенода
сеправивсъботенден.
3Нотойимказа:НестеличеликаквонаправиДавид,
когатоогладняиония,коитобяхаснего?
4КаквлезевБожиядомиядеприсъственитехлябове,
коитонебешепозволенодаяденитонанего,нитона
онези,коитобяхаснего,асамонасвещениците?
5Илинестеличеливзакона,чевсъботасвещениците
вхрамаоскверняватсъботатаисанепорочни?
6Ноазвиказвам,ченатовамястоиманещопо-велико
отхрама.
7Ноакознаехтекаквозначитова:Милостискам,ане
жертва,небихтеосъдилиневинните.
8ЗащотоЧовешкиятСинегосподаринасъботнияден.
9Икатосиотидеоттам,влезевсинагогатаим.
10Ието,имашечовек,чияторъкабешеизсъхнала.И
гопопитаха,казвайки:Позволенолиедаселекував
събота?задамогатдагообвинят.
11Итойимказа:Койчовекщеимамеждувас,който
имаеднаовцаиакотяпадневямавсъботенден,няма
лидаяхванеидаяизвади?
12Тогаваколкоепо-добърчовекотовца?Етозащое
законнодасеправидобровсъботнитедни.
13Тогаватойказаначовека:Простриръкатаси.Итой
гопротегна;ибешевъзстановенцял,катодругия.
14Тогавафарисеитеизлязохаисесъвещавахапротив
НегокакдаГопогубят.
15НоИсус,каторазбратова,сеоттеглиоттам;и
големимножестваГопоследвахаиТойгиизцели
всички;
16ИимзаръчаданеГоизявяват;
17ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който
казва:
18ЕтослугатаМи,коготоизбрах;възлюбениятми,в
коготоблаговолидушатами;щеположадухасивърху
негоитойщевъзвестисъдбананародите.
19Нямадасекара,нитодавика;иникойнямадачуе
гласаМупоулиците.
20Намазанатръстиканямадапречупиитлеещлен
нямадаугаси,докатонеизпратиправосъдиедопобеда.
21ИнаиметоМущесеуповаватезичниците.
22ТогавадоведохаприНегоединобладанотбесове,
сляпиням;иТойгоизцели,такачеслепиятинемият
проговориипрогледна.
23Ицелиятнародсесмаяиказа:Неелитова
Давидовиятсин?
24Афарисеите,каточухатова,казаха:Тозинеизгонва
бесове,освенчрезВеелзевул,князанабесовете.
25ИИсусзнаешемислитеимиимказа:Всякоцарство,
разделенопротивсебеси,запустява;ивсекиградили
дом,разделенпротивсебеси,нямадаустои;
26ИакоСатанаизгониСатана,тойсеразделипротив
себеси;какщеустоитогаванеговотоцарство?
27ИакоазчрезВеелзевулизгонвамбесове,чрезкого
гиизгонватвашитедеца?затоватещебъдатваши
съдии.
28НоакоАзизгонвамдемоничрезБожияДух,тогава
Божиетоцарстводойдепривас.
29Иликакможенякойдавлезевкъщатанасилния
човекидаограбиимотаму,акопървоневържесилния?
итогаватойщеразваликъщатаси.
30Койтонеесмен,тойепротивмен;икойтоне
събирасмене,тойразпилява.
31Затовавиказвам,Всякакъввидгряхибогохулство
щебъдатпростениначовеците;нохулатасрещу
СветияДухнямадабъдепростенаначовеците.
32Ивсеки,койтокажедумапротивЧовешкияСин,ще
мусепрости;нокойтоговорипротивСветияДух,
нямадамусепростинитовтозисвят,нитовбъдещия
свят.
33Илинаправетедървотодоброиплодамудобър;или
направетедървотопоквареноиплодамупокварен;
защотодървотосепознавапоплодаму.
34О,родовеехиднини,какможете,катостезли,да
говоритедобринеща?защотоустатаговоряттова,
коетопрепълвасърцето.
8

11. МАТЮ
35Добриятчовекотдобротосъкровищенасърцетоси
изнасядобринеща,азлиятчовекотзлотосъкровище
изнасязлинеща.
36Ноазвиказвам,чезавсякапразнадума,която
хоратакажат,тещедадатсметкавденянасъда.
37Защоточрездумитесищесеоправдаешичрез
думитесищебъдешосъден.
38Тогаванякоиоткнижницитеифарисеите
отговорихаиказаха:Учителю,искамедавидим
знамениеоттеб.
39Нотойимотговориирече:Лукипрелюбодеенрод
търсизнамение;инямадамуседадезнамение,освен
знамениетонапророкЙона:
40ЗащотокактоЙонасбешетридниитринощив
кореманакита;такаЧовешкиятСинщебъдетриднии
тринощивсърцетоназемята.
41МъжетенаНиневиящесеиздигнатнасъдстова
поколениеищегоосъдят,защотосепокаяхапри
проповедтанаЙона;ието,тукепо-голямотЙона.
42Южнатацарицащесеиздигненасъдастова
поколениеищегоосъди;защототядойдеоткраищата
наземята,задачуемъдросттанаСоломон;ието,туке
по-великотСоломон.
43Когатонечистиятдухизлезеотчовека,тойминава
презбезводниместаитърсипочивка,ноненамира.
44Тогаватойказа:Щесевърнавкъщатаси,откъдето
излязох;икогатодойде,гонамерипразен,пометени
накичен.
45Тогаватойотиваивземасъссебесиседемдруги
духове,по-злиотсебеси,итевлизатиживеяттам;и
последнотосъстояниенатозичовекепо-лошоот
първото.Такащебъдеистованечестивопоколение.
46Докатотойощеговорешенанарода,ето,майкамуи
братятамустояхаотвъниискахадаговорятснего.
47Тогаванякоймуказа:Ето,майкатиибратятати
стоятотвъниискатдаговорятстеб.
48Нотойотговорииказанатози,койтомуказа:Кояе
майками?икоисамоитебратя?
49ИтойпростряръкатасикъмученицитеСииказа:
Етомайкамиибратятами!
50Защото,койтовършиволятанаМояОтец,Койтое
нанебесата,тойМиебрат,исестра,имайка.
ГЛАВА13
1ВсъщияденИсусизлезеоткъщатаиседнанабрега
наморето.
2Иголемимножествасесъбрахапринего,такачетой
влезевкорабаиседна;ицялотомножествостоешена
брега.
3ИТойимговоримногонещаспритчи,казвайки:Ето,
единсеячизлезедасее;
4Икогатосееше,някоисеменападнахакрайпътяи
птицитедойдохаигиизядоха;
5Някоипаднаханакаменистиместа,къдетонямаха
многопръст,иведнагаизникнаха,защотонямаха
дълбокапръст;
6Икогатослънцетоизгря,теизгоряха;ипонеже
нямахакорен,изсъхнаха.
7Инякоипаднахамеждутръните;итръните
поникнахаигизаглушиха;
8Адругипаднаханадобраземяидадохаплод,някои
стократно,другишестдесет,другитридесетпъти.
9Койтоимаушидаслуша,некаслуша.
10ИученицитесеприближихаиМуказаха:Защоим
говоришспритчи?
11Тойимотговориирече:Защотонаваседаденода
знаететайнитенанебеснотоцарство,анатяхнее
дадено.
12Защото,койтоима,щемуседадеищепреумножи;
акойтоняма,щемусеотнемеитова,коетоима.
13Затоваимговоряспритчи:защотогледат,не
виждат;икатослушат,нечуват,ниторазбират.
14ИвтяхсеизпълнявапророчествотонаИсая,което
казва:Съсслухщечуете,нонямадаразберете;и
гледайкищегледате,инямадавиждате;
15Защотосърцетонатозинародзагрубяиушитеим
нечуватиочитесизатвориха;данебинякогадавидят
сочитеси,идачуятсушитеси,идаразбератсъс
сърцетоси,идасеобърнат,иАздагиизцеля.
16Ноблажениочитеви,защотовиждат,иушитеви,
защоточуват.
17Защотоистинавиказвам,чемногопророции
праведнихорасапожелалидавидяттезинеща,които
виевиждате,инесагивидели;идачуететезинеща,
коитовиечувате,нонестегичули.
18Итъй,чуйтепритчатазасеяча.
19Когатонякойчуесловотонацарствотоинего
разбере,тогаваидванечестивиятиграбвапосятотов
сърцетому.Товаеонзи,койтополучисемекрайпътя.
20Нотози,койтоеполучилсеметовкаменистиместа,
етози,койтослушасловотоиведнагасрадостго
приема;
21Нотойнямакоренвсебеси,нотраеизвестновреме;
защото,когатонастъпискръбилигонениепоради
словото,тойведнагасесъблазнява.
22Посятотомеждутрънитееонзи,койтослуша
словото;игрижитенатозисвятиизмаматана
богатствотозадушаватсловотоитоставабезплодно.
23Нопосятиятнадобратаземяетози,койтослуша
словотоигоразбира;коятосъщодаваплодиражда,
коестократно,коешестдесет,коетридесет.
24Другапритчаимпредложи,катоказа:Царството
небесносеоприличаваначовек,койтоепосялдобро
семенаниватаси;
25Нодокатохоратаспяха,врагътмудойдеипося
плевелимеждужитото,исиотиде.
26Нокогатоостриетопоникнаидадеплод,тогавасе
появихаиплевелите.
27Тогаваслугитенадомакинадойдохаимуказаха:
Господине,непосялидобросемевниватаси?откъде
тогаваимаплевели?
28Тойимказа:Врагнаправитова.Слугитемурекоха:
Искашлитогавадаотидемидагисъберем?
29Нотойказа:Не;данеби,катосъбиратеплевелите,
даизкоренитезаедностяхижитото.
30Оставетеидветедарастатзаеднодожътвата;авъв
временажетващекажанажътварите:Съберетепърво
плевелитеигивържетенаснопове,задагиизгорите;а
житотосъберетевхамбарами.
31Другапритчаимпредложи,катоказа:Небесното
царствоприличанасинаповозърно,коеточовеквзеи
посянаниватаси;
9

12. МАТЮ
32Коетонаистинаенай-малкотоотвсичкисемена;но
когатопорасне,тоенай-голямотосредтревитеистава
дърво,такаченебеснитептицидолитатисенастаняват
вклонитему.
33Другапритчаимказа;Небеснотоцарствоприлича
наквас,койтоеднаженавзеисложивтримери
брашно,докатовтасавсичкото.
34ВсичкотоваИсусказанамножествотовпритчи;и
безпритчатойнеимговори:
35Задасесбъднереченоточрезпророка,койтоказва:
Щеотворяустатасивпритчи;Щеизреканеща,които
сабилипазенивтайнаотсъзданиетонасвета.
36ТогаваИсусизпратимножествотоивлезевкъщата;
иученицитеМудойдохаприНегоиказаха:Разяснини
притчатазаплевелитенанивата.
37Тойимотговориирече:Сеячътнадобротосемее
ЧовешкиятСин;
38Ниватаесветът;добротосемесадецатана
царството;ноплевелитесадецаналукавия;
39Врагът,койтогипося,едяволът;реколтатаекраят
насвета;ажътваритесаангелите.
40Итъй,тъйкатоплевелитесесъбиратиизгарятв
огъня;такащебъдеивкраянатозисвят.
41ЧовешкиятСинщеизпратисвоитеангелиитеще
събератотнеговотоцарствовсичкинеща,които
оскърбяват,итези,коитовършатбеззаконие;
42Ищегихвърливогненапещ;тамщебъдеплачи
скърцанесъсзъби.
43Тогаваправеднитещеблеснаткатослънцетов
царствотонасвояОтец.Койтоимаушидаслуша,нека
слуша.
44Отново,небеснотоцарствоприличанасъкровище,
скритовнива;което,когаточовекгонамери,тойго
скриваиотрадостотиваипродававсичко,коетоима,
икупуватазинива.
45Отново,небеснотоцарствоприличанатърговец,
койтотърсихубавибисери:
46Който,катонамериединскъпоцененбисер,отидеи
продадевсичко,коетоимаше,игокупи.
47Пакнебеснотоцарствоприличанамрежа,хвърлена
вморетоисъбранаотвсякакъввид;
48Което,когатосенапълни,изтеглиханабрега,
седнахаисъбрахадобротовсъдове,алошото
изхвърлиха.
49Такащебъдеивкраянасвета:ангелитещеизлязат
ищеотделятнечестивитеизмеждуправедните,
50Ищегихвърлятвогненатапещ;тамщебъдеплачи
скърцанесъсзъби.
51Исусимказа:Разбрахтеливсичкотова?ТеМу
казват:Да,Господи.
52Тогаватойимказа:Затовавсекикнижник,койтое
наставензанебеснотоцарство,приличанадомакин,
койтоизваждаотсъкровищетосиновиистаринеща.
53Истанатака,чекогатоИсусзавършитезипритчи,
тойсиотидеоттам.
54Икогатодойдевродинатаси,тойгипоучавашев
синагогатаим,такачетесеучудихаиказаха:Откъде
натозичовектазимъдроститезимогъщидела?
55Неелитовасинътнадърводелеца?майкамунесе
ликазваМария?инеговитебратя,Яков,иЙосей,и
Симон,иЮда?
56Исестритемунесаливсичкиснас?Откъдетогава
имавсичкитезинещанатозичовек?
57Итесесъблазнихавнего.НоИсусимказа:
Пророкътнеебезпочит,освенвродинатасиивдома
си.
58Итойнеизвършимноговеликиделатампоради
тяхнотоневерие.
ГЛАВА14
1ВтовавремететрархътИродчузаславатанаИсус,
2Иказанаслугитеси:ТоваеЙоанКръстител;
възкръснаотмъртвите;изатовавеликиделасе
проявяватвнего.
3ЗащотоИродбешехваналЙоан,вързагоигобеше
турилвтъмницазарадиИродиада,женатанабратму
Филип.
4ЗащотоЙоанмуказа:Нетиепозволенодаяимаш.
5Икогатоискашедагоумъртви,тойсеуплашиот
множеството,защотогосмятахазапророк.
6НокогатопразнувахарожденияденнаИрод,
дъщерятанаИродиадатанцувапредтяхиугодина
Ирод.
7Прикоетотойсезаклесклетвадайдадевсичко,
каквотопоиска.
8Итя,катобешепоученаотмайкаси,каза:Даймитук
главатанаЙоанКръстителнаблюдо.
9Ицарятсеразжали;въпрекитовазарадиклетватаи
онези,коитоседяхаснегонатрапезата,тойзаповяда
дайседаде.
10ИтойизпратидаобезглавятЙоанвтъмницата.
11Идонесохаглаватамунаблюдоиядадохана
девойката,атяязанесенамайкаси.
12Иученицитемудойдоха,взехатялотоиго
погребаха,иотидохаиказаханаИсус.
13Исус,каточузатова,заминаоттамскорабвпусто
мястонасаме;икогатохоратачуха,Гопоследваха
пешаотградовете.
14ИИсусизлезеивидяголямомножество,исесмили
надтях,иизцелиболнитеим.
15Икогатосесвечери,ученицитеМудойдохапри
Негоиказаха:Тукепустомястоивреметовечее
минало;отпратимножеството,задаотидатвселатаи
дасикупятхрана.
16НоИсусимказа:Нямануждадаситръгват;дайте
имдаядат.
17Итемуказаха:Тукимамесамопетхлябаидвериби.
18Тойказа:Донесетемигитук.
19Итойзаповяданамножествотодаседненатревата,
взепеттехлябаидветериби,погледнакъмнебето,
благословииразчупи,идадехлябоветенаучениците
Си,аученицитенамножеството.
20Ивсичкиядохаисенаситиха;исъбрахаот
останалитекъсоведванадесетпълникошници.
21Аонези,коитоядоха,бяхаоколопетхилядимъже,
освенженитеидецата.
22ИведнагаИсуспринудиученицитеСидасекачатв
корабаидаотидатпрединегонаотсрещниябряг,
докатотойразпуснемножествата.
23Икаторазпуснамножествата,Тойсеизкачина
планинатанасамедасепомоли;икогатосесвечери,
останатамсам.
10

13. МАТЮ
24Нокорабътвечебешевсредморето,блъсканот
вълни,защотовятърътбешенасрещен.
25ИвчетвъртатастражананощтаИсусотидепритях,
ходейкипоморето.
26Иучениците,катоГовидяхадаходипоезерото,
смутихасеиказаха:Духе;итеизвикахаотстрах.
27НоИсусведнагаимпроговори,казвайки:Дерзайте;
азсъм;несестрахувай.
28АПетърМуотговорииказа:Господи,акосиТи,
заповядаймидадойдаприТебеповодата.
29Итойказа:Ела.ИкогатоПетърслезеоткораба,той
тръгнаповодата,задаотидеприИсус.
30Нокатовидясилниявятър,уплашисе;икато
започнадапотъва,извика,казвайки:Господи,спасиме!
31ИведнагаИсуспротегнаръкатаСи,хванагоиму
каза:О,маловерци,защосеусъмни?
32Икогатовлязохавкораба,вятърътутихна.
33Тогаваонези,коитобяхавкораба,сеприближихаи
Мусепоклониха,катоказаха:НаистинаТисиБожият
Син.
34Икогатопреминаха,стигнахавземятаГенисарет.
35Икогатохоратаотоновамясторазбрахазанего,
разпратихавцялатаонаяоколностидоведохапринего
всичкиболни;
36ИгопомолихададокоснатсамокраянадрехатаМу;
ивсички,коитоседокоснаха,оздравяха.
ГЛАВА15
1ТогавакнижницитеифарисеитеотЕрусалим
дойдохаприИсусиказаха:
2ЗащоТвоитеучениципрестъпваттрадициятана
старейшините?защотонемиятръцетеси,когатоядат
хляб.
3Нотойвотговоримрече:защоивиепрестъпвате
Божиятазаповедчрезвашетопредание?
4ЗащотоБогзаповяда,катоказа:Почитайбащасии
майкаси;иКойтохулибащаилимайка,некаумресъс
смърт.
5Новиеказвате:Койтокаженабащасиилинамайка
си:Товаедар,откаквотоидасевъзползвашотмен;
6Инепочитайбащасиилимайкаси,тойщебъде
свободен.ТаканаправихтеБожиятазаповед
бездейственачрезвашататрадиция.
7Вие,лицемери,добрепророкувазавасИсая,като
каза:
8Тозинародсеприближавадоменсустатасииме
почитасустнитеси;носърцетоимедалечотмен.
9Нонапразномисепокланят,катопреподаватучения,
човешкизаповеди.
10Иповикамножествотоиимказа:Слушайтеи
разбирайте.
11Нетова,коетовлизавустата,осквернявачовека;но
това,коетоизлизаотустата,осквернявачовека.
12ТогаваученицитеМусеприближихаиМуказаха:
Знаешли,чефарисеитесесъблазниха,каточухатази
дума?
13Атойвотговорказа:Всякорастение,коетонее
насадилМоятнебесенОтец,щесеизкорени.
14Оставетеги:тесаслепиводачинаслепи.Иако
слепиятводислепия,идваматащепаднатвямата.
15ТогаваПетървотговорМуказа:Изяснинитази
притча.
16ИИсусказа:Ивиелиощенеразбирате?
17Ощелинеразбирате,чевсичко,коетовлизапрез
устата,отивавкоремаисеизхвърлянавън?
18Нотова,коетоизлизаотустата,излизаотсърцето;и
теоскверняватчовека.
19Защотоотсърцетоизлизатзлипомисли,убийства,
прелюбодеяния,блудства,кражби,лъжесвидетелства,
богохулства;
20Товасанещата,коитооскверняватчовека;но
яденетоснеизмитиръценеосквернявачовека.
21ТогаваИсуссиотидеоттамизаминакъмтирскитеи
сидонскитебрегове.
22Ието,еднаханаанкаизлезеотсъщитепределии
извикакъмнего,казвайки:Смилисенадмен,Господи,
СинеДавидов;дъщерямиежестокораздразненаот
дявол.
23Нотойнейотговоринитодума.ИученицитеМу
дойдохаиГомолеха,казвайки:Пустия;защототя
викаследнас.
24Нотойвотговорказа:Азсъмизпратенсамопри
изгубенитеовцеотдомаИзраилев.
25Тогаватясеприближиимусепоклони,катоказа:
Господи,помогними.
26Атойвотговоррече:Нееприличнодавземеш
хлябанадецатаидагохвърлишнакучетата.
27Итяказа:Истинае,Господи!Нокучетатаядатот
трохите,коитопадатотмасатанагосподаритеим.
28ТогаваИсусвотговорйрече:О,жено,голямае
твоятавяра;некатибъдекактоискаш.Идъщеряй
оздравяотсъщиячас.
29ИИсусситръгнаоттамисеприближидо
Галилейскотоезеро;исеизкачинаеднапланинаи
седнатам.
30Иголемимножествадойдохапринего,имайкисъс
себесикуци,слепи,неми,недъгавиимногодруги,иги
хвърлихапринозетенаИсус;итойгиизлекува:
31Дотакавастепен,чемножествотосечудеше,когато
виждаханемитедаговорят,недъгавитедаоздравяват,
куцитедаходятислепитедавиждат;ипрославяха
ИзраилевияБог.
32ТогаваИсусповикаученицитеСиприСебеСии
каза:Жалмиезамножеството,защотовечетридни
стоятприМенеиняматкакводаядат;инямадаги
отпратягладни,заданеприпаднатпопътя.
33ИученицитеМуказаха:Откъдедавземемтолкова
многохлябвпустинята,заданаситимтолковаголямо
множество?
34ИИсусимказа:Колкохлябаимате?Атеказаха:
Седеминяколкорибки.
35Итойзаповяданамножествотодаседненаземята.
36Ивзеседемтехлябаирибите,благодари,разчупиги
идаденаученицитеСи,аученицитенамножеството.
37Ивсичкиядохаисенаситиха;исъбрахаот
останалотонатрошеномесоседемпълникоша.
38Аонези,коитоядоха,бяхачетирихилядимъже,
освенженитеидецата.
39Итойизпратимножеството,качикорабидойдев
пределитенаМагдала.
11

14. МАТЮ
ГЛАВА16
1Дойдохаифарисеитесъссадукеитеи,катосе
изкушиха,гопомолихадаимпокажезнамениеот
небето.
2Тойимотговориирече:Когатосесвечери,казвате:
Щебъдехубавовреме,защотонебетоечервено.
3Инасутринта:Днесвреметощебъделошо,защото
небетоечервеноиполумрачно.О,лицемери,вие
можетедаразличителицетонанебето;нонеможете
лидаразличитезнацитенавремето?
4Нечестивоипрелюбодейнопоколениетърси
знамение;идругознамениенямадамуседаде,освен
знамениетонапророкЙона.Итойгиоставиисиотиде.
5ИкогатоученицитеМустигнахаотдругатастрана,
бяхазабравилидавзематхляб.
6ТогаваИсусимказа:Внимавайтеипазетесеоткваса
нафарисеитеисадукеите.
7Иразсъждавахапомеждуси,казвайки:Товае,защото
несмевзелихляб.
8Исус,каторазбратова,имказа:Маловерци,защо
разискватепомеждуси,ченестедонеслихляб?
9Ощелинеразбирате,нитопомнитепеттехлябана
петтехилядииколкокошницисъбрахте?
10Нитоседемтехлябаначетиритехиляди,нитоколко
кошницисъбрахте?
11Какнеразбирате,ченевиказахзахляба,четрябва
дасепазитеотквасанафарисеитеисадукеите?
12Тогаватеразбрахакакимказаданесепазятот
хлебнияквас,аотучениетонафарисеитеисадукеите.
13КогатоИсусдойдевпределитенаКесария
Филипова,тойпопитаученицитеСи,катоказа:Според
хоратакойсъмЧовешкиятСин?
14Итеказаха:Едниказват,чесиЙоанКръстител;
други-Илия;идруги,Йеремия,илиединотпророците.
15Казваим:НовиекойМесмятате?
16АСимонПетървотговорказа:ТисиХристос,
СинътнаживияБог.
17ИИсусвотговормуказа:Блаженсити,Симоне,
синеЙонов,защотоплътикръвнесатигооткрили,а
МоятОтец,койтоенанебесата.
18ИАзсъщотиказвам,четисиПетъринатазискала
щесъградяМоятацърква;ипортитенааданямадаму
надделеят.
19Ищетидамключоветенанебеснотоцарство;и
каквотовържешназемята,щебъдевързанона
небесата;икаквоторазвържешназемята,щебъде
развързанонанебесата.
20ТогаваТойзаръчанаученицитеСиданеказватна
никого,чеТойеИсусХристос.
21ОттовавременататъкИсусзапочнадапоказвана
ученицитеСи,четрябвадаотидевЙерусалимида
пострадамногоотстарейшините,главнитесвещеници
икнижниците,идабъдеубит,идабъдевъзкресенна
третияден.
22ТогаваПетърговзеизапочнадагоукорява,като
казваше:Данебъдеш,Господи!
23НотойсеобърнаиказанаПетър:МахнисеотМене,
Сатана!
24ТогаваИсусказанаученицитеСи:Аконякойиска
давървиследМене,некасеотречеотсебеси,нека
вземекръстасииМепоследва.
25Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего
изгуби;акойтоизгубиживотасизарадиМене,щего
намери.
26Защотокакваползазачовека,акоспечелицелия
свят,аповрединадушатаси?иликаквощедадечовек
взамянанадушатаси?
27ЗащотоЧовешкиятСинщедойдевславатанаСвоя
ОтецсъсСвоитеангели;итогаващевъздаденавсеки
споредделатаму.
28Истинавиказвам,иманякоиотстоящитетук,които
нямадавкусятсмърт,докатоневидятЧовешкияСин
идещвцарствотоСи.
ГЛАВА17
1ИследшестдниИсусвземаПетър,Яковибратму
Йоанигизавежданаеднависокапланинанасаме,
2Исепреобразипредтях;илицетомузасиякато
слънцето,адрехитемустанахабеликатосветлината.
3Ието,явихаимсеМоисейиИлия,коиторазговаряха
снего.
4ТогаваПетъротговорииказанаИсус:Господи,
добрениедабъдемтук;акоискаш,неканаправимтук
трискинии;единзатеб,иединзаМойсей,иединза
Илия.
5Докатотойощеговореше,ето,светълоблакгиосени;
иетогласотоблака,койтоказа:ТозиеМоятвъзлюбен
Син,вКоготоеМоетоблаговоление;чуйтеговие.
6Иучениците,каточухатова,паднаханичкомимного
сеуплашиха.
7ИИсусдойде,докоснагииказа:Станетеинесе
страхувайте.
8Икогатоповдигнахаочитеси,невидяханикого,
освенИсус.
9Икогатослизахаотпланината,Исусимзаповяда,
катоказа:Неказвайтенаникоговидението,докато
ЧовешкиятСинневъзкръснеотмъртвите.
10Иученицитемугопопитаха,катоказаха:Защо
тогавакнижницитеказват,чепървотрябвададойде
Илия?
11ИИсусвотговоримказа:Илиянаистинапървоще
дойдеищевъзстановивсичко.
12Ноазвиказвам,чеИлиявечедойдеитенего
познаха,нонаправихаснегокаквотоискаха.Посъщия
начиниЧовешкиятСинщепострадаоттях.
13Тогаваученицитеразбраха,чеимговоризаЙоан
Кръстител.
14Икогатодойдохапримножеството,дойдепринего
единчовек,койтоколеничипреднегоиказа:
15Господи,смилисенадсинами,защототойе
лунатикимногоизнервен;защоточестопадавогъняи
честовъвводата.
16ИгодоведохприТвоитеученици,нотенеможаха
дагоизлекуват.
17ТогаваИсусотговорииказа:О,роденевярващи
извратен,докогащебъдасвас?докогащететърпя?
доведетеготукпримен.
18ИИсуссмъмридявола;итойизлезеотнего;и
дететооздравявсъщиячас.
19ТогаваученицитедойдохаприИсуснасамеиказаха:
защониенеможахмедагоизгоним?
12

15. МАТЮ
20ИИсусимказа:Порадивашетоневерие;защото
истинавиказвам,акоиматевяраколкотосинапово
зърно,щекажетенатазипланина:Преместисеоттук
там;ищесепремахне;инищонямадаеневъзможноза
вас.
21Нотозироднесеизгонва,освенчрезмолитваи
пост.
22ИкогатотебяхавГалилея,Исусимказа:
ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахората;
23Ищегоубиятинатретияденщебъдевъзкресен.И
съжалявахаизключителномного.
24ИкогатодойдохавКапернаум,онези,които
получавахаданъци,дойдохаприПетъриказаха:
Вашиятучителнеплащалиданък?
25Тойказа:Да.Икогатотойвлезевкъщата,Исусго
попречи,катоказа:Каквомислиш,Симоне?откого
взиматмитоилиданъкземнитецаре?насобствените
сидецаилинанепознати?
26ПетърМуказа:Отчуждите.Исусмуказа:Тогава
децатасасвободни.
27Въпрекитова,заданегисъблазним,идитив
морето,хвърливъдицатаивземирибата,коятопърва
изплува;икогатомуотворишустата,щенамеришпари:
вземииимдайзаменизасебеси.
ГЛАВА18
1ВсъщотовремеученицитедойдохаприИсуси
казаха:Койепо-великвнебеснотоцарство?
2ИИсусповикаедномалкодетеигопоставивсред
тях,
3Иказа:Истинавиказвам,аконесеобърнетеине
станетекатомалкидеца,нямадавлезетевнебесното
царство.
4Итака,койтосесмирикатотовамалкодете,тойе
по-великвнебеснотоцарство.
5ИкойтоприемееднотаковамалкодетевМоеиме,
Менеприема.
6Нокойтосъблазниеднооттиямалките,коитовярват
вМене,занегобибилопо-добредасеокачи
водениченкамъкнавратамуидасеудавивморските
дълбини.
7Горконасветапорадисъблазните!защототрябвада
енеобходимодадойдатоскърбленията;ногоркона
тозичовек,чрезкоготоидвасъблазънта!
8Затова,акоръкатаиликракъттитесъблазнят,отсечи
гиигихвърлиотсебеси:по-добреезатебдавлезешв
животанесигуренилиосакатен,отколкотодаимашдве
ръцеилидвакрака,задабъдешхвърленвъввечния
огън.
9Иакоокототитесъблазнява,извадигоигохвърли
отсебеси;по-добреезатебдавлезешседнооков
живота,отколкотодаимашдвеочи,задабъдеш
хвърленвгеенатаогнена.
10Внимавайтеданепрезиратенитоединоттези
малките;защотовиказвам,четехнитеангелина
небесатавинагигледатлицетонамояОтец,койтоена
небесата.
11ЗащотоЧовешкиятСиндойдедаспасиизгубеното.
12Какмислиш?аконякойимастоовцеиеднаоттях
сезаблуди,нямалидаоставидеветдесетидеветтеида
отидевпланинатаидатърсизаблудената?
13Иакоетака,четойянамери,истинавиказвам,той
серадваповеченатазиовца,отколкотонадеветдесети
деветте,коитонесасезаблудили.
14ТакаинееволятанавашияОтец,койтоена
небесата,нитоединоттиямалкитедапогине.
15Освентова,акотисъгрешибратти,идиимукажи
винатамумеждусебесиинегонасаме;акотепослуша,
спечелилсибратси.
16Ноаконетепослуша,вземисъссебесиощеедин
илидвама,задасепотвърдивсякадумаотустатана
двамаилитримасвидетели.
17Иакотойпренебрегнедагипослуша,кажетегона
църквата;ноакопренебрегнедапослушацърквата,
некабъдезаваскатоезичникибирник.
18Истинавиказвам,каквотовържетеназемята,ще
бъдевързанонанебето;икаквотоидаразвържетена
земята,щебъдеразвързанонанебето.
19Паквиказвам,чеакодвамаотвассесъгласятна
земятазанещо,коетопоискат,щеимбъдедаденоот
МояОтец,койтоенанебесата.
20Защото,къдетодвамаилитримасасъбранивМое
име,тамсъмиАзпосредтях.
21ТогаваПетърсеприближиприНегоиказа:Господи,
колкопътибратмищесъгрешипротивменищему
прощавам?доседемпъти?
22Исусмуказа:Нетиказвамдоседемпъти,нодо
седемдесетпътипоседем.
23Затованебеснотоцарствоеоприличенонаединцар,
койтоискашедасесъобразявасъссвоитеслуги.
24Икогатотойзапочнадасмята,доведохамуедин,
койтомудължешедесетхилядиталанта.
25Нопонеженямашедаплати,господарятму
заповядадабъдепродадентой,женаму,децатамуи
всичко,коетоимаше,идасеплати.
26Тогаваслугатападнаимусепоклони,катоказа:
Господи,имайтърпениекъмменищетиплатявсичко.
27Тогавагосподарятнатозислугасесмили,отвърза
гоимупростидълга.
28Носъщиятслугаизлезеинамериединот
съслужителитеси,койтомудължешестопенса;икато
гохвана,хванагозагърлото,катоказа:Платимитова,
коетодължиш.
29Исъслужителятмупаднавкракатамуигопомоли,
казвайки:Имайтърпениекъмменищетиизплатя
всичко.
30Нотойнепожела,аотидеигохвърливтъмница,
докатоизплатидълга.
31Итака,когатонеговитесъслужителивидяхакакво
сеслучи,темногосъжалихаидойдохаиразказахана
своягосподарвсичко,коетобешенаправено.
32Тогаванеговиятгосподар,следкатогоповика,му
каза:О,ти,нечестивслуга,азтипростихцелиятози
дълг,защототимепожела:
33Нетрябвашелиитидасесмилишнадсъслужителя
си,кактоиазсесмилихнадтеб?
34Инеговиятгосподарсеразгневиигопредадена
мъчителите,докатоизплативсичко,коетомуседължи.
35ТакаиМоятнебесенОтецщепостъписвас,аконе
проститевсекиотсърцатасинабратаси.
13

16. МАТЮ
ГЛАВА19
1Истанатака,чекогатоИсуссвършитезидуми,той
напуснаГалилеяидойдевпределитенаЮдеяотвъд
Йордан;
2Иголемимножествагопоследваха;итойгиизлекува
там.
3ДойдохаприНегоифарисеите,изкушавайкиГо,и
Муказаха:позволенолиенамъжаданапуснеженаси
повсякаквапричина?
4Итойимотговориирече:Нестеличели,чеОнзи,
Койтогисъздадевначалото,гинаправимъжижена,
5Иказа:Потазипричинащеоставичовекбащаи
майкаищесепривържекъмженаси;идваматаще
бъдатеднаплът?
6Затовавеченесадвама,аеднаплът.Итака,това,
коетоБогесъчетал,човекданеразлъчва.
7Темуказаха:ЗащотогаваМойсейзаповядадасе
дадеразводнописмоидаянапусне?
8Тойимказа:Моисейпорадизакоравяванетона
сърцатавипозволиданапуснетеженитеси;но
отначалонебешетака.
9ИАзвиказвам,чевсеки,койтонапуснеженаси,
освенпорадиблудство,исеоженизадруга,
прелюбодейства;икойтосеоженизанапуснатата,
прелюбодейства.
10УченицитеМуказаха:Акоетаканамъжасженаму,
неедобредасежени.
11Нотойимказа:Всичкихоранемогатдаприемат
товаслово,освенонези,накоитоедадено.
12Защотоиманякоископци,коитосасеродилитака
отутробатанамайкаси;ииманякоископци,коитоса
билископениотхора;имаископци,коитоса
направилисебесископцизарадинебеснотоцарство.
Койтоможедагоприеме,некагоприеме.
13ТогавадоведохаприНегомалкидеца,задавъзложи
ръценатяхидасепомоли;аученицитегисмъмриха.
14НоИсусказа:Оставетедечицаинеимпречетеда
дойдатприМене,защотонатакиваенебесното
царство.
15Икатоположиръценатях,сиотидеоттам.
16Ието,единдойдеиМуказа:Учителюдобри,какво
доброданаправя,задаимамвеченживот?
17Итоймуказа:Защоменаричашдобър?няманикой
добъросвенедин,сиречБог;ноакоискашдавлезешв
живота,пазизаповедите.
18Тоймуказа:Кое?Исусказа:Неубивай,не
прелюбодействай,некради,нелъжесвидетелствай,
19Почитайбащасиимайкаси,и:Давъзлюбиш
ближниясикатосебеси.
20МладежътМуказва:Всичкотовасъмпазилот
младосттаси;каквомилипсваоще?
21Исусмуказа:Акоискашдабъдешсъвършен,иди,
продайимотасиираздайнабедните,ищеимаш
съкровищенанебето;иелаиМеследвай.
22Номладежът,каточутезидуми,сиотиденаскърбен,
защотоимашеголямоимущество.
23ТогаваИсусказанаученицитеСи:Истинави
казвам,чебогатмъчнощевлезевнебеснотоцарство.
24Ипаквиказвам:По-лесноекамиладаминепрез
иглениуши,отколкотобогатдавлезевБожието
царство.
25УченицитеМу,каточухатова,многосесмаяхаи
казаха:Койтогаваможедасеспаси?
26НоИсусгипогледнаиимказа:Захорататовае
невъзможно;носБогвсичкоевъзможно.
27ТогаваПетъротговориимурече:Ето,ние
оставихмевсичкоиТепоследвахме;каквощеимаме
тогава?
28ИИсусимказа:Истинавиказвам,чевие,коитоМе
последвахте,приноворождението,когатоЧовешкият
СинщеседненапрестоланаславатаСи,виесъщоще
седнетенадванадесетпрестола,съдейкидванадесетте
племенанаИзраел.
29Ивсеки,койтоеизоставилкъщи,илибратя,или
сестри,илибаща,илимайка,илижена,илидеца,или
земи,зарадиМоетоиме,щеполучистократноище
наследивеченживот.
30Номногоотпървитещебъдатпоследни;и
последнитещебъдатпърви.
ГЛАВА20
1Защотонебеснотоцарствоприличанастопанин,
койтоизлезераносутринтаданаемеработницина
лозетоси.
2Икатосеспоразумясработницитепопенинаден,
изпратигивлозетоси.
3Икатоизлезеоколотретиячас,видядругидастоят
безработанапазара,
4Иимказа;Идетеивиеналозетоикаквотоеправо,
щевигодам.Итетръгнахапосвояпът.
5Тойпакизлезеоколошестияидеветиячасинаправи
същото.
6Иоколоединадесетиячастойизлезеинамеридруги
дастоятбезделни,иимказа:Защостоитетукцялден
безработа?
7Казватму:защотоникойнениенаел.Казваим:
Идетеивиеналозето;ивсичко,коетоеправилно,това
щеполучите.
8Итака,когатосесвечери,господарятналозетоказва
насвоянастойник:Повикайработницитеиимдай
заплататаим,катозапочнешотпоследнитекъм
първите.
9Икогатодойдоханаетитеоколоединадесетиячас,те
получихавсекиподинарий.
10Нокогатодойдохапървите,мислеха,чещеполучат
повече;итесъщополучихавсекипопени.
11Икогатогополучиха,тезароптахасрещустопанина
накъщата,
12Казвайки:Тезипоследнитеработихасамоединчас
иТигинаправиравнинанас,коитопонесохме
бреметоижегатанаденя.
13Нотойотговоринаединоттяхирече:Приятелю,
нетиправянищолошо;неселисъгласисмензаедин
грош?
14Вземитвоетоисивърви;напоследниящедам,
кактоинатеб.
15Немилиепозволенодаправякаквотоискамсъс
своето?Злолиеокототи,защотоазсъмдобър?
16Такапоследнитещебъдатпървиипървите
последни;защотомнозинасазвани,номалцина
избрани.
14

17. МАТЮ
17ИкатосеизкачиИсусвЕрусалим,отдели
дванадесеттеученикапопътяиимказа:
18Ето,възлизамевЕрусалим;иЧовешкиятСинще
бъдепредаденнапървосвещеницитеинакнижниците
итещеГоосъдятнасмърт,
19ИщеГопредаденаезичницитедасепоругаят,да
ГобиятидаГоразпнат;инатретияденщевъзкръсне.
20ТогавадойдеприНегомайкатанаЗеведеевитедеца
съссиноветеси,кланяйкимусеижелаейкинещоот
него.
21Итоййказа:Каквоискаш?Тямуказва:Дайтези
двамамоисинадаседнат,единиятотдяснататистрана,
адругиятотляво,втвоетоцарство.
22НоИсусвотговорказа:Незнаетекаквоискате.
Можетелидапиетеотчашата,коятоАзщепия,идасе
кръститескръщението,скоетоАзсекръщавам?
Казватму:Можем.
23Итойимказа:Наистинащепиетеотмоятачашаи
щесекръститескръщението,скоетоазсекръщавам;
нодаседнетеотдясноиотлявонеемоедадавам,но
щебъдедаденонаонези,закоитоеприготвеноотМоя
Отец.
24Икогатодесеттегочуха,възнегодувахасрещу
дваматабратя.
25НоИсусгиповикаприСебеСииказа:Виезнаете,
чепървенцитенаезичницитегосподстватнадтяхи
големцитегивладеят.
26Номеждувасданебъдетака;нокойтоискадабъде
великмеждувас,некавибъдеслужител;
27Икойтоискадабъдепръвмеждувас,некавибъде
слуга;
28КактоиЧовешкиятСиндойденедаМуслужат,ада
служиидададеживотаСиоткупзамнозина.
29ИкогатотръгвахаотЕрихон,голямомножествого
следваше.
30И,ето,двамаслепи,седналикрайпътя,каточуха,че
Исусминава,извикахаиказаха:Смилисенаднас,
Господи,СинеДавидов!
31Имножествотогисмъмри,защототрябвашеда
мълчат;нотевикахаощеповече,казвайки:Смилисе
наднас,Господи,СинеДавидов!
32АИсусзастана,повикагииказа:Каквоискатедави
направя?
33КазватМу:Господи,заданисеотворяточите.
34Итъй,Исуссесмилинадтяхиседопрядоочитеим;
иведнагаочитеимпрогледахаитеГопоследваха.
ГЛАВА21
1ИкогатосеприближихадоЕрусалимистигнахадо
Витфагия,доЕлеонскатапланина,тогаваизпратиИсус
двамаученици,
2катоимказа:Идетевселотосрещувасиведнагаще
намеритевързанаослицаиослеснея;отвържетегии
мигидоведете.
3Иаконякойвикаженещо,кажете:Господиманужда
оттях;иведнагащегиизпрати.
4Всичкотовастана,задасеизпълниказанотоот
пророка,койтоказва:
5КажетенадъщерятанаСион:Ето,твоятЦаридва
притеб,кротък,седналнамагареиосле,жребчена
магаре.
6Иученицитеотидохаинаправихакактоимзаповяда
Исус,
7Идоведохаоселаиослето,облекохаимдрехитесии
гокачиханатях.
8Имногоголямомножествопостиладрехитесипо
пътя;другиотсичахаклониотдърветатаиги
постилахапопътя.
9Имножествата,коитовървяхаотпредикоито
следваха,викаха,казвайки:ОсаннанаСинанаДавид!
БлагословенеТози,койтоидвавиметоГосподне!
Осаннавъввисините.
10ИкогатовлезевЕрусалим,целиятградсе
развълнуваиказваше:Койетози?
11Имножествотоказа:ТоваеИсус,пророкътот
НазаретГалилейски.
12ИИсусвлезевБожияхрамиизгонивсички,които
продавахаикупувахавхрама,ипрекатуримаситена
менячитенапарииседалкитенаонези,които
продавахагълъби,
13Иимрече:Писаное:Моятдомщесенарече
молитвендом;новиегонаправихтеразбойнически
вертеп.
14ИслепитеикуцитедойдохаприНеговхрама;итой
гиизлекува.
15Икогатоглавнитесвещенициикнижницитевидяха
чудесата,коитоизвърши,идецата,коитовикахав
храмаиказваха:ОсаннанаДавидовиясин!тебяха
многонедоволни,
16Имуказа:Чувашликаквоговоряттези?ИИсусим
каза:Да;Никогалинестечели:Отустатанамладенци
икърмачетаТисисътворилхвала?
17ИтойгиоставииизлезевънотградавъвВитания;и
тойсенастанитам.
18Анасутринта,когатосевърнавграда,огладня.
19Икатовидяеднасмоковницанапътя,дойдепринея,
ноненамеринищонанея,освенсамолиста,ийказа:
Отсеганататъкданерастеплодоттебдовека.Искоро
смокинятаизсъхна.
20Иучениците,катовидяхатова,сеудивихаиказаха:
Колкоскороизсъхнасмоковницата!
21Исусимотговориирече:Истинавиказвам,ако
иматевяраинесесъмнявате,виенесамоще
направитетова,коетосеправинасмоковницата,нои
акокажетенатазипланина:Преместисеибъди
хвърленвморето;щебъденаправено.
22Ивсичко,каквотоидапоискатевмолитва,като
вярвате,щеполучите.
23Икогатовлезевхрама,главнитесвещениции
старейшинитенанародадойдохаприНего,докато
поучаваше,иказаха:Скаквавластправиштезинеща?
икойтидадетазивласт?
24ИИсусвотговоримказа:Азсъщощевипопитам
еднонещо,което,акомикажете,иазщевикажас
каквавластправятезинеща.
25КръщениетонаЙоаноткъдебеше?отнебетоилиот
хората?Итеразсъждавахапомеждуси,казвайки:Ако
кажем:отнебето;тойщеникаже:защотогаванему
повярвахте?
26Ноакокажем:Отчовеците;страхувамесеотхората;
защотовсичкисмятатЙоанзапророк.
15

18. МАТЮ
27ИтеотговориханаИсусиказаха:Незнаем.Атой
имказа:Нитоазщевикажаскаквавластвършатези
неща.
28Нокаквомислитевие?Единчовекимашедвама
сина;итойдойдеприпървияиказа:синко,идида
работишднесналозетоми.
29Тойотговорииказа:Неискам;носледтовасе
разкаяиотиде.
30Итойдойдепривторияиказасъщото.Атойв
отговоррече:отивам,господине;инеотиде.
31Койоттяхдваматаизпълниволятанабащаси?
Казватму:Първият.Исусимказа:Истинавиказвам,
чебирницитеиблудницитевиизпреварватвБожието
царство.
32ЗащотоЙоандойдеприваспопътянаправдатаи
виенемуповярвахте;нобирницитеиблудницитему
повярваха;ивие,катовидяхтетова,несепокаяхте
после,задамуповярвате.
33Чуйтедругапритча:Имашеединстопанин,който
насадилозеигооградинаоколо,иизкопавнеголин,и
построикула,игодаденаземеделци,иотидев
далечнастрана.
34Икогатонаближивреметозаплода,тойизпрати
слугитесиприземеделците,задаполучатплодоветеот
него.
35Иземеделцитехванахаслугитемуиединнабиха,
другубиха,атретиубихаскамъни.
36Отновоизпратидругислуги,повечеотпървите;ите
постъпихастяхпосъщияначин.
37Нонай-послеизпратипритяхсинаси,казвайки:Ще
сепокланятнасинами.
38Ноземеделците,катовидяхасина,рекохапомежду
си:Товаенаследникът;елатедагоубиемида
заграбимнаследствотому.
39Итегохванахаигоизхвърлихавънотлозето,иго
убиха.
40Итака,когатодойдестопанинътналозето,каквоще
направистезиземеделци?
41Темуказват,Тойщеунищожизлощастнотези
нечестивихораищедаделозетосинадругиземеделци,
коитощемудаватплодоветенавреметоим.
42Исусимказа:Никогалинестечеливписанията:
Камъкът,койтоотхвърлихазидарите,тойстанаглава
наъгъла;товаеделотонаГосподаиечудновнашите
очи?
43Затовавиказвам,чеБожиетоцарствощесеотнеме
отвасищебъдедаденонанарод,койтопринася
плодоветему.
44Икойтопадневърхутозикамък,щесеразбие;но
върхукоготопадне,щегостриенапрах.
45Иглавнитесвещенициифарисеите,каточуха
притчитеМу,разбраха,чеТойговоризатях.
46Нокогатоискахадасложатръкавърхунего,тесе
уплашихаотмножеството,защотоговзехазапророк.
ГЛАВА22
1ИИсусвотговоримговориотновоспритчииказа:
2Небеснотоцарствоприличанаединцар,който
направисватбанасинаси,
3Иизпратислугитесидаповикатпоканенитена
сватбата;нотенеискахададойдат.
4Пакизпратидругислугииказа:Кажетена
поканените:Ето,приготвихобядаси;воловетемии
угоенитемисазакланиивсичкоеготово;елатена
сватбата.
5Нотепренебрегнахатоваисиотидоха,единвъв
ферматаси,адругвтърговиятаси.
6Иостатъкътхванаслугитему,отнесесезлобнокъм
тяхигиуби.
7Нокогатоцарятчузатова,тойсеразгневиитой
изпратисвоитевойскииунищожитезиубийции
изгориградаим.
8Тогаватойказанаслугитеси:Сватбатаеготова,но
поканенитенебяхадостойни.
9Итъй,отидетепопътищатаиколкотонамерите,
поканетезасватба.
10Итака,онезислугиизлязохапопътищатаисъбраха
всички,колкотонамериха,илоши,идобри;исватбата
сенапълнисгости.
11Икогатоцарятвлезедавидигостите,видятамедин
мъж,койтонебешеоблеченвсватбенадреха:
12Итоймуказа:Приятелю,каквлезетукбезсватбена
дреха?Итойонемя.
13Тогавацарятказанаслугите:Вържетемуръцетеи
краката,вземетегоигохвърлетевъввъншната
тъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъсзъби.
14Защотомнозинасазвани,номалцинасаизбрани.
15Тогавафарисеитеотидохаисесъветвахакакдаго
оплетатвдумитему.
16ИтеизпратихаприНегоученицитесис
иродианците,катоказаха:Учителю,ниезнаем,чеси
истинениучишБожияпътсистина,нитосегрижишза
никого,защотонезачиташличносттанахората.
17Кажини,прочее,каквотисеструва?Законнолие
даседаваданъкнакесаряилине?
18НоИсусразбранечестиетоимиказа:ЗащоМе
изкушавате,лицемери?
19Покажетемипаритеотданъка.ИтеМудонесоха
еднамонета.
20Итойимказа:Чийетозиобразинадпис?
21Темуказаха:Кесарево.Тогаватойимказа:Итака,
отдайтенаКесарятова,коетоеКесарево;инаБога
нещата,коитосаБожии.
22Каточухатезидуми,тесеудивиха,оставихагоиси
отидоха.
23Всъщиядендойдохапринегосадукеите,които
казват,ченямавъзкресение,игопопитаха:
24Казвайки,Учителю,Мойсейказа:Акочовекумре,
бездаимадеца,братмущесеоженизаженамуище
въздигнепотомствонабратси.
25Амеждунасимашеседембратя;ипървият,когато
сеожени,умряикатонямашепотомство,оставижена
синабратси;
26Същоивторият,итретиятдоседмия.
27Най-послеумряижената.
28Итака,въввъзкресениеточияотседминатащебъде
жена?защотовсичкияимаха.
29Исусвотговоримрече:заблуждаватесе,катоне
познаватеписанията,нитоБожиятасила.
30Защотовъввъзкресениетонитосеженят,нитосе
омъжват,асакатоБожиитеангелинанебето.
31Ащосеотнасядовъзкресениетонамъртвите,несте
личелитова,коетовиеказаноотБога,казвайки:
16

19. МАТЮ
32АзсъмБогнаАвраам,иБогнаИсаак,иБогнаЯков?
БогнееБогнамъртвите,анаживите.
33Икогатомножествоточутова,тесеучудихана
учениетоМу.
34Нофарисеите,каточуха,чеенакаралсадукеитеда
млъкнат,тесесъбраха.
35Тогаваединоттях,койтобешезаконник,Гопопита,
изкушавайкиГо,иказа:
36Учителю,кояенай-голяматазаповедвзакона?
37Исусмуказа:ДавъзлюбишГосподатвояБогс
цялотосисърце,исцялатасидуша,исвсичкиясиум.
38Товаепърватаиголямазаповед.
39Авторатаподобнананеяе:„Давъзлюбишближния
сикатосебеси“.
40Натезидвезаповедисекрепицелиятзакони
пророците.
41Докатофарисеитебяхасъбрани,Исусгипопита:
42Казвайки:КаквомислитезаХристос?чийсинетой?
Казватму:Давидовиятсин.
43Тойимказа:КактогаваДавидвдухаГонарича
Господ,катоказва:
44ГОСПОДказанамояГоспод:Седиотдяснатами
страна,докатоположавраговететивтвоеподножие?
45Итака,акоДавидГонаричаГоспод,какмуесин?
46Иникойнеможадамуотговориидума,нито
смеешенякойотонзидендамузадаваповечевъпроси.
ГЛАВА23
1ТогаваИсусказанамножествотоинаученицитеСи,
2Казвайки:Книжницитеифарисеитеседнахана
Мойсеевотомясто:
3Итака,всичко,каквотовикажатдапазите,пазетеи
правете;нонеправетеспоредделатаим,защототе
казват,аневършат.
4Защототевръзваттежкиитежкизаносенебременаи
гинатоварватвърхуплещитенахората;носамитете
нямадагипомръднатиспръст.
5Новсичкитесиделатевършат,задагивидятхората:
теразширяватфилактериитесииразширяват
границитенадрехитеси,
6Иобичайтегорнитестаинапиршестватаипървите
меставсинагогите,
7Ипоздравипопазарите,идабъденаричанотхората
Рави,Рави!
8Новиенесенаричайтеучители,защотоедине
вашиятУчител,Христос;ивсичкивиестебратя.
9Иненаричайтеникогосвойбащаназемята,защото
единевашиятОтец,койтоенанебесата.
10Нитосенаричайтеучители,защотоединевашият
Учител,Христос.
11Нопо-големиятмеждувасщевибъдеслуга.
12Ивсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъдеунизен;
икойтосесмири,щебъдевъздигнат.
13Ногорковам,книжнициифарисеи,лицемери!
защотовиезатварятенебеснотоцарствопредчовеците;
защотонитосамивлизате,нитодопускатеонези,които
влизат,давлязат.
14Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
пояждатекъщитенавдовицитеипритворносемолите
дълго;затоващеполучитепо-тежкоосъждане.
15Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
обикалятемореисуша,заданаправитеединпрозелит,
икогатотойбъденаправен,виегоправитедвойно
повечедетенаадаотвас.
16Горковам,слепиводачи,коитоказвате:Койтосе
закълневхрама,неенищо;нокойтосезакълнев
златотонахрама,тойедлъжник!
17Вие,безумниислепи!Коеепо-голямо,златотоили
храмът,койтоосвещавазлатото?
18И:Койтосезакълневолтара,товаенищо;нокойто
сезакълневдара,койтоевърхунего,тойевиновен.
19Вие,безумниислепи!Коеепо-голямо,дарътили
олтарът,койтоосвещавадара?
20Итъй,койтосезакълневолтара,кълнесевнегои
въввсичко,коетоенанего.
21Икойтосезакълневхрама,кълнесевнегоивОнзи,
койтоживеевнего.
22Икойтосекълневнебето,кълнесевБожияпрестол
ивСедящиянанего.
23Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
плащатедесятъкотмента,анасоникимион,асте
пропусналипо-важнитевъпросиназакона,правосъдие,
милостивяра:товатрябвашедаправитеидане
оставятедругото.
24Водачислепи,коитопрецеждатекомар,апоглъщате
камила!
25Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
виечиститеотвънчашатаиблюдото,аотвътреса
пълнисграбежиизлишък.
26Ти,слепифарисею,изчистипървовътрешносттана
чашатаиблюдото,задабъдечистаивъншнатачаст.
27Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
приличатенаваросанигробове,коитонаистина
изглеждаткрасивиотвън,ноотвътресапълнискости
намъртвихораисвсякакванечистота.
28Такаивиеотвънизглеждатеначовецитеправедни,
аотвътрестепълнислицемериеибеззаконие.
29Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
градитегробницитенапророцитеиукрасявате
гробоветенаправедните,
30Икажете:Акобяхмевднитенабащитеси,нямаше
даучастваместяхвкръвтанапророците.
31Затовавиестесвидетелинасебеси,честедецана
онези,коитоубихапророците.
32Тогавадопълнетемяркатанабащитеси.
33Вие,змии,вие,поколенияехиднини,какможетеда
избегнетепроклятиетонаада?
34Затова,ето,Азизпращамприваспророци,мъдри
мъжеикнижници;инякоиоттяхщеубиетеиразпнете;
инякоиоттяхщебиетевсинагогитесиищегигоните
отграднаград;
35Зададойдевърхувасцялатаправеднакръв,пролята
наземята,откръвтанаправеднияАвелдокръвтана
Захария,синанаВарахия,коготоубихтемеждухрама
иолтара.
36Истинавиказвам,всичкитезинещащедойдат
върхутовапоколение.
37О,Ерусалиме,Ерусалиме,ти,койтоубиваш
пророцитеиубивашскамъниизпратенитедотеб,
колкопътисъмискалдасъберадецатати,както
кокошкатаприбирапилетатасиподкрилетеси,ине
искахте!
17

20. МАТЮ
38Ето,къщатависеоставяпуста.
39Защотовиказвам,ченямадамевидитеотсега
нататък,докатонекажете:Благословенидещиятв
иметоГосподне.
ГЛАВА24
1ИИсусизлезеисиотидеотхрама;иученицитеМу
дойдохаприНего,задаМупокажатсградитенахрама.
2ИИсусимказа:Невиждателивсичкотова?истина
виказвам,нямадаостанетуккамъквърхукамък,
койтоданебъдесъборен.
3ИкогатоседешенаЕлеонскатапланина,учениците
дойдохаприНегонасамеиказаха:Кажиникогаще
бъдетова?икаквощебъдезнамениетозатвоето
идванеизакраянасвета?
4АИсусвотговоримрече:Внимавайтенякойданеви
прелъсти.
5Защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз
съмХристос;ищеизмамимнозина.
6Ищечуетезавойниислуховезавойни;гледайтеда
несесмущавате,защотовсичкотоватрябвадасе
сбъдне,нокраятощенее.
7Защотонародщевъстанесрещународ,ицарство
срещуцарство;ищеимаглад,имор,иземетресенияна
различниместа.
8Всичкотоваеначалотонаскърбите.
9Тогаващевипредадатнамъкиищевиубият;ище
бъдетемразениотвсичкинародизарадиМоетоиме.
10Итогавамнозинащесесъблазнятищесепредадат
единдруг,ищесенамразятединдруг.
11Имноголъжепророцищесеиздигнатищезаблудят
мнозина.
12Итъйкатобеззакониетощесеумножи,любовтана
мнозинащеохладнее.
13Нокойтоустоидокрая,тойщебъдеспасен.
14Итоваевангелиенацарствотощебъде
проповядванопоцелиясвятзасвидетелствонавсички
народи;итогаващедойдекраят.
15Итака,когатовидитемерзосттаназапустението,за
коятоговорипророкДаниил,дастоинасвятомясто
(койточете,некаразбира):
16Тогаваонези,коитосавЮдея,некабягатв
планините;
17Койтоенапокрива,данеслизадавземенещоот
къщатаси;
18Икойтоенаполето,данесевръщаобратнода
вземедрехитеси.
19Игорконабременнитеинакърмачкитевонезидни!
20Новиесемолетебягствотовиданебъдепрез
зимата,нитовсъботенден;
21Защототогаващебъдеголямаскръб,какватонее
ималоотначалотонасветадосега,нитощеима.
22Иакотезиднинебъдатсъкратени,никояплътняма
дабъдеспасена;нозарадиизбранитетезиднище
бъдатсъкратени.
23Тогава,аконякойвикаже:Ето,тукеХристосили
там;невярвайте
24Защотощесепоявятлъжехристиилъжепророции
щепокажатголемизнаменияичудеса;дотолкова,че
акоевъзможно,тещезаблудятиизбраните.
25Ето,казахвипреди.
26Затова,аковикажат:Ето,Тойевпустинята;не
излизай:ето,тойевтайнитестаи;невярвайте
27Защотокактосветкавицатаизлизаотизтокисвети
доридозапад;такащебъдеипришествиетона
ЧовешкияСин.
28Защотокъдетоидаетрупът,тамщесесъберати
орлите.
29Веднагаследскръбтанаонияднислънцетоще
потъмнее,илунатанямадададесветлинатаси,и
звездитещепадатотнебето,инебеснитесилищесе
разклатят.
30ИтогаващесеявизнамениетонаЧовешкияСинна
небето;итогававсичкиземниплеменащескърбяти
щевидятЧовешкияСиндаидвавнебеснитеоблаци
съссилаиголямаслава.
31ИтойщеизпратиангелитеСисъссилентръбензвук
итещесъбератизбранитеМуотчетиритеветрища,от
единиякрайнанебетододругия.
32Сеганаучетееднапритчазасмоковницата;Когато
клонътмуомекнеисеразлисти,знаете,челятотое
близо;
33Такаивие,когатовидитевсичкитезинеща,знайте,
чееблизо,дорипривратите.
34Истинавиказвам,товапоколениенямадапремине,
докатовсичкитезинещанесеизпълнят.
35Небетоиземятащепреминат,ноМоитедуминяма
дапреминат.
36Нозаонзиденичасникойнезнае,нитонебесните
ангели,асамоМоятОтец.
37НокактобяхаднитенаНой,такащебъдеи
идванетонаЧовешкияСин.
38Защотокактовднитепредипотопатеядяхаипиеха,
женехасеисеомъжвахадоденя,когатоНойвлезев
ковчега,
39Инезнаеха,докатонедойдепотопътинегиотнесе
всичките;такащебъдеипришествиетонаЧовешкия
Син.
40Тогавадвамащебъдатнаполето;еднотощесе
вземе,адруготощесеостави.
41Двеженищемелятнамелницата;еднотощесе
вземе,адруготощесеостави.
42Бдете,прочее,защотонезнаетевкойчасщедойде
вашиятГоспод.
43Нознайтетова,чеакостопанинътнакъщатазнаеше
вкоястражащешедадойдекрадецът,тойщешедабди
инямашедаоставикъщатамудабъдеразбита.
44Затоваивиебъдетеготови,защотовчас,койтоне
мислите,ЧовешкиятСинщедойде.
45Тогавакойеверенимъдърслуга,коготогосподарят
муепоставилгосподарнаддомочадиетоси,задаим
давахрананавреме?
46Блаженонзислуга,чийтогосподар,катосидойде,
гонамеридаправитака.
47Истинавиказвам,чещегопоставивладетелнад
всичкитесиимоти.
48Ноакотозизълслугакажевсърцетоси,Моят
господарзабавяидванетоси;
49Ищезапочнедаубивасъслужителитесиидаядеи
пиеспияните;
50Господарятнатозислугащедойдевден,когатоне
гоочаква,ивчас,койтонезнае,
18

21. МАТЮ
51Ищегоразсече,ищемуопределидялслицемерите;
тамщебъдеплачискърцанесъсзъби.
ГЛАВА25
1Тогаванебеснотоцарствощесеоприличинадесет
девици,коитовзехасветилницитесииизлязохада
посрещнатмладоженеца.
2Ипетоттяхбяхамъдри,апетбяхаглупави.
3Неразумнитевзехасветилницитеси,номаслоне
взехасъссебеси;
4Амъдритезаедносъссветилницитесивзехамаслов
съдоветеси.
5Докатомладоженецътсебавеше,всичкизадрямахаи
заспаха.
6Ивполунощсенададевик:Ето,младоженецътидва;
излезтедагопосрещнете.
7Тогававсичкитетезидевицистанахаиоправиха
светилницитеси.
8Иглупавитеказаханамъдрите:Дайтениотвашето
масло;защотосветилницитениугаснаха.
9Номъдритеотговориха,казвайки:Неетака;задане
стигнеизанас,изавас;ноидетепо-добрепри
продавачитеикупетезасебеси.
10Идокатоотидохадакупят,младоженецътдойде;и
готовитевлязохаснегонасватбата;иврататасе
затвори.
11Следтовадойдохаидругитедевицииказаха:
Господи,Господи,отворини.
12Нотойвотговорказа:Истинавиказвам,неви
познавам.
13Итъй,бъдетебудни,защотонезнаетенитоденя,
ниточаса,вкойтоЧовешкиятСинщедойде.
14Защотонебеснотоцарствоекаточовек,пътуващв
далечнастрана,койтоповикасвоитеслугииим
предадеимотаси.
15Инаединдадепетталанта,надругдва,анатрети
един;навсекичовекспореднеговитеспособности;и
веднагапредприесвоетопътуване.
16Тогаваонзи,койтополучипеттеталанта,отидеи
търгувастях,иимнаправидругипетталанта.
17Итака,койтополучидве,спечелиидругидве.
18Ноонзи,койтополучиедна,отидеиразровив
земята,искрипаритенагосподаряси.
19Следдълговремегосподарятнаонезислугиидваи
серазчитастях.
20Итака,този,койтобешеполучилпетталанта,дойде
идонеседругипетталанта,казвайки:Господарю,ти
мидадепетталанта;ето,спечелихосвентяхощепет
таланта.
21Господарятмуказа:Добре,добриивернислуго!В
малкосибилверен,надмногонещащетепоставя;
влезврадосттанагосподаряси.
22Приближисеионзи,койтобешеполучилдва
таланта,иказа:Господарю,тимидадедваталанта;ето,
спечелихощедваталантаосвентях.
23Господарятмуказа:Добре,добрииверенслуго!в
малкосибилверен,надмногонещащетепоставя:
влезврадосттанасвоягосподар.
24Тогавасеприближитози,койтополучиединия
талант,иказа:Господи,знаехте,чеситвърдчовек,
жънеш,къдетонесисял,исъбираш,къдетонесисял;
25Иазсеуплаших,отидохискрихталантативземята;
ето,товаетвое.
26Господарятмуотговориимуказа:Злиилениви
слуго,тизнаеше,чежъна,къдетонесъмсял,и
събирам,къдетонесъмсял;
27Итака,титрябвашедададешпаритемина
обменницитеитогава,когатодойда,щяхдаполуча
своитеслихва.
28Затовавземетеотнеготалантаигодайтенатози,
койтоимадесетталанта.
29Защотонавсеки,койтоима,щеседадеитойще
имаизобилие;нооттози,койтоняма,щесеотнемеи
това,коетоима.
30Ихвърлетебезполезнияслугавъввъншната
тъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъсзъби.
31КогатоЧовешкиятСиндойдевславатаСии
всичкитесветиангелисНего,тогаващеседнена
престоланаславатаСи,
32Ипреднегощесесъбератвсичкинародиищеги
отделиедниотдруги,кактопастирътразделяовцетеси
откозите;
33Ищепоставиовцетеотдяснатасистрана,акозите
отляво.
34ТогаваЦарятщекаженаонезиотдяснатаМу
страна:Елате,вие,благословениотОтцаМи,
наследетецарството,приготвенозавасот
основаванетонасвета:
35ЗащотогладенбяхиМенахранихте;жаденбяхи
Менапоихте;странникбяхиМеприбрахте;
36ГолбяхиМеоблякохте;боленбяхиМепосетихте;
БяхвтъмницаидойдохтеприМене.
37ТогаваправеднитещеМуотговорятищекажат:
Господи,когаТевидяхмегладениТенахранихме?или
жаден,итенапои?
38Когатевидяхместранникитеприбрахме?илиголи
теоблякоха?
39ИликогаТевидяхмеболениливтъмницаи
дойдохмеприТебе?
40ИЦарятщеотговориищеимкаже:Истинави
казвам,доколкотостегонаправилинаединоттези
Моинай-малкибратя,виестегонаправилинаМен.
41Тогаващекажеинатезиотляво:ИдетесиотМене,
виепроклети,въввечнияогън,приготвензадяволаи
неговитеангели;
42Защотоогладнях,инеМидадохтедаям;жаденбях,
инеМенапоихте;
43Странникбяхинемеприбрахте;голбяхинеме
облякохте;боленивтъмницаинемепосетихте.
44ТогаваитещеМуотговорят,казвайки:Господи,
когаТевидяхмегладен,илижаден,илистранник,или
гол,илиболен,иливтъмница,инеТипослужихме?
45Тогаватойщеимотговори,казвайки:Истинави
казвам,доколкотонестегонаправилинаединоттези
най-малките,нестегонаправилиинаМене.
46Итезищеотидатвъввечномъчение,аправедните
въввеченживот.
ГЛАВА26
1Истанатака,чекогатоИсуссвършивсичкитези
думи,казанаученицитеСи,
19

22. МАТЮ
2Виезнаете,чеследдвадниепразникътПасхаи
ЧовешкиятСинщебъдепредадендабъдеразпнат.
3Тогаваглавнитесвещеници,икнижниците,и
старейшинитенанародасесъбрахавдворецана
първосвещеника,койтосенаричашеКаиафа,
4ИсесъветвахадахванатИсуссхитростидагоубият.
5Нотеказаха:Ненапразника,заданенастане
размирицисреднарода.
6АкогатоИсусбешевъвВитания,вкъщатана
прокаженияСимон,
7Принегодойдееднажена,коятоимашеалабастрова
кутиясмногоскъпоценномиро,игоизлянаглавата
му,докатоседешенамасата.
8АученицитеМу,катовидяхатова,възнегодувахаи
казаха:Закаквоетовапрахосване?
9Защототовамироможешедасепродадескъпоида
сераздаденабедните.
10Исус,каторазбратова,имказа:Защобезпокоите
жената?защототяизвършидоброделовърхумен.
11Защотобеднитевинагисасвас;номенневинаги
имаш.
12Защотокатоизлятовамировърхутялотоми,тяго
направизапогребениетоми.
13Истинавиказвам,къдетоидасепроповядватова
благовестиепоцелиясвят,щесеразказваитова,което
тазиженаизвършизанеинспомен.
14Тогаваединотдванадесетте,наимеЮда
Искариотски,отидеприглавнитесвещеници,
15Иимказа:Каквощемидадетеищевигопредам?И
тесеспоразумяхаснегозатридесетсребърника.
16Иоттогаватойтърсешевъзможностдагопредаде.
17АвпървияденнапразникаБезкваснихлябове
ученицитедойдохаприИсусиМуказаха:Къдеискаш
даТиприготвимдаядешпасхата?
18Итойказа:Идетевградапритакъвчовекиму
кажете:Учителятказва,Моетовремееблизо;Ще
направяпасхатавдоматисученицитеСи.
19ИученицитенаправихакактоимзаповядаИсус;и
приготвихапасхата.
20Акогатосесвечери,Тойседнасдванадесетте.
21Икогатоядяха,тойказа:Истинавиказвам,чеедин
отвасщеМепредаде.
22Итесенаскърбихатвърдемногоизапочнахавсеки
единоттяхдаМуказват:Азлисъм,Господи?
23Атойвотговорказа:Койтопотопиръкатасисмен
вблюдото,тойщемепредаде.
24ЧовешкиятСинсиотива,кактоеписанозаНего;но
горконатозичовек,откоготоЧовешкиятСине
предаден!бибилодобрезатозичовек,аконесебеше
родил.
25ТогаваЮда,койтоГопредаде,отговорииказа:
Учителю,азлисъм?Тоймуказа:Тиказа.
26Икогатоядяха,Исусвзехляб,благословиго,
разчупигоидаденаучениците,иказа:Вземете,яжте;
товаемоетотяло.
27Ивзечашатаикатоблагодари,дадеимяиказа:
Пийтеотнеявсички;
28ЗащототоваеМоятакръвнановиязавет,коятосе
проливазамнозиназаопрощениенагреховете.
29НоАзвиказвам,ченямадапияотсеганататъкот
тозиплодналозатадоонзиден,когатощегопияновс
васвцарствотонаМояОтец.
30Икатоизпяхахимн,излязоханаЕлеонската
планина.
31ТогаваИсусимказа:Всичкивиещесесъблазните
отМенетазинощ;защотоеписано:Щепоразяпастира
иовцетенастадотощесеразпръснат.
32Носледкатовъзкръсна,щевипредварявГалилея.
33ПетървотговорМурече:Макаривсичкидасе
съблазнятотТебе,азникоганямадасесъблазня.
34Исусмуказа:Истинатиказвам,четазинощ,преди
петелътдапропее,тищесеотречешотМенетрипъти.
35ПетърМуказа:ДориидаумрасТебе,нямадасе
отрекаотТебе.Същотоказахаивсичкитеученици.
36ТогаваИсусидвастяхнамясто,наречено
Гетсимания,иказванаучениците:Седнететук,докато
отидадасепомолятам.
37ИкатовзесъссебесиПетъридваматаЗеведееви
синове,започнадаскърбиидаскърби.
38Тогаваимказа:ДушатаМиенаскърбенадосмърт;
останететукибдетесМене.
39Итойотидемалкопо-нататък,паднаналицетоСии
семолеше,казвайки:ОтчеМой,акоевъзможно,нека
Меотминетазичаша;нонекактоАзискам,нокакто
Тиискаш.
40Икатодойдеприучениците,намеригизаспали,и
казанаПетър:Какво,неможахтелиединчасдабдите
сМене?
41Бдетеисемолете,заданепаднетевизкушение:
духътебодър,ноплъттаеслаба.
42Ипаксиотидевторипътисемолеше,казвайки:
ОтчеМой,аконеМеотминетазичаша,бездаяизпия,
дабъдеТвоятаволя.
43Идойдеипакгинамеризаспали,защотоочитеим
бяханатежали.
44Итойгиостави,отидепакисепомолитретипът,
катоказасъщитедуми.
45ТогаватойидваприученицитеСииимказва:Спете
ощеисипочивайте;ето,часътнаближииЧовешкият
Синсепредававръцетенагрешниците.
46Стани,давървим;ето,наблизоеонзи,койтоме
предава.
47Идокатотойощеговореше,ето,Юда,единот
дванадесетте,дойде,иснегоголямомножествос
мечовеиколове,отглавнитесвещениции
старейшинитенанарода.
48Аонзи,койтогопредаваше,имдадезнак,казвайки:
Коготоцелуна,тойе;дръжтегоздраво.
49ИведнагадойдеприИсусиказа:Здравей,учителю!
игоцелуна.
50ИИсусмуказа:Приятелю,защосидошъл?Тогава
тедойдоха,сложихаръценаИсусиГохванаха.
51Ието,единотонези,коитобяхасИсус,протегна
ръкатаси,извадимечасииударислугатана
първосвещеникаимуотрязаухото.
52ТогаваИсусмуказа:Върнимечасинамястотому;
защотовсички,коитохващатмеча,отмечщезагинат.
53Мислишли,чесеганемогадасемолянамояОтец
итойскорощемидадеповечеотдванадесетлегиона
ангели?
54Нокактогаващесеизпълнятписанията,четака
трябвадабъде?
55ВсъщиятозичасИсусказанамножествата:Като
срещукрадецлистеизлезлисмечовеиколове,зада
20

23. МАТЮ
Мехванете?Всекиденседяхсвасипоучавахвхрама,
инемехванахте.
56Новсичкотовастана,задасеизпълнятписанията
напророците.Тогававсичкиученицигоизоставихаи
избягаха.
57Ионези,коитобяхахваналиИсус,гоотведохапри
първосвещеникаКаиафа,къдетобяхасъбрани
книжницитеистарейшините.
58НоПетъргопоследваотдалечедодворецана
първосвещеника,влезеиседнасъсслугите,задавиди
края.
59Аглавнитесвещенициистарейшинитеицелият
съветтърсехалъжливисвидетелствапротивИсус,зада
Гоубият;
60Нонеоткриха:да,въпрекичедойдохамного
лъжесвидетели,тененамериханитоедин.Най-накрая
дойдохадвамалъжесвидетели,
61Иказа:Тозиказа:МогадаразрушаБожияхрамида
госъградязатридни.
62Ипървосвещеникътстанаимуказа:Нищолине
отговаряш?каквосвидетелстваттияпротивтебе?
63НоИсусмълчеше.Апървосвещеникътвотговорму
каза:ЗаклевамтевживияБогданикажешдалиси
Христос,БожиятСин.
64Исусмуказа:Тиказа;ноАзвиказвам,отсега
нататъкщевидитеЧовешкияСиндаседиотдяснона
силатаидаидвавнебеснитеоблаци.
65Тогавапървосвещеникътраздрадрехитесииказа:
Тойбогохулства;какваощенуждаимамеотсвидетели?
ето,сегачухтенеговотобогохулство.
66Каквомислиш?Теотговорихаиказаха:Тойе
виновензасмъртта.
67Тогаватегозаплюхавлицетоигоблъскаха;адруги
гоудряхасдланитенаръцетеси,
68Казвайки:Пророкувайни,Христе,Койетози,който
Теудари?
69АПетърседешеотвънвдвореца;иеднамомадойде
принегоиказа:ИтибешесИсусотГалилея.
70Нотойсеотречепредвсички,катоказа:Незнам
каквоговориш.
71Икогатотойизлезенаверандата,другаслугиняго
видяиказанаонези,коитобяхатам:Тозисъщобешес
ИсусотНазарет.
72Ипаксеотреческлетва:Непознавамчовека.
73Иследизвестновремеонези,коитостояха,се
приближихадонегоиказаханаПетър:Наистинаити
сиединоттях;защоторечтатитеиздава.
74Тогаватойзапочнадакълнеидасекълне,казвайки:
Непознавамчовека.Иведнагапетелътпропя.
75ИПетърсиспомнидуматанаИсус,коятомуказа:
Предидапропеепетелът,трипътищесеотречешот
Мене.Итойизлезеиплакагорчиво.
ГЛАВА27
1Когатосеразсъмна,всичкиглавнисвещениции
старейшининанародасенаговорихапротивИсусда
Гоубият:
2Икатоговързаха,отведохагоигопредадохана
управителяПилатПонтийски.
3ТогаваЮда,койтогобешепредал,катовидя,чее
осъден,серазкаяивърнатридесеттесребърникана
първосвещеницитеистарейшините,
4Катоказах:Съгреших,чепредадохневиннатакръв.И
теказаха:Каквониетова?вижтова.
5Итойхвърлисребърницитевхрамаисиотиде,отиде
исеобеси.
6Иглавнитесвещеницивзехасребърницитеиказаха:
Неепозволенодагитуритевсъкровищницата,защото
товаеценатанакръвта.
7Итесепосъветвахаикупихастяхниватана
грънчаря,задапогребватвнеячужденци.
8Затоваоноваполесенаречеполенакръвидоднес.
9ТогавасеизпълниреченотоотпророкЕремий,който
казва:Итевзехатридесеттесребърника,ценатанатози,
койтобешеоценен,когототеотсиноветенаИзраил
оцениха;
10Игидадохзаниватанагрънчаря,кактомизаповяда
Господ.
11ИИсусзастанапредуправителя;иуправителятго
попита,казвайки:ТилисиЮдейскиятцар?ИИсусму
каза:Тиказваш.
12ИкогатоГообвинявахаглавнитесвещениции
старейшините,Тойнеотговоринищо.
13ТогаваПилатМуказа:Нечувашлизаколконеща
свидетелстватпротивТебе?
14Итойнемуотговоринитодума;дотакавастепен,
чеуправителятмногосеучуди.
15Сеганатозипразникуправителятимашеобичайда
пусканахоратазатворник,когототепожелаха.
16Итогаваимахаединизвестензатворник,наречен
Варава.
17Итака,когатосесъбраха,Пилатимказа:Кого
искатедавипусна?Варава,илиИсус,койтосенарича
Христос?
18Защотознаеше,чеотзавистгобяхапредали.
19.Когатотойседнанасъдийскияпрестол,женаму
изпратидонегодакажат:Неправинищонатози
праведник,защотоднеснасънмногопострадахзаради
него.
20Ноглавнитесвещенициистарейшинитеубедиха
множествотодапомолятВараваидапогубятИсус.
21Управителятимотговориирече:Когоотдвамата
искатедавипусна?Теказаха,Варава.
22Пилатимказа:Итака,какводаправясИсус,който
сенаричаХристос?ВсичкиМуказват:Некабъде
разпнат.
23Иуправителятказа:Каквозлоесторил?Нотеоще
повечевикаха,казвайки:Некабъдеразпнат!
24Пилат,катовидя,ченищонеможедапомогне,аче
севдигасмут,взеводаиизмиръцетесипред
множеството,катоказа:Азсъмневинензакръвтана
тозиправеденчовек;гледайтевие.
25Тогавацелиятнародотговорииказа:КръвтаМуда
бъдевърхунасивърхудецатани.
26ТогаваимпуснаВарава,аИсускатобичуваГо
предаденаразпъване.
27ТогававойницитенауправителяотведохаИсусв
общатазалаисъбрахаприНегоцялатагрупавойници.
28ИгосъблякохаиМуоблякохачервенадреха.
29Икатосплетохавенецоттръни,турихагона
главатаМуитурихатръстикавдяснатаМуръка,
21

24. МАТЮ
преклонихаколенепредНегоиМусеподиграваха,
казвайки:Здравей,ЦарюЮдейски!
30Итегозаплюха,взехатръстикатаигоудряхапо
главата.
31ИследкатоМусеподиграха,съблякохаМу
мантиятаиГооблякохавНеговитедрехи,иГо
отведохадаГоразпнат.
32Икатоизлязоха,намерихаединкиринеецнаиме
Симон;негопринудихаданосикръстаМу.
33Икогатостигнахадомясто,нареченоГолгота,което
щерече,мястоначерепа,
34Дадохамудапиеоцет,смесенсжлъчка;итой,като
вкуси,неискашедапие.
35ИтеГоразпнахаиразделихадрехитеМу,като
хвърляхажребий,задасесбъднереченотоотпророка,
черазделихадрехитеМипомеждусиизаоблеклото
михвърлихажребий.
36Иседнали,тегогледахатам;
37Ипоставинадглаватамунадписасобвинениетому:
ТОЗИЕИСУС,ЮДЕЙСКИЯТЦАР.
38ТогавасНегобяхаразпнатидвамаразбойници,
единиятотдясно,адругиятотляво.
39Аминаващитегохулеха,катоклатехаглави,
40Иказвайки:Ти,койторазрушавашхрамаиго
съграждашзатридни,спасиСебеСи.АкосиБожият
син,слезоткръста.
41Посъщияначиниглавнитесвещеницис
книжницитеистарейшинитеМусеприсмиваха,
казвайки:
42Тойспасидруги;себесинеможедаспаси.Акотой
ецарнаИзраел,некасегаслезеоткръстаиниещеМу
повярваме.
43ТойседоверинаБога;некагоизбависега,акоиска,
защотоказа:АзсъмБожиятСин.
44Иразбойниците,коитобяхаразпнатисНего,го
хвърлихавзъбитеМу.
45Аотшестиячаснастанатъмнинапоцялатаземядо
деветиячас.
46ИоколодеветиячасИсусизвикасъссиленглас,
казвайки:Ели,Ели,ламасавахтани?коетощерече:
Божемой,Божемой,защосимеоставил?
47Някоиотстоящитетам,каточухатова,казаха:Този
викаИлия.
48Иведнагаединоттяхсезавтече,взегъба,напълния
соцет,надянаянатръстикаиМудадедапие.
49Останалитеказаха:Остави,давидимдалиИлияще
дойдедагоспаси.
50Исус,катоизвикаотновосъссиленглас,издъхна.
51Ието,завесатанахрамасераздранадвеотгоредо
долу;иземятасеразтресе,искалитесеразцепиха;
52Игробоветесеотвориха;имноготелана
починалитесветиивъзкръснаха,
53Иизлезеотгробоветеследвъзкресениетоси,ивлезе
всветияград,исеявинамнозина.
54Акогатостотникътионези,коитобяхаснего,
коитопазехаИсус,видяхаземетресениетоитова,което
стана,тесеуплашихамногоиказаха:НаистинаТози
бешеБожиятСин.
55Имногоженибяхатамигледахаотдалече,които
следвахаИсусотГалилеяиМуслужеха.
56СредкоитобешеМарияМагдаленаиМария,
майкатанаЯковиЙосей,имайкатанадецатана
Зеведей.
57Когатосесвечери,дойдеединбогатчовекот
Ариматея,наимеЙосиф,койтосъщобешеученикна
Исус:
58ТойотидеприПилатиизмолитялотонаИсус.
ТогаваПилатзаповядадапредадаттялото.
59ИкогатоЙосифвзетялото,тойгозавивчиста
лененакърпа,
60Игоположивсобственатасиновагробница,която
бешеизсекълвскалата;итойтъркулнаголямкамъкдо
врататанагробаисиотиде.
61ИтамбяхаМарияМагдаленаидругатаМария,
коитоседяхасрещугроба.
62Анадругияден,койтопоследваденяна
подготовката,първосвещеницитеифарисеитесе
събрахаприПилат,
63Казвайки:Господине,помним,чеонзиизмамник
каза,докатобешеощежив,Следтриднищевъзкръсна.
64Затовазаповядайгробътдабъдесигурендотретия
ден,заданедойдатученицитеМупрезнощтаидаго
откраднат,идакажатнахората,Тойвъзкръснаот
мъртвите:такапоследнатагрешкащебъдепо-лошаот
първата.
65Пилатимказа:Виеиматестража;върветеси,
уверетесе,колкотоможете.
66Итака,теотидохаинаправихагробасигурен,като
запечатахакамъкаипоставихастража.
ГЛАВА28
1Вкраянасъботата,когатозапочнадасеразсъмва
къмпървияденотседмицата,МарияМагдаленаи
другатаМариядойдохадавидятгроба.
2Ието,станаголямоземетресение;защотоангелът
Господенслезеотнебето,дойде,отваликамъкаот
врататаиседнананего.
3Лицетомубешекатосветкавицаиоблеклотомубяло
катосняг;
4Иотстрахотнегопазачитесеразтресохаистанаха
катомъртви.
5Иангелътвотговорказанажените:Небойтесе,
защотозная,четърситеразпнатияИсус.
6НямаГотук,защотовъзкръсна,кактоказа.Елате,
вижтемястото,къдетоележалГоспод.
7ИдибързоикажинаученицитеМу,чеевъзкръснал
отмъртвите;ието,ТойотивапредвасвГалилея;там
щеговидите;ето,казахви.
8Итебързоситръгнахаотгробасъсстрахиголяма
радост;исезатичадасъобщинаученицитеСи.
9ИкогатоотидохадакажатнаученицитеМу,ето,
Исусгисрещнаиказа:Здравейте!Итедойдоха,
хванахагозанозетеимусепоклониха.
10ТогаваИсусимказа:Несестрахувайте;идете,
кажетенабратятаМидаотидатвГалилеяитамщеМе
видят.
11Икогатотеотиваха,ето,някоиотстражатадойдоха
вградаиизвестиханаглавнитесвещеницивсичко,
коетостана.
12Икогатосесъбрахасъсстарейшинитеисе
посъветваха,дадохаголемипаринавойниците,
22

25. МАТЮ
13Казвайки:Кажете,чеученицитеМудойдохапрез
нощтаиГооткраднаха,докатониеспяхме.
14Иакотовастигнедоушитенауправителя,ниеще
гоубедимищевиосигурим.
15Итака,тевзехапаритеинаправиха,кактобяха
научени;итазипоговоркасеразгласявасредюдеитедо
денднешен.
16ТогаваединадесеттеученикаотидохавГалилея,на
еднапланина,къдетоИсусимбешезаповядал.
17Икатоговидяха,темусепоклониха;нонякоисе
усъмниха.
18ИИсусдойдеиимговори,казвайки:ДадеМисе
всякавластнанебетоиназемята.
19Итъй,идетеинаучетевсичкитенароди,катоги
кръщаватевиметонаОтцаиСинаиСветияДух:
20Учейкигидапазятвсичко,коетосъмвизаповядал;
и,ето,Азсъмсваспрезвсичкитеднидосвършекана
света.амин
23

26. Марк
ГЛАВА1
1НачалотонаблаговестиетонаИсусХристос,Сина
Божий;
2Кактоеписановпророците:Ето,АзизпращамМоя
пратеникпредлицетоТи,койтощеприготвипътяТи
предТебе.
3Гласътнавикащиявпустинята:Пригответепътяна
Господа,правинаправетепътекитеМу.
4Йоаннаистинакръщавашевпустинятаи
проповядвашекръщениетонапокаяниезаопрощение
нагреховете.
5ИизлязохапринегоцялатаземянаЮдеяитезиот
Ерусалим,ивсичкибяхакръстениотнеговрека
Йордан,изповядвайкигреховетеси.
6ИЙоанбешеоблеченскамилскакозинаискожен
поясоколокръстаси;итойядешескакалциидивмед;
7Ипроповядваше,казвайки:СледменидваЕдин,
койтоепо-силенотмен,накоготонесъмдостоендасе
наведаидаразвържаремъканаобувкитему.
8Азнаистинавикръстихсвода,нотойщевикръсти
съсСветияДух.
9ИвонезидниИсусдойдеотНазаретГалилейскии
бешекръстенотЙоанвЙордан.
10Иведнага,катоизлезеотводата,видянебесата
отворенииДухакатогълъбдаслизавърхунего.
11Идойдегласотнебето,койтоказа:ТисиМоят
възлюбенСин,вКоготоеМоетоблаговоление.
12ИведнагаДухътгозаведевпустинята.
13Итойбешетамвпустинятачетиридесетдни,
изкушаванотСатана;ибешесдивитезверове;и
ангелитемуслужеха.
14СледкатоЙоанбешехвърленвзатвора,Исусдойде
вГалилея,проповядвайкиевангелиетонаБожието
царство,
15Иказвайки:ВреметосеизпълнииБожиетоцарство
наближи;покайтесеиповярвайтевблаговестието.
16ИкатовървешекрайГалилейскотоезеро,видя
СимонибратмуАндрейдахвърлятмрежавморето,
защотобяхарибари.
17ИИсусимказа:ЕлатеследМенеиАзщеви
направядастанетеловциначовеци.
18ИтеведнагаоставихамрежитесииГопоследваха.
19Икатоотминамалкооттам,видяЯковЗеведееви
братмуЙоан,коитосъщобяхавкорабаикърпеха
мрежитеси.
20Иведнагагиповика;итеоставихабащасиЗеведей
вкорабаснаемницитеитръгнахаследнего.
21ИтеотидохавКапернаум;иведнагавсъботнияден
влезевсинагогатаипоучаваше.
22Итесечудеханаучениетому,защототойги
поучавашекаточовек,койтоимавласт,анекато
книжниците.
23Ивсинагогатаимимашечовекснечистдух;итой
извика,
24казвайки:Оставетени!Каквообщоимамениестеб,
ИсусеотНазарет?дошъллисиданиунищожиш?Знам
текойси,СветиятБожий.
25АИсусгосмъмри,катоказа:Млъкнииизлезот
него.
26Икогатонечистиятдухгоразкъсаиизвикасъс
силенглас,излезеотнего.
27Ивсичкисесмаяха,тъйчесепитахапомеждуси,
казвайки:Каквоетова?какваетазиновадоктрина?
защотосвластзаповядвадоринанечиститедуховеи
темусеподчиняват.
28Иведнагасеразнесеславатамупоцялатаобласт
околоГалилея.
29Иведнага,катоизлязохаотсинагогата,влязохав
къщатанаСимониАндрейсЯковиЙоан.
30НомайкатанаженатанаСимонлежешеболнаот
трескаиведнагамуказахазанея.
31Итойдойде,хванаязаръкаиявдигна;иведнага
трескатаяоставиитяимслужеше.
32Ипривечер,когатослънцетозалезе,доведохапри
неговсичкиболнииобладанитеотдемони.
33Ицелиятградсесъбрапредвратата.
34Итойизцелимнозина,коитобяхаболниот
различниболести,иизгонимногобесове;ине
позволяваханабесоветедаговорят,защотоГо
познаваха.
35Инасутринта,катостанамногопредиразсъмване,
излезеиотиденауединеномясто,итамсемолеше.
36ИСимонионези,коитобяхаснего,гопоследваха.
37Икатогонамериха,рекохаму:Всичкитетърсят.
38Итойимказа:Даотидемвблизкитеградове,зада
проповядвамитам;защотозатоваизлязох.
39ИпроповядвашевсинагогитеимпоцялаГалилеяи
изгонвашедемони.
40Иединпрокажендойдепринего,молешегои
коленичипреднего,имуказваше:Акоискаш,можеш
дамеочистиш.
41ИИсус,състрадателен,протегнаръкатаСи,докосна
седонегоимуказа:Искам;бъдичист.
42Ищомпроговори,веднагапроказатасеоттеглиот
негоитойсеочисти.
43Итойгозаръчастрогоиведнагагоизпрати;
44Имуказа:Гледайданеказвашнищонаникого;но
иди,покажисенасвещеникаипринесизаочистването
ситова,коетоМойсейзаповяда,засвидетелствопред
тях.
45Нотойизлезеизапочнадагоразгласявамногоида
разгласявавъпроса,такачеИсуснеможешевече
откритодавлезевграда,нобешенавънвпустинни
места;иидвахаприНегоотвсякъде.
ГЛАВА2
1ИотнововлезевКапернаумследняколкодни;исе
разчу,чеевкъщата.
2Иведнагасесъбрахамнозина,такаченямашемясто
дагиприеме,не,доридовратата;итойим
проповядвашесловото.
3Итедойдохапринего,носейкиединболенот
парализа,койтобешеносенотчетирима.
4Икогатонеможахадасеприближатдонегозаради
народа,теразкрихапокрива,къдетобешетой;икогато
горазбиха,спуснахалеглото,вкоетолежеше
паралитик.
5Исус,катовидявяратаим,казанапаралитика:Сине,
простяттисегреховете.
24

27. МАРК
6Нонякоиоткнижницитеседяхатамиразсъждавахав
сърцатаси,
7Защотозичовектакабогохулства?койможеда
прощавагрехове,освенединБог?
8Иведнага,когатоИсусразбравдухаСи,чете
разсъждаваттакавсебеси,тойимказа:Защо
разсъждаватетезинещавсърцатаси?
9По-леснолиедасекаженапаралитика:Прощаватти
сегреховете;илидакажа:Стани,вземипостелкатаси
иходи?
10Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна
земятадапрощавагрехове(казванапаралитика):
11Казвамти:Стани,вземилеглотосииидивкъщата
си.
12Итойведнагастана,взелеглотоиизлезепред
всички;дотакавастепен,чевсичкибяхаизумении
прославяхаБога,казвайки:Никоганесмеговиждали
потозиначин.
13Итойизлезеотновокрайморето;ицялото
множествосеприближавашеприНегоиТойги
поучаваше.
14Икатоминаваше,видяЛевий,Алфеевиясин,седнал
намитницата,имуказа:Вървиследмен.Итойстанаи
гопоследва.
15Истанатака,чекогатоИсусседешенатрапезав
къщатаси,многобирнициигрешницисъщоседяха
заедносИсусиученицитеМу;защотобяхамногоите
Гопоследваха.
16Икогатокнижницитеифарисеитеговидяхадаядес
бирнициигрешници,рекоханаученицитеМу:Как
такаядеипиесбирнициигрешници?
17Исус,каточутова,имказа:Здравитеняматнужда
отлекар,аболните;недойдохдапризоваправедните,а
грешницитекъмпокаяние.
18ИученицитенаЙоанинафарисеитепостеха;и
дойдохаимуказаха:ЗащоученицитенаЙоанина
фарисеитепостят,аТвоитеученицинепостят?
19ИИсусимказа:Могатлисватбаритедапостят,
докатомладоженецътестях?докатоимат
младоженецастях,немогатдапостят.
20Нощедойдатдни,когатомладоженецътщебъде
отнетоттях,итогаващепостятвонезидни.
21Никойсъщонепришивапарченовплатвърхустара
дреха;иначеновотопарче,коетояенапълнило,отнема
отстаротоидиратаставапо-лоша.
22Иникойненаливанововиновстаримехове;иначе
новотовинощеспукамеховетеивинотощесеразлее,
имеховетещесеразвалят;ноновотовинотрябвадасе
наливавновимехове.
23Истанатака,четойминапрезжитнитенивив
съботнияден;иученицитеМупочнаха,катовървяха,
дакъсаткласовете.
24АфарисеитеМуказаха:Ето,защоправятвсъботен
дентова,коетонеепозволено?
25Итойимказа:Никогалинестечеликаквонаправи
Давид,когатоимашенуждаиогладня,тойионези,
коитобяхаснего?
26КактойвлезевБожиядомвднитена
първосвещеникаАвиатариядеприсъственитехлябове,
коитонеепозволенодаядатосвензасвещениците,и
дадеинаонези,коитобяхаснего?
27Итойимказа:съботатаенаправеназачовека,ане
човекътзасъботата;
28ЗатоваЧовешкиятСинегосподаринасъботата.
ГЛАВА3
1Ипаквлезевсинагогата;итамимашечовекс
изсъхналаръка.
2Игонаблюдавахадалищегоизцеливсъботенден;
задамогатдагообвинят.
3Итойказаначовекасизсъхналатаръка:Стани
напред.
4Итойимказа:позволенолиедасеправидобров
събота,илидасеправизло?даспасиживотилида
убие?Нотемълчаха.
5Икогатогиизгледасгняв,наскърбенза
закоравяванетонасърцатаим,тойказаначовека:
Протегниръкатаси.Итойяпротегна;иръкатаму
станаздравакатодругата.
6Ифарисеитеизлязохаиведнагасесъветвахас
иродианцитепротивнего,какдагопогубят.
7НоИсуссеоттеглисученицитеСидоморето;и
голямомножествоотГалилеяиотЮдеяГоследваха,
8ИотЕрусалим,иотИдумая,иотвъдЙордан;иония
околоТириСидон,голямомножество,каточухакакви
великиделаизвърши,дойдохаприНего.
9ИреченаученицитеСидагочакаедналодкапоради
множеството,заданеготълпят.
10Защототойбешеизлекувалмнозина;дотакава
степен,четесепритискахакъмнего,задагодокоснат,
всички,коитоимахаязви.
11Инечиститедухове,катоГовиждаха,падахапред
Негоивикаха,казвайки:ТисиБожиятСин.
12ИтойстрогоимзаръчаданеГоизявяват.
13Итойсеизкачинаеднапланинаиповикаприсебе
си,коитоискаше;итедойдохапринего.
14Итойнаредидванадесет,задабъдатснегоизада
можедагиизпратидапроповядват,
15Идаимавластдалекуваболестиидаизгонва
бесове,
16ИСимон,коготонаречеПетър;
17иЯков,Зеведеевиятсин,иЙоан,Якововбрат;итой
гинаречеБоанергес,коетоеСиноветена
гръмотевицата:
18иАндрей,иФилип,иВартоломей,иМатей,иТома,
иЯков,Алфеевиятсин,иТадей,иСимонХанаанец,
19ИЮдаИскариотски,койтосъщогопредаде;ите
влязохаведнакъща.
20Имножествотосесъбраотново,такаченеможаха
доридаядатхляб.
21Икаточухаприятелитему,излязохадагохванат,
защотоказаха,чееизвънсебеси.
22Икнижниците,коитослязохаотЕрусалим,казаха:
ТойимаВеелзевуличрезкнязанабесоветеизгонва
бесове.
23Итойгиповикаприсебесииимказаспритчи:Как
можеСатанадаизгониСатана?
24Иакоедноцарствосеразделипротивсебеси,това
царствонеможедаустои.
25Иакоединдомсеразделисампротивсебеси,този
домнеможедаустои.
25

28. МАРК
26ИакоСатанасенадигнесрещусебесиибъде
разделен,тойнеможедаустои,ноимакрай.
27Никойнеможедавлезевкъщатанасилнияида
ограбиимотаму,освенакопървоневържесилния;и
тогаватойщеразваликъщатаси.
28Истинавиказвам,Всичкигреховещебъдат
простенинасиноветечовешкиибогохулствата,с
коитобогохулстваха:
29Нотози,койтохулиСветияДух,няманикога
прошка,ноевопасностотвечноосъждане:
30Понежеказаха:Иманечистдух.
31Тогавадойдохабратятамуимайкамуи,катостояха
отвън,изпратихадонегодагоповикат.
32ИмножествотоседнаоколоНегоиМуказаха:Ето,
майкатиибратятативънТетърсят.
33ИТойимотговорииказа:Кояемайкамиили
братятами?
34ИтойпогледнанаоколоседящитеоколоНегоиказа:
Етомайкамиибратятами!
35Защото,койтовършиБожиятаволя,тоймиебрат,и
сестрами,имайка.
ГЛАВА4
1Итойотновозапочнадапоучаванабреганаморето;
ипринегосесъбраголямомножество,такачетой
влезевкорабиседнавморето;ицялотомножество
бешекрайморетонасушата.
2Итойгинаучинамногонещачрезпритчииимказа
всвоетоучение,
3Чуйте;Ето,сеячизлезедасее:
4Икатосееше,еднопаднакрайпътяидолетяха
небеснитептициигоизпоядоха.
5Инякоипаднаханакаменистаземя,къдетонямаше
многопръст;иведнагапоникна,защотонямаше
дълбоказемя;
6Нокогатослънцетоизгря,тоизгоря;итъйкато
нямашекорен,изсъхна.
7Адругипаднахамеждутръните,итрънитеизраснаха
игозаглушиха,итонедадеплод.
8Адругипаднаханадобраземяидадохаплод,който
поникнаисеразмножи;иродикойтридесет,кой
шестдесет,акойсто.
9Иречеим:Койтоимаушидаслуша,некаслуша.
10Икогатоостанасам,онези,коитобяхаоколонегос
дванадесетте,гопопитахазапритчата.
11Итойимказа:Наваседаденодазнаететайнатана
Божиетоцарство,нозатези,коитосаотвън,всичко
товасеправивпритчи:
12Задавидят,ноданевидят;икатослушат,можеда
чуятиданеразберат;заданебинякогадасеобърнат
игреховетеимдаимбъдатпростени.
13Иречеим:Незнаетелитазипритча?икактогава
щепознаетевсичкипритчи?
14Сеячътсеесловото.
15Итовасатезикрайпътя,къдетосесеесловото;но
когаточуят,Сатанаидванезабавноиотнемасловото,
посятовсърцатаим.
16Итовасасъщотези,коитосепосяватнакамениста
земя;които,щомчуятсловото,веднагагоприематс
радост;
17Иняматкоренвсебесиизатоватърпятсамоза
известновреме;следтова,когатонастъпискръбили
гонениезарадисловото,веднагасесъблазняват.
18Итовасапосятитемеждутръните;каточуйдумата,
19Игрижитенатозисвят,иизмамливосттана
богатството,истраститезадругинеща,коитовлизат,
задушаватсловотоитоставабезплодно.
20Итовасатези,коитосепосяватнадобраземя;
такива,коитослушатсловотоигоприемат,идават
плод,еднитрийсет,другишестдесет,адругисто.
21Итойимрече:Донасялисесвещ,задасесложи
подсъдилиподлегло?иданебъдепоставенна
свещник?
22Защотоняманищоскрито,коетоданестанеявно;
нитонещосепазешевтайна,нодаизлезевчужбина.
23Аконякойимаушидаслуша,некаслуша.
24Иречеим:Внимавайтекаквочувате:скаквато
мяркамерите,стакаващевисеотмери;инавас,който
слушате,щесеприбави.
25Защото,койтоима,щемуседаде,акойтоняма,ще
мусеотнемеитова,коетоима.
26Иказа:Божиетоцарствоетака,кактоакочовек
хвърлисемевземята;
27Идаспи,идаставанощиден,исеметодапониква
идарасте,тойнезнаекак.
28Защотоземятасамапосебесидаваплод;първо
острието,следтоваухото,следтовапълнотозърнов
ухото.
29Нокогатоплодътизлезе,веднагатурясърпа,защото
жетватадойде.
30Иказа:НакакводауподобимБожиетоцарство?или
скаквосравнениедагосравним?
31Тоекатосинапенозърно,което,когатосепосеев
земята,епо-малкоотвсичкисемена,коитосана
земята;
32Нокогатосепосее,израстваиставапо-голямоот
всякатрева,ипускаголемиклони;такаченебесните
птицидасенастаняватподсянкатаму.
33ИсмноготакивапритчиТойимговорисловото,
доколкотоможехадагочуят.
34Нобезпритчанеимговореше;акогатоостанаха
сами,обяснивсичконаученицитеСи.
35Ивсъщияден,когатосесвечери,тойимказа:Да
преминемнаотвъднатастрана.
36Икатоизпратихамножеството,теговзеха,както
бешевкораба.Аснегоимашеидругималки
корабчета.
37Исенадигнасилнабуряивълнитеудряхакораба,
такачетойвечебешепълен.
38Итойбешевзаднатачастнакораба,заспална
възглавница;итегосъбудихаимуказаха:Учителю,не
телиегрижа,чезагиваме?
39Итойстана,смъмривятъраиказанаморето:Мълчи,
млъкни!Ивятърътутихна,инастанаголяматишина.
40Итойимказа:Защостетолковастрахливи?кактака
няматевяра?
41Итесеуплашихатвърдемногоисиказахаединна
друг:Койетозичовек,чеивятърът,иморетомусе
покоряват?
26

29. МАРК
ГЛАВА5
1Итепреминахаотдругатастрананаморето,в
странатанаГадарините.
2Икогатоизлезеоткораба,веднагагопосрещнаот
гробницитечовекснечистдух,
3Койтоживеешесредгробовете;иникойнеможеше
даговърже,не,несвериги:
4Защототойчестоебилвързансоковиивериги,и
веригитебяхаразкъсаниотнегоиоковитебяха
счупенинапарчета;иникойнеможешедагоукроти.
5Ивинаги,нощиден,тойбешевпланинитеив
гробовете,плачешеисепорязвашескамъни.
6НокатовидяИсусотдалеч,изтичаиМусепоклони,
7Иизвикасъссиленгласиказа:Каквообщоимамазс
Тебе,Исусе,СиненаВсевишнияБог?Заклевамтев
Бога,данемеизмъчваш.
8Защототоймуказа:Излезотчовека,душенечист!
9Итойгопопита:Какеиметоти?Итойотговори,
казвайки:Иметомиелегион,защотосмемного.
10Имногогомолешеданегиотпращавънотстраната.
11Атам,близодопланините,пасешеголямостадо
свине.
12ИвсичкибесовеГомолеха,казвайки:Пратинив
свинете,задавлеземвтях.
13ИИсусведнагагипусна.Инечиститедухове
излязохаивлязохавсвинете;истадотосеспусна
надолупостръмнотомястовморето(бяхаоколодве
хиляди)исеудавихавморето.
14Аонези,коитопасехасвинете,избягахаиразказаха
вградаивселата.Итеизлязохадавидяткаквое
направено.
15ИтедойдохаприИсусивидяхаонзи,койтобеше
обладанотдяволаикойтоимашелегиона,седнал,
облеченивздравиясиум;исеуплашиха.
16Ионези,коитоговидяха,имказахакаксеслучис
този,койтобешеобладанотдявола,асъщоиза
свинете.
17Итезапочнахадагомолятданапуснетехните
предели.
18Икогатовлезевкораба,онзи,койтобешеобладан
отдявола,мусепомолидабъдеснего.
19НоИсуснемупозволи,амуказа:Идисиудомапри
приятелитесииимразкажикаквивеликинещатие
сторилГосподисеесмилилнадтеб.
20ИтойсиотидеизапочнадаразгласявавДекаполис
колковеликинещабешенаправилИсусзанего;и
всичкихорасечудеха.
21ИкогатоИсусотновобешепрекаранскорабна
отсрещнатастрана,многонародсесъбраприНего;и
тойбешеблизодоморето.
22Ието,идваединотначалницитенасинагогата,на
имеЯир;икатоговидя,паднавкракатаму,
23Имногогомолеше,катоказваше:Малкатами
дъщерялежинасмърт;моляТе,елаиположиръцете
Сивърхунея,задаоздравее;итящеживее.
24ИИсусотидеснего;имногохорагопоследвахаи
сетълпяхапринего.
25Иеднажена,коятоимашекръвотечениеот
дванадесетгодини,
26Ибешепретърпяламногонещаотмноголекарии
бешеизхарчилавсичко,коетоимаше,инищонесе
подобри,апо-скоросевлоши,
27Тя,каточузаИсус,дойдесреднародаотзадисе
допрядодрехатаМу.
28Защототяказа:АкоседокоснасамододрехитеМу,
щеоздравея.
29Иведнагаизворътнакръвтайпресъхна;итя
почувствавтялотоси,чееизцеленаоттазичума.
30ИИсус,катоведнагаразбравсебеси,чесилатае
излязлаотнего,обърнасекъмнародаиказа:Койсе
допрядодрехитеми?
31ИученицитеМуказаха:Виждаш,четълпатате
притиска,иказваш:КойседопрядоМене?
32Итойсеогледанаоколо,задавидитази,коятобеше
направилатованещо.
33Ножената,уплашенаитрепереща,катознаеше
каквостанаснея,дойдеипаднапреднегоимуказа
цялатаистина.
34Итоййказа:Дъще,твоятавяратеизцели;идисис
мирибъдиздравотболесттаси.
35Докатотойощеговореше,дойдохаотначалникана
синагогатаиказаха:Дъщерятиемъртва;защо
безпокоишощеУчителя?
36ЩомИсусчуказанотослово,казананачалникана
синагогата:Небойсе,самовярвай.
37ИнепозволинаникогодаГопоследва,освенПетър,
ЯковиЙоан,Якововбрат.
38Итойдойдевкъщатананачалниканасинагогатаи
видявълнениетоионези,коитоплачехаиридахасилно.
39Икогатовлезе,тойимказа:Защовдигатетозишум
иплачете?девойкатанеемъртва,носпи.
40Итемусеприсмиваха.Нокатогиизгонивсичките,
тойвзебащатаимайкатанамоматаионези,които
бяхаснего,ивлезетам,къдетолежешемомата.
41Итойхванадевойкатазаръкатаийказа:Талита
куми;коетосетълкува,девойко,казвамти,стани.
42Иведнагамоматастанаитръгна;тъйкатотябеше
навъзрастотдванадесетгодини.Итесесмаяхас
голямоучудване.
43Итойимзаръчастрогоникойданезнае;изаповяда
дайдадатнещозаядене.
ГЛАВА6
1Итойизлезеоттамидойдевсвоятастрана;и
ученицитемугоследват.
2Икогатонастъписъботата,Тойзапочнадапоучавав
синагогата;имнозина,катоГослушаха,сечудехаи
казваха:ОткъдеиманаНеготова?икаквамъдросте
тази,коятомуедадена,чедоритакивамогъщиделаса
извършениотнеговитеръце?
3Неелитозидърводелецът,синътнаМария,братът
наЯков,Йосей,ЮдаиСимон?исестритемунесали
тукснас?Имусеобидиха.
4НоИсусимрече:Пророкътнеебезпочит,освенв
своятародина,средроднинитесиивсобственатаси
къща.
5Итойнеможадаизвършиникаквовеликодело,
освенчеположиръцетесивърхуняколкоболнииги
изцели.
27

30. МАРК
6Итойсечудешенатяхнотоневерие.Итой
обикаляшеселатаипоучаваше.
7Иповикадванадесеттеизапочнадагиизпращапо
двама;иимдадевластнаднечиститедухове;
8Иимзаповядаданевзематнищозапътуванетоси,
освенсамотояга;безторбичка,безхляб,безпарив
кесиятаси:
9Носеобуйсъссандали;иданеслагамдвепалта.
10Итойимказа:Къдетоидавлезетевкъща,
оставайтетам,докатонеизлезетеоттам.
11Иаконякойневиприеме,нитовипослуша,катоси
тръгнетеоттам,отърсетепрахаоткракатасиза
свидетелствопротивтях.Истинавиказвам,чещебъде
по-лекозаСодомиГоморавденянасъда,отколкотоза
тозиград.
12Итеизлязохаипроповядваха,чехорататрябвада
сепокаят.
13Итеизгонвахамногодемониипомазвахасмиро
многоболниигиизцеляваха.
14ИцарИродчузанего;(защотоиметомусе
разпространи:)итойказа,чеЙоанКръстителе
възкръсналотмъртвитеизатовавеликиделасе
проявяватвнего.
15Другиказаха,чееИлия.Адругиказаха,чеепророк
иликатоединотпророците.
16НоИрод,каточутова,каза:Йоане,коготоаз
обезглавих;тойвъзкръснаотмъртвите.
17ЗащотосамиятИродбеизпратилдахванатЙоани
даговържатвтъмницазарадиИродиада,женатана
братсиФилип,защотосебешеоженилзанея.
18ЗащотоЙоанбешеказалнаИрод:Нетиепозволено
даимашженатанабратси.
19ЗатоваИродиадаимашекавгасрещунегоиискаше
дагоубие;нотянеможа:
20ЗащотоИродсестрахувашеотЙоан,катознаеше,
четойеправеденисвятчовек,игопазеше;икатого
слушаше,вършешемногонещаигослушашесрадост.
21Икогатодойдеудобенден,когатоИроднасвоя
рожденденнаправивечерязасвоитегосподари,
върховниначалницииначалницинаГалилея;
22ИкогатодъщерятанаспоменататаИродиадавлезеи
танцуваше,иугодинаИродинаонези,коитоседяхас
него,царятказанадевойката:Поискайотменкаквото
искашищетигодам.
23Итоййсезакле:Каквотоидапоискашотмен,ще
тигодам,дополовинатаотмоетоцарство.
24Итяизлезеиказанамайкаси:Какводапоискам?И
тяказа:ГлаватанаЙоанКръстител.
25Итяведнагавлезенабързоприцаряигопомоли,
казвайки:Искамскородамидадешнаблюдоглавата
наЙоанКръстител.
26Ицарятмногосенатъжи;нозарадиклетватасии
зарадитези,коитоседяхаснего,тойнямашедая
отхвърли.
27Иведнагацарятизпратипалачизаповядада
донесатглаватаму;итойотидеигообезглавив
тъмницата,
28Идонесеглаватамунаблюдоиядаденамомичето;
имомичетоядаденамайкаси.
29Икаточухаученицитему,дойдоха,взехатялотому
игоположихавгроба.
30ИапостолитесесъбрахаприИсусимуразказаха
всичко,икаквосанаправили,икаквосаучили.
31Итойимказа:Елатевиесаминапустомястоиси
починетемалко;защотомнозинаидвахаисиотивахаи
нямахасвободновремедоридаядат.
32Итезаминахаскорабнасамевпустомясто.
33Ихоратагивидяхадаситръгватимнозинаго
познаха,итичахатампешаотвсичкиградове,иги
изпревариха,исесъбрахапринего.
34ИкатоизлезеИсус,видямногонародисесмили
надтях,защотобяхакатоовце,коитоняматпастир;и
започнадагиучинамногонеща.
35Икогатоденятбешевечедалеч,ученицитеМу
дойдохаприНегоиказаха:Товаепустомястои
времетовечееминало;
36Пуснигидаотидатвоколноститеивселатаидаси
купятхляб,защотоняматкакводаядат.
37Тойимотговориирече:Дайтеимвиедаядат.Ите
муказаха:Даотидемлидакупимхлябзадвеста
динарияидаимдадемдаядат?
38Тойимказа:Колкохлябаимате?идиивиж.Икато
разбраха,казаха:Петидвериби.
39Итойимзаповядаданакаратвсичкидаседнатна
групиназеленататрева.
40Иседнахавредиципостотициипопетдесет.
41Икатовзепеттехлябаидветериби,погледнакъм
небетоиблагослови,иразчупихлябовете,игидадена
ученицитеСидасложатпредтях;идветерибираздели
навсичкитях.
42Ивсичкиядохаисенаситиха.
43Исъбрахадванадесетпълникошаскъсоветеис
рибите.
44Аонези,коитоядохаотхлябовете,бяхаоколопет
хилядимъже.
45Иведнагатойпринудиученицитесидавлязатв
корабаидаотидатотдругатастранапредивъв
Витсаида,докатотойизпратинарода.
46Икатогиизпрати,отиденаеднапланинадасе
помоли.
47Икогатосесвечери,корабътбешевсредморето,а
тойсамнасушата.
48Итойгивидядасетрудятвгребане;защото
вятърътимбешенасрещен;иоколочетвъртатастража
нанощтатойдойдепритях,вървейкипоморето,и
щешедагимине.
49Нокогатоговидяхадаходипоморето,помислиха,
чеедух,иизвикаха:
50ЗащотовсичкиГовидяхаисесмутиха.Иведнага
заговористяхиимказа:Дерзайте,азсъм;несе
страхувай.
51Итойсекачипритяхвкораба;ивятърътутихна;и
тебяхасилноизуменивсебесиисечудеха.
52Защототенепомислихазачудотонахлябовете,
защотосърцетоимбешезакоравяло.
53Икатопреминаха,дойдохавземятаГенисарети
излязоханабрега.
54Икогатоизлязохаоткораба,веднагагопознаха,
55Итичашепрезцялататазиобластнаоколоизапочна
даразнасявлеглатаонези,коитобяхаболни,където
чуха,чеебил.
56Икъдетоидавлизаше,всела,иливградове,илив
село,теполагахаболнитепоулицитеиГомолехада
28

31. МАРК
могатдаседокоснат,акотовабешесамокраяна
дрехатаМу;ивсички,коитоседокосвахадонего,
оздравяваха.
ГЛАВА7
1ТогавасесъбрахаприНегофарисеитеинякоиот
книжниците,дошлиотЕрусалим.
2ИкатовидяханякоиотученицитеМудаядатхлябс
нечисти,тоестснеизмитиръце,тенамерихавина.
3Защотофарисеитеивсичкиюдеи,аконемиятръцете
сичесто,неядат,катопазяттрадициятана
старейшините.
4Икогатоидватотпазара,неядат,освендасеизмият.
Имаимногодругинеща,коитотесаполучилида
държат,катомиенетоначашиитенджери,медни
съдовеимаси.
5ТогавафарисеитеикнижницитеГопопитаха:Защо
Твоитеученицинеходятспоредпреданиетона
старейшините,аядатхлябснеизмитиръце?
6Тойимотговориирече:ДобрепророкуваИсаязавас,
лицемерите,кактоеписано:"ТозинародМепочитас
устнитеси,носърцетоимедалечотМене".
7Обаченапразномисепокланят,катопреподават
учения,човешкитезаповеди.
8Защото,катооставихтеБожиятазаповед,виесе
придържатекъмчовешкопредание,катомиенетона
съдовеичаши;имногодругиподобнинещаправите.
9Итойимказа:Напълнодобре,чеотхвърляте
Божиятазаповед,задаможетедапазитесвоето
предание.
10ЗащотоМоисейказа:Почитайбащасиимайкаси;и
Койтохулибащаилимайка,некаумресъссмърт.
11Новиеказвате:Аконякойкаженабащасиилина
майкаси,Корбане,тоестподарък,откаквотоидасе
възползвашотмен;тойщебъдесвободен.
12Инемупозволяватеповечедаправинищозабаща
сиилимайкаси;
13КатообезсмислятеБожиетословочрезвашето
предание,коетостепредали;ивършитемногоподобни
неща.
14Икатоповикацелиянародприсебеси,речеим:
Слушайтемевсекиединотвасиразбирайте:
15Няманищоотвън,коетодавлезевчовека,коетода
гооскверни;нонещата,коитоизлизатотнего,сатези,
коитооскверняватчовека.
16Аконякойимаушидаслуша,некаслуша.
17Икогатотойвлезевкъщатаотнарода,учениците
мугопопитахазапритчата.
18Итойимказа:Ивиелистетолковабезразсъдни?Не
разбиратели,чекаквотоидаенещоотвън,коетовлиза
вчовека,неможедагооскверни;
19Защотоневлизавсърцетому,авкорема,иизлиза
навъздуха,катоочиствавсичкиястия?
20Иказа:Това,коетоизлизаотчовека,осквернява
човека.
21Защотоотвътре,отсърцетонахората,излизатзли
помисли,прелюбодеяния,блудства,убийства,
22Кражби,алчност,нечестие,измама,похотливост,
злооко,богохулство,гордост,глупост:
23Всичкитезизлиниидватотвътреиоскверняват
човека.
24ИоттамтойстанаиотидевпределитенаТири
Сидонивлезеведнакъщаинеискашеникойдаузнае;
нонеможешедасескрие.
25Защотоеднажена,чиятомлададъщеряимаше
нечистдух,каточузанего,дойдеипаднавнозетему;
26Женатабешегъркиня,сирофиникянкапород;итя
гомолешедаизгонидяволаотдъщеряй.
27НоИсусйказа:Некапърводецатасенаситят,
защотонееприличнодавземешхлябанадецатаида
гохвърлишнакучетата.
28АтявотговорМурече:Да,Господи,нокучетата
подмасатаядатоттрохитенадецата.
29Итоййказа:Зарадитазидумасивърви;дяволът
излезеотдъщеряти.
30Икатодойдевкъщатаси,намеридяволаизлязъли
дъщеряйлежешеналеглото.
31Иотново,тръгвайкиотбреговетенаТириСидон,
тойстигнадоГалилейскотоезеро,презсредатана
бреговетенаДекаполис.
32ИтедоведохаприНегоедин,койтобешеглухи
имашенедостатъквговоренетоси;игомолятдатури
ръкатасивърхунего.
33Икатогоотведенастранаотмножеството,тури
пръститеСивушитему,плюнаиседопрядоезикаму;
34Икатопогледнакъмнебето,въздъхнаимуказа:
Еффата,тоестОтворисе.
35Иведнагаушитемусеотворихаивръвтанаезика
мусеразвързаитойзаговориясно.
36Итойимзаповядаданеказватнаникого;но
колкотоповечеимзаповядваше,толковаповечетего
публикуваха;
37Ибяхаизключителноучудени,казвайки:Всичкое
направилдобре:иглухитеправидачуят,инемитеда
говорят.
ГЛАВА8
1Вонезидни,тъйкатомножествотобешемного
голямоинямашекакводаяде,Исусповикаучениците
Сииимказа:
2Жалмиезамножеството,защотовечетриднисапри
менеиняматкакводаядат;
3Иакогиотпратягладниподомоветеим,теще
припаднатпопътя,защотонякоиоттяхдойдоха
отдалеч.
4ИученицитеМуотговориха:Откъдеможечовекда
наситисхлябтезихоратук,впустинята?
5ИТойгипопита:Колкохлябаимате?Итеказаха:
Седем.
6Изаповяданахоратаданасядатназемята;ивзе
седемтехляба,благодари,разчупиидаденаучениците
Сидасложатпредтях;итегипоставихапредхората.
7Иимаханяколкомалкириби;итойблагословии
заповядадагисложатипредтях.
8Итака,теядохаисенаситиха;исъбрахаот
останалотомесоседемкоша.
9Аонези,коитоядоха,бяхаоколочетирихиляди;и
тойгиизпрати.
10Иведнагатойвлезевкорабсученицитесиистигна
дочаститенаДалманута.
29

32. МАРК
11Ифарисеитеизлязохаизапочнахадагоразпитват,
катоискахаотнегознамениеотнебето,изкушавайки
го.
12Итойвъздъхнадълбоковдухасииказа:Защотова
поколениетърсизнамение?истинавиказвам:нямада
седадезнамениенатовапоколение.
13Итойгиостави,икатовлезепаквкораба,замина
надругатастрана.
14Аученицитебяхазабравилидавзематхляб,нито
имахасъссебесивкорабаповечеотединхляб.
15Иимзаръча,катоказа:Внимавайте,пазетесеот
квасанафарисеитеиотквасанаИрод.
16Иразсъждавахапомеждуси,казвайки:Товае,
защотонямамехляб.
17Икаторазбратова,Исусимказа:Защо
разсъждавате,ченяматехляб?ощелинеразбирате,
ниторазбирате?закоравялисърцетотиоще?
18Иматеочи,невиждатели?икатоиматеуши,не
чуватели?инепомнишли?
19Когаторазчупихпеттехлябамеждупетхиляди,
колкопълникошаскъшеисъбрахте?Темуказаха:
дванадесет.
20Икогатоседемтемеждучетирихиляди,колко
пълникошницискъшеисъбрахте?Итеказаха:Седем.
21Итойимказа:Какнеразбирате?
22ИтойдойдевъвВитсаида;идоведохаприНего
единслепецигомолехадаседокоснедонего.
23Итойхванаслепиязаръкатаигоизведевънот
града;икогатотойплюнаочитемуисложиръцетеси
върхунего,тойгопопитадаливижданещо.
24Итойпогледнанагореиказа:Виждамхоратакато
дървета,ходещи.
25Следтоватойотновосложиръцетесинаочитемуи
гонакарадапогледненагоре;итойбешевъзстановени
виждашевсекичовекясно.
26Итойгоизпратиудомаму,катоказа:Нитоотивай
вграда,нитогоказвайнаникоговграда.
27ИИсусизлезесученицитеСивградоветена
КесарияФилипова;ипопътяпопитаученицитеСи,
катоимказа:Закогомесмятатхората?
28Итеотговориха:ЙоанКръстител;анякоиказват:
Илия;идруги,Единотпророците.
29Итойимказа:НовиекойМесмятате?ИПетърв
отговорМуказа:ТисиХристос.
30ИимзаръчаданеказватнаникогозаНего.
31Изапочнадагиучи,чеЧовешкиятСинтрябва
многодапострадаидабъдеотхвърленот
старейшините,главнитесвещенициикнижницитеида
бъдеубитиследтриднидавъзкръсне.
32Итойказатазидумаоткрито.ИПетърговзеи
започнадагоизобличава.
33НокогатосеобърнаипогледнаученицитеСи,той
смъмриПетър,катоказа:МахнисеотМене,Сатана,
защотонемислишзатова,коетоеотБога,атова,
коетоеотхората.
34ИкатоповиканародаиученицитеСи,казаим:
КойтоискадавървиследМене,некасеотречеотсебе
си,некавземекръстасииМеследва.
35Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего
изгуби;нокойтоизгубиживотасизарадиМенеи
Евангелието,тойщегоспаси.
36Защотокакваползазачовека,акоспечелицелия
свят,аизгубидушатаси?
37Иликаквощедадечовеквзамянанадушатаси?
38Итака,койтосесрамуваотмениотдумитемив
товапрелюбодейноигрешнопоколение;отнегощесе
посрамииЧовешкиятСин,когатодойдевславатана
СвояОтецсъссветитеангели.
ГЛАВА9
1Итойимказа:Истинавиказвам,чеиманякоиот
тези,коитостояттук,коитонямадавкусятсмърт,
докатоневидятБожиетоцарствоидващосъссила.
2ИследшестдниИсусвзесъсСебеСиПетър,Якови
Йоанигизаведенависокапланинаотделносами;исе
преобразипредтях.
3Иоблеклотомустанаблестящо,твърдебялокато
сняг;тъйкатоникойпъленназемятанеможедаги
избели.
4ИявиимсеИлиясМоисейитеразговаряхасИсус.
5ИПетървотговорказанаИсус:Учителю,добрение
дабъдемтук;инеканаправимтришатри;единзатеб,
иединзаМойсей,иединзаИлия.
6Защототойнезнаешекакводакаже;защотобяха
многоуплашени.
7Исепоявиоблак,койтогизасенчи;иотоблака
излезеглас,койтоказа:ТозиеМоятвъзлюбенСин;
Негослушайте.
8Иизведнъж,когатосеогледаханаоколо,теневидяха
веченикого,освенИсуссамосъссебеси.
9Икогатослизахаотпланината,Тойимзаповядадане
казватнаникогокаквосавидели,докатоЧовешкият
Синневъзкръснеотмъртвите.
10Итезапазихатазидумавсебеси,катосепитаха
единдругкаквоозначававъзкръсванетоотмъртвите.
11Итегопопитаха,казвайки:Защокнижниците
казват,чепървотрябвададойдеИлия?
12Итойотговорииимказа:Илиянаистинаидвапръв
ивъзстановявавсичко;икакеписанозаЧовешкияСин,
четрябвамногодапострадаидабъдепренебрегнат.
13Ноазвиказвам,чеИлиянаистинадойдеите
направихаснегокаквотопожелаха,кактоеписаноза
него.
14Икогатодойдеприученицитеси,видяголямо
множествооколотяхикнижниците,коиторазпитваха
стях.
15Иведнагацелиятнарод,катоговидя,сесмаямного
итичашекъмнегоигопоздрави.
16Ипопитакнижниците:Каквоспоритестях?
17Иединотмножествотоотговорииказа:Учителю,
доведохпритебмоясин,койтоиманямдух;
18Икъдетоидагохване,тойгоразкъсва;итойсе
пени,искърцасъсзъбитеси,иизсъхва;иказахна
Твоитеученицидагоизгонят;инеможаха.
19Тоймуотговорииказа:О,роденеверен,докогаще
бъдасвас?докогащететърпя?доведетегопримен.
20Игодоведохапринего;икогатоговидя,духът
веднагагоразкъса;итойпаднаназемятаисеоваляс
пяна.
21Итойпопитабащаси:Отколковремемусеслучи
това?Итойказа:Отдете.
30

33. МАРК
22Имногопътигоехвърлялвогъняивъвводите,за
дагоунищожи;ноакоможешданаправишнещо,
съжалисенаднасинипомогни.
23Исусмуказа:Акоможешдаповярваш,всичкое
възможнозатози,койтовярва.
24Иведнагабащатанадететоизвикаиказасъссълзи:
Вярвам,Господи!помогнинамоетоневерие.
25Исус,катовидя,ченародътсестича,смъмри
нечистиядух,катомуказа:Душенямиглух,
заповядвамти,излезотнегоиневлизайвечевнего.
26Идухътизвикаигоразкъсасилно,иизлезеотнего;
итойбешекатомъртъв;дотакавастепен,чемнозина
казаха:Тойемъртъв.
27НоИсусгохваназаръкатаиговдигна;итойстана.
28Икогатовлезевкъщата,ученицитемугопопитаха
насаме:Защонеможахмедагоизгоним?
29Итойимказа:Тозироднеможедаизлезеснищо,
освенсмолитваипост.
30Икатотръгнахаоттам,минахапрезГалилея;ине
искашенякойдагознае.
31ЗащотоТойучешеученицитеСииимказваше:
ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахоратаи
тещеГоубият;иследкатобъдеубит,щевъзкръснена
третияден.
32Нотенеразбрахатазидумаисестрахувахадаго
попитат.
33ИдойдевКапернаум;икатобешевкъщата,ги
попита:Какворазисквахтепомеждусипопътя?
34Нотемълчаха,защотопопътяспорехапомеждуси
койдаепо-велик.
35Иседна,повикадванадесеттеиимказа:Койтоиска
дабъдепръв,некабъдепоследенотвсичкиислугана
всички.
36Итойвзееднодетеигопоставивсредтях;икатого
взенаръце,речеим:
37КойтоприемееднооттезидецавМоеиме,Мене
приема;акойтоприемеМене,неМенеприема,аТози,
КойтоМеепратил.
38ИЙоанМуотговори,казвайки:Учителю,видяхме
единдаизгонвабесовевТвоетоимеинениследва;и
музабранихме,защотонениследва.
39НоИсусказа:Немузабранявайте,защотоняма
човек,койтоданаправичудовМоеиме,койтоможес
лекаръкадамезлослови.
40Защотокойтонеепротивнас,тойеотнашастрана.
41Защотовсеки,койтовидадедапиетечашаводав
Моеиме,защотопринадлежитенаХристос,истинави
казвам,тойнямадазагубинаградатаси.
42Икойтосъблазниеднооттезималките,които
вярватвМене,занегоепо-добредасеокачи
водениченкамъкнавратамуидабъдехвърленв
морето.
43Иакоръкататитесъблазнява,отсечия;по-добрее
затебдавлезешвживотаосакатен,отколкотосдве
ръцедаотидешвпъкъла,внеугасимияогън;
44къдеточервеятимнеумираиогънятнеугасва.
45Иакокракъттитесъблазнява,отсечиго;по-добрее
затебдавлезешвживотасдвакрака,отколкотода
имашдвакракадабъдешхвърленвпъкъла,в
неугасимияогън;
46Къдеточервеятимнеумираиогънятнеугасва.
47Иакоокототитесъблазнява,извадиго:по-добрее
затебдавлезешседнооковБожиетоцарство,
отколкотосдвеочидабъдешхвърленвгеенатаогнена;
48къдеточервеятимнеумираиогънятнеугасва.
49Защотовсекищесеосолисогънивсякажертваще
сеосолисъссол.
50Солтаедобра,ноакосолтаезагубиласоленосттаси,
скаквощеяподправите?Имайтесолвсебесии
имайтемирпомеждуси.
ГЛАВА10
1ИтойстанаоттамистигнадобреговетенаЮдеяот
другатастрананаЙордан;ихоратаотновосеобърнаха
къмнего;икактообичаше,пакгипоучаваше.
2ИфарисеитедойдохаприНегоиГопопитаха:
Позволенолиенамъжаданапуснеженаси?
изкушавайкиго.
3Итойвотговоримказа:КаквовизаповядаМоисей?
4Итеказаха:Моисейпозволиданапишеразводно
писмоидаянапусне.
5ИИсусвотговоримказа:Порадизакоравяванетона
сърцетовитойвинаписатазизаповед.
6НоотначалотонасътворениетоБоггинаправимъж
ижена.
7Потазипричинащеоставичовекбащасиимайкаси
ищесепривържекъмженаси;
8Идваматащебъдатеднаплът;такачетевеченеса
двама,аеднаплът.
9Итака,това,коетоБогесъчетал,човекдане
разлъчва.
10Ивкъщатаученицитемугопопитахаотновоза
същото.
11Итойимказа:Койтонапуснеженасиисеожениза
друга,прелюбодействапротивнея.
12Иакоженанапуснемъжасиисеомъжизадруг,тя
прелюбодейства.
13ИдоведохадецаприНего,задагидокосне;а
ученицитеМусмъмрихаонези,коитогидоведоха.
14НоИсус,катовидятова,многосеразгневииим
каза:ОставетедецатададойдатприМенеинеим
пречете,защотонатакиваеБожиетоцарство.
15Истинавиказвам,койтонеприемеБожиетоцарство
катомалкодете,тойнямадавлезевнего.
16Итойгивзенаръце,положиръцетеСивърхутяхи
гиблагослови.
17Икогатотойизлезенапътя,единсезатича,
коленичипреднегоигопопита:Учителюдобри,какво
данаправя,заданаследявеченживот?
18ИИсусмуказа:ЗащоМенаричашблаг?няманикой
добър,освенединБог.
19Тизнаешзаповедите:Непрелюбодействай,Не
убивай,Некради,Нелъжесвидетелствувай,Немами,
Почитайбащасиимайкаси.
20Итойвотговормуказа:Учителю,всичкотовасъм
спазвалотмладосттаси.
21ТогаваИсус,катогопогледна,гообикнаимуказа:
Еднонещотилипсва:иди,продайвсичко,коетоимаш,
ираздайнабедните,ищеимашсъкровищенанебето;
иела,вземикръстаиследвайтеме
22Итойсенатъжиоттазидумаисиотиденаскърбен,
защотоимашеголямоимущество.
31

34. МАРК
23ИИсуссеогледанаоколоиказанаученицитеСи:
КолкотруднощевлязатвБожиетоцарствоонези,
коитоиматбогатство!
24Иученицитесесмаяханадумитему.НоИсус
отновоотговорииимказа:Деца,колкотрудноеза
тези,коитосенадяватнабогатството,давлязатв
Божиетоцарство!
25По-лесноекамиладаминепрезиглениуши,
отколкотобогатдавлезевБожиетоцарство.
26Итесесмаяхаизвънредноисиказаха:Койтогава
можедасеспаси?
27ИИсусгипогледнаиказа:Захорататовае
невъзможно,нонеизаБога;защотозаБогавсичкое
възможно.
28ТогаваПетързапочнадаМуказва:Ето,ние
оставихмевсичкоиТепоследвахме.
29ИИсусотговорииказа:Истинавиказвам,няма
човек,койтодаеоставилкъща,илибратя,илисестри,
илибаща,илимайка,илижена,илидеца,илиземя
зарадимениблаговестието,
30Нотойщеполучистократносегавтовавреме,къщи,
ибратя,исестри,имайки,идеца,иземи,с
преследвания;авбъдещиясвятживотвечен.
31Номнозинапървищебъдатпоследни;ипоследното
първо.
32ИтебяханапътзаЕрусалим;иИсусвървешепред
тях;итесесмаяха;икатогипоследваха,тесе
уплашиха.Итойотнововзедванадесеттеизапочнада
имказвакаквощемусеслучи,
33казвайки:Ето,възлизамевЕрусалим;иЧовешкият
Синщебъдепредаденнапървосвещеницитеина
книжниците;ищегоосъдятнасмъртищегопредадат
наезичниците;
34Ищемусеподиграят,ищегобият,ищегозаплюят,
ищегоубият;инатретиядентойщевъзкръсне.
35ИЯковиЙоан,синоветенаЗеведей,дойдохапри
Негоиказаха:Учителю,бихмеискалиданаправишза
наскаквотопожелаем.
36Итойимказа:Каквоискатеданаправязавас?
37ТеМуказаха:ДайнидаседнемединотдяснатаТи
страна,адругиятотляватаТистранавТвоятаслава.
38НоИсусимказа:Незнаетекаквоискате;можетели
дапиетеотчашата,коятоАзпия?идасекръстяс
кръщението,скоетоазсъмкръстен?
39Итемуказаха:Можем.ИИсусимказа:Наистина
щепиетеотчашата,коятоАзпия;искръщението,с
коетоАзсъмкръстен,виещебъдетекръстени;
40Нодаседяотдясноиотлявонеемоедадавам;но
щеседаденаонези,закоитоеприготвено.
41Идесетте,каточухатова,започнахада
недоволстватотЯковиЙоан.
42НоИсусгиповикаприСебеСииимказа:Вие
знаете,чеонези,коитосесмятатзавладетелина
езичниците,господстватнадтях;иголемцитеим
упражняватвластнадтях.
43Номеждувасданебъдетака;акойтоискадабъде
великмеждувас,некавибъдеслужител;
44Икойтоискаотвасдабъдепръв,некабъдеслугана
всички.
45ЗащотодориЧовешкиятСиннедойдедаМуслужат,
нодаслужиидададеживотаСиоткупзамнозина.
46ИтедойдохавЕрихон:икогатотойизлезеот
Ерихонсученицитесииголямбройхора,слепият
Вартимей,синътнаТимей,седешекрайпътяи
просеше.
47Икаточу,четоваеИсусотНазарет,тойзапочнада
викаидаказва:Исусе,СинеДавидов,смилисенад
мен.
48Имнозинагозаръчвахадамълчи;нотойвикаше
ощеповече:СинеДавидов,смилисенадмен!
49АИсусзастанаизаповядадагоповикат.И
повикахаслепецаимуказаха:Успокойсе,стани;той
тевика.
50Итой,катохвърлидрехатаси,станаидойдепри
Исус.
51ИИсусвотговормуказа:Каквоискашдати
направя?СлепиятМуказа:Господи,задапрогледам.
52ИИсусмуказа:Идиси;твоятавяратеизцели.И
веднагапрогледнаипоследваИсуспопътя.
ГЛАВА11
1ИкогатосеприближихадоЕрусалим,доВитфагияи
Витания,приЕлеонскатапланина,тойизпратидвама
отученицитеСи,
2Иимказа:Идетевселотосрещувас;ищомвлезетев
него,щенамеритевързаноосле,накоетоникойнее
сядал;развържетегоигодоведете.
3Иаконякойвикаже:Защоправитетова?кажете,че
Господимануждаотнего;иведнагащегоизпратитук.
4Итеотидохаинамерихаослетовързанодовратата
отвъннамясто,къдетодватапътясесрещаха;иго
освобождават.
5Инякоиотстоящитетамимказаха:Каквоправите,
отвързватеослето?
6ИтеимказахаточнокактоИсусбешезаповядал;ите
гипуснаха.
7ИдоведохаослетоприИсусиметнахадрехитеси
върхунего;итойседнавърхунего.
8Имнозинапостилахадрехитесипопътя,адруги
рязахаклониотдърветатаипостилахастяхпътя.
9Ионези,коитовървяхаотпредитези,коитоследваха,
викаха,казвайки:Осанна!Благословенидещиятв
иметоГосподне:
10Благословенодабъдецарствотонанашиябаща
Давид,коетоидвавиметоГосподне:Осаннавъв
висините.
11ИИсусвлезевЕрусалимивхрама;икатоогледа
всичкоивечебешенастъпилвечерта,излезевъв
Витаниясдванадесетте.
12Инадругияден,когатосевърнахаотВитания,той
огладня;
13Икатовидяотдалечеднасмоковница,разлистена,
дойде,данебиданамеринещонанея;икогатодойде
принея,ненамеринищоосвенлиста;защотоощене
бешевреметонасмокините.
14ИИсусвотговормуказа:Никойданеядеплодот
тебдовека.ИученицитеМугочуха.
15ИтедойдохавЕрусалим:иИсусвлезевхрамаи
започнадаизгонваонези,коитопродавахаикупуваха
вхрама,ипрекатуримаситенаобменителитенапарии
седалкитенаонези,коитопродавахагълъби;
32

35. МАРК
16Инебидопусналнякойданосинякакъвсъдпрез
храма.
17Итойгипоучаваше,катоимказваше:Неели
писано:Моятдомщесенаречемолитвендомна
всичкитенароди?новиегонаправихтеразбойнически
вертеп.
18Икнижницитеиглавнитесвещеницичухатоваи
търсехакакдаГопогубят;защотосебояхаотнего,
понежецелиятнародсечудешенаучениетому.
19Икогатосесвечери,тойизлезевънотграда.
20Инасутринта,катоминаваха,видяхасмоковницата
изсъхналаоткорен.
21ИПетърсиспомнииМуказа:Учителю,ето,
смоковницата,коятотипрокле,изсъхна.
22АИсусвотговоримказа:ИмайтевяравБога.
23Защотоистинавиказвам,чевсеки,койтокажена
тазипланина:Дигнисеисехвърливморето!инямада
сесъмнявавсърцетоси,нощевярва,четезинеща,
коитоказва,щесесбъднат;тойщеимакаквотокаже.
24Затовавиказвам,каквотоидажелаете,когатосе
молите,вярвайте,чегиполучавате,ищегиимате.
25Икогатостоитенамолитва,прощавайте,акоимате
нещопротивнякого,такачеивашиятОтец,Койтоена
небесата,давипростивашитепрегрешения.
26Ноаковиенепрощавате,нитовашиятОтец,койтое
нанебесата,щепростивашитепрегрешения.
27ИдойдохапаквЕрусалим;икогатоТойходешев
храма,дойдохаприНегопървосвещениците,
книжницитеистарейшините,
28Имукажи:Скаквавластправиштезинеща?икой
тидадетазивластдаправиштезинеща?
29ИИсусвотговоримказа:Азсъщощевипопитам
единвъпросимиотговорете,ищевикажаскаква
властправятезинеща.
30КръщениетонаЙоанотнебетолибешеилиот
хората?отговорими.
31Итеразсъждавахапомеждуси,казвайки:Ако
кажем:Отнебето;тойщекаже:Защотогаванему
повярвахте?
32Ноакокажем:Отхората;тесестрахувахаотнарода;
защотовсичкисмятахаЙоан,четойнаистинабеше
пророк.
33ИтеотговорихаиказаханаИсус:Незнаем.АИсус
вотговоримказа:НитоАзвиказвамскаквавласт
правятезинеща.
ГЛАВА12
1Итойзапочнадаимговориспритчи.Единчовек
насадилозе,оградигосживплет,изкопамястоза
лозата,построикула,дадегоназемеделцииотидев
далечнастрана.
2Инаопределенотовреметойизпратипри
земеделцитеслуга,задавземеотземеделцитеот
плодоветеналозето.
3Итегохванаха,набихагоигоизпратихапразен.
4Ипакизпратипритяхдругслуга;итехвърлиха
камънипонего,ранихаговглаватаигоизпратиха
позорноманипулиран.
5Ипакизпратидруг;инегоубиха,имногодруги;
биятнякоииубиватнякои.
6Итъй,катоимашеощеединсин,своявъзлюбен,той
изпратиинегонакраяпритях,катоказа:Щесе
покланятнамоясин.
7Ноонезиземеделциказахапомеждуси:Тозие
наследникът;елатедагоубиеминаследствотощебъде
наше.
8Итегохванаха,убихагоигоизхвърлихавънот
лозето.
9Итъй,каквощенаправистопанинътналозето?ще
дойдеищепогубиземеделците,алозетощедадена
други.
10Инестеличелитоваписание;Камъкът,който
строителитеотхвърлиха,станаглаванаъгъла:
11ТовабешеделотонаГосподаиечудновнашите
очи?
12Итесеопитахадагохванат,носеуплашихаот
народа;защотознаеха,чееказалпритчатапротивтях;
игооставиха,исиотидоха.
13Итеизпратихапринегонякоиотфарисеитеиот
иродианите,задагохванатвдумитему.
14Икогатодойдоха,темуказаха:Учителю,ниезнаем,
чесиверенинесегрижишзаникого;защотоне
гледашналичносттанахората,ноучишнаБожияпът
вистина:законнолиедадавашпочиткъмЦезаряили
не?
15Дададемли,илиданедадем?Нотой,катознаеше
тяхнотолицемерие,имказа:ЗащоМеизкушавате?
донесетемипени,задаговидя.
16Игодонесоха.Итойимказа:Чийетозиобрази
надпис?Итемуказаха:Кесарево.
17АИсусвотговоримрече:Отдайтекесаревотона
кесаря,аБожиетонаБога.Итемусечудеха.
18Тогаваидватпринегосадукеите,коитоказват,че
нямавъзкресение;игопопитаха,казвайки:
19Учителю,Мойсейниписа,акобратнанякогоумре
иоставиженасиследсебесиинеоставидеца,братму
давземеженамуидавъздигнепотомствонабратси.
20Аимашеседембратя:ипървиятвзеженаи
умирайкинеоставипотомство.
21Ивториятявзеиумря,инеоставипотомство;и
третиятсъщо.
22Иседминатаяимаха,нонеоставихапотомство;
най-послеумряижената.
23Итака,въввъзкресението,когатовъзкръснат,чияот
тяхщебъдежена?защотоседминатаяимахазажена.
24АИсусвотговоримказа:Неселизаблуждавате,
понеженепознаватеписанията,нитоБожиятасила?
25Защото,когатовъзкръснатотмъртвите,нитосе
женят,нитосеомъжват;носакатоангелите,коитоса
нанебето.
26Ащосеотнасядомъртвите,четевъзкръсват:несте
личеливкнигатанаМойсейкакприкъпинатаБогму
говори,казвайки:АзсъмБогнаАвраам,иБогна
Исаак,иБогнаЯков?
27ТойнееБогнамъртвите,аБогнаживите;затова
виемногосезаблуждавате.
28Иединоткнижницитедойдеикатогичуда
разсъждаватикатовидя,чеимеотговорилдобре,го
попита:Кояепърватазаповедотвсички?
29ИИсусмуотговори:Първатаотвсичкизаповедие:
Слушай,Израилю!Господ,нашиятБог,еединГоспод:
33

36. МАРК
30ИдавъзлюбишГоспода,твояБог,сцялотосисърце,
исцялатасидуша,исвсичкиясиум,исвсичкатаси
сила:товаепърватазаповед.
31Ивторотоеподобно,аименнотова:Давъзлюбиш
ближниясикатосебеси.Нямадругазаповед,по-
голямаоттези.
32Икнижникътмуказа:Добре,Учителю,тиказа
истината,защотоимаединБог;инямадругосвеннего:
33Идагообичашсцялотосисърце,исвсичкияси
разум,исцялатасидуша,исцялатасисила,ида
обичашближниясикатосебеси,еповечеотвсички
всеизгарянияижертви.
34ИИсус,катовидя,четойотговориразумно,муказа:
НесидалечотБожиетоцарство.Иникойследтоване
посмядамузададекакъвтоидабиловъпрос.
35АИсусвотговорказа,докатопоучавашевхрама:
Какказваткнижниците,чеХристосеДавидовиятсин?
36ЗащотосамиятДавидказачрезСветияДух:
ГОСПОДказанамояГоспод:СедиотдяснатаМи
страна,докатоположавраговетеТивТвоеподножие.
37ЗатовасамиятДавидГонаричаГоспод;иоткъде
тогаваенеговсин?Иобикновенитехорагослушахас
радост.
38Итойимказавсвоетоучение:Пазетесеот
книжниците,коитообичатдаходятсдългидрехии
обичатпоздравитепопазарите,
39Ипървитеместавсинагогитеигорнитестаина
пиршествата,
40Коитопоглъщаткъщитенавдовицитеипривидно
отправятдългимолитви:тещеполучатпо-голямо
осъждане.
41ИИсусседнасрещусъкровищницатаигледашекак
хоратахвърляхапаривсъкровищницата;имнозина
богатихвърлихамного.
42Идойдееднабеднавдовицаитяхвърлидвелепти,
коетоправиединфартинг.
43ИТойповикаученицитеСииимказа:Истинави
казвам,четазибеднавдовицаепусналаповечеот
всички,коитосапусналивсъкровищницата;
44Защотовсичкитехвърлихаотизобилиетоси;нотя
отнуждатасихвърливсичко,коетоимаше,дорицелия
сиживот.
ГЛАВА13
1Икогатотойизлезеотхрама,единотнеговите
ученицимуказа:Учителю,вижкаквикамъниикакви
сградииматук!
2АИсусвотговормуказа:Виждашлитезиголеми
сгради?нямадаостанекамъквърхукамък,койтодане
бъдесъборен.
3ИкогатоседешенаЕлеонскияхълмсрещухрама,
Петър,Яков,ЙоаниАндрейГопопитаханасаме:
4Кажетеникогащебъдаттезинеща?икаквощебъде
знамението,когатовсичкитезинещащесеизпълнят?
5АИсус,катоимотговори,започнадаказва:
Внимавайтеданевипрелъстинякой;
6Защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз
съмХристос;ищеизмамимнозина.
7Икогаточуетезавойниислуховезавойни,несе
смущавайте:защототрябвадаиматакиванеща;но
краятощенее.
8Защотонародщевъстанесрещународ,ицарство
срещуцарство;ищеимаземетресениянаразлични
места,ищеимагладибедствия;товасаначалотона
скърбите.
9Новнимавайтенасебеси,защотощевипредадатна
съвети;ивсинагогитещебъдетебитиищебъдете
извежданипредначалнициицарезарадиМене,за
свидетелствопротивтях.
10Иевангелиетопървотрябвадабъдепубликувано
средвсичкинароди.
11Нокогатовизаведативипредадат,несе
замисляйтепредварителнокаквощеговорите,нито
обмисляйте;нокаквотощевиседадевонзичас,това
говорете;защотоневиеговорите,аСветиятДух.
12Сегабратътщепредадебратанасмърт,ибащата-
сина;идецатащевъстанатсрещуродителитесиище
гиубият.
13ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето
име;нокойтоустоидокрая,тойщебъдеспасен.
14Нокогатовидитемерзосттаназапустението,за
коятоговорипророкДаниил,дастоитам,къдетоне
трябва,(койточете,некаразбере),тогаваонези,които
савЮдея,некабягатвпланините;
15Икойтоенапокрива,данеслизавкъщата,нитода
влизавнея,задавземенещооткъщатаси;
16Икойтоенаполето,данесевръщаназаддавземе
дрехатаси.
17Ногорконабременнитеинакърмачкитевонези
дни!
18Имолетесебягствотовиданебъдепреззимата.
19Защотовонезиднищеимаскръб,какватонее
ималоотначалотонатворението,коетоБогсъздадедо
сега,нитощеима.
20ИакоГосподнебешесъкратилонезидни,никоя
плътнямашедасеспаси;нозарадиизбраните,които
Тойизбра,Тойсъкратидните.
21Итогава,аконякойвикаже:Ето,тукеХристос!или,
ето,тойетам;немувярвай:
22Защотолъжехристиилъжепророцищесеиздигнат
ищепокажатзнаменияичудеса,задасъблазнят,акое
възможно,дориизбраните.
23Новнимавайте:ето,предсказахвивсичко.
24Новонезидни,следоназискръб,слънцетоще
потъмнееилунатанямадададесветлинатаси,
25Извездитеотнебетощепадат,исилите,коитосав
небесата,щесеразклатят.
26ИтогаващевидятЧовешкияСиндаидвавоблаците
сголямасилаислава.
27ИтогаващеизпратиСвоитеангелиищесъбере
избранитеСиотчетиритеветрища,откраяназемята
докраянанебето.
28Сеганаучетееднапритчазасмоковницата;Когато
клонътйеощенеженипускалиста,знаете,челятотое
близо;
29Такаивиепосъщияначин,когатовидитетезинеща
дасесбъдват,знайте,чееблизо,дорипривратите.
30Истинавиказвам,четовапоколениенямада
премине,докатовсичкитезинещанесеизвършат.
31Небетоиземятащепреминат,ноМоитедуминяма
дапреминат.
32Нозаонзиденичасникойнезнае,нитоангелите,
коитосананебесата,нитоСинът,асамоОтец.
34

37. МАРК
33Внимавайте,бъдетеисемолете,защотонезнаете
когаевремето.
34ЗащотоЧовешкиятСинекаточовек,тръгнална
далечнопътуване,койтооставикъщатасиидадевласт
наслугитесиинавсекигоработатасиизаповядана
вратарядабди.
35Итака,бъдетебудни,защотонезнаетекогаще
дойдестопанинътнакъщата,вечерта,иливполунощ,
илиприпеенетонапетли,илисутринта;
36Данебикатодойдевнезапно,датенамеридаспиш.
37Итова,коетовиказвам,казвамнавсички:Бдете.
ГЛАВА14
1СледдваднибешепразникътнаПасхатаина
безкваснитехлябове;иглавнитесвещениции
книжницитетърсехакакдаГохванатсхитростидаГо
убият.
2Нотеказаха:Ненапразника,заданестанебунтсред
народа.
3ИкогатобешевъвВитания,вкъщатанаСимон
прокажения,когатоседешенатрапеза,дойдеедна
жена,коятоимашеалабастровакутиясмироотмного
скъпоцененнард;итясчупикутиятаияизлявърху
главатаму.
4Иимашенякои,коитосевъзмутихавсебесииказаха:
Защобешенаправенотовапрахосваненамирото?
5Защотоможешедасепродадезаповечеоттриста
пенсаидаседаденабедните.Итероптаехасрещунея.
6ИИсусказа:Оставетея;защоябезпокоиш?тями
свършидобродело.
7Защотовиевинагииматесъссебесибеднитеи
когатопожелаете,можетедаимправитедобро;ноМен
невинагиимате.
8Тянаправикаквотоможа:тядойдепредварителнода
помажетялотомизапогребение.
9Истинавиказвам,къдетоидасепроповядватова
благовестиепоцелиясвят,щесеговориизатова,
коетотянаправи,занеинспомен.
10ИЮдаИскариотски,единотдванадесетте,отиде
приглавнитесвещеници,задаимГопредаде.
11Икаточуха,зарадвахасеиобещахадамудадат
пари.Итойтърсешекакудобнодагопредаде.
12Ивпървияденнабезкваснитехлябове,когато
заклахапасхата,ученицитемуказаха:Къдеискашда
отидемидаприготвимдаядешпасхата?
13ИизпращадвамаотученицитеСииимказва:Идете
вградаищевисрещнечовек,койтоносистомнас
вода;последвайтего.
14Икъдетоидавлезе,кажетенастопанинанакъщата:
Учителятказва:Къдеестаятазагости,къдетощеям
пасхатасученицитеСи?
15Итойщевипокажееднаголямагорнастая,
обзаведенаиподготвена:тампригответезанас.
16ИученицитеМуизлязохаидойдохавграда,и
намерихакактоимбешеказал;иприготвихапасхата.
17Ивечертаидвасдванадесетте.
18Идокатоседяхаиядяха,Исусказа:Истинави
казвам,единотвас,койтоядесМене,щеМепредаде.
19Итезапочнахадасенаскърбяватиединпоединда
муказват:азлисъм?адругказа:азлисъм?
20Итойимотговориирече:Единотдванадесеттее,
койтотописменевблюдото.
21ЧовешкиятСинсиотива,кактоеписанозаНего;но
горконаонзичовек,откоготоЧовешкиятСинсе
предава!добрезатозичовек,аконикоганесеераждал.
22Икогатоядяха,Исусвзехляб,благословиго,
разчупигоиимдаде,иказа:Вземете,яжте;товае
Моетотяло.
23Ивзечашатаикатоблагодари,дадеимя;ивсички
пихаотнея.
24Итойимказа:Товаемоятакръвнановиязавет,
коятосепроливазамнозина.
25Истинавиказвам,нямадапияповечеотплодана
лозатадоонзиден,когатогопияноввБожието
царство.
26Икатоизпяхахимн,излязоханаЕлеонската
планина.
27ИИсусимказа:Всичкивиещесесъблазнитеот
Менетазинощ;защотоеписано:Щепоразяовчаряи
овцетещесеразпръснат.
28Носледкатовъзкръсна,щевипредварявГалилея.
29НоПетърмуказа:Макаривсичкидасесъблазнят,
ноазне.
30ИИсусмуказа:Истинатиказвам,чеднес,дори
тазинощ,предипетелътдапропеедвапъти,тищесе
отречешотМенетрипъти.
31Нотойказаощепо-яростно:Акотрябвашедаумра
стеб,вникакъвслучайнямадасеотрекаоттеб.По
същияначинказахаивсички.
32Идойдоханаедномясто,нареченоГетсимания;и
ТойказанаученицитеСи:Седнететук,докатосе
помоля.
33ИвзесъссебесиПетър,ЯковиЙоан,изапочнада
сеучудваиданатъжава;
34Иимказа:Душатамиенаскърбенадосмърт;
останететукибдете.
35Итойотидемалконапред,паднаназемятаисе
помоли,акоевъзможно,часътдагоотмине.
36Иказа:Авва,Отче,всичкоевъзможнозатеб;
отнесиотменетазичаша,нонекаквотоазискам,а
каквотоТиискаш.
37Итойидваигинамиразаспали,иказванаПетър:
Симоне,спишли?неможалидагледашединчас?
38Бдетеисемолете,заданепаднетевизкушение.
Духътнаистинаеготов,ноплъттаеслаба.
39Ипаксиотидеисепомоли,иказасъщитедуми.
40Икогатосевърна,отновогинамеризаспали
(защотоочитеимбяханатежали)итенезнаехакакво
дамуотговорят.
41Итойидватретипътиимказва:Спетесегаиси
почивайте;стига,часътдойде;ето,ЧовешкиятСинсе
предававръцетенагрешници.
42Станете,пуснетени;ето,този,койтомепредава,е
близо.
43Иведнага,докатотойощеговореше,идваЮда,
единотдванадесетте,иснегоголямомножествос
мечовеиколове,отпървосвещениците,книжницитеи
старейшините.
44Итози,койтогопредаде,имдадезнак,казвайки:
Коготоцелуна,тойе;вземетегоигоотведете
безопасно.
35

38. МАРК
45Ищомдойде,веднагаотидепринегоиказа:
Учителю,Учителю!игоцелуна.
46Итесложихаръценанегоигохванаха.
47Иединотстоящитетамизвадимеч,ударислугана
първосвещеникаимуотрязаухото.
48АИсусвотговоримрече:Катосрещукрадецлисте
излезлисмечовеиколоведамехванете?
49Всекиденбяхсвасвхрамаипоучавах,инеМе
хванахте;нописаниятатрябвадасеизпълнят.
50Ивсичкигоизоставихаиизбягаха.
51Ивървешеследнегоединмладмъж,койтоимаше
лененоплатноокологолотоситяло;имладежитего
хванаха:
52Итойоставиплатнищетоиизбягаголоттях.
53ИзаведохаИсусприпървосвещеника;иснегосе
събрахавсичкипървосвещеници,старейшинитеи
книжниците.
54ИПетъргоследвашеотдалечдоривдворецана
първосвещеника;иседешесъсслугите,исегреешена
огъня.
55Иглавнитесвещенициицелиятсинедрионпоискаха
свидетелствопротивИсус,задаГоубият;иненамери
нищо.
56Защотомнозиналъжесвидетелствахапротивнего,
носвидетелстватаимнебяхасъгласни.
57Инякоистанахаилъжесвидетелствахапротивнего,
казвайки:
58Чухмегодаказва:Щеразрушатозиръкотворен
храмиследтриднищепостроядруг,неръкотворен.
59Ноисвидетелствотоимнесесъгласи.
60Ипървосвещеникътсеизправипосредатаипопита
Исус,казвайки:Нищолинеотговаряш?какво
свидетелстваттияпротивтебе?
61Нотоймълчешеинищонеотговори.
ПървосвещеникътпакгопопитаиМурече:Тилиси
Христос,СинътнаБлагословения?
62ИИсусказа:Азсъм;ищевидитеЧовешкияСинда
седиотдяснонасилатаидаидвавнебеснитеоблаци.
63Тогавапървосвещеникътраздрадрехитесииказа:
Каквонитрябватощесвидетели?
64Чухтебогохулството:каквомислите?Ивсичкиго
осъдиханасмърт.
65Инякоизапочнахадагоплюятидапокриват
лицетому,идагоблъскат,идамуказват:Пророкувай!
Ислугитегоудряхасдланитенаръцетеси.
66ИкогатоПетърбешедолувдвореца,идваеднаот
слугинитенапървосвещеника:
67ИкатовидяПетърдасегрее,тягопогледнаиказа:
ИтисъщобешесИсусотНазарет.
68Нотойсеотрече,катоказа:Нитознам,нито
разбирамкаквоказваш.Итойизлезенаверандата;и
пеенетонапетела.
69Иеднаслугиняговидяпакизапочнадаказвана
стоящитенаоколо:Тозиеединоттях.
70Итойотновогоотрече.Ималкоследтовастоящите
пакказаханаПетър:Наистинасиединоттях,защото
сигалилеяниниговоръттиесъгласенстова.
71Нотойзапочнадапроклинаидасекълне,казвайки:
Непознавамтозичовек,закоготоговорите.
72Ипетелътпропявторипът.ИПетърсиспомни
думата,коятоИсусмуказа:Предипетелътдапропее
двапъти,тищесеотречешотМенетрипъти.Икогато
сипомислизатова,тойзаплака.
ГЛАВА15
1Иведнаганасутринтаглавнитесвещеницисе
съвещавахасъсстарейшинитеикнижницитеицелия
синедрионивързахаИсус,отведохагоигопредадоха
наПилат.
2ИПилатгопопита:Юдейскиятцарлиси?Атойв
отговормуказа:Тигоказваш.
3ИглавнитесвещенициГообвинявахавмногонеща,
ноТойнеотговаряшенищо.
4ИПилатпакгопопита,казвайки:Нищолине
отговаряш?вижколкомногонещатесвидетелстват
срещутеб.
5НоИсуснеотговоринищо;такачеПилатсечудеше.
6Инатозипразниктойимпуснаединзатворник,
коготопоискаха.
7ИимашеединнаимеВарава,койтолежешевързанс
онези,коитобяхавдигналивъстаниеснего,коитобяха
извършилиубийствоповременавъстанието.
8Имножеството,коетовикашенаглас,започнадаго
желаеданаправитова,коетовинагибешеправилстях.
9НоПилатимотговориирече:Искателидавипусна
Юдейскияцар?
10Защотознаеше,чепървосвещеницитеГобяха
предалипорадизавист.
11Ноглавнитесвещенициподтикнаханародадаим
пуснепо-добреВарава.
12ИПилатвотговорпакимрече:Итака,каквоискате
дасторянатози,коготовиенаричатеЮдейскицар?
13Итепакизвикаха:РазпниГо!
14ТогаваПилатимказа:Каквозлоесторил?Ите
извикахаощепо-силно:РазпниГо!
15Итъй,Пилат,желаещдаудовлетворинарода,им
пуснаВараваипредадеИсус,следкатогобичува,зада
бъдеразпнат.
16Ивойницитегоотведохавзалата,наречена
Преториум;исъбиратцялатабанда.
17Игооблякохавбагреница,сплетохавенецоттръни
иготуриханаглаватаМу,
18Изапочнахадагопоздравяват:Здравей,Царюна
юдеите!
19ИтеГоудряхастръстикапоглаватаиГоплюеха,и
прекланяйкиколенеМусекланяха.
20ИкатоМусеподиграха,съблякохабагреницатаот
Него,облякохаГосНеговитедрехииГоизведохада
Горазпнат.
21ИтепринудихаединкиринеецСимон,който
минавашеоттам,идвайкиотстраната,бащатана
АлександъриРуф,даносикръстаму.
22ИгозаведоханамястотоГолгота,коетосепревежда
Лобнотомясто.
23Имудадохадапиевино,смесеносъссмирна,но
тойнеприе.
24ИкогатоГоразпнаха,разделихадрехитеМу,като
хвърлихажребийзатях,койкакводавземе.
25ИбешетретиятчасиГоразпнаха.
26Инадписътнаобвинениетомубешенаписанотгоре:
ЦАРЯТНАЮДЕИТЕ.
36

39. МАРК
27Иснегоразпнахадвамаразбойници;единиятот
дяснатамуръка,адругиятотлявата.
28Исеизпълниписанието,коетоказва:Итойбеше
причисленкъмпрестъпниците.
29Иминаващитегохулеха,катоклатехаглавии
казваха:О,ти,койторазрушавашхрамаиго
съграждашзатридни,
30Спасетесебесиислезтеоткръста.
31Посъщияначиниглавнитесвещеници,катосе
подиграваха,казвахапомеждусискнижниците:Други
спаси;себесинеможедаспаси.
32НекаХристос,ЦарятнаИзраил,слезесегаоткръста,
задавидимидаповярваме.ИразпънатитесНегоГо
хулеха.
33Икогатонастанашестиятчас,настанатъмнинапо
цялатаземядодеветиячас.
34ИвдеветиячасИсусизвикасъссиленглас,
казвайки:Елои,Елои,ламасавахтани?коетосе
тълкува:Божемой,Божемой,защосимеоставил?
35Анякоиотстоящитетам,каточухатова,казаха:
Ето,тойвикаИлия.
36Иединсезатече,напълнигъбасоцетиянадянана
тръстикаиМудадедапие,катоказа:Остави!давидим
далиЕлиасщедойдедагосвали.
37ИИсусизвикасъссиленгласииздъхна.
38Изавесатанахрамасераздранадвеотгоредодолу.
39Икогатостотникът,койтостоешесрещунего,видя,
четакаизвикаииздъхна,каза:Наистинатозичовек
бешеБожиятСин.
40Имашеижени,коитогледахаотдалеч:средкоито
бяхаМарияМагдаленаиМария,майкатанаЯковпо-
малъкинаЙосей,иСаломе;
41(коитосъщо,когатобешевГалилея,Гопоследваха
иМуслужеха;)имногодругижени,коитодойдохас
НеговЕрусалим.
42Исега,когатодойдевечерта,понежебеше
подготовката,тоестденятпредисъботата,
43ЙосифотАриматея,почтенсъветник,койтосъщо
очаквашеБожиетоцарство,дойдеисмеловлезепри
ПилатипоискатялотонаИсус.
44ИПилатсеучудидаливечеемъртъв;икатоповика
стотника,гопопитадалиебилмъртъвнякога.
45Икаторазбратоваотстотника,дадетялотона
Йосиф.
46Итойкупилен,свалигодолуигоувивлен,иго
положивгроб,изсеченвскала,итъркулнакамъккъм
врататанагроба.
47ИМарияМагдаленаиМария,майкатанаЙосей,
видяхакъдебешеположен.
ГЛАВА16
1Икогатоизминасъботата,МарияМагдаленаиМария,
майкатанаЯков,иСаломиябяхакупилиаромати,зада
дойдатидагопомажат.
2Имногораносутринтанапървияденотседмицатате
дойдохапригробаприизгревслънце.
3Иказахапомеждуси:Койщениотваликамъкаот
врататанагроба?
4Икатопогледнаха,видяха,чекамъкътбешеотвален,
защотобешемногоголям.
5Икатовлязохавгроба,видяхамладмъж,седналот
дяснатастрана,облеченвдългабяладреха;итесе
уплашиха.
6Итойимказа:Несестрахувайте;виетърситеИсус
отНазарет,койтобешеразпнат;Тойвъзкръсна;няма
готук;етомястото,къдетогоположиха.
7Новървете,кажетенаученицитеМуинаПетър,че
тойотивапредивасвГалилея;тамщеГовидите,както
виказа.
8Итеизлязохабързоиизбягахаотгроба;защото
треперехаисесмаяха;нитоказаханещонаникого;
защотосестрахуваха.
9ИкогатоИсусвъзкръснарановпървияденна
седмицата,тойсеявипървонаМарияМагдалена,от
коятобешеизгонилседембеса.
10Итяотидеиказанаонези,коитобяхаснего,тъй
катотескърбехаиплачеха.
11Ите,каточуха,чееживичетягоевидяла,не
повярваха.
12Следтовасеявивдругаформанадвамаоттях,
докатовървяхаиотидохавполето.
13Итеотидохаигоказаханаостаналите;нитотеим
повярваха.
14Следтоватойсеявинаединадесетте,когатоседяха
натрапеза,игиупрекназатяхнотоневериеи
коравосърдечие,защотонеповярваханатези,коитого
бяхавидели,следкатобешевъзкръснал.
15Итойимказа:Идетепоцелиясвятипроповядвайте
евангелиетонавсякосъздание.
16Койтоповярваисекръсти,щебъдеспасен;но
койтонеповярващебъдеосъден.
17Итезизнамениящепридружаватповярвалите;В
Моеимещеизгонватдемони;щеговорятнанови
езици;
18Щехващатзмии;иакоизпиятнещосмъртоносно,
нямадаимнавреди;щевъзлагатръценаболниитеще
оздравяват.
19Итака,следкатоГосподимговори,Тойсевъзнесе
нанебетоиседнаотдяснонаБога.
20Итеизлязохаипроповядваханавсякъде,като
Господработешестяхипотвърждавашесловотосъс
следващизнамения.амин
37

40. Лука
ГЛАВА1
1Доколкотомнозинасасезаелидаизложатпоред
декларациязаонезинеща,вкоитонай-сигурносе
вярвасреднас,
2Точнокактонигипредадоха,коитоотначалото
бяхмеочевидциислужителинасловото;
3Наменсъщомисесторидобре,следкатоимах
съвършеноразбираненавсичкинещаотсамотоначало,
датипишапоред,превъзходниТеофиле,
4Задаможешдапознаешсигурносттанаонезинеща,
вкоитосибилнаучен.
5ИмашевднитенаИрод,царянаЮдея,един
свещеникнаимеЗахария,отсемействотонаАвия;и
женамубешеотдъщеритенаАаронииметойбеше
Елисавета.
6ИдваматабяхаправеднипредБога,ходейки
непорочновъввсичкиГосподнизаповедиинаредби.
7Итенямахадете,защотоЕлисаветабешебезплоднаи
дваматавечебяхавнапредналавъзраст.
8Истанатака,чедокатотойизпълнявашеслужбатана
свещеникпредБогвреданаредаси,
9Споредобичаянасвещеника,жребиятмубешеда
кадистамян,когатовлизашевГосподнияхрам.
10Ицялотомножествоотнародасемолешенавънпо
временакаденето.
11ИявимусеангелГосподен,стоящотдясната
странанаолтаразатамян.
12ИкогатоЗахарияговидя,тойсесмутиистрахго
обзе.
13Ноангелътмуказа:Небойсе,Захария,защото
молитвататиечута;иженатиЕлисаветащетироди
синищегонаречешЙоан.
14Ищеимашрадостивеселие;имнозинащесе
зарадватнаражданетому.
15ЗащототойщебъдевеликпредГосподаинямада
пиенитовино,нитоспиртнопитие;ищесеизпълни
съсСветияДухощеотутробатанамайкаси.
16ИмногоотсиноветенаИзраилтойщеобърнекъм
ГосподатехнияБог.
17ИтойщевървипреднеговдухаисилатанаИлия,
задаобърнесърцатанабащитекъмдецатаи
непокорнитекъммъдросттанаправедните;зада
подготвинарод,подготвензаГоспода.
18ИЗахарияказанаангела:Покаквощеразбератова?
защотоазсъмстарчовекиженамиевнапреднала
възраст.
19Иангелътвотговормуказа:АзсъмГавриил,който
стояпредБога;исъмизпратендаговорястебидати
съобщятазирадостнавест.
20И,ето,тищебъдешняминямадаможешда
говоришдоденя,вкойтотезинещащесеизпълнят,
защотоневярвашнадумитеми,коитощесеизпълнят
навреме.
21ИхоратачакахаЗахарияисечудеха,чесезадържа
толковадълговхрама.
22Икогатоизлезе,неможешедаимговори;ите
забелязаха,чеевидялвидениевхрама;защототойим
кимнаиостанабезмълвен.
23Истанатака,чеведнагащомднитенаслужението
мубяхазавършени,тойсиотидевсобственатасикъща.
24ИследтезидниженамуЕлисаветазаченаисекри
петмесеца,катоказваше:
25ТакамипостъпиГосподвдните,вкоитоме
погледна,задаснемеукорамимеждучовеците.
26ИвшестиямесецангелътГавриилбешеизпратенот
БогавединградвГалилея,нареченНазарет,
27Надевица,сгоденазамъжнаимеЙосифот
Давидовиядом;ииметонадевицатабешеМария.
28Иангелътвлезепринеяиказа:Радвайсе,
благодатна,Господестеб:благословенаситимежду
жените.
29Икатоговидя,тясесмутиотдумитемуи
размишлявашекакъвдабъдетозипоздрав.
30Иангелътйказа:Небойсе,Мария,защототи
намериблаговолениепредБога.
31Ието,тищезаченешвутробатасиищеродишсин,
коготощенаречешИСУС.
32ТойщебъдевеликищесенаречеСинна
Всевишния;иГосподБогщеМудадепрестолана
бащамуДавида;
33ИтойщецаруванаддоманаЯковзавинаги;и
царствотомунямадаимакрай.
34ТогаваМарияказанаангела:Какщебъдетова,като
непознаваммъж?
35Иангелътотговориийрече:СветиятДухщедойде
върхутебисилатанаВсевишниящетеосени;затоваи
товасвятонещо,коетощесеродиоттеб,щесенарече
СинБожий.
36И,ето,братовчедкатиЕлисавета,тясъщозачена
синвстаросттаси;итоваешестиятмесецснея,която
сенаричанеплодна.
37ЗащотозаБоганищонямадабъденевъзможно.
38ИМарияказа:ЕтослугинятаГосподня;неками
бъдеспореддуматати.Иангелътсиотидеотнея.
39ИМариястанавонезидниибързоотидев
хълмистатаобласт,вединграднаЮда;
40ИвлезевкъщатанаЗахарияипоздравиЕлисавета.
41Истанатака,чекогатоЕлисаветачупоздравана
Мария,бебетоподскочивутробатай;иЕлисаветасе
изпълнисъсСветияДух:
42Итяизвикасъссиленгласиказа:Благословенаси
тимеждуженитеиблагословенеплодътнатвоята
утроба.
43Иоткъдемиетовададойдеприменмайкатанамоя
Господ?
44Защото,ето,щомгласътнатвояпоздравпрозвучав
ушитеми,младенецътзаигравутробатамиотрадост.
45Иблаженаетази,коятоеповярвала,защотощесе
изпълнитова,коетойеказаноотГоспод.
46ИМарияказа:ДушатамивеличаеГоспода,
47ИдухътмисезарадвавБога,мояСпасител.
48ЗащототойпогледнанизосттанаслугинятаСи;
защото,ето,отсеганататъквсичкипоколениящеме
наричатблажена.
49ЗащотоСилниятмиизвършивеликинеща;исвятое
иметоМу.
50ИНеговатамилостевърхуонези,коитоМусебоят
отпоколениевпоколение.
51ТойпоказасиласръкатаСи;тойразпръсна
горделивитевмислитенасърцатаси.
38

41. Лука
52Тойсвалисилнитеотпрестолатаимииздигна
смирените.
53Тойнаситигладниясблага;ибогатитеотпрати
празни.
54ТойподкрепислугатаСиИзраил,катосиспомни
милосттаСи;
55Кактоговоринабащитени,наАвраамина
потомствотомудовека.
56ИМарияостанапринеяоколотримесецаисевърна
удомаси.
57СегадойдепълнотовременаЕлисавета,задабъде
избавена;итяродисин.
58Инейнитесъседиинейнитебратовчедичухакак
Господпоказаголямамилоствърхунея;итесе
зарадвахаснея.
59Истанатака,ченаосмиядендойдохадаобрежат
детето;игонарекохаЗахарияпоиметонабащаму.
60Амайкамувотговорказа:Нетака;нотойщесе
наричаЙоан.
61Итейказаха:Няманикойотродати,койтодасе
наричастоваиме.
62Итенаправихазнацинабащаму,какбиискалдаго
нарекат.
63Итойпоискамасазаписанеинаписа,казвайки:
ИметомуеЙоан.Ивсичкисечудеха.
64Иустатамуведнагасеотворихаиезикътмусе
развърза,итойпроговориивъзхвалиБога.
65Истрахобзевсички,коитоживеехаоколотях;и
всичкитезидумисеразгласихаизцялатапланинска
странанаЮдея.
66Ивсички,коитогичуха,гисложихавсърцатаси,
катоказаха:Какводетещебъдетова?Иръкатана
Господабешеснего.
67ИнеговиятбащаЗахариясеизпълнисъсСветияДух
ипророкува,казвайки:
68БлагословенГосподБогИзраилев;защототой
посетииизкуписвоянарод,
69Ииздигнарогнаспасениезанасвдоманаслугата
СиДавид;
70КактоказачрезустатанасветитеСипророци,които
саотначалотонасвета:
71Задабъдемспасениотнашитевраговеиотръката
навсички,коитонимразят;
72Задаизвършимилостта,обещанананашитебащи,и
дасиспомниНеговиясвятзавет;
73Клетвата,скоятосезакленанашиябащаАвраам,
74Заданидаде,чекатосеосвободимотръкатана
нашитеврагове,можемдаМуслужимбезстрах,
75ВсвятостиправдапредНегопрезвсичкитеднина
нашияживот.
76Ити,дете,щесенаречешпророкнаВсевишния,
защотощеотидешпредлицетонаГоспода,зада
подготвишпътищатаМу;
77Задададезнаниезаспасениенасвоянародчрез
опрощаваненагреховетеим,
78ЧрезнежнатамилостнанашияБог;скоетоизворът
отвисокотонипосети,
79Задаосветиседящитевтъмнинаивсмъртнасянка,
заданасочинозетенипопътянамира.
80Идететорастешеиукрепвашедухомибешев
пустинитедоденянаявяванетосинаИзраел.
ГЛАВА2
1Истанатака,чевонезидниизлезезаповедотЦезар
Августцелиятсвятдабъдеобложенсданъци.
2(Итоваоблаганеенаправенозапървипът,когато
КиринийбешеуправителнаСирия.)
3Ивсичкиотидохадасепрепишат,всекивсвояград.
4ИЙосифсъщосеизкачиотГалилея,отградНазарет,
вЮдея,вДавидовияград,койтосенаричаВитлеем;
(защотобешеотдомаироданаДавид:)
5ДасеобложисМария,сгоденатамужена,която
бешебременна.
6Итака,докатобяхатам,сенавършихадните,когато
тятрябвашедароди.
7Итяродипървородниясисин,повигоигоположив
ясли;защотонямашемястозатяхвхана.
8Ивсъщатастранаимашеовчари,коитоживеехана
полетоипазехастадотосипрезнощта.
9Ието,ангелътГосподендойденадтяхиславата
Господнагиосия;итесеуплашихамного.
10Иангелътимказа:Несебойте,защото,ето,азви
носядобравестзаголямарадост,коятощебъдеза
всичкихора.
11ЗащотоднесвисеродивДавидовияградСпасител,
койтоеХристосГоспод.
12Итоващебъдезнакзавас;ЩенамеритеМладенеца
повитдалеживясли.
13Ивнезапносангеласепоявимножествоот
небеснотовойнство,коетохвалешеБогаиказваше:
14СлававъввисинитенаБогаиназемятамир,между
човецитеблаговоление.
15Истанатака,чекогатоангелитесиотидохаоттяхв
небето,пастиритесиказахаединнадруг:Некасегада
отидемдоривъвВитлеемидавидимтова,коетосе
случи,коетоГосподсъобщинанас.
16ИдойдохабързоинамерихаМария,Йосифи
Младенеца,койтолежешевясли.
17Икатоговидяха,разгласихадумите,коитоимбяха
казанизатовадете.
18Ивсички,коиточухатова,сечудеханатова,което
имказахаовчарите.
19АМарияпазешевсичкитезинещаиги
размишлявашевсърцетоси.
20Ипастиритесевърнаха,прославяйкии
възхвалявайкиБогазавсичкинеща,коитобяхачулии
видели,кактоимбешеказано.
21Икогатосеизпълнихаосемднизаобрязванена
детето,иметомубешеИсус,кактобешенареченоот
ангела,предидабъдезаченатвутробата.
22Икогатосенавършихаднитенанейнотоочистване
споредМоисеевиязакон,тегодонесохавЕрусалим,за
дагопредставятнаГоспода;
23(КактоеписановГосподниязакон:Всякомъжко,
коетоотваряутроба,щесенаречесветонаГоспода;)
24ИдапринесатжертваспоредказанотовГосподния
закон:двегургулициилидвегълъбчета.
25Ието,вЕрусалимимашеединчовекнаимеСимеон;
исъщиятчовекбешеправедениблагочестив,чакайки
утехатанаИзраил;иСветиятДухбешевърхунего.
26ИмубешеоткритоотСветияДух,ченямадавиди
смърт,предидавидиГосподнияХристос.
39

42. Лука
27ИтойвлезечрезДухавхрама;икогатородителите
въведохадететоИсус,задаизвършатзанегоспоред
обичаяназакона,
28Тогаватойговдигнанаръце,благословиБогаи
каза:
29Господи,сегапускашслугатаСисмирспоред
думатаСи.
30ЗащотоочитемивидяхаТвоетоспасение,
31Коетосиприготвилпредлицетонавсичките
племена;
32Светлиназаосветяваненаезичницитеиславана
ТвоянародИзраил.
33ИЙосифимайкамусечудеханатова,коетосе
говорешезанего.
34ИСимеонгиблагословииказанамайкамуМария:
Ето,товадетеепоставенозападанетоивъзкръсването
намнозинавИзраел;изазнамение,срещукоетощесе
говори;
35(Да,мечщепронижеитвоятасобственадуша),зада
могатдасеразкриятмислитенамногосърца.
36ИимашееднаАнна,пророчица,дъщерянаФануил,
отплеметонаАсер;тябешевдълбокавъзрастибеше
живяласмъжседемгодиниотдевственосттаси;
37Итябешевдовицанаоколоосемдесетичетири
години,коятонесеотделяшеотхрама,нослужешена
Богаспостимолитвиденеминощем.
38Итядойдевсъщиямиг,благодарисъщонаГоспода
иговоризаНегонавсички,коитоочаквахаизкупление
вЕрусалим.
39Икогатоизпълнихавсичкоспоредзаконана
Господа,тесевърнахавГалилея,всобствениясиград
Назарет.
40Адететорастешеиукрепвашедухом,изпълненос
мъдрост;иБожиятаблагодатбешевърхунего.
41ИродителитемуходехавЙерусалимвсякагодина
напразникаПасха.
42Икогатотойбешенадванадесетгодини,тесе
изкачихавЕрусалимспоредобичаянапразника.
43Икогатоизпълнихадните,катосевърнаха,детето
ИсусостанавЕрусалим;иЙосифимайкамунезнаеха
затова.
44Ноте,катопомислиха,чеесдружината,изминаха
единденпът;игопотърсихасредроднинитеи
познатитеси.
45Икатонегонамериха,върнахасевЕрусалимдаго
търсят.
46Истанатака,чеследтриднигонамерихавхрама,
седналвсредлекарите,катогислушашеиимзадаваше
въпроси.
47Ивсички,коитогослушаха,сечудеханаразумаи
отговоритему.
48ИкатоГовидяха,смаяхасе;имайкаМуМурече:
Сине,защопостъпитакаснас?ето,бащатииазТе
потърсихмесъсскръб.
49Итойимказа:Защомепотърсихте?незнаетели,че
трябвадасезанимавамсработатанаОтцаСи?
50Итенеразбрахадумите,коитотойимказа.
51ИтойслезестяхидойдевНазарет,иимсе
покоряваше;номайкаМупазешевсичкитезидумив
сърцетоси.
52ИИсуснараствашевмъдростиръст,ив
благоволениепредБогаихората.
ГЛАВА3
1Сегавпетнадесетатагодинаотцаруванетона
ТиберийЦезар,ПонтийПилатбешеуправителна
Юдея,аИродбешететрархнаГалилея,абратму
ФилиптетрархнаИтуреяинаобласттаТрахонитис,и
ЛизанийтетрархнаАвилена,
2ТъйкатоАннаиКаиафабяхапървосвещеници,
БожиетословодойдекъмЙоан,синанаЗахария,в
пустинята.
3ИтойдойдевцялатастранаоколоЙордан,
проповядвайкикръщениетонапокаяниезаопрощение
нагреховете;
4КактоеписановкнигатанадумитенапророкИсая,
койтоказва:Гласътнавикащиявпустинята:
ПригответепътянаГоспода,правинаправетепътеките
Му.
5Всякадолинащесенапълниивсякапланинаихълм
щесеснишат;икривитещесеизправят,игрубите
пътищащесеизгладят;
6ИвсякатварщевидиБожиетоспасение.
7Тогаватойказанамножеството,коетоизлезедасе
кръстиотнего,О,поколениеехиднини,койви
предупредидабягатеотидващиягняв?
8Итъй,принасяйтеплодове,достойнизапокаяние,и
незапочвайтедасиказвате:ИмамеАвраамзабащаси;
защотовиказвам,чеБогможеоттезикамънида
издигнедецанаАвраам.
9Исегасъщобрадватаеположенаприкоренана
дърветата:прочее,всякодърво,коетонедавадобър
плод,сеотсичаисехвърлявогъня.
10Ихоратагопопитаха,казвайки:Каквощеправим
тогава?
11Тойимотговорииказа:Койтоимадведрехи,нека
даденатози,койтоняма;икойтоимамесо,некаправи
така.
12ТогавадойдохаибирницитедасекръстятиМу
казаха:Учителю,какводаправим?
13Итойимказа:Неизисквайтеповечеоттова,което
виеопределено.
14Ивойницитесъщогопопитаха,казвайки:Ание
какводаправим?Иречеим:Ненасилвайтеникого,
нитолъжливообвинявайте;ибъдетедоволниот
заплатитеси.
15Итъйкатохоратабяхавочакванеивсичкихора
размишлявахавсърцатасизаЙоан,далитойбеше
Христос,илине;
16Йоанвотговорказанавсички:Азвикръщавамс
вода;ноидепо-силенотмен,накоготонесъмдостоен
даразвържаремъканаобувкитему;тойщевикръсти
съсСветияДухисогън;
17Чиетоветрилоевръкатаму,итойнапълноще
очистигумнотосиищесъбережитотовжитницатаси;
апляватащеизгоривнеугасимогън.
18Имногодругинещавсвоетоувещаниетой
проповядванахората.
19НотетрархътИрод,бидейкиизобличенотнегоза
Иродиада,женатанабратмуФилип,изавсичките
злини,коитоИродбешесторил,
20Добавиощетовапредивсичко,чезатвориЙоанв
тъмница.
40

43. Лука
21Икогатоцелиятнародсекръсти,станатака,чеи
Исус,катосекръстиисепомоли,небетосеотвори,
22ИСветиятДухслезевърхунеговтелеснаформа
катогълъбидойдегласотнебето,койтоказа:Тиси
МоятвъзлюбенСин;втебсъмдоволен.
23ИсамиятИсусзапочнадабъденаоколотридесет
години,бидейки(кактосепредполагаше)синнаЙосиф,
койтобешесиннаХели,
24КойтобешесиннаМатат,койтобешесиннаЛеви,
койтобешесиннаМелхи,койтобешесиннаЯна,
койтобешесиннаЙосиф,
25КойтобешесиннаМататиас,койтобешесинна
Амос,койтобешесиннаНаум,койтобешесинна
Если,койтобешесиннаНаге,
26КойтобешесиннаМаат,койтобешесинна
Мататиас,койтобешесиннаСемей,койтобешесинна
Йосиф,койтобешесиннаЮда,
27КойтобешесиннаЙоана,койтобешесиннаРеза,
койтобешесиннаЗоровавел,койтобешесинна
Салатиел,койтобешесиннаНери,
28КойтобешесиннаМелхи,койтобешесиннаАди,
койтобешесиннаКосам,койтобешесиннаЕлмодам,
койтобешесиннаЕр,
29КойтобешесиннаХосе,койтобешесиннаЕлиезер,
койтобешесиннаЙорим,койтобешесиннаМатат,
койтобешесиннаЛеви,
30КойтобешесиннаСимеон,койтобешесиннаЮда,
койтобешесиннаЙосиф,койтобешесиннаЙонан,
койтобешесиннаЕлиаким,
31КойтобешесиннаМелея,койтобешесиннаМенан,
койтобешесиннаМатата,койтобешесиннаНатан,
койтобешесиннаДавид,
32КойтобешесиннаДжеси,койтобешесиннаОвид,
койтобешесиннаБооз,койтобешесиннаСалмон,
койтобешесиннаНаасон,
33КойтобешесиннаАминадав,койтобешесинна
Арам,койтобешесиннаЕсром,койтобешесинна
Фарес,койтобешесиннаЮда,
34КойтобешесиннаЯков,койтобешесиннаИсаак,
койтобешесиннаАвраам,койтобешесиннаТара,
койтобешесиннаНахор,
35КойтобешесиннаСаруч,койтобешесиннаРагау,
койтобешесиннаФалек,койтобешесиннаХебер,
койтобешесиннаСала,
36КойтобешесиннаКаинан,койтобешесинна
Арфаксад,койтобешесиннаСем,койтобешесинна
Ной,койтобешесиннаЛамех,
37КойтобешесиннаМатусала,койтобешесинна
Енох,койтобешесиннаЯред,койтобешесинна
Малелеел,койтобешесиннаКаинан,
38КойтобешесиннаЕнос,койтобешесиннаСет,
койтобешесиннаАдам,койтобешесиннаБог.
ГЛАВА4
1ИИсус,изпълненсъсСветияДух,севърнаот
ЙорданибешеводенотДухавпустинята,
2Четиридесетдниизкушаванотдявола.Ипрезонези
днитойнеяденищо;икогатотесвършиха,следтова
тойогладня.
3Идяволътмуказа:АкосиБожиятСин,заповядайна
тозикамъкдастанехляб.
4АИсусмуотговорииказа:Писаное,ченесамос
хлябщеживеечовек,носвсякоБожиеслово.
5Идяволът,катогозаведенависокапланина,му
показавсичкитецарстванасветавединмиготвреме.
6Идяволътмуказа:Цялататазивластщетидами
тяхнатаслава,защототовамиепредадено;инакогото
искамщегодам.
7Итака,акомисепоклониш,всичкощебъдетвое.
8АИсусвотговормуказа:МахнисеотМене,Сатана,
защотоеписано:НаГосподатвояБогдасепокланяши
самонаНегодаслужиш.
9ИзаведеговЕрусалим,поставигонавърханахрама
имуказа:АкосиБожийСин,хвърлисеоттукдолу;
10Защотоеписано:ТойщезаповяданаангелитеСиза
тебдатепазят.
11Инаръцетеситещетеносят,заданеударишкрака
сивкамък.
12АИсусвотговормурече:Казаное:Неизпитвай
Господа,твояБог.
13Икогатодяволътсвършицялотоизкушение,тойсе
оттеглиотнегозаизвестновреме.
14ИИсуссевърнавсилатанаДухавГалилея;и
мълватазаНегосеразнесепоцялатаоколност.
15Ипоучавашевсинагогитеим,катобешепрославен
отвсички.
16ИдойдевНазарет,къдетобешеотгледан,испоред
обичаясивлезевсинагогатавсъботнияденистанада
чете.
17ИмубешедоставенакнигатанапророкИсая.И
катоотворикнигата,намеримястото,къдетобеше
написано:
18ДухътнаГосподаевърхумен,защотомепомазада
проповядвамблаговестиетонабедните;пратимеда
изцелявамсъкрушенитепосърце,дапроповядвам
избавлениенапленницитеивръщаненазрениетона
слепите,дапуснанасвободанаранените,
19ДапроповядватблагоприятнатагодинаГосподня.
20Итойзатворикнигата,дадеяотновонаслужителяи
седна.Иочитенавсички,коитобяхавсинагогата,бяха
вперенивнего.
21Итойзапочнадаимказва:Днестоваписаниесе
изпълнивушитеви.
22Ивсичкимусвидетелствахаисечудехана
благодатнитедуми,коитоизлизахаотустатаму.И
казаха:НеелитозисинътнаЙосиф?
23Итойимказа:Непременнощемикажететази
поговорка:Лекарю,изцелисебеси;всичко,коетосме
чулидасеправивКапернаум,направиитук,втвоята
страна.
24Итойказа:Истинавиказвам,Никойпророкнесе
приемавсобственатасистрана.
25Ноистинавиказвам,многовдовициимашев
ИзраилвднитенаИлия,когатонебетобешезатворено
затригодиниишестмесеца,когатобешеголямглад
поцялатаземя;
26НопринитоединоттяхнебешеизпратенИлия,
освенвСарепта,градСидон,приеднажена,която
бешевдовица.
27ИмногопрокажениимашевИзраилповреметона
пророкЕлисей;иникойоттяхнебешеочистен,
спасявайкисириецаНееман.
41

44. Лука
28Ивсичкивсинагогата,каточухатова,сеизпълниха
сгняв,
29Истанаха,изгонихаговънотградаигозаведохадо
краянахълма,накойтобешепостроенградътим,зада
гохвърлятстремглаво.
30Нотой,катоминапрезтях,сиотиде,
31ИслезевКапернаум,галилейскиград,иги
поучавашевсъботнитедни.
32ИсечудеханаучениетоМу,защотословотоМу
бешесъссила.
33Ивсинагогатаимашеединчовек,койтоимашедух
нанечистбес,иизвикасъссиленглас,
34Казвайки:Оставетени!Каквообщоимамениестеб,
ИсусеотНазарет?дошъллисиданиунищожиш?Знам
текойси;СветиятБожий.
35АИсусгосмъмри,катоказа:Млъкнииизлезот
него.Икогатодяволътгохвърлинасред,тойизлезеот
негоинегоповреди.
36Ивсичкисесмаяхаисиговореха,казвайки:Щоза
думаетова!защотосвластисилатойзаповядвана
нечиститедуховеитеизлизат.
37Иславатазанегосеразнесеповсичкиместана
околността.
38Итойстанаотсинагогатаивлезевкъщатана
Симон.ИмайкатанаСимоноватаженабешехванатаот
силнатреска;игопомолихазанея.
39Итойзастананаднеяисмъмритреската;итоя
остави;итяведнагастанаиимслужеше.
40Акогатослънцетозалязваше,всички,коитоимаха
болниотразличниболести,гидоведохаприНего;и
катоположиръценавсекиоттях,изцелиги.
41Ибесовеизлизахаотмнозина,викайкииказвайки:
ТисиХристос,БожиятСин.Икатогисмъмри,неим
позволидаговорят,защотознаеха,чеТойеХристос.
42Икогатосеразсъмна,тойситръгнаиотидев
безлюдномясто;ихоратагопотърсихаидойдохапри
него,игозадържаха,заданесеотдалечаваоттях.
43Итойимказа:ТрябвадапроповядвамБожието
царствоинадругиградове,защотозатовасъм
изпратен.
44ИтойпроповядвашевсинагогитенаГалилея.
ГЛАВА5
1Истанатака,чедокатонародътсепритискашекъм
него,задачуесловотоБожие,тойзастанадоезерото
наГенисарет,
2Ивидядвакораба,стоящикрайезерото;норибарите
бяхаизлезлиоттяхиизмивахамрежитеси.
3Итойвлезевединоткорабите,койтобешенаСимон,
игопомолидасеотдалечималкоотсушата.Итой
седнаипоучавашехоратаизвънкораба.
4Сега,когатопрестанадаговори,тойказанаСимон:
Отплувайвдълбинитеихвърлетемрежитесизаулов.
5АСимонвотговорМурече:Учителю,ниесе
трудихмецяланощинеуловихменищо;въпрекитова
потвоятадумащехвърлямрежата.
6Икогатосвършихатова,техванахаголямо
множестворибаимрежатаимсеразкъса.
7Итенаправихазнакнапартньоритеси,коитобяхав
другиякораб,дадойдатидаимпомогнат.Ите
дойдохаинапълнихаидватакораба,такачезапочнаха
дапотъват.
8СимонПетър,катовидятова,паднанаколенетена
Исусиказа:Махнисеотмене!защотоазсъмгрешен
човек,Господи.
9Защототойивсички,коитобяхаснего,сесмаяхаот
улавянетонарибите,коитобяхахванали;
10СъщоиЯковиЙоан,синоветенаЗеведей,които
бяхасъдружницинаСимон.ИИсусказанаСимон:Не
бойсе;отсеганататъкщехващашхора.
11Икогатоизкарахакорабитесинасушата,те
изоставихавсичкоиГопоследваха.
12Икогатобешевединград,ето,единчовекцялв
проказа;който,катовидяИсус,паднаналицетосии
Гомолеше,казвайки:Господи,акоискаш,можешда
меочистиш.
13Итойпротегнаръкатаси,докоснаседонегоиказа:
Искам,очистисе!Иведнагапроказатасеоттеглиот
него.
14Итоймузаповядаданеказвананикого;ноидиисе
покажинасвещеника,ипринесизаочистванетоси,
споредкактозаповядаМойсей,засвидетелствопред
тях.
15НоощеповечесеразнасяшеслухзаНегоиголеми
множествасесъбирахадаслушатидабъдатизцелени
отНегоотнедъзитеси.
16Итойсеоттегливпустинятаисемолеше.
17Ивединден,докатотойпоучаваше,тамседяха
фарисеииучителипозакона,коитобяхадошлиот
всекиграднаГалилея,иЮдея,иЕрусалим;исилата
Господняприсъстваше,задагиизлекува.
18Ието,човецидонесоханалеглоединчовек,който
бешепарализиран;итърсеханачиндаговъведатида
гоположатпреднего.
19Икатонеможахаданамерятпокакъвначиндаго
внесатпорадимножеството,тесекачиханапокриваи
госпуснахапрезкеремидатаслеглотомувсредата
предИсус.
20Икатовидявяратаим,речему:Човече,прощаватти
сегреховете.
21Икнижницитеифарисеитезапочнахада
разсъждават,казвайки:Койетози,койтобогохулства?
Койможедапрощавагрехове,освенединБог?
22НоИсус,каторазбрамислитеим,вотговоримказа:
Какворазмишляватевсърцатаси?
23Коеепо-леснодакажа:Прощаваттисегреховете;
илидакажа:Станииходи?
24Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна
земятадапрощавагрехове(казанапаралитика):
Казвамти,стани,дигнипостелкатасииидиудомаси.
25Иведнагастанапредтях,взеонова,накоето
лежеше,иотидеудомаси,славейкиБога.
26Ивсичкисесмаяха,славехаБогаисеизпълнихасъс
страх,катоказаха:Страннинещавидяхмеднес.
27Иследтезинещатойизлезеивидяединбирник,на
имеЛеви,седналприсъбиранетонамитата,имуказа:
Следвайме.
28Итойоставивсичко,станаиГопоследва.
29ИЛевиймунаправиголямоугощениевсобствената
сикъща;иимашеголямомножествобирнициидруги,
коитоседяхастях.
42

45. Лука
30Нотехнитекнижнициифарисеироптаехапротив
ученицитеМу,казвайки:Защоядетеипиетес
бирницитеигрешниците?
31АИсусвотговоримрече:оздравелитеняматнужда
отлекар;нотези,коитосаболни.
32Недойдохдапризоваправедните,агрешницитекъм
покаяние.
33Итемуказаха:ЗащоученицитенаЙоанпостят
честоиправятмолитви,кактоиученицитена
фарисеите?нотвоитеядатипият?
34Итойимказа:Можетелиданакарате
младоженцитедапостят,докатомладоженецътестях?
35Нощедойдатдни,когатомладоженецътщебъде
отнетоттях,итогаващепостятвонезидни.
36Казаимиеднапритча;Никойнеслагачастотнова
дрехавърхустара;акоевпротивенслучай,тогаваи
новотодаванаем,ипарчето,коетоевзетоотновото,
несъвпадасъсстарото.
37Иникойненаливанововиновстаримехове;иначе
новотовинощепръснемеховетеищесеразлее,а
меховетещеизчезнат.
38Ноновотовинотрябвадасеналивавновимехове;и
дветесазапазени.
39Никой,койтоепилстаровино,нежелаеведнага
ново;защотоказва:Старотоепо-добро.
ГЛАВА6
1Истанатака,ченавторатасъботаследпървататой
минапрезжитнитениви;иученицитеМукъсаха
класоветеиядяха,катогитъркахасръце.
2Инякоиотфарисеитеимказаха:Защоправитетова,
коетонеепозволенодасеправивсъбота?
3АИсусвотговоримрече:Нестеличелитолкова
много,каквонаправиДавид,когатоогладняитой,и
онези,коитобяхаснего?
4КаквлезевБожиядом,взеиядехлябовете
предложения,идадеинаонези,коитобяхаснего;
коитонеепозволенодаядатосвенсамона
свещениците?
5Итойимказа:ЧовешкиятСинегосподарина
съботата.
6ИвдругасъботаТойвлезевсинагогатаипоучаваше;
иимашеединчовек,чиятодяснаръкабешеизсъхнала.
7АкнижницитеифарисеитеГонаблюдавахадалище
изцеливсъботенден;задамогатданамерят
обвинениесрещунего.
8Нотойзнаешемислитеимиказаначовекас
изсъхналатаръка:Станиизастанинасред.Итойстана
изастананапред.
9ТогаваИсусимказа:Щевипопитамеднонещо;
Позволенолиевсъботнитеднидасеправидоброили
дасеправизло?даспасиживотилидагоунищожи?
10Икатогиогледанаоколо,казаначовека:Протегни
ръкатаси.Итойнаправитака:иръкатамустаназдрава
катодругата.
11Итебяхаизпълненислудост;иговорихапомежду
сикаквобихамоглиданаправятнаИсус.
12Ивонезиднитойизлезенаеднапланинадасе
помолиипрекарацялатанощвмолитвакъмБога.
13Икогатосеразсъмна,ТойповикаученицитеСии
избраоттяхдванадесет,коитосъщонаречеапостоли;
14Симон,коготонаречеиПетър,ибратмуАндрей,
ЯковиЙоан,ФилипиВартоломей,
15МатейиТома,ЯковАлфеевиятсиниСимон,
нареченЗилот,
16ИЮда,братътнаЯков,иЮдаИскариотски,който
същобешепредателят.
17Итойслезестяхизастанавравнината,игрупатана
ученицитеМу,иголямомножествохораотцялаЮдея
иЙерусалим,иотморскиябрягнаТириСидон,които
дойдохадаГослушат,идабъдатизцелениот
болеститеси;
18Ионези,коитобяхаизмъчваниотнечистидухове,и
тебяхаизцелени.
19Ицялотомножествотърсешедаседокоснедонего,
защотосилатаизлизашеотнегоиизцелявашевсички.
20ИкатовдигнаочикъмученицитеСи,каза:Блажени
бедните,защотовашееБожиетоцарство.
21Блаженивие,коитогладуватесега,защотощесе
наситите.Блаженивие,коитоплачетесега,защотоще
сесмеете.
22Блаженистевие,когатовинамразятчовецитеи
когатовиотделятотобществотоси,ивипохулят,и
изхвърлятиметовикатозлозарадиЧовешкияСин.
23Радвайтесевонзиденискачетеотрадост;защото,
ето,наградатавиеголямананебесата;тъйкатобащите
импостъпвахаспророцитепосъщияначин.
24Ногорконавас,коитостебогати!защото
получихтесвоятаутеха.
25Горконавас,коитостесити!защотощегладувате.
Горконавас,коитосесмеетесега!защотощескърбите
ищеплачете.
26Горковам,когатовсичкихораговорятдобрезавас!
тъйкатобащитеимпостъпихатакаслъжепророците.
27Нонавас,коитослушате,казвам:обичайте
враговетеси,праветедобронаонези,коитовимразят,
28Благославяйтеонези,коитовипроклинат,исе
молетезаонези,коитовиукоряват.
29Инатози,койтотеударипоеднатабуза,поднесеи
другата;итози,койтотивземенаметалото,нему
забранявайдавземеипалтототи.
30Давайнавсеки,койтотипоиска;иотонзи,койтоти
отнемаблагата,негиискайотново.
31Икактожелаетехоратадапостъпватсвас,такаи
виепостъпвайтестях.
32Защото,акообичатеонези,коитовиобичат,каква
благодарностимате?защотоигрешницитеобичат
онези,коитогиобичат.
33Иакоправитедобронаонези,коитоправятдобро
навас,какваблагодарностимате?защотои
грешницитеправятсъщото.
34Иакозаематенатези,откоитосенадяватеда
получите,какваблагодарностимате?тъйкатои
грешницитедаватназаемнагрешниците,задаполучат
отновотолкова.
35Новиеобичайтевраговетеси,праветедоброи
давайтеназаем,бездасенадяватенанищо;и
наградатавищебъдеголямаивиещебъдетечадана
Всевишния,защотоТойеблагкъмнеблагодарнитеи
къмзлите.
36Итъй,бъдетемилосърдни,кактоивашиятОтеце
милосърден.
43

46. Лука
37Несъдетеинямадабъдетесъдени;неосъждайтеи
нямадабъдетеосъдени;прощавайтеищевибъде
простено:
38Давайте,ищевиседаде;добрамярка,натъпкана,
изтръсканаипрепълненащедадатвпазватави.Защото
скакватомяркамерите,стакаващевисеотмери.
39Иказаимпритча:Можелислепиятдаводислепец?
нямалиидваматадападнатврова?
40Ученикътнеепо-горенотучителяси,новсеки
съвършенщебъдекатоучителяси.
41Изащогледашсъчицатавокотонабратси,ане
виждашгредатавтвоетооко?
42Иликакможешдакажешнабратси:Брате,позволи
мидаизвадясъчицатавокототи,когатотисамне
виждашгредатавокотоси?Лицемерецо,първоизвади
гредатаотсобственотосиокоитогаващевидишясно
даизвадишсъчицатаотокотонабратси.
43Защотодобротодървонедавалошплод;нитолошо
дърводавадобриплодове.
44Защотовсякодървосепознавапосвояплод.Защото
оттрънинесебератсмокини,нитооткъпинисебере
грозде.
45Добриятчовекотдобротосъкровищенасърцетоси
изнасядоброто;излиятчовекотзлотосъкровищена
сърцетосиизваждазло;защотоустатамуговорятза
това,коетопрепълвасърцетому.
46ИзащоМенаричате:Господи,Господи,ане
правитетова,коетоказвам?
47Всеки,койтодойдеприменеичуедумитеми,иги
изпълни,щевипокажанакогоеподобен:
48Тойприличаначовек,койтопостроикъща,изкопа
дълбокоипоставиосноватанаскала;икогатосе
надигнапотопът,потокътсеударисилновърхутази
къщаинеможадаяразклати,защотобешеоснована
наскала.
49Нокойтослушаинеизпълнява,приличаначовек,
койтобезосноваепостроилкъщаназемята;срещу
койтопотокътнаистинабиешеяростноиведнагападна;
иразорениетонатазикъщабешеголямо.
ГЛАВА7
1ИкогатосвършивсичкитеСидумипреднарода,Той
влезевКапернаум.
2Ислугатанаединстотник,койтомубешескъп,беше
боленинасмърт.
3ИкаточузаИсус,тойизпратипринего
старейшинитенаюдеитедагомолятдадойдеида
излекуваслугатаму.
4ИкогатодойдохаприИсус,веднагаГопомолиха,
казвайки:Тойедостоен,закоготоданаправитова:
5Защототойобичанашиянародиниепостроил
синагога.
6ТогаваИсустръгнастях.Икогатобешевеченедалеч
откъщата,стотникътизпратиприятелипринего,като
муказаха:Господи,несебезпокой,защотонесъм
достоендавлезешподпокривами;
7Затоваиазнесметнахсебесизадостоендадойда
притеб;нокажиеднадумаислугатамищеоздравее.
8Защотоиазсъмчовекподвласт,имамподчинени
войници,иказвамнаедин:Иди,итойотива;инадруг:
Ела,итойидва;инаслугатами:Направитова,итойго
направи.
9Каточутезинеща,Исусмусеучуди,обърнасеи
казананарода,койтогоследваше:Казвамви,не
намерихтолковаголямавяранитовИзраил.
10Иизпратените,катосевърнахавкъщата,намериха
здравслугата,койтобешеболен.
11Инаследващиядентойотидевград,нареченНаин;
имногоотученицитемувървяхаснегоимногонарод.
12Икогатосеприближидоградскатапорта,ето,
изнасяхамъртвец,единствениятсиннамайкаси,атя
бешевдовица;имногохораотградабяхаснея.
13ИкатоявидяГоспод,смилисенаднеяийказа:Не
плачи.
14Итойдойдеиседопрядоносилницата;аонези,
коитогоносеха,спряха.Итойказа:Младежо,казвам
ти,стани.
15Иумрелиятседнаизапочнадаговори.Итойго
предаденамайкаму.
16ИстрахобзевсичкииславехаБога,казвайки:Велик
пророксеиздигнамеждунас;ичеБогепосетилсвоя
народ.
17ИтозислухзанегосеразпространипоцялаЮдеяи
поцялатаоколност.
18ИученицитенаЙоанмуизвестихавсичкотова.
19ИЙоанповикадвамаотученицитесиигиизпрати
приИсусдапопитат:Тилисионзи,койтотрябвада
дойде?илидатърсимдруг?
20КогатомъжетедойдохаприНего,казаха:Йоан
Кръстителниизпратипритебдапитаме:Тилиси
Онзи,койтотрябвададойде?илидатърсимдруг?
21Ивсъщиятозичастойизцелимнозинаоттехните
немощииязви,иотзлидухове;инамнозинаслепи
дадезрение.
22ТогаваИсусвотговоримказа:Идетеикажетена
Йоанкаквостевиделиичули;какслепитепроглеждат,
куцитепрохождат,прокаженитесеочистват,глухите
чуват,мъртвитевъзкръсват,набеднитесепроповядва
благовестието.
23Иблаженеонзи,койтонесесъблазнивМен.
24ИкогатопратеницитенаЙоансиотидоха,той
започнадаговоринанародазаЙоан:Каквоизлязохте
впустинятадавидите?Тръстика,разклатенаотвятъра?
25Нокаквоизлязохтедавидите?Човек,облеченв
мекадреха?Ето,тези,коитосавеликолепнооблечени
иживеятизискано,савдвороветенацарете.
26Нокаквоизлязохтедавидите?пророк?Да,казвам
ви,имногоповечеотпророк.
27Тозиеонзи,закоготоеписано:Ето,изпращам
пратеникаСипредлицетоТи,койтощеприготвипътя
ТипредТебе.
28Защотовиказвам,чемеждуроденитеотжениняма
по-голямпророкотЙоанКръстител;нонай-малкиятв
Божиетоцарствоепо-голямотнего.
29Ицелиятнарод,койтогослушаше,ибирниците
оправдахаБога,катосекръстихасЙоановото
кръщение.
30НофарисеитеизаконницитеотхвърлихаБожията
воляпротивсебеси,катонебяхакръстениотнего.
31ИГосподказа:Тогаванакакводауподобяхоратаот
товапоколение?инакаквоприличат?
44

47. Лука
32Теприличатнадеца,коитоседятнапазараивикат
еднонадругоиказват:Ниевисвирихме,авиене
танцувахте;скърбяхмезавас,авиенеплакахте.
33ЗащотоЙоанКръстителдойде,нитохлябяде,нито
винопи;авиеказвате:Тойимадявол.
34ЧовешкиятСиндойде,койтоядеипие;иказвате:
Етолакомникивинопиец,приятелнамитарии
грешници!
35Номъдросттаеоправданаотвсичкитесидеца.
36Иединотфарисеитегопомолидаядеснего.Итой
влезевкъщатанафарисеяиседнадатрапеза.
37Ието,еднаженавграда,коятобешегрешница,като
разбра,чеИсусседнанатрапезавдоманафарисея,
донесеалабастърнакутиясмиро,
38Изастанаприкракатамуотзадиплачеше,изапочна
дамиенозетемусъссълзи,игиизтрискосмитена
главатаси,ицелувашенозетему,игипомазвашес
миро.
39Афарисеят,койтогобешепоканил,катовидятова,
сиказа:Тозичовек,акобешепророк,щешедазнаекоя
икакваетазижена,коятоседокосвадонего,защотое
грешница.
40АИсусвотговормуказа:Симоне,имамдатикажа
нещо.Итойказа:Учителю,казвай.
41Имашеединкредитор,койтоимашедвама
длъжници:единиятдължешепетстотиндинария,а
другиятпетдесет.
42Икогатонямахаскакводаплатят,тойискрено
простиинадвамата.Затовакажимикояоттяхщего
обичанай-много?
43Симонотговорииказа:Предполагам,четози,на
коготоепростилповече.Итоймуказа:Правилноси
отсъдил.
44ИтойсеобърнакъмженатаиказанаСимон:
Виждашлитазижена?Влязохвкъщатати,тинеми
дадеводазанозетеми;нотяизминозетемисъссълзи
игиизбърсаскосмитенаглаватаси.
45Тинемидадецелувка;нотазижена,откактовлязох,
непрестанадацелувакракатами.
46ТинепомазаглаватаМисмиро,нотазижена
помазанозетеМисмиро.
47Затоватиказвам,греховетей,коитосамного,са
простени;защототяобичашемного;нонакогото
малкосепрощава,тоймалкообича.
48Итоййказа:Прощаваттисегреховете.
49Ионези,коитоседяхасНегонатрапезата,
започнахадасиказват:КойеТози,койтоигрехове
прощава?
50Иказанажената:Твоятавяратеспаси;вървисис
мир.
ГЛАВА8
1Истанатака,чеследтоватойобиколивсекигради
село,проповядвайкиивъзвестявайкирадостнатавест
заБожиетоцарство;идванадесеттебяхаснего,
2Инякоижени,коитобяхаизцелениотзлидуховеи
недъзи,Мария,нареченаМагдалена,откоятоизлязоха
седембеса,
3ИЙоана,женатанаХуза,управителянаИрод,и
Сузана,имногодруги,коитомуслужехаот
имуществотоси.
4Икогатосесъбрамногонародидойдохапринегоот
всекиград,тойказаспритча:
5Единсеячизлезедапосеесеметоси;идокатосееше,
еднопаднакрайпътя;итобешестъпкано,инебесните
птицигоизядоха.
6Инякоипаднаханаскала;ищомпоникна,изсъхна,
защотомулипсвашевлага.
7Инякоипаднахамеждутръните;итръните
поникнахазаедноснегоигозаглушиха.
8Адругипаднаханадобраземя,изникнахаидадоха
плодстократен.Икатоказатова,извика:Койтоима
ушидаслуша,некаслуша.
9ИученицитеМугопопитаха,казвайки:Какваби
могладабъдетазипритча?
10Итойказа:Наваседаденодазнаететайнитена
Божиетоцарство,анадругитевпритчи;чекатогледат,
даневиждат,икаточуват,данеразбират.
11Апритчатаеследната:СеметоеБожиетослово.
12Тезикрайпътясатези,коитослушат;тогаваидва
дяволътиотнемасловотоотсърцатаим,задане
повярватидасеспасят.
13Тезинаскалатасаонези,които,каточуят,приемат
словотосрадост;итезиняматкорен,коитовярватза
известновреме,авъввременаизкушениеотпадат.
14Атова,коетопаднамеждутръните,саонези,които,
каточуят,излизатисезадушаватотгрижи,богатстваи
удоволствиянатозиживотинедаватплоддо
съвършенство.
15Атова,коетоенадобраземя,сатези,коитовчисто
идобросърце,каточуятсловото,гопазятидаватплод
стърпение.
16Никой,когатозапалисвещ,неяпокривасъссъдили
яслагаподлеглото;ногопоставянасветилник,зада
могатвлизащитедавидятсветлината.
17Защотоняманищотайно,коетоданестанеявно;
нитонещоскрито,коетонямадасеузнаеидаизлезе
наяве.
18Итъй,внимавайтекакслушате;защотокойтоима,
щемуседаде;акойтоняма,щемубъдеотнетоитова,
коетоизглежда,чеима.
19Тогавамайкамуибратятамудойдохапринегоине
можахадасеприближатдонегопорадинарода.
20Инякоимуказаха,чемайкатиибратятатистоят
отвъниискатдатевидят.
21Итойвотговоримказа:Майкамиибратятамиса
тези,коитослушатсловотоБожиеигоизпълняват.
22Итака,вединденТойвлезевкорабсученицитеСи
иимказа:Дапреминемнадругиябрягнаезерото.Ите
тръгнаханапред.
23Нодокатоплаваха,тойзаспа;инадезеротосе
спуснабуренвятър;итебяхапълнисводаибяхав
опасност.
24ИдойдохаприНего,събудихаГоиказаха:Учителю,
Учителю,загиваме.Тогаватойстанаисмъмривятъра
ибушуванетонаводата;итепрестанаха,инастана
тишина.
25Итойимказа:Къдеевашатавяра?Ите,уплашени,
сечудеха,катосиказвахаединнадруг:Какъветози
човек?защототойзаповядвадоринаветроветеи
водатаитеМусепокоряват.
26ИпристигнахавГадаринскатастрана,коятоесрещу
Галилея.
45

48. Лука
27Икогатоизлезенасушата,вънотградагосрещна
единчовек,койтоимашебесовеотдълговремеине
носешедрехи,нитоживеешевнякоякъща,ав
гробовете.
28Той,катовидяИсус,извика,паднапредНегоиказа
съссиленглас:каквоимамазсТебе,Исусе,Синена
ВсевишнияБог?Умолявамте,немеизмъчвай.
29(Защототойбешезаповядалнанечистиядухда
излезеотчовека.Защотомногопътитойгохващаше;и
тойбешевързансверигиивокови;итойразкъса
оковитеибешеизгоненотдяволавпустинята.)
30ИИсусгопопита,казвайки:Каксеказваш?Итой
каза:Легион,защотомногодемонивлязохавнего.
31Итегопомолихаданеимзаповядвадаотидатв
бездната.
32Итамимашемногостадосвине,коетопасешена
планината;итегопомолихадаимпозволидавлязатв
тях.Итойгиизстрада.
33Тогавадемонитеизлязохаотчовекаивлязохав
свинете;истадотосеспуснанадолупостръмното
мястовезеротоисеудави.
34Икатовидяхастаналото,онези,коитогипасеха,
побягнаха,отидохаиразказахавградаивселата.
35Тогаваизлязохадавидяткаквоестанало;идойдоха
приИсусинамерихачовека,откоготобяхаизлезли
бесовете,седналпринозетенаИсус,облеченив
здравиясиум;исеуплашиха.
36Ионези,коитовидяхатова,имказахаскаквобеше
изцеленбесният.
37ТогавацялотомножествоотГадаринскатаоколна
странагомолешедасеоттеглиоттях;защототебяха
обхванатиотголямстрах;итойсекачивкорабаисе
върнаобратно.
38Човекът,откоготобяхаизлезлибесовете,гомолеше
дабъдеснего;ноИсусгоизпрати,катоказа:
39Върнисевсобственатасикъщаиразкажиколко
великинещатиесторилБог.Итойотидеиразгласииз
целияградкаквивеликинещамубешесторилИсус.
40Истанатака,чекогатоИсуссевърна,хоратаго
приехасрадост,защотовсичкиГочакаха.
41И,ето,дойдеединчовекнаимеЯир,койтобеше
началникнасинагогата,паднавнозетенаИсусиго
помолидавлезевкъщатаму.
42Защототойимашееднаединственадъщеря,на
околодванадесетгодини,итяумираше.Нодокатоси
отиваше,хоратаготълпяха.
43Иеднажена,коятоимашекръвотечениеот
дванадесетгодини,коятобешепохарчилацелияси
имотзалекари,нитоможешедабъдеизцеленаот
никой,
44Дойдеотзадиседопрядокраянадрехатаму;и
веднагакръвотечениетойспря.
45ИИсусказа:Коймедокосна?Когатовсичкисе
отрекоха,Петърионези,коитобяхаснего,казаха:
Учителю,множествототепритискаипритиска,ати
казваш:Койседопрядомен?
46ИИсусказа:Някоймедокосна,защотоусещам,че
силатаеизлязлаотмен.
47Икогатоженатавидя,ченесеескрила,тясе
приближиразтреперанаипаднапреднего,имуказа
предцелиянародпокаквапричинасебешедокоснала
донегоикакведнагаоздравя.
48Итоййрече:дъще,успокойсе;твоятавярате
изцели;вървисисмир.
49Докатотойощеговореше,дойдеединотначалника
насинагогатаимуказа:Дъщерятиумря;
неприятностиненаУчителя.
50НоИсус,каточутова,муотговорииказа:Небойсе,
самовярвайитящебъдеизцелена.
51Икогатовлезевкъщата,непозволинаникогода
влезе,освенПетър,ЯковиЙоан,ибащатаимайкатана
момичето.
52Ивсичкиплакахаияоплакваха;нотойказа:Не
плачете;тянеемъртва,носпи.
53Итемусеприсмиваха,катознаеха,четяемъртва.
54Итойизгонивсичките,хванаязаръкатаиизвика,
казвайки:Девойко,стани!
55Идухътйсевърнаитяведнагастана;итой
заповядадайдадатхрана.
56Иродителитейсеудивиха;нотойимзаповядадане
казватнаникойзастаналото.
ГЛАВА9
1Тогаватойсъбрадванадесеттесиученицииимдаде
силаивластнадвсичкидяволиидалекуватболести.
2ИгиизпратидапроповядватБожиетоцарствоида
изцеляватболните.
3Итойимказа:Невземайтенищозаизпът,нито
тояга,нитоторба,нитохляб,нитопари;нитоиматпо
двепалта.
4Ивкоятокъщавлезете,тамоставайтеиоттамси
тръгвайте.
5Иаконякойневиприеме,катоизлезетеоттозиград,
отърсетепрахаоткракатасизасвидетелствопротив
тях.
6Итетръгнахаиобикаляхаградовете,като
проповядвахаблаговестиетоиизцеляваханавсякъде.
7АтетрархътИродчузавсичко,коетобешенаправено
отнего,исесмути,защотонякоиказваха,чеЙоане
възкръсналотмъртвите;
8Иотнякои,чеИлиясееявил;аотдруги,чеединот
старитепророциевъзкръснал.
9ИИродказа:Йоаназобезглавих;нокойетози,за
коготочувамтакиванеща?Итойпожеладаговиди.
10Иапостолите,когатосевърнаха,муказахавсичко,
коетобяханаправили.Итойгивзеиотиденасамев
пустинномясто,принадлежащонаграда,наречен
Витсаида.
11Ихората,каторазбрахатова,гопоследваха;итой
гиприеиимговоризаБожиетоцарствоиизцелионези,
коитоимахануждаотизцеление.
12Икогатоденятзапочнадаотминава,тогава
дванадесеттедойдохаимуказаха:Пуснимножеството,
задаотидатвоколнитеградовеисела,дапренощуват
иданамерятхрана;защотониесметуквпустинно
място.
13Нотойимказа:Дайтеимвиедаядат.Атеказаха:
Нямамеповечеосвенпетхлябаидвериби;освенче
трябвадаотидемидакупиммесозавсичкитезихора.
14Защототебяхаоколопетхилядимъже.Иречена
ученицитеСи:Накарайтегидаседнатпопетдесет
накуп.
15Итенаправихатакаигинакарахавсичкидаседнат.
46

49. Лука
16Следтовавзепеттехлябаидветериби,погледна
къмнебето,благословиги,разчупиидадена
ученицитедараздаватпредмножеството.
17Итеядохаивсичкисенаситиха;иоткъсовете,
коитоимостанаха,бяхасъбранидванадесеткошници.
18ИкогатоТойсемолешесам,ученицитеМубяхас
Него;иТойгипопита,катоказа:ЗакойсъмМене
хората?
19Тевотговорказаха:ЙоанКръстител;нонякои
казват:Илия;адругиказват,чеединотстарите
пророциевъзкръснал.
20Тойимрече:АвиекойМесмятате?Петърв
отговорказа:ХристосБожий.
21Итойстрогогизаповядаиимзаповядаданеказват
наникоготованещо;
22казвайки:ЧовешкиятСинтрябвадапострадамного
идабъдеотхвърленотстарейшините,главните
свещенициикнижниците,дабъдеубитидабъде
възкресеннатретияден.
23Иказанавсички:Аконякойискадавървислед
Мене,некасеотречеотсебеси,неканосикръстаси
всекидениМепоследва.
24Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего
изгуби;нокойтоизгубиживотасизарадиМене,той
щегоспаси.
25Защотокакваползаимачовек,акоспечелицелия
свят,асебесизагубиилибъдеотхвърлен?
26Защотовсеки,койтосесрамиотМенеиотМоите
думи,отнегощесесрамиЧовешкиятСин,когато
дойдевСвоятаславаинаСвояОтец,инасветите
ангели.
27Ноистинавиказвам,чеиманякоиотстоящитетук,
коитонямадавкусятсмърт,докатоневидятБожието
царство.
28ИоколоосемдниследтезидумиТойвзеПетър,
ЙоаниЯковисеизкачинапланинатадасепомоли.
29Идокатосемолеше,видътналицетомусепромени
идрехитемустанахабелииблестящи.
30Ието,двамамъжеразговаряхаснего,коитобяха
МоисейиИлия:
31КойтосеявивславаиговоризаНеговатасмърт,
коятощешедаизвършивЕрусалим.
32АПетърионези,коитобяхаснего,бяханатежали
отсън;икогатосесъбудиха,видяхаславатамуи
дваматамъже,коитостояхаснего.
33Икогатотеситръгвахаотнего,ПетърказанаИсус:
Учителю,добрениедасметук;инеканаправимтри
шатри;единзатебе,иединзаМоисея,иединзаИлия;
бездазнаекаквоказа.
34Докатотойговорешетова,дойдеоблакигизасенчи;
итесеуплашиха,катовлязохавоблака.
35Иотоблакадойдеглас,койтоказа:ТоваеМоят
възлюбенСин;слушайтеГо.
36Икогатогласътотмина,Исуссенамерисам.Ите
криехатоваинеказахананикоговонезиднинищоот
онезинеща,коитобяхавидели.
37Истанатака,ченаследващияден,когатослязохаот
хълма,многохорагосрещнаха.
38Ието,единчовекотгрупатаизвика,казвайки:
Учителю,умолявамте,погледнисинами,защототойе
единственотомидете.
39Ието,духгограбваитойвнезапноизвика;иго
разкъсва,четойотновосепени,инатъртванетому
едвасеотделяотнего.
40ИазпомолихТвоитеученицидагоизгонят;ине
можаха.
41АИсусвотговорказа:О,роденеверениизвратен,
докогащебъдасвасищевитърпя?Доведисинаси
тук.
42Икогатотойощеидваше,дяволътгохвърлидолуи
горазкъса.ИИсуссмъмринечистиядух,изцелидетето
игопредаденабащаму.
43ИвсичкибяхаудивениотмогъщатаБожиясила.Но
докатовсичкисечудеханавсичко,коетонаправиИсус,
ТойказанаученицитеСи:
44Некатезидумивлязатвушитеви,защото
ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахората.
45Нотенеразбрахатазидумаитябешескритаоттях,
ченеяразбраха;итесестрахувахадагопопитатза
тазидума.
46Тогававъзникнаспормеждутяхкойоттяхдабъде
по-голям.
47ИИсус,каторазбрапомислитенасърцетоим,взе
еднодетеигопоставидоСебеСи,
48Иимказа:КойтоприеметовадетевМоеиме,Мене
приема;
49ИЙоанотговорииказа:Учителю,видяхмеединда
изгонвабесовевтвоеиме;иниемузабранихме,
защотоневървиснас.
50АИсусмуказа:Немузабранявайте,защотокойто
неепротивнас,тойезанас.
51Истанатака,чекогатодойдевреметодабъде
въздигнат,тойрешидаотидевЕрусалим,
52Иизпратипратениципреднего;итеотидохаи
влязохаведносамарянскосело,задаприготвятзанего.
53Инегоприеха,защотолицетомубешекаточе
щешедаотидевЕрусалим.
54ИкогатоученицитемуЯковиЙоанвидяхатова,
казаха:Господи,искашлидазаповядаменаогънда
слезеотнебетоидагипогълне,кактонаправиИлия?
55Нотойсеобърнаигисмъмри,катоказа:Незнаете
какъвдухсте.
56ЗащотоЧовешкиятСиннедойдедапогуби
човешкитедуши,адагиспаси.Иотидохавдругосело.
57Истанатака,чедокатовървяхапопътя,единчовек
Муказа:Господи,щеТепоследвам,къдетоида
отидеш.
58ИИсусмуказа:Лисицитеиматдупкиинебесните
птицииматгнезда;ноЧовешкиятСиннямакъдеда
подслониглаватаси.
59Иказанадруг:Следвайме.Нотойказа:Господи,
позволимипърводаотидаидапогребабащаси.
60Исусмуказа:оставимъртвитедапогребатсвоите
мъртви,атиидиипроповядвайБожиетоцарство.
61Идругсъщоказа:Господи,щеТепоследвам;но
некапърводаотидадасесбогувамстях,коитосау
домавмоятакъща.
62ИИсусмуказа:Никой,койтоесложилръкатасина
ралотоигледаназад,неегодензаБожиетоцарство.
47

50. Лука
ГЛАВА10
1СледтезинещаГосподопределиидругиседемдесет
игиизпратиподвамапредсебесивъввсекигради
място,къдетосамияттойщешедадойде.
2Затоватойимказа:Жетватанаистинаеголяма,но
работницитесамалко;затовасемолетенаГосподаря
нажетватадаизпратиработницинажетватаСи.
3Върветеси;ето,изпращамвикатоагнетамежду
вълци.
4Неносетенитокесия,нитоторба,нитообувкиине
поздравявайтеникогопопътя.
5Ивкоятокъщавлезете,първокажете:Мирнатази
къща!
6Иакосинътнамирабъдетам,вашиятмирщепочива
върхунего;аконе,тойщесеобърнеотновокъмвас.
7Иостанетевсъщатакъща,яжтеипийтекаквотови
даде;защотоработникътзаслужавазаплататаси.Не
ходетеоткъщанакъща.
8Ивкойтоградвлезетеивиприемат,яжтекаквотови
сложат;
9Иизцелявайтеболните,коитосавнего,иимкажете:
Божиетоцарствосеприближидовас.
10Новкойтоградвлезетеиневиприемат,излезтепо
улицитенасъщияикажете:
11Дорипрахаотвашияград,койтоеполепналвърху
нас,ниеизтривамепротиввас;нобъдетесигурнив
това,чеБожиетоцарствоенаближилодовас.
12Ноазвиказвам,чевонзиденнаСодомщебъдепо-
леко,отколкотонатозиград.
13Горкоти,Хоразин!горкоти,Витсаида!защото,ако
вТириСидонбяхаизвършенивеликитедела,които
бяхаизвършенивъввас,теотдавнасебяхапокаяли,
седейкивъввретищеипепел.
14НонаТириСидонщебъдепо-леконасъда,
отколкотонавас.
15Ити,Капернауме,койтосисеиздигналдонебето,
щебъдешнизвергнатдоада.
16Койтослушавас,Менеслуша;икойтопрезиравас,
Менепрезира;икойтопрезираМене,презираТози,
КойтоМеепратил.
17Иседемдесеттесевърнахасрадостиказаха:
Господи,дорибесоветенисепокоряватчрезТвоето
име.
18Итойимказа:ВидяхСатанадападаотнебетокато
светкавица.
19Ето,давамвивластданастъпватезмииискорпиони
инадцялатасиланаврага:инищонямадавинарани.
20Независимооттованесерадвайте,чедуховетеса
виподчинени;арадвайтесе,защотоименатависа
написанинанебесата.
21ВонзичасИсуссезарадвадухомиказа:Благодаря
Ти,Отче,Господинанебетоиземята,чесискрилтези
нещаотмъдритеиразумните,асигиоткрилна
младенците;такае,Отче;защототакатисестори
добре.
22ВсичкомиепредаденоотмояОтец;иникойнезнае
койеСинът,освенОтец;икойеОтец,аконеСинъти
този,накоготоСинътискадагооткрие.
23ИтойгообърнакъмученицитеСииказанасаме:
Блаженисаочите,коитовиждатнещата,коитовие
виждате;
24Защотовиказвам,чемногопророциицареса
искалидавидятнещата,коитовиевиждате,инесаги
видели;идачуететезинеща,коитовиечувате,ноне
стегичули.
25Ието,единзаконникстанаиГоизкушаваше,като
каза:Учителю,какводанаправя,заданаследявечен
живот?
26Тоймуказа:Каквопишевзакона?какчетеш
27Атойвотговорказа:ДавъзлюбишГосподатвоя
Богсцялотосисърце,исцялатасидуша,исвсичката
сисила,исвсичкиясиум;иближниясикатосебеси.
28Итоймуказа:Правилноотговори;направитоваи
щеживееш.
29Нотой,катоискашедасеоправдае,казанаИсус:А
койемоятближен?
30АИсусвотговоррече:Единчовекслезеот
ЕрусалимвЙерихонипопаднанакрадци,коитого
съблякохаотдрехитемуигонараниха,иситръгнаха,
оставяйкигополумъртъв.
31Ислучайноединсвещеникслезепотозипътикато
говидя,минаотдругатастрана.
32Същоиединлевит,когатобешенамястото,дойдеи
гопогледна,иминаотдругатастрана.
33Ноединсамарянин,катопътуваше,дойдетам,
къдетобеше;икатоговидя,смилисенаднего,
34Иотидепринего,превързаранитему,катоналя
маслоивино,игокачинасобствениямузвяр,иго
заведевстранноприемницата,исепогрижизанего.
35Инаследващияден,когатосиотиде,тойизвадидва
пенсаигидаденадомакина,имуказа:Погрижисеза
него;икаквотоповечепохарчиш,когатосевърна,ще
тиговърна.
36Койоттезитримаспоредтеббешеближенна
попадналиясредкрадците?
37Итойказа:Онзи,койтомупоказамилост.Тогава
Исусмуказа:Идиитинаправитака.
38Икатовървяха,тойвлезеведносело;иеднажена
наимеМартагоприевкъщатаси.
39ИтяимашесестранаимеМария,коятосъщо
седешепринозетенаИсусислушашесловотоМу.
40НоМартабешеотегченаотмноготослужене,дойде
приНегоиказа:Господи,нетелиегрижа,чесестра
мимеостависамадаслугувам?затоваяпоканидами
помогне.
41АИсусвотговорйрече:Марто,Марто,тисе
грижишибезпокоишзамногонеща;
42Ноеднонещоенеобходимо:иМарияизбраонази
добрачаст,коятонямадайсеотнеме.
ГЛАВА11
1Икогатосемолешенаедномясто,когатоспря,един
отученицитеМуказа:Господи,научинидасемолим,
кактоиЙоаннаучиученицитеси.
2ИТойимказа:Когатосемолите,казвайте:Отченаш,
Койтосинанебесата,дасесветиТвоетоиме.дадойде
твоетоцарство.ДабъдеТвоятаволя,кактонанебето,
такаиназемята.
3Давайнивсекиденнашиянасъщенхляб.
4Ипростинигреховетени;защотоиниепрощаваме
навсекинашдлъжник.Иненивъвеждайвизкушение;
ноизбавиниотлукавия.
48

51. Лука
5Иречеим:Койотвасимаприятелиотидепринегов
полунощимукаже:Приятелю,дайминазаемтри
хляба;
6Защотоединмойприятелповременапътуванетоси
дойдеприменинямамкакводамупредложа?
7Итойотвътрещеотговориищекаже:Неме
безпокойте;врататаевечезатворенаидецатамисас
менвлеглото;Немогадастанаидатидам.
8Казвамви,въпрекиченямадастанеидамудаде,
защотомуеприятел,нопорадинастойчивосттамуще
станеищемудадетолкова,колкотомуенеобходимо.
9ИАзвиказвам:искайтеищевиседаде;търсетеище
намерите;хлопайтеищевисеотвори.
10Защотовсеки,койтоиска,получава;икойтотърси,
намира;инатози,койтохлопа,щесеотвори.
11Акосинпоискахляботнякойотвас,койтоебаща,
щемудаделикамък?илиакопоискариба,щемудаде
лизмиявместориба?
12Илиакопоискаяйце,щемупредложилискорпион?
13Итака,аковие,бидейкизли,знаетедадаватеблага
надецатаси,колкоповеченебесниятвиОтецщедаде
СветияДухнаонези,коитоискатотНего?
14Итойизгонвашебес,койтобешеням.Истанатака,
чекогатодяволътизлезе,немиятпроговори;ихората
сечудеха.
15Нонякоиоттяхказаха:Тойизгонвабесоветечрез
Веелзевул,началниканабесовете.
16Адруги,катогоизкушаваха,искахаотнего
знамениеотнебето.
17Нотой,катознаешемислитеим,имрече:Всяко
царство,разделенопротивсебеси,запустява;икъща,
разделенасрещукъща,пада.
18АкоиСатанасеразделисампротивсебеси,какще
устоицарствотому?защотоказвате,чеАзизгонвам
демоничрезВеелзевул.
19ИакоазчрезВеелзевулизгонвамдемони,чрезкого
гиизгонватвашитесинове?затоватещебъдатваши
съдии.
20НоакоазсБожияпръстизгонвамбесове,
несъмненоБожиетоцарстводойдевърхувас.
21Когатосиленмъж,въоръжен,пазидворецаси,
имотамуевмир;
22Нокогатопо-силенотнегосенахвърливърхунего
игопобеди,тойотнемаотнеговсичкитемудоспехи,
накоиторазчиташе,иразделяплячкатаму.
23Койтонеесмене,тойепротивмен;икойтоне
събирасмене,тойразпилява.
24Когатонечистиятдухизлезеотчовека,тойминава
презбезводниместаитърсипочивка;икатоненамери
нищо,каза:Щесевърнавкъщатаси,откъдетоизлязох.
25Икатодойде,намерияпометенаинакичена.
26Тогаватойотиваивземаприсебесиседемдруги
духове,по-злиотсебеси;итевлязохаисезаселиха
там;ипоследнотосъстояниенатозичовекепо-лошо
отпървото.
27Истанатака,докатотойговорешетезинеща,една
женаоткомпаниятаизвисигласасиимуказа:
Благословенаеутробата,коятотееносила,игърдите,
коитосисукал.
28Нотойказа:Да,блаженисатези,коитослушат
словотоБожиеигопазят.
29Икогатохоратасесъбрахазаедно,тойзапочнада
казва:Товаезлопоколение;тетърсятзнамение;и
другознамениенямадамуседаде,освензнамението
напророкЙона.
30Защото,кактоЙонабешезнамениезаниневийците,
такаиЧовешкиятСинщебъдезатовапоколение.
31Южнатацарицащесеиздигненасъдасмъжетеот
товапоколениеищегиосъди;защототядойдеотнай-
крайнитекраищаназемята,задачуемъдросттана
Соломон;ието,тукепо-великотСоломон.
32МъжетеотНиневиящесеиздигнатнасъдастова
поколениеищегоосъдят:защототесепокаяхапри
проповядванетонаЙона;ието,тукепо-голямотЙона.
33Никой,катозапалисвещ,неятурянаскришно
място,нитоподшиника,анасветилника,задавиждат
светлинатаонези,коитовлизат.
34Светилонатялотоеокото;затова,когатоокототие
чисто,ицялототитялоесветло;нокогатоокототие
зло,итялототиепълносмрак.
35Итъй,внимавайсветлината,коятоевтеб,дане
бъдетъмнина.
36Итака,акоцялототитялоесветло,бездаима
тъмначаст,цялотощебъдесветло,кактокогатояркото
сияниенасвещтеосветява.
37Идокатоговореше,единфарисейГопомолида
вечеряснего;итойвлезеиседнадаяде.
38Ифарисеят,катовидятова,сеучуди,ченесебеше
измилпредивечеря.
39ИГосподмуказа:Сегавие,фарисеите,чистители
чашатаиблюдотоотвън;новътрешносттавиепълнас
грабителствоинечестие.
40Глупаци,ненаправилионзи,койтонаправитова,
коетоеотвън,итова,коетоевътре?
41Нопо-добредавайтемилостиняоттова,коетоимате;
ието,всичкоечистозавас.
42Ногорковам,фарисеи!защотовиедаватедесятък
отмента,рутаивсякакъввидбилкиипренебрегвате
правосъдиетоиБожияталюбов;товатрябвашеда
правитеидруготоданеоставятенесторено.
43Горковам,фарисеи!защотообичатепървитеместа
всинагогитеипоздравитепопазарите.
44Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото
виестекатогробове,коитонесевиждат,ихората,
коитоходятпотях,негипознават.
45ТогаваединотзаконницитевотговорМурече:
Учителю,катоказваштова,тиукорявашинас.
46Иказа:Горкоинавас,законници!защотовие
натоварватечовецитесбремена,тежкизаносене,авие
самитенедокосватебреметатаснитоединотпръстите
си.
47Горконавас!защотоградитегробоветена
пророците,абащитевигиубиха.
48Наистинастесвидетели,чедопускатеделатана
бащитеси;защототенаистинагиубиха,авие
изграждатетехнитегробници.
49ЗатоваипремъдросттаБожияказа:Щеимизпратя
пророцииапостолиинякоиоттяхщеубиятище
гонят:
50Задаможекръвтанавсичкитепророци,коятобеше
пролятаотосноваванетонасвета,дасеизискваоттова
поколение;
49

52. Лука
51ОткръвтанаАвелдокръвтанаЗахария,който
загинамеждуолтараихрама:истинавиказвам,Това
щесеизискваоттовапоколение.
52Горковам,законници!защотовиевзехтеключана
знанието;виесаминевлязохтеинавлизащите
попречихте.
53Идокатоимказатезинеща,книжницитеи
фарисеитезапочнахаяростнодагоувещаватидаго
предизвикватдаговоризамногонеща:
54Причаквахагоитърсехадауловятнещоотустата
му,задагообвинят.
ГЛАВА12
1Междувременно,когатосесъбрабезбройно
множествохора,дотолковачесетъпчехаединдруг,
тойзапочнадаказванаученицитесипървонавсички:
Пазетесеотквасанафарисеите,койтоелицемерие.
2Защотоняманищоскрито,коетоданесеразкрие;
нитоскрит,тованямадасеузнае.
3Затовавсичко,коетостеговориливтъмнината,щесе
чуенасветлината;итова,коетостеговорилинаухов
стаите,щебъдепрогласенонапокривите.
4Иказвамнавас,приятелимои,несестрахувайтеот
онези,коитоубиваттялотоиследтованяматкакво
повечеданаправят.
5Нощевипредупредяоткоготрябвадасестрахувате:
Бойтесеотонзи,койтоследкатоеубил,имавластда
хвърливада;да,казвамви,бойтесеотнего.
6Неселипродаватпетврабчетазадвамонетиинито
еднооттяхнеезабравенопредБога?
7Ноикосмитенаглаватавивсичкисапреброени.
Затованесебойте:виестепо-ценниотмноговрабчета.
8Казвамвисъщо,всеки,койтоМенеизповядапред
човеците,негоиЧовешкиятСинщеизповядапред
Божиитеангели;
9Нокойтосеотречеотменпредхората,щебъде
отреченпредБожиитеангели.
10Ивсеки,койтокажедумапротивЧовешкияСин,ще
мусепрости;нонатози,койтохулиСветияДух,няма
дасепрости.
11Икогатовизаведатвсинагогите,ипри
магистратите,ипривластите,несезамисляйтекакили
каквощеотговорите,иликаквощекажете:
12ЗащотоСветиятДухщевинаучивсъщиячаскакво
трябвадакажете.
13Иединотмножествотомуказа:Учителю,говорина
братмидаразделинаследствотосмен.
14Итоймуказа:Човече,коймепостависъдияили
делителнадвас?
15Итойимказа:Внимавайтеисепазетеоталчността,
защотоживотътначовеканесесъстоивизобилиетона
нещата,коитопритежава.
16Иказаимпритча,катоказа:Земятанаединбогаташ
родиизобилно;
17Итоймислешевсебеси,казвайки:Какводаправя,
защотонямамкъдедадамплодоветеси?
18Итойказа:Товащенаправя:щесъборяхамбарите
сиищепострояпо-големи;итамщедамвсичкитеси
плодовеиблага.
19Ищекажанадушатаси:Душо,имашмногоблага,
натрупанизамногогодини;успокойсе,яж,пийисе
весели.
20НоБогмуказа:Безумнико,тазинощдушататище
бъдепоисканаоттеб;тогавачиищебъдатнещата,
коитосиприготвил?
21Такаесонзи,койтосъбирасъкровищезасебеси,а
небогатеевБога.
22ИказанаученицитеСи:Затовавиказвам:Несе
безпокойтезаживотасикаквощеядете;нитозатялото,
каквощеоблечете.
23Животътеповечеотхрана,итялотоеповечеот
облекло.
24Помислетезагарваните:тенитосеят,нитожънат;
коитоняматнитосклад,нитоплевня;иБоггихрани;
Колкостепо-добриотптиците?
25Икойотвас,катосегрижи,можедаприбавикъм
ръстасиединлакът?
26Итака,аконеможетеданаправитетова,коетое
най-малкото,защосегрижитезаостаналото?
27Погледнетекремоветекакрастат:несетрудят,не
предат;ивсепаквиказвам,чеСоломонвцялатаси
славанебешеоблеченкатоединоттях.
28Итъй,акоБогтакаобличатревата,коятоднесена
полето,аутресехвърлявпещта,колкоповечещеви
облече,маловерци?
29Инетърсетекаквощеядетеиликаквощепиете,
нитосесъмнявайте.
30Защотовсичкотоватърсятнародитенасвета;и
вашиятОтецзнае,чеиматенуждаоттова.
31Нопо-скоротърсетеБожиетоцарство;ивсичкитези
нещащевибъдатдобавени.
32Небойсе,малкостадо;защотовашиятОтец
благоволидавидадецарството.
33Продайтетова,коетоимате,идайтемилостиня;
осигуретеситорби,коитонеостаряват,съкровищена
небесата,коетонеизчезва,къдетокрадецнесе
приближава,нитомолецпокварява.
34Защотокъдетоесъкровищетови,тамщебъдеи
сърцетови.
35Некакръстътвибъдеопасанисветлинитеви
запалени;
36Ивиесамитекатомъжете,коиточакатсвоя
господар,когатотойщесевърнеотсватбата;такато
дойдеипочука,веднагадамуотворят.
37Блаженионезислуги,коитогосподарят,когато
дойде,щенамерибудни:истинавиказвам,четойще
сепрепасаищегинакарадаседнатзатрапеза,ище
излезеищеимслужи.
38Иакотойдойдевъввторатастражаилидойдев
третатастражаигинамеритака,блаженисаонези
слуги.
39Изнайтетова,чеакостопанинътнакъщатазнаеше
вкойчасщешедадойдекрадецът,тойщешедабдии
нямашедаоставикъщатамудабъдеподкопана.
40Итъй,бъдетеготовиивие,защотоЧовешкиятСин
идвавчас,когатонемислите.
41ТогаваПетърМуказа:Господи,нанаслиговориш
тазипритчаилинавсички?
42ИГосподказа:Койтогаваетозиверенимъдър
настойник,коготонеговиятгосподарщепостави
50

53. Лука
владетелнаддомочадиетоси,задаимдадетяхната
частотмесотонавреме?
43Блаженонзислуга,чийтогосподар,когатосидойде,
гонамеридаправитака.
44Истинавиказвам,четойщегонаправивладетел
надвсичко,коетоима.
45Ноакотозислугакажевсърцетоси:Господарятми
себависидванетоси;ищепочнатдабиятслугитеи
девойките,даядатидапиятидасенапиват;
46Господарятнатозислугащедойдевден,когатотой
негоочаква,ивчас,когатотойнезнае,ищего
разсече,ищемуопределисвоядялсневерниците.
47Ионзислуга,койтоезнаелволятанасвоягосподар
инесееподготвил,нитоенаправилспоредволятаму,
щебъдемногобит.
48Ноонзи,койтонеезнаелиеизвършилнеща,
заслужаващиудари,щебъдебитсмалкоудари.
Защотонавсеки,накоготоедаденомного,отнегоще
сеискамного;инакоготохоратасаповерилимного,
отнегощеискатощеповече.
49Дойдохдаизпратяогънназемята;икаквоще,ако
вечеезапалено?
50Ноимамкръщение,скоетодасекръстя;икаксъм
притеснен,докатосеизпълни!
51Мислители,чесъмдошълдадаммирназемята?
Казвамви,не;апо-скороразделение:
52Защотоотсеганататъкпетимаведнакъщащебъдат
разделени,тримасрещудвамаидвамасрещутрима.
53Бащатащесеразделипротивсинаисинътпротив
бащата;майкатасрещудъщерятаидъщерятасрещу
майката;свекървасрещуснахасииснахасрещу
свекърваси.
54Иказаощенахората:Когатовидитеоблакдасе
издигаотзапад,веднагаказвате:Идвадъжд;итакае.
55Икогатовидитедадухаюженвятър,казвате:Ще
имажега;итовасесбъдва.
56Виелицемери,виеможетедаразличителицетона
небетоиназемята;нокакнеразпознаватетовавреме?
57Да,изащодориотсебесинесъдитекаквое
правилно?
58Когатоотивашспротивникасиприсъдията,докато
синапътя,постарайседабъдешизбавенотнего;дане
бидатезаведеприсъдиятаисъдиятадатепредадена
слугата,аслугатадатехвърливтъмница.
59Казвамти,нямадаситръгнешоттам,докатоне
платишипоследнаталепта.
ГЛАВА13
1Презтовавремеприсъстваханякои,коитомуказаха
загалилейците,чиятокръвПилатсмесистехните
жертви.
2АИсусвотговоримрече:Мислители,четези
галилейцисабилигрешнициповечеотвсички
галилейци,понежесапретърпелитакиванеща?
3Казвамви,не,ноаконесепокаете,всичкище
загинетепосъщияначин.
4Илионезиосемнадесет,върхукоитопаднакулатав
Силоамигиуби,мислители,четебяхагрешници
повечеотвсичкихора,коитоживеехавЕрусалим?
5Казвамви,не;но,аконесепокаете,всичкище
загинетепосъщияначин.
6Казаитазипритча;Някойсиимашесмоковницав
лозетоси;идойдеипотърсиплоднанего,ноне
намери.
7Тогаватойказаналозаряналозетоси:Ето,вечетри
годиниидвамдатърсяплоднатазисмокиняине
намирам;отсечетея;защогопрегръщаземята?
8Атойвотговормурече:Господи,оставигоитази
година,докатогоразкопаяинаторястор;
9Иакодадеплод,добре;иаконе,тогаващего
отсечешследтова.
10Итойпоучавашеведнаотсинагогитевсъбота.
11Ието,имашееднажена,коятоимашедухнанемощ
отосемнадесетгодиниибешепрегърбенаипоникакъв
начиннеможешедасеизправи.
12ИкогатоИсусявидя,повикаяприсебесиийказа:
жено,освободенасиотнемощтаси.
13Итойположиръцевърхунеяитяведнагасе
изправиипрославиБога.
14Иначалникътнасинагогатаотговорисвъзмущение,
защотоИсусизцеливсъботнияден,иказанахората:
Имашестдни,вкоитохорататрябвадаработят:втях,
следователно,идвайтеибъдетеизцелени,анев
съботенден.
15ТогаваГосподмуотговориирече:Лицемерце,не
отвързваливсекиотвасвсъботаволасиилимагарето
сиотяслитеинегиводиданапоят?
16Инетрябвалитазижена,коятоедъщерянаАвраам,
коятоСатанаевързал,ето,тезиосемнадесетгодини,да
бъдеосвободенаоттазивръзкавсъботнияден?
17Икогатотойказатезинеща,всичкитему
противницисезасрамиха;ицелиятнародсезарадваза
всичкиславнидела,извършениотнего.
18Тогаваказа:НакаквоприличаБожиетоцарство?и
накакводагооприлича?
19Тоекатосинапенозърно,коеточовеквзеихвърли
вградинатаси;итопораснаистанаголямодърво;и
небеснитептицисенастанихавклонитему.
20Ипакказа:НакакводауподобяБожиетоцарство?
21Тоекатоквас,койтоеднаженавзеисложивтри
мерибрашно,докатовкиснавсичкото.
22Итойминапрезградоветеиселата,катопоучаваше
ипътувашекъмЕрусалим.
23ТогаванякойМуказа:Господи,малциналисатези,
коитосеспасяват?Итойимказа:
24Боретеседавлезетепрезтяснатапорта;защото,
казвамви,мнозинащепоискатдавлязатинямада
могат.
25Когатостопанинътнакъщатастанеизатвори
вратата,ивиезапочнетедастоитеотвънидачукатена
вратата,катоказвате:Господи,Господи,отворини!и
тойщеотговориищевикаже:Невипознавамоткъде
сте;
26Тогаващезапочнетедаказвате:Ядохмеипихме
предТебе,иТипоучавашепоулицитени.
27Нотойщекаже:Казвамви,невипознавамоткъде
сте;махнетесеотмене,всички,коитовършите
беззаконие.
28Тамщебъдеплачискърцанесъсзъби,когато
видитеАвраам,Исаак,Яковивсичкитепророцив
Божиетоцарство,асебесиизгоненинавън.
29Ищедойдатотизток,иотзапад,иотсевер,иотюг,
ищеседнатвБожиетоцарство.
51

54. Лука
30Ието,имапоследни,коитощебъдатпърви,иима
първи,коитощебъдатпоследни.
31ВсъщиядендойдоханякоиотфарисеитеиМу
казаха:Излезисиидиоттук,защотоИродщетеубие.
32Итойимказа:Идетеикажетенатазилисица:Ето,
изгонвамдемонииправяизцеленияднесиутре,ана
третияденщебъдасъвършен.
33Въпрекитоватрябвадавървяднес,иутре,и
вдругиден;защотонеможепророкдазагиневънот
Ерусалим.
34О,Ерусалиме,Ерусалиме,койтоизбивашпророците
иубивашскамъниизпратенитедотеб!колкопътисъм
искалдасъбератвоитедеца,кактококошкасъбира
пилоподкрилетеси,инеискахте!
35Ето,вашиятдомвисеоставяпуст;иистинави
казвам,нямадамевидите,докатонедойдевремето,
когатокажете:Благословенетози,койтоидвавимето
Господне.
ГЛАВА14
1Икогатовлезевкъщатанаединотглавнитефарисеи
даядехлябвсъботенден,теГонаблюдаваха.
2Ието,преднегоимашеединчовек,койтоимаше
воднянка.
3ИИсусвотговорговориназаконницитеифарисеите,
катоказа:Позволенолиедаселекувавсъбота?
4Итемълчаха.Итойговзе,изцелигоигопусна;
5Иимотговориирече:Накойотвас,акомупадне
оселиливолвяма,тойнямадагоизвадиведнагав
съботенден?
6ИнеможахадаМуотговорятотновонатезинеща.
7Итойизложипритчанаонези,коитобяхапоканени,
когатоотбелязакактеизбрахаглавнитестаи;казвайки
им,
8Когатонякоймъжтепоканинасватба,несядайв
горнатастая;данебипо-почтенчовекоттебдабъде
поканенотнего;
9Итози,койтопоканитебинего,дойдеитиказа:Дай
мястонатозичовек;изапочвашсъссрамдазаемаш
най-нискатастая.
10Нокогатотепоканят,идииседнивнай-долната
стая;такогатодойдеонзи,койтотеепоканил,дати
каже:Приятелю,качисепо-високо;тогаващеимаш
поклонениевприсъствиетонаонези,коитоседятна
масатастеб.
11Защотовсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъде
унизен;акойтосесмирява,щебъдевъздигнат.
12Тогаваказаинатози,койтогопокани:Когато
правишобядиливечеря,непризовавайприятелитеси,
нитобратятаси,нитороднинитеси,нитобогатитеси
съседи;данебидатепоканятотновоидатисе
отплати.
13Нокогатоправишугощение,поканисиромасите,
сакатите,куците,слепите;
14Ищебъдешблагословен;защототенемогатдати
отплатят;защотощетисеотдадепривъзкресениетона
праведните.
15ИкаточутоваединоттрапезницитесНего,речему:
Блаженеонзи,койтоядехлябвБожиетоцарство.
16Тогаватоймуказа:Единчовекнаправиголяма
вечеряипоканимнозина;
17Иизпратислугатасивъввреметозавечерядакаже
напоканените:Елате;защотовсичкинещавечеса
готови.
18Ивсичкиведингласзапочнахадасеизвиняват.
Първиятмуказа:Купихпарчеземяитрябвадаотида
даговидя;моляте,извиниме.
19Идругказа:Купихпетчифтаволовеиотивамдаги
изпитам;моляте,извиниме.
20Идругказа:Оженихсезаженаизатованемогада
дойда.
21Итака,онзислугадойдеисъобщинагосподаряси
тезинеща.Тогавастопанинътнакъщата,разгневен,
казанаслугатаси:Излезбързопоулицитеиулиците
наградаидоведитукбедните,осакатените,мъртвитеи
слепите.
22Ислугатаказа:Господарю,направеное,кактоси
заповядал,ипакимамясто.
23Игосподарятказанаслугата:Излезпопътищатаи
живитеплетовеигипринудидавлязат,задасе
напълникъщатами.
24Защотовиказвам,ченикойотпоканенитенямада
вкусиотмоятавечеря.
25Иснеговървяхаголемимножества;итойсеобърна
иимказа:
26Аконякойдойдепримениненамразибащаси,и
майкаси,исъпругата,идецата,ибратята,исестрите
си,да,исобствениясиживотсъщо,тойнеможеда
бъдемойученик.
27ИкойтоненосикръстасииневървиследМене,не
можедабъдеМойученик.
28Защотокойотвас,когатовъзнамерявадапострои
кула,несядапърводапресметнеразходите,далиима
достатъчнодаядовърши?
29Данеби,следкатоеположилосноватаинеев
състояниедаязавърши,всички,коитоягледат,да
започнатдамусеприсмиват,
30Казвайки:Тозичовекзапочнадаградиинеможада
свърши.
31Иликойцар,отивайкидаводивойнасрещудруг
цар,несядапървоинесесъветвадалиможесдесет
хилядидапосрещнетози,койтоидвасрещунегос
двадесетхиляди?
32Иливпротивенслучай,докатодругиятеощедалече,
тойизпращапосланичествоиискаусловиязамир.
33Посъщияначин,койтоидаеотвас,койтоне
изоставивсичко,коетоима,неможедабъдемой
ученик.
34Солтаедобра,ноакосолтаеизгубилаароматаси,с
какводасеподправи?
35Неставанитозаземята,нитозабунището;но
мъжетегоизхвърлят.Койтоимаушидаслуша,нека
слуша.
ГЛАВА15
1ТогавасеприближавахаприНеговсичкибирниции
грешници,задаГослушат.
2Афарисеитеикнижницитероптаеха,казвайки:Този
приемагрешницитеиядестях.
3ИТойимказатазипритча,катоказа:
52

55. Лука
4Койотвас,катоимастоовце,акоизгубиеднаоттях,
неоставядеветдесетидеветтевпустинятаинетръгва
следизгубената,докатоянамери?
5Икатогонамери,слагагонараменетесирадостен.
6Икогатосеприбереудома,тойсвикваприятелитеи
съседитеси,катоимказва:Радвайтесесмен;защото
намерихизгубенатасиовца.
7Казвамви,чепосъщияначинщебъдеповечерадост
нанебетозаедингрешник,койтосекае,отколкотоза
деветдесетидеветправедници,коитоняматнуждаот
покаяние.
8Иликояженаимадесетсребърника,акоизгубиедна
сребърница,незапалвасвещинепомитакъщата,ине
търсиусърдно,докатоянамери?
9Икатогонамери,свикваприятелитеисъседитесии
казва:Радвайтесесмен;защотонамерихпарчето,
коетобяхизгубил.
10Посъщияначинвиказвам,чеимарадоств
присъствиетонаБожиитеангелизаедингрешник,
койтосекае.
11Итойказа:Единчовекимашедвамасина:
12Ипо-младиятоттяхказанабащаси:Татко,дайми
часттаотимота,коятомисепада.Итойимраздели
прехранатаси.
13Инеследмногоднипо-малкиятсинсъбравсичкии
заминазадалечнастранаитампропиляимотасис
разпуснатживот.
14Икогатотойизхарчивсичко,настанасиленгладв
оназиземя;изапочнадаизпитванужда.
15Итойотидеисеприсъединикъмедингражданинна
тазистрана;игоизпративнивитесидапасесвине.
16Итойискашеданапълникоремасислюспите,
коитосвинетеядяха,ноникойнемудаде.
17Икатодойденасебеси,каза:Колконаемницина
бащамииматдостатъчнохляб,аазумирамотглад!
18Щестанаищеотидаприбащасиищемукажа:
Татко,съгрешихпротивнебетоипредтебе,
19Ивеченесъмдостоендасенаричамтвойсин;
направимекатоединоттвоитенаемници.
20Итойстанаидойдеприбащаси.Нокогатобеше
ощедалече,бащамуговидяисесмили,изтича,падна
навратамуигоцелуна.
21Исинътмуказа:Татко,съгрешихпротивнебетои
предтебинесъмвечедостоендасенаричамтвойсин.
22Нобащатаказанаслугитеси:Донесетенай-
хубаватадрехаигооблечете;исложипръстенна
ръкатамуиобувкинанозетему;
23Идонесететукугоенототелеигозаколете;ида
ядемидасевеселим:
24Защототозисинмибешемъртъвиоживя;беше
изгубенисенамери.Изапочнахадасевеселят.
25Сегапо-големиятмусинбешенаполето;икогато
дойдеисеприближидокъщата,чумузикаитанци.
26Иповикаединотслугитеипопитакаквоозначават
тезинеща.
27Итоймуказа:Браттидойде;ибащатиезаклал
угоенототеле,защотогоеприелживиздрав.
28Итойсеразгневиинеискашедавлезе;затовабаща
муизлезеигопомоли.
29Итойвотговорреченабащаси:Ето,толкова
годинитислужаинитоведнъжнесъмпрестъпил
заповедтати,нотиникоганесимидаляре,задасе
веселясприятелитеси.
30Нощомсепоявитозитвойсин,койтоизпояде
имотатисблудници,тизаклазанегоугоенототеле.
31Итоймуказа:Сине,тисивинагисменивсичко,
коетоимам,етвое.
32Добребешедасевеселимидасевеселим,защото
тозитвойбратбешемъртъвиоживя;исеизгуби,исе
намери.
ГЛАВА16
1ИказаощенаученицитеСи:Имашеединбогатчовек,
койтоимашенастойник;исъщиятбешеобвиненпред
него,чеепрахосалимуществотому.
2Итойгоповикаимуказа:Какчувамтовазатеб?дай
сметказауправлениетоси;защототиможедане
бъдешвеченастойник.
3Тогаванастойникътсиказа:Какводаправя?защото
господарятмиотнемаотменуправлението;немогада
копая;дамолямеесрам.
4Решенсъмкакводанаправя,такаче,когатобъда
отстраненотуправлението,дамеприематвдомовете
си.
5Итака,тойповикавсекиединотдлъжницитенасвоя
господариказанапървия:Колкодължишнамоя
господар?
6Итойказа:Стомеримасло.Итоймуказа:Вземиси
сметката,седнибързоинапишипетдесет.
7Тогаваказанадруг:Атиколкодължиш?Итойказа:
Стомерижито.Итоймуказа:Вземисметкатасии
напишиосемдесет.
8Игосподарятпохвалинесправедливиянастойник,
защотобешепостъпилмъдро:защотодецатанатози
святсавсвоетопоколениепо-мъдриотдецатана
светлината.
9ИАзвиказвам:Направетесиприятелисбогатството
нанеправдата;че,когатосепровалите,темогатдави
приематвъввечнижилища.
10Койтоеверенвнай-малкото,еверенивмногото;а
койтоенесправедливвнай-малкото,енесправедливи
вмногото.
11Итака,аконебяхтевернивнеправеднотобогатство,
койщевиповериистинскотобогатство?
12Иаконестебиливернивтова,коетоечуждо,кой
щевидадетова,коетоевашето?
13Никойслуганеможедаслужинадвамагосподари:
защотоилищенамразиединия,ащеобикнедругия;
иначещесепривържекъмединияищепрезирадругия.
НеможетедаслужитенаБогаинамамона.
14Ифарисеите,коитобяхаалчни,чухавсичкотоваи
Мусеприсмиваха.
15Итойимказа:Виестетези,коитосеоправдавате
предчовеците;ноБогпознавасърцатави;защото
онова,коетоевисокоцененосредхората,емерзост
предБога.
16ЗаконътипророцитебяхадоЙоан;оттогава
Божиетоцарствосепроповядваивсекисенапирав
него.
17Ипо-лесноенебетоиземятадапреминат,
отколкотоеднаточкаотзаконадасепровали.
53

56. Лука
18Всеки,койтонапуснеженасиисеоженизадруга,
прелюбодейства;ивсеки,койтосеожениза
напуснататаотмъжаси,прелюбодейства.
19Имашеединбогатчовек,койтосеобличашев
багреницаифинвисонивсекиденсехранише
разкошно;
20ИимашеединпросякнаимеЛазар,койтолежеше
предпортатаму,пъленсязви,
21Икатоискахадасенахранятстрохите,които
паднахаоттрапезатанабогаташа,освентовакучетата
дойдохаиближехаранитему.
22Истанатака,чепросякътумряибешеотнесенот
ангелитевАвраамовотолоно;богатиятсъщоумряи
бешепогребан;
23Ивада,катобешевмъки,вдигнаочитесиивидя
отдалечАвраамиЛазарвлонотому.
24Итойизвикаиказа:ОтчеАврааме,смилисенад
мениизпратиЛазар,заданатопивърханапръстаси
въвводаидаохладиезиками;защотосеизмъчвамв
тозипламък.
25НоАвраамказа:Сине,спомниси,четиполучи
добритесинещапрезживотаси,асъщоиЛазарзлите
неща;носегатойсеутешава,атисеизмъчваш.
26Иосвенвсичкотова,междунасивасимаголяма
пропаст,такачеонези,коитоискатдапреминатоттук
привас,немогат;нитомогатдапреминаткъмнас,
товащедойдеоттам.
27Тогаватойказа:Итака,моляте,татко,даго
изпратишвбащиниямидом;
28Защотоимампетимабратя;задаимсвидетелства,
данебиитедадойдатвтовамястонамъчение.
29Аврааммуказа:ИматМойсейипророците;некаги
чуят.
30Итойказа:Не,отчеАврааме,ноаконякойдойде
притяхотмъртвите,тещесепокаят.
31Итоймуказа:АконеслушатМоисеяипророците,
нямадасеубедят,доринякойдавъзкръснеот
мъртвите.
ГЛАВА17
1Тогаваказанаучениците:Неевъзможнодане
дойдатсъблазните;ногорконаонзи,чрезкоготоидват!
2По-добрезанегодасеокачиводениченкамъкна
вратамуидасехвърливморето,отколкотода
съблазниединоттезималките.
3Внимавайтенасебеси:Акобратвисъгрешипротив
вас,смъмретего;иакосепокае,простиму.
4Иакотойтисъгрешиседемпътинадениседемпъти
наденсеобърнекъмтебикаже:Покайвамсе;тище
мупростиш.
5ИапостолитеказаханаГоспода:Увеличинашата
вяра.
6ИГосподказа,Акоимахтевяраколкотосинапено
зърно,бихтемоглидакажетенатовадървосмида,
Изтръгнисескоренаибъдинасаденвморето;итрябва
дависеподчинява.
7Нокойотвас,катоимаслуга,койтоореилипасе
добитък,щемукажемалкоследкатосидойдеот
полето:Идииседнидаядеш?
8Инямадамукажепо-скоро:Пригответекаквода
вечерям,препашетесеимислужете,докатоямипия;и
следтоващеядешипиеш?
9Благодарилитойнатозислуга,защототойизвърши
нещата,коитомубяхазаповядани?нетвърдя.
10Такаивие,когатоизвършитевсичко,коетовие
заповядано,кажете:Ниесмебезполезнислуги;
извършихметова,коетобешенашдългданаправим.
11ИкатоотидевЙерусалим,тойминапрезСамарияи
Галилея.
12Икогатовлизашеведносело,срещнахагодесет
мъжепрокажени,коитостояханадалеч.
13Итеиздигнахагласасииказаха:Исусе,Учителю,
смилисенаднас!
14Икатогивидя,речеим:Идете,покажетесена
свещениците.Истанатака,чекатовървяха,тесе
очистиха.
15Иединоттях,катовидя,чееизцелен,върнасеи
съссиленгласпрославиБога,
16ИпаднаничкомпринозетеМу,катоМу
благодареше;итойбешесамарянин.
17АИсусвотговоррече:Небяхалидесеточистени?
нокъдесадеветте?
18Никойнесевърна,задаотдадеславанаБога,освен
тозистранник.
19Итоймуказа:Стани,идиси;твоятавяратеизцели.
20Икогатобешепопитанотфарисеитекогащедойде
Божиетоцарство,тойимотговорииказа:Божието
царствонеидванезабележимо;
21Нитощекажат:Етотук!илиетого!защото,ето,
Божиетоцарствоевътревъввас.
22Иказанаучениците:Щедойдатдни,когатоще
пожелаетедавидитеединотднитенаЧовешкияСин,
нонямадаговидите.
23Итещевикажат:Вижтетук;иливижтетам:не
върветеследтях,нитогипоследвайте.
24Защотокактосветкавицата,коятосветваотедната
странаподнебето,светидодругатачастподнебето;
такащебъдеиЧовешкиятСинвсвояден.
25Нопървотойтрябвамногодапострадаидабъде
отхвърленоттовапоколение.
26ИкактобешевднитенаНой,такащебъдеивдните
наЧовешкиясин.
27Теядяха,пиеха,женихасе,омъжвахаседоденя,в
койтоНойвлезевковчегаидойдепотопътиги
унищоживсички.
28СъщокактобешевднитенаЛот;ядяха,пиеха,
купуваха,продаваха,садяха,строяха;
29Новсъщияден,когатоЛотизлезеотСодом,валя
огънисяраотнебетоигиунищоживсички.
30Такащебъдеивденя,когатоЧовешкиятСинсеяви.
31Вонзиден,койтоенапокрива,авещитемусав
къщата,данеслизадагивземе;икойтоенанивата,
същоданесевръщаобратно.
32ПомнетеженатанаЛот.
33Койтоискадаспасиживотаси,щегоизгуби;и
койтоизгубиживотаси,щегозапази.
34Казвамви,воназинощщеимадвамаведнолегло;
еднотощесевземе,адруготощесеостави.
35Двеженищемелятзаедно;еднотощесевземе,а
друготощесеостави.
54

57. Лука
36Двамадушищебъдатнаполето;еднотощесевземе,
адруготощесеостави.
37ИтевотговорМуказаха:Къде,Господи?Итойим
каза:Къдетоидаетялото,тамщесесъбератиорлите.
ГЛАВА18
1Итойимказапритчазатазицел,чехоратавинаги
трябвадасемолятиданеприпадат;
2катоказа:Вединградимашесъдия,койтонесе
боешеотБога,нитозачиташечовека;
3Иимашееднавдовицавтозиград;итядойдепри
негоиказа:Отмъстиминамояпротивник.
4Итойнеискашеизвестновреме,носледтовасиказа:
ВъпрекиченесестрахувамотБога,нитозачитам
хората;
5Нопонежетазивдовицамепритеснява,щейотмъстя,
данебидамеизмориспостояннотосиидване.
6ИГосподказа:Чуйтекаквоказванеправедниятсъдия.
7ИнямалиБогдаотмъстизаСвоитеизбрани,които
викаткъмНегоденинощ,акоидасебавистях?
8Казвамви,ческорощеимотмъсти.Нокогато
ЧовешкиятСиндойде,щенамериливяраназемята?
9Иказатазипритчананякои,коитовярвахавсебеси,
чесаправедни,апрезирахадругите:
10Двамамъжесекачихавхрамадасепомолят;
единиятфарисей,адругиятмитар.
11Фарисеятзастанаисемолешевсебеситака:Боже,
благодаряТи,ченесъмкатодругитехора,грабители,
неправедници,прелюбодейциилидорикатотози
бирник.
12Постядвапътивседмицата,давамдесятъкот
всичко,коетопритежавам.
13Амитарят,застаналотдалече,неискашедориочите
сидавдигнекъмнебето,носеудряшевгърдитеи
казваше:Боже,бъдимилостивкъмменегрешния!
14Казвамви,тозислезеудомасиоправдан,анеонзи;
защотовсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъде
унижен;акойтосесмирява,щебъдевъздигнат.
15ИтедонесохаприНегоибебета,задагидокосне;
ноученицитеМу,катовидяхатова,гисмъмриха.
16НоИсусгиповикаиказа:Оставетедецатададойдат
приМенеинеимпречете,защотонатакиваеБожието
царство.
17Истинавиказвам,койтонеприемеБожиетоцарство
катомалкодете,нямадавлезевнего.
18Иединначалникгопопита,казвайки:Учителю
добри,какводанаправя,заданаследявеченживот?
19АИсусмуказа:ЗащоМенаричашблаг?никойнее
добър,освенедин,тоестБог.
20Тизнаешзаповедите:Непрелюбодействай,Не
убивай,Некради,Нелъжесвидетелствай,Почитай
бащасиимайкаси.
21Итойказа:Всичкотовасъмпазилотмладосттаси.
22АИсус,каточутезинеща,муказа:Едноощети
липсва:продайвсичко,коетоимаш,игораздайна
бедните,ищеимашсъкровищенанебето;иела,
последвайме.
23Икаточутова,многосенаскърби,защотобеше
многобогат.
24ИИсус,катоговидя,чебешемногонаскърбен,каза:
КолкотруднощевлязатвБожиетоцарствоонези,
коитоиматбогатство!
25Защотопо-лесноекамиладаминепрезиглениуши,
отколкотобогатдавлезевБожиетоцарство.
26Ионези,коиточуха,казаха:Койтогаваможедасе
спаси?
27Иказа:Невъзможнитенещазахоратасавъзможни
заБога.
28ТогаваПетърказа:Ето,ниеоставихмевсичкоиТе
последвахме.
29Итойимказа:Истинавиказвам,нямачовек,който
даеоставилкъща,илиродители,илибратя,илижена,
илидеца,зарадиБожиетоцарство,
30Койтонямадаполучимногоповечевсегашното
време,авбъдещиясвятживотвечен.
31ТогаваТойвзеприСебеСидванадесеттеиимказа:
Ето,възлизамевЕрусалимивсичко,коетоеписаноот
пророцитезаЧовешкияСин,щесеизпълни.
32Защототойщебъдепредаденнаезичницитеище
бъдеподиграван,злобноумолениоплют;
33Ищегобичуватищегоумъртвят;инатретияден
тойщевъзкръсне.
34Итенеразбраханищооттова;итазидумабеше
скритаоттях,нитотеразбрахаказаното.
35Истанатака,чекогатосеприближидоЕрихон,
единслепецседешекрайпътяипросеше:
36Икаточуминаващотомножество,попитакакво
означаватова.
37Иказахаму,чеИсусотНазаретминава.
38Итойизвика,казвайки:Исусе,СинеДавидов,смили
сенадмен!
39Ионези,коитовървяхаотпред,госмъмрихада
мълчи;нотойизвикаощеповече:СинеДавидов,
смилисенадмен!
40ИИсуссеизправиизаповядадагодоведатпри
Него;икогатосеприближи,гопопита:
41Казвайки:Каквоискашдатинаправя?Итойказа:
Господи,задапрогледам.
42ИИсусмуказа:Прогледай;твоятавяратеспаси.
43Итойведнагапрогледаигопоследва,славейкиБога;
ицелиятнарод,катовидятова,въздадехваланаБога.
ГЛАВА19
1ИИсусвлезеиминапрезЕрихон.
2Ието,имашеединчовекнаимеЗакхей,койтобеше
началникмеждубирницитеибешебогат.
3ИтойпоискадавидиИсускойетой;инеможешеза
пресата,защотобешемалъкнаръст.
4Итойизтичанапредисекачинаявора,задаговиди,
защототрябвашедаминеоттам.
5ИкогатоИсусдойденатовамясто,погледнанагоре
иговидя,имуказа:Закхей,побързайислездолу;
защотоднестрябвадаживеявтвоядом.
6Итойпобърза,слезеигоприесрадост.
7Икатовидяхатова,всичкизароптаха,казвайки,чее
отишълдагостуваприедингрешник.
8ИЗакхейсеизправииказанаГоспода;Ето,Господи,
половинатаотимотасидавамнабедните;иакосъм
отнелнещоотнякогочрезлъжливообвинение,връщам
мучетворно.
55

58. Лука
9ИИсусмуказа:Днесспасениетодойдевтозидом,
понежеитойесиннаАвраам.
10ЗащотоЧовешкиятСиндойдедапотърсиидаспаси
изгубеното.
11Икаточухатезинеща,тойдобавииказапритча,
защотобешеблизодоЕрусалимизащототемислеха,
чеБожиетоцарствощесепоявиведнага.
12Затоватойказа:Някойзнатенчовекотидевдалечна
страна,задаполучизасебесицарствоидасевърне.
13Итойповикадесеттесислугииимдадедесетлири,
иимказа:Заемете,докатодойда.
14Ногражданитемугонамразихаиизпратихавест
следнего,казвайки:Неискаметозичовекдацарува
наднас.
15Истанатака,чекогатотойсевърна,следкато
получикралството,тогаватойзаповядадаизвикаттези
слугипринего,накоитобешедалпарите,задаможе
дазнаеколкоеспечелилвсекиоттърговията.
16Тогавадойдепървиятиказа:Господарю,твоята
лираспечелидесетлири.
17Итоймуказа:Добре,добрислуго!Понежесибил
веренвмногомалко,имашвластнаддесетграда.
18Ивториятдойдеиказа:Господарю,твояталира
спечелипетлири.
19Итойказасъщоинанего:Бъдиитинадпетграда.
20Идругдойдеиказа:Господи,етотвояталира,която
държахсложенавсалфетка:
21Защотосестрахувахоттеб,защототисистрог
човек;Взимаштова,коетонесисложил,Ижънеш,
коетонесипосял.
22Итоймуказа:Отсобственитетиустащетесъдя,
злислуго.Тизнаеше,чесъмстрогчовек,вдигам,което
несъмположил,ижъна,коетонесъмсял;
23Защотогаванедадепаритемивбанката,такато
дойда,дасипоискаммоитеслихва?
24Итойказанатези,коитостояханаоколо:Вземетеот
неголиратаиядайтенатози,койтоимадесетлири.
25(Итемуказаха:Господи,тойимадесетлири.)
26Защотовиказвам,ченавсеки,койтоима,щесе
даде;иотонзи,койтоняма,щемусеотнемеитова,
коетоима.
27Ноонезимоиврагове,коитонеискахадацарувам
надтях,доведететукигиубийтепредмен.
28Икатоказатова,тойотиденапредисеизкачив
Ерусалим.
29ИкогатосеприближидоВитфагияиВитания,на
планината,нареченаЕлеонскапланина,изпратидвама
отученицитеСи,
30катоказа:Идетевселотосрещувас;вкоято,като
влезете,щенамеритевързаноосле,накоетоощечовек
неесядал;отвържетегоигодонесететук.
31Иаконякойвипопита:Защогоразвързвате?така
щемукажете:защотоГосподимануждаотнего.
32Иизпратенитеотидохаинамерихаточнокактоим
бешеказал.
33Икогатоотвързвахаослето,стопанитемурекоха:
Защоотвързватеослето?
34Атеказаха:Господимануждаотнего.
35ИгодоведохаприИсус,метнахадрехитесивърху
ослетоикачихаИсуснанего.
36Икатовървеше,постлахадрехитесипопътя.
37Икогатотойсеприближи,дорисегаприспускането
наЕлеонскатапланина,цялотомножествоученици
започнахадасерадватидахвалятБогасъссиленглас
завсичкимогъщидела,коитобяхавидели;
38Казвайки:БлагословендабъдеЦарят,койтоидвав
иметоГосподне:мирнанебетоислававъввисините.
39ИнякоиотфарисеитеизмеждумножествотоМу
казаха:Учителю,смъмриученицитеСи.
40Итойимотговорииказа:Казвамви,чеакотия
млъкнат,камънитеведнагащеизвикат.
41Икогатосеприближи,тойвидяградаиплаказа
него,
42Казвайки:Дабешепозналдорити,поневтозитвой
ден,нещата,коитосазатвоямир!носегасаскритиот
очитети.
43Защотощедойдатвърхутебдните,когатовраговете
тищенаправятокопоколотеб,щетеобкръжатищете
задържатотвсякъде,
44Ищеположиназемятатебидецатативтеб;иняма
даоставятвтебкамъквърхукамък;защотонезнаеше
времетонапосещениетоСи.
45Итойвлезевхрамаизапочнадаизгонваонези,
коитопродавахавнего,ионези,коитокупуваха;
46катоимказа:Писаное:Моятдомедомзамолитва,
авиегонаправихтеразбойническивертеп.
47Итойпоучавашевсекиденвхрама.Ноглавните
свещеници,книжницитеиначалницитенанарода
искахадагопогубят,
48Инеможахаданамеряткакводанаправят,защото
целиятнародбешемноговнимателендагослуша.
ГЛАВА20
1Истанатака,чевединотонезидни,докато
поучавашенародавхрамаипроповядваше
Евангелието,главнитесвещенициикнижницитесе
натъкнахананегозаедносъсстарейшините,
2Имуговори,казвайки:Кажини,скаквавласт
правиштезинеща?иликойетози,койтотиедалтази
власт?
3Итойвотговоримрече:Иазщевипопитамедно
нещо;имиотговори:
4КръщениетонаЙоанотнебетолибешеилиотхората?
5Итеразсъждавахапомеждуси,казвайки:Акокажем:
Отнебето;тойщекаже:Защотогаванемуповярвахте?
6Ноакокажем:Отхората;всичкителюдещениубият
скамъни,защотосаубедени,чеЙоанепророк.
7Итеотговориха,ченемогатдакажатоткъдее.
8АИсусимказа:НитоАзщевикажаскаквавласт
правятезинеща.
9Тогаватойзапочнадаговоринанародатазипритча;
Единчовекнасадилозеигодаденаземеделци,иотиде
вдалечнастраназадълговреме.
10Инаопределенотовреметойизпратислугапри
земеделците,задамудадатотплодоветеналозето;но
земеделцитегонабихаигоизпратихапразен.
11Ипакизпратидругслуга;итесъщогобиха,иго
оскърбиха,игоизпратихапразен.
12Ипакизпратитрети;итесъщогоранихаиго
изхвърлиха.
56

59. Лука
13Тогавагосподарятналозетоказа:Какводаправя?
Щеизпратялюбимиясисин:можебищегопочитат,
когатоговидят.
14Ноземеделците,катоговидяха,разсъждаваха
помеждуси,казвайки:Товаенаследникът;елатедаго
убием,задабъденаследствотонаше.
15Итака,тегоизхвърлихаотлозетоигоубиха.Итъй,
каквощеимнаправигосподарятналозето?
16Тойщедойдеищепогубитезиземеделци,алозето
щедаденадруги.Икатогочуха,казаха:Богдапрости.
17Итойгипогледнаиказа:Каквоетова,коетое
написано:Камъкът,койтоотхвърлихазидарите,той
станаглаванаъгъла?
18Койтопадневърхутозикамък,щесеразбие;но
върхукоготопадне,щегостриенапрах.
19Ивсъщиячасглавнитесвещенициикнижниците
поискахадасложатръценаНего;итесеуплашихаот
народа,защоторазбраха,чеТойбешеказалтази
притчапротивтях.
20Итегонаблюдавахаиизпратихашпиони,които
трябвашедасепреструватнасправедливихора,зада
могатдахванатдумитему,такачедамогатдаго
предадатнавласттаивласттанауправителя.
21Итегопопитаха,казвайки:Учителю,ниезнаем,че
казвашиучишправо,нитоприемашлицетонанякого,
ноучишистиннонаБожияпът:
22Позволенолиедадавамеданъкнакесаряилине?
23Нотойразбраковарствотоимиимказа:Защоме
изкушавате?
24Покажетемипени.Чиеизображениеинадписима?
Теотговорихаиказаха:Кесарево.
25Итойимказа:Итака,отдайтеКесаревотонаКесаря,
аБожието-наБога.
26ИнеможахадауловятдумитеМупреднарода;ите
сеучудиханаотговораМуимлъкнаха.
27Тогавадойдохапринегонякоиотсадукеите,които
отричаха,чеимавъзкресение;итегопопитаха,
28Казвайки:Учителю,Мойсейниписа:Аконанякого
умребрат,койтоимажена,итойумребездеца,брат
мудавземеженамуидавъздигнепотомствонабрат
си.
29Итъй,имашеседембратя;ипървиятвзеженаи
умрябездетен.
30Ивториятявзезаженаиумрябездетен.
31Итретиятявзе;ипосъщияначиниседмината;ите
неоставихадецаиумряха.
32Най-послеумряижената.
33Итъй,въввъзкресениеточияоттяхщебъдежена?
защотоседемяимахазажена.
34АИсусвотговоримказа:Децатанатозисвятсе
женятисеженят;
35Ноонези,коитосеудостоятдаполучатонзисвяти
възкресениетоотмъртвите,нитосеженят,нитосе
омъжват;
36Нитомогатвечедаумрат,защотосаравнина
ангелите;исадецанаБога,бидейкидецана
възкресението.
37Сега,чемъртвитесевъзкресяват,дориМоисей
показаприхраста,когатонаречеГосподаБогна
Авраам,иБогнаИсаак,иБогнаЯков.
38ЗащотоТойнееБогнамъртвите,анаживите,
защотозаНеговсичкисаживи.
39Тогаванякоиоткнижницитевотговорказаха:
Учителю,добреказа.
40Иследтоватенепосмяхадамузададатникакъв
въпрос.
41Итойимказа:Какказват,чеХристосеДавидовсин?
42ИсамиятДавидказвавкнигатанаПсалмите,
ГОСПОДказанамояГоспод:Седниотдяснатами
страна,
43Докатоположавраговететивтвоеподножие.
44ЗатоваДавидГонаричаГоспод;кактогаваТойе
неговсин?
45ТогававслушанетонацелиянародТойказана
ученицитеСи,
46Пазетесеоткнижниците,коитожелаятдаходятв
дългиодеждииобичатпоздравлениятапопазарите,и
най-високитеместавсинагогите,иглавнитестаина
пиршества;
47Коитопояждаткъщитенавдовицитеизапоказ
отправятдългимолитви:тещеполучатпо-голямо
осъждане.
ГЛАВА21
1Итойпогледнанагореивидябогатитехорада
хвърлятдароветесивсъкровищницата.
2Итойсъщовидяеднабеднавдовицадахвърлитам
двелепти.
3Итойказа:Истинавиказвам,четазибеднавдовицае
пусналаповечеотвсичкитях;
4Защотовсичкитехвърлихаотизобилиетосив
приносинаБога,атяотоскъдносттасихвърливсичко,
коетоимаше.
5Идокатонякоиговорехазахрама,какеукрасенс
хубавикамъниидарове,тойказа,
6Колкотодотезинеща,коитовиждате,щедойдатдни,
вкоитонямадаостанекамъквърхукамък,койтодане
бъдесъборен.
7Итегопопитаха,казвайки:Учителю,нокогаще
бъдетова?икаквознамениещеима,когатотезинеща
сеслучат?
8Итойказа:Внимавайтеданебъдетеизмамени;
защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз
съмХристос;ивреметонаближава;затованетръгвайте
следтях.
9Нокогаточуетезавойниивълнения,несе
ужасявайте:защототезинещапървотрябвадасе
случат;нокраятнеескоро.
10Тогаваимрече:Народщевъстанепротивнарод,и
царствосрещуцарство;
11Иголемиземетресениящеиманаразличниместа,и
глад,имор;ищеимастрашнигледкииголеми
знаменияотнебето.
12Нопредивсичкотоватещесложатръцевърхуваси
щевипреследват,катовипредаватнасинагогиив
затвори,ищевиизвеждатпредцареиуправници
зарадиМоетоиме.
13Ищесеобърнекъмвасзасвидетелство.
14Итъй,положетевсърцатасиданеразмишлявате
каквощеотговорите:
15Защотощетидамустаимъдрост,накоитовсичките
типротивницинямадамогатдасепротивопоставят,
нитодаустоят.
57

60. Лука
16Ищебъдетепредаденииотродители,иотбратя,и
отроднини,иотприятели;инякоиотвасщеумъртвят.
17ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето
име.
18Нокосъмотглаватавинямадазагине.
19Стърпениетосипритежаватедушитеси.
20ИкогатовидитеЕрусалимобкръженотвойски,
тогавазнайте,чезапустениетомуеблизо.
21Тогаваонези,коитосавЮдея,некабягатв
планините;иония,коитосавсреднего,некаизлязат;и
онези,коитосавстраните,даневлизатвтях.
22Защототовасаднитенавъзмездието,задаможе
всичко,коетоеписано,дасеизпълни.
23Ногорконабременнитеинакърмачкитевонези
дни!защотощеимаголямобедствиевземятаигняв
върхутозинарод.
24Итещепаднатотостриетонамечаищебъдат
отведенивпленмеждувсичкинароди;иЕрусалимще
бъдетъпканотезичниците,докатосеизпълнят
временатанаезичниците.
25Ищеимазнамениявслънцето,влунатаивзвездите;
иназемятабедствиенанародите,снедоумение;
моретоибучещитевълни;
26Сърцатанахоратапримиратотстрахиоточакване
нанещата,коитоидватназемята;защотонебесните
силищесеразклатят.
27ИтогаващевидятЧовешкияСиндаидвавоблак
съссилаиголямаслава.
28Икогатотезинещазапочнатдасеслучват,тогава
погледнетенагореивдигнетеглавитеси;защото
изкуплениетотинаближава.
29ИТойимказапритча;Етосмоковницатаивсичките
дървета;
30Когатотесегаизстрелват,виевиждатеизнаете
сами,челятотовечееблизо.
31Такаивие,когатовидитедасесбъдваттезинеща,
знайте,чеБожиетоцарствоеблизо.
32Истинавиказвам,товапоколениенямадапремине,
докатовсичконесеизпълни.
33Небетоиземятащепреминат,ноМоитедуминяма
дапреминат.
34Ивнимавайтенасебеси,данебисърцатавида
бъдатпретоварениотпреяждане,пиянствоижитейски
грижи,ионзидендависполетинеочаквано.
35Защотокатопримкащедойдевърхувсички,които
живеятполицетонацялатаземя.
36Затовабъдетебудниивинагисемолете,задасе
удостоитедаизбегнетевсичкитезинеща,коитощесе
случат,идазастанетепредЧовешкияСин.
37Ипрезденяпоучавашевхрама;ипрезнощтатой
излезеиостананапланината,нареченаЕлеонска
планина.
38ИцелиятнароддойдераносутринтаприНегов
храма,задаГослуша.
ГЛАВА22
1Анаближавашепразникътнабезкваснитехлябове,
койтосенаричаПасха.
2ИпървосвещеницитеикнижницитетърсехакакдаГо
убият;защотосестрахувахаотхората.
3ТогаваСатанавлезевЮда,нареченИскариот,който
бешеотчислотонадванадесетте.
4Итойотидеисеразговаряспървосвещеницитеи
началницитекакдаимГопредаде.
5Итесезарадвахаиседоговорихадамудадатпари.
6Итойобещаипотърсивъзможностдаимгопредаде
вотсъствиетонамножеството.
7Идойдеденятнабезкваснитехлябове,когато
трябвашедасезаколипасхата.
8ИизпратиПетъриЙоан,катоказа:Идетеини
пригответепасхата,задаядем.
9Итемуказаха:Къдеискашдаприготвим?
10Итойимказа:Ето,когатовлезетевграда,щеви
срещнечовек,койтоносистомнасвода;последвайте
говкъщата,къдетотойвлиза.
11Ищекажетенастопанинанакъщата:Учителятти
казва:Къдеестаятазагости,къдетощеямпасхатас
ученицитеСи?
12Итойщевипокажеголямагорница,настлана;там
пригответе.
13Итеотидохаинамерихакактоимбешеказал;и
приготвихапасхата.
14Икогатодойдечасът,тойседнаидванадесетте
апостолиснего.
15Итойимказа:Сголяможеланиепожелахдаямтази
пасхасвас,предидастрадам;
16Защотовиказвам,чевеченямадаямотнего,
докатонесеизпълнивБожиетоцарство.
17Ивзечашата,благодарииказа:Вземететоваиго
разделетепомеждуси.
18Защотовиказвам,ченямадапияотплоданалозата,
докатонедойдеБожиетоцарство.
19Ивзехляб,благодари,разчупигоиимдаде,като
каза:ТоваеМоетотяло,коетозавасседава;това
праветезаМоевъзпоменание.
20Същоичашатаследвечерята,катоказа:Тазичашае
новиятзаветвмоятакръв,коятосепроливазавас.
21Ноето,ръкатанаонзи,койтомепредава,есменна
масата.
22ИнаистинаЧовешкиятСинсиотива,кактобеше
определено;ногорконатозичовек,откоготое
предаден!
23Итезапочнахадасепитатпомеждусикойоттях
трябвашеданаправитованещо.
24Имашесъщоираздормеждутяхкойоттяхдасе
смятазапо-голям.
25Итойимказа:Царетенаезичницитегосподстват
надтях;итези,коитоупражняватвластвърхутях,се
наричатблагодетели.
26Новиеданебъдететака;апо-големиятмеждувас
некабъдекатопо-малкия;итози,койтоеначалник,
катотози,койтослужи.
27Защотокойепо-голям,този,койтосединамасата,
илионзи,койтослужи?неелитози,койтоседина
масата?ноазсъммеждуваскатоонзи,койтослужи.
28Виестетези,коитоустояхтесменвмоите
изкушения.
29ИАзвиопределямцарство,кактоМоятОтецмие
определил;
30Задаможетедаядетеипиетенатрапезатамив
моетоцарствоидаседнетенапрестоли,съдейки
дванадесеттеплеменанаИзраел.
58

61. Лука
31ИГосподказа:Симоне,Симоне,ето,Сатанапожела
датеима,задатепресеекатожито;
32Ноазсемолихзатебвярататиданеотслабне;и
когатосеобърнеш,укрепибратятаси.
33Итоймуказа:Господи,готовсъмдаотидасТебеи
втъмница,инасмърт.
34Иказа:Казвамти,Петре,петелътнямадапропее
днес,предидасеотречештрипъти,чемепознаваш.
35Итойимрече:Когатовиизпратихбезкесия,без
торбаиобувки,липсвашеливинещо?Итеказаха:
Нищо.
36Тогаватойимказа:Носега,койтоимакесия,некая
вземе,същоиторбичкатаси;акойтонямамеч,нека
продадедрехатасиинекасикупи.
37Защотовиказвам,четова,коетоеписано,трябва
ощедасесбъдневмен,итойбешепричисленкъм
престъпниците;защотонещата,коитосеотнасятдо
мен,иматкрай.
38Иказаха:Господи,етодвамеча.Итойимказа:
Достатъчное.
39Итойизлезеиотиде,кактобешеобичайно,на
Елеонскатапланина;последвахагоиученицитему.
40Икогатобешенамястото,тойимказа:Молетеседа
непаднетевизкушение.
41Итойсеотдръпнаоттяхсхвърляненакамъки
коленичи,исемолеше,
42казвайки:Отче,акожелаеш,отминиотменетази
чаша;нонемоятаволя,аТвоятадабъде.
43Имусеявиангелотнебетоигоукрепи.
44Икатобешевагония,тойсемолешепо-усърдно;и
поттамубешекатоголемикапкикръв,падащина
земята.
45ИкатостанаотмолитваидойдеприученицитеСи,
намеригизаспалиотскръб,
46Иимказа:Защоспите?станетеисемолете,задане
паднетевизкушение.
47Идокатотойощеговореше,етомножество,итози,
койтосенаричашеЮда,единотдванадесетте,вървеше
предтяхисеприближавашедоИсус,задагоцелуне.
48НоИсусмуказа:Юда,сцелувкалипредаваш
ЧовешкияСин?
49Когатоонези,коитобяхаоколонего,видяхакакво
щепоследва,рекохаму:Господи,даударимлисмеч?
50Иединоттяхударислугатанапървосвещеникаи
муотрязадяснотоухо.
51АИсусвотговорказа:Оставетедотук.Итойсе
допрядоухотомуигоизцели.
52ТогаваИсусказанаглавнитесвещеници,
началницитенахрамаистарейшините,коитобяха
дошлиприНего:Катосрещукрадецлистеизлезлис
ножовеиколове?
53Когатовсекиденбяхсвасвхрама,виене
протегнахтеръцепротивмен;нотоваевашиятчаси
власттанатъмнината.
54Тогаватеговзеха,заведохагоиговъведохав
къщатанапървосвещеника.АПетъргоследваше
отдалеч.
55Икогатотезапалихаогънвсредатаназалатаи
седнахазаедно,Петърседнамеждутях.
56Ноеднаслугиняговидя,докатоседешедоогъня,и
гопогледнасериозно,иказа:Тозичовексъщобешес
него.
57Итойсеотречеотнего,катоказа:жено,него
познавам.
58Иследмалкодругговидяиказа:Итисиоттях.И
Петърказа:Човече,несъм.
59Иоколоединчасследтовадругуверенопотвърди,
казвайки:НаистинаитозибешесНего,защотое
галилеец.
60ИПетърказа:Човече,незнамкаквоказваш.И
веднага,докатотойощеговореше,петелътпропя.
61ИГосподсеобърнаипогледнаПетър.ИПетърси
спомнисловотонаГоспода,какмубешеказал:Преди
дапропеепетелът,трипътищесеотречешотМене.
62ИПетъризлезеиплакагорко.
63Имъжете,коитодържахаИсус,сеподигравахас
негоигоудряха.
64Икатомузавързахаочите,удряхагополицетоиго
питаха,казвайки:Пророкувай,койетози,койтоте
удари?
65Имногодругибогохулстваизговорихапротивнего.
66Ищомсеразсъмна,народнитестарейшини,
главнитесвещенициикнижницитесесъбрахаиго
заведохавсвоясъвет,катоказаха:
67ТилисиХристос?кажини.Итойимказа:Акови
кажа,нямадаповярвате;
68Иаковипопитам,нямадамиотговорите,нитоще
мепуснете.
69СледтоваЧовешкиятСинщеседнеотдяснона
Божиятасила.
70Тогававсичкирекоха:ТогаваБожиятСинлиси?И
тойимказа:Виеказвате,чесъм.
71Итеказаха,Каквоимаменуждаотоще
свидетелства?защотониесамисмечулиот
собственитеМууста.
ГЛАВА23
1ИцялотоиммножествостанаиГозаведеприПилат.
2Итезапочнахадагообвиняват,казвайки:Намерихме,
четозичовекразвращаванародаизабранявадаседава
данъкнакесаря,казвайки,чесамияттойеХристосЦар.
3ИПилатгопопита,казвайки:Юдейскиятцарлиси?
Атоймуотговорииказа:Тигоказваш.
4ТогаваПилатказанапървосвещеницитеинанарода:
Ненамирамникаквавинавтозичовек.
5Итебяхаощепо-свирепи,катоказваха:Той
възбужданарода,катопоучаваизцялатаеврейсказемя,
катозапочнеотГалилеядотук.
6КогатоПилатчузаГалилея,попитадалитозичовеке
галилеянин.
7Ищомразбра,чепринадлежикъмюрисдикциятана
Ирод,тойгоизпратиприИрод,койтосъщобешев
Ерусалимпотовавреме.
8ИкатовидяИсус,Иродсезарадватвърдемного,
защотоотдавнажелаешедаГовиди,понежебеше
слушалмногонещазаНего;исенадявашедавиди
някоечудо,извършеноотнего.
9Тогаватойгопопитасмногодуми;нотойнему
отговоринищо.
10Аглавнитесвещенициикнижницитестояхаи
яростногообвиняваха.
59

62. Лука
11ИИродсвоеннитесимъжегопренебрегнаимусе
подигра,облечеговразкошнадрехаигоизпрати
отновоприПилат.
12ИвсъщияденПилатиИродстанахаприятели,
защотопредибяхавъввраждапомеждуси.
13ИПилат,катосвикапървосвещениците,
началницитеинарода,
14Казаим:Виедоведохтетозичовекприменкато
човек,койторазвращаванарода;ието,аз,катого
разпитахпредвас,ненамерихникаквавинавтози
човекпоотношениенанещата,вкоитогообвинявате;
15Не,нитоощеИрод;защототеизпратихпринего;и
ето,нищодостойнозасмъртнемуесторено.
16Затоващегонакажаищегопусна.
17(Защотопонеобходимосттойтрябвадаимпусне
единнапразника.)
18Итеизвикахавсичкиедновременно,казвайки:
МахнитозичовекинипусниВарава!
19(Койтобешехвърленвтъмницазаизвестно
въстаниевградаизаубийство.)
20ТогаваПилат,катоискашедапуснеИсус,паким
говори.
21Нотевикаха,казвайки:РазпниГо,разпниГо!
22Итретипътимказа:Каквозлоесторил?Не
намерихпричиназасмърттавнего;затоващего
накажаищегопусна.
23Итенастояхасъссиленглас,катоискахадабъде
разпнат.Игласоветеиминаглавнитесвещеници
надделяха.
24ИПилатзаповядадабъдекактоискат.
25Итойимпуснатози,койтобешехвърленвтъмница
забунтиубийство,когототеискаха;нотойпредаде
Исуснатяхнатаволя.
26Икатогоотведоха,техванахаединСимон,
киринеец,койтоидвашеотполето,ипоставихавърху
негокръста,задагоносиследИсус.
27Иследвашегоголямомножествоотхораижени,
коитосъщогооплаквахаигооплакваха.
28НоИсуссеобърнакъмтяхирече:дъщери
ерусалимски,неплачетезамен,ноплачетезасебесии
задецатаси.
29Защото,ето,идватдни,вкоитощекажат:Блажени
безплоднитеиутробите,коитонесараждали,и
гърдите,коитонесасукали.
30Тогаващезапочнатдаказватнапланините:Паднете
върхунас!икъмхълмовете:Покрийтени.
31Защото,аковършаттезинещаназеленодърво,
каквощесторятнасухо?
32Имашеидругидвамазлосторници,водениснего,за
дабъдатубити.
33Икогатостигнахадомястото,коетосенарича
Голгота,тамразпнахаНегоизлодейците,единия
отдясно,адругияотляво.
34ТогаваИсусказа:Отче,простиим;защототене
знаяткаквоправят.Иразделихадрехитемуихвърлиха
жребий.
35Ихоратастояхаигледаха.Иначалницитесъщос
тяхмусеприсмиваха,казвайки:Тойспасидруги;нека
сеспаси,акоеХристос,избраниятотБога.
36Ивойницитемусеподиграваха,катоидвахапри
негоимупредлагахаоцет,
37Иказвайки:Акотисиюдейскиятцар,спасисе.
38Инаднегобешенаписаннадписсгръцки,латински
иеврейскибукви:ТОЗИЕЮДЕЙСКИЯТЦАР.
39Иединотобесенитепрестъпницигохулеше,
казвайки:АкосиХристос,спасисебесиинас.
40Нодругиятвотговоргосмъмри,катоказа:Несели
боишотБога,катосинасъщотоосъждение?
41Иниенаистинасправедливо;защотоние
получавамезаслуженатанаградазанашитедела;но
тозичовекнеенаправилнищолошо.
42ИтойказанаИсус:Господи,спомнисизамен,
когатодойдешвцарствотоСи.
43ИИсусмуказа:Истинатиказвам,днесщебъдешс
Меневрая.
44Бешеоколошестиячасинастанатъмнинапоцялата
земядодеветиячас.
45Ислънцетопотъмняизавесатанахрамасераздра
презсредата.
46ИкатоизвикаИсуссъссиленглас,каза:Отче,в
Твоитеръцепредавамдухаси!Икатоказатова,
издъхна.
47Астотникът,катовидястаналото,прославиБога,
катоказа:Наистинатозичовекбешеправеден.
48Ицелиятнарод,койтосесъбранатазигледка,като
видястаналото,сеудряшевгърдитеисевръщаше.
49Ивсичкитемупознатиижените,коитого
последвахаотГалилея,стояхаотдалечигледахатова.
50Ието,имашеединчовекнаимеЙосиф,съветник;и
тойбешедобърчовекисправедлив:
51(Тойнебешесъгласенсъссъветаиделотоим;)той
бешеотАриматея,граднаюдеите;койтосъщо
очаквашеБожиетоцарство.
52ТозичовекотидеприПилатиизмолитялотона
Исус.
53Итойгосвалиигоувивплатно,игоположивгроб,
койтобешеизсеченвкамък,вкойтоникогапрединее
билположенчовек.
54Итозиденбешеподготовкатаисъботата
наближаваше.
55Ижените,коитодойдохаснегоотГалилея,го
последвахаивидяхагробаикакбешеположенотялото
му.
56Итесевърнахаиприготвихаароматиимиро;иси
починавсъботнияденспоредзаповедта.
ГЛАВА24
1Сега,впървияденотседмицата,многорано
сутринта,тедойдохапригроба,носейкиароматите,
коитобяхаприготвили,инякоидругистях.
2Инамерихакамъкаотваленотгроба.
3Ивлязоха,ноненамерихатялотонаГосподИсус.
4Истанатака,докатотебяхамногообърканиоттова,
ето,двамамъжезастанахадотяхвблестящидрехи:
5Итъйкатотесеуплашихаинаведохалицатасикъм
земята,теимказаха:Защотърситеживиямежду
мъртвите?
6НямаГотук,новъзкръсна;спомнетесикакви
говори,когатобешеощевГалилея,
7Казвайки,Човешкиятсинтрябвадабъдепредаденв
ръцетенагрешнихораидабъдеразпнат,инатретия
дендавъзкръсне.
8Итесиспомнихадумитему,
60

63. Лука
9Исевърнаотгробаиказавсичкитезинещана
единадесеттеинавсичкиостанали.
10МарияМагдалина,ЙоаннаиМария,майкатана
Яков,идругижени,коитобяхастях,бяхатези,които
казахатезинещанаапостолите.
11Идумитеимимсесторихапразниприказкиинеим
повярваха.
12ТогаваПетърстанаиизтичадогроба;икатосе
наведе,видялененитедрехи,поставениотделно,иси
отиде,учуденвсебесинатова,коетосеслучи.
13Ието,двамаоттяхвсъщияденотидохаведносело,
нареченоЕмаус,коетобешенаоколошестдесетстадия
отЙерусалим.
14Итеразговаряхазавсичкитезинеща,коитосебяха
случили.
15Истанатака,чедокатотеразговаряхаи
разсъждаваха,самиятИсуссеприближиитръгнастях.
16НоочитеимбяхазадържаниданеГопознаят.
17Итойимказа:Каквисатезиразговорипомеждуси,
катоходитеистетъжни?
18Иединиятоттях,чиетоимебешеКлеопа,вотговор
муказа:ТисамостранниклисивЕрусалиминезнаеш
каквосеслучитампрезтезидни?
19Итойимказа:Каквинеща?Итемуказаха:Относно
ИсусотНазарет,Койтобешепророк,силенвделои
словопредБогаицелиянарод:
20ИкакпървосвещеницитеинашитеначалнициГо
предадоха,задабъдеосъденнасмърт,иГоразпнаха.
21Нониеседоверихме,чеТойбеше,Койтотрябваше
даизкупиИзраел;иосвенвсичкотова,днесетретият
ден,откактобяхаизвършенитезинеща.
22Да,инякоижениотнашатакомпаниясъщони
учудиха,коитобяхаранопригроба;
23Икатоненамерихатялотому,дойдохаиказаха,че
савиделиивидениеотангели,коитоказаха,чеежив.
24Инякоиоттях,коитобяхаснас,отидохадогробаи
гонамерихаточнотака,кактоказахажените;нонего
невидяха.
25Тогаваимрече:О,безумниибавнипосърце,зада
повярватенавсичко,коетосаговорилипророците!
26НетрябвашелиХристосдапострадатезинещаида
влезевславатаСи?
27ИкатозапочнаотМойсейивсичкитепророци,той
имизяснивъввсичкитеписаниянещата,коитосе
отнасяхазанего.
28Итесеприближихадоселото,къдетоотидоха;и
тойнаправитака,чедаотидепо-нататък.
29НотеГопринудиха,катоказаха:Останиснас,
защотоепривечериденятедалеч.Итойвлезеда
останестях.
30Икатоседнанатрапезатастях,взехляб,
благословиго,разчупииимдаде.
31ИочитеимсеотворихаитеГопознаха;итой
изчезнаотпогледаим.
32Итеказахаединнадруг:Непламтелисърцетонив
нас,докатониговорешепопътяидокатони
разкривашеписанията?
33ИтестанахавсъщиячасисевърнахавЕрусалим,и
намерихаединадесеттесъбранизаедноионези,които
бяхастях,
34казвайки:Господнаистинавъзкръснаисеявина
Симон.
35ИтеразказахакаквостанапопътяикакГопознаха
приразчупванетонахляба.
36Идокатоговорехатова,самиятИсусзастанавсред
тяхиимказа:Мирвам!
37Нотебяхаужасенииуплашениимислеха,чеса
виделидух.
38Итойимказа:Защосесмущавате?изащосераждат
мисливсърцатави?
39Вижтеръцетемиинозетеми,чесъмсамиятаз;
докоснетемеивижте;защотодухътнямаплътикости,
кактовиждате,чеазимам.
40Икатоказатова,ТойимпоказаръцетеинозетеСи.
41Идокатотеощеневярвахаотрадостисечудеха,
тойимказа:Имателитукнещозаядене?
42Итемудадохапарчепеченарибаимеденапита.
43Итойговзеиядепредтях.
44Итойимказа:Товасадумите,коитовиговорих,
докатобяхощесвас,чевсичкинещатрябвадасе
изпълнят,коитобяханаписанивзаконанаМойсей,ив
пророците,ивпсалмите,относномен.
45ТогаваТойотворитехнияразум,задамогатда
разбератписанията,
46Иимказа:ТакаеписаноитакатрябвашеХристос
дапострадаидавъзкръснеотмъртвитенатретияден:
47Ичепокаяниетоиопрощаванетонагреховете
трябвадасепроповядватвнеговоимесредвсички
народи,катосезапочнеотЕрусалим.
48Ивиестесвидетелинатезинеща.
49Ието,АзизпращамобещаниетонаМояОтецвърху
вас;новиеостанетевградЕрусалим,докатосе
облечетесъссилаотгоре.
50ИтойгиизведечакдоВитания,вдигнаръцетеСии
гиблагослови.
51Истанатака,чедокатогиблагославяше,тойсе
отделиоттяхисевъзнесенанебето.
52ИтемусепоклонихаисевърнахавЙерусалимс
голямарадост.
53Ибяхапостоянновхрама,хвалейкии
благославяйкиБога.амин
61

64. Джон
ГЛАВА1
1ВначалотобешеСловото,иСловотобешеуБога,и
СловотобешеБог.
2СъщотобешевначалотоуБога.
3Всичкобешенаправеночрезнего;ибезНегонее
станалонищо,коетоестанало.
4Внегоимашеживот;иживотътбешесветлинатана
човеците.
5Исветлинатасветивтъмнината;итъмнинатанего
обзе.
6Имашеединчовек,изпратенотБога,наимеЙоан.
7Тойдойдезасвидетелство,задасвидетелстваза
Светлината,задаповярватвсичкичрезнего.
8ТойнебешетазиСветлина,нобешеизпратенда
свидетелствазатазиСветлина.
9ТовабешеистинскатаСветлина,коятоосветявавсеки
човек,койтоидванасвета.
10Тойбешевсвета,исветътчрезНегостана,исветът
Гонепозна.
11Тойдойдеприсвоитеси,носвоитенегоприеха.
12Нонавсички,коитоГоприеха,дадевластдастанат
Божиичада,итонаонези,коитовярватвиметоМу;
13коитосароденинеоткръв,нитоотплътскаволя,
нитоотмъжкаволя,аотБога.
14ИСловотостанаплътиобитавамеждунас(и
видяхмеславатаМу,славатакатонаЕдинороднияот
Отца),пълносблагодатиистина.
15Йоансвидетелствувазанегоиизвика,казвайки:
Товабешетози,закоготоговорих,Койтоидваслед
мене,епредмен,защотобешепредимен.
16ИотНеговатапълнотавсичкиниеприехме,и
благодатзаблагодат.
17ЗащотозаконътбешедаденчрезМойсей,а
благодаттаиистинатадойдохачрезИсусХристос.
18НикойникоганеевидялБога;ЕдинородниятСин,
КойтоевлонотонаОтца,ТойГоизяви.
19ИтоваеповествованиетонаЙоан,когатоюдеите
изпратихасвещенициилевитиотЕрусалимдаго
попитат:Койсити?
20Итойпризна,инесеотрече;ноизповядах,чене
съмХристос.
21Итегопопитаха:Каквотогава?ТилисиЕлиас?И
тойказа:Несъм.Тилиситозипророк?Итойотговори:
Не.
22Тогаватемуказаха:Койсити?задаможемда
отговоримнатези,коитосаниизпратили.Какво
казвашзасебеси?
23Тойказа:Азсъмгласътнавикащиявпустинята:
ПраветепътянаГоспода,кактоказапророкИсая.
24Аизпратенитебяхаотфарисеите.
25Итегопопитахаимуказаха:Защотогава
кръщаваш,аконесинитоХристос,нитоИлия,нито
тозипророк?
26Йоанимотговори,казвайки:Азкръщавамсвода,но
междувасстоиЕдин,коготовиенепознавате;
27Тойе,Койтоидваследмен,епредмен,Комутоне
съмдостоендаразвържаремъканаобущатаму.
28ТовастанавъвВитавараотвъдЙордан,къдетоЙоан
кръщаваше.
29НаследващияденЙоанвиждаИсусдаидвапри
негоиказва:ЕтоБожиятАгнец,койтоносигрехана
света.
30Товаеонзи,закоготоказах:Следменидвачовек,
койтоепредмен,защотобешепредимен.
31ИазнеГопознавах;нозадасеявиТойнаИзраил,
затовадойдохдакръщавамсвода.
32ИЙоансвидетелства,казвайки:ВидяхДухадаслиза
отнебетокатогълъбидастоивърхуНего.
33ИазнеГопознавах;ноОнзи,Койтомеизпратида
кръщавамсвода,Тоймиказа:ВърхуКоготовидиш
ДухадаслизаидаостававърхуНего,Тойе,Който
кръщавасъсСветияДух.
34Ивидяхисвидетелствах,четозиеБожиятСин.
35ИнаследващияденЙоанидвамаотученицитему
застанахаотново;
36ИкатопогледнаИсус,докатовървеше,тойказа:Ето
БожияАгнец!
37Идваматаученицигочухадаговориипоследваха
Исус.
38ТогаваИсуссеобърнаигивидя,чегоследват,иим
каза:Каквотърсите?ТеМуказаха:Рави(коетощерече,
преведеноУчителю),къдеживееш?
39Казваим:Елатеивижте.Тедойдохаивидяхакъде
живее,иостанахапринеготозиден,защотобеше
околодесетиячас.
40Единотдвамата,коиточухаЙоандаговорииго
последваха,бешеАндрей,братътнаСимонПетър.
41ТойпървонамирасобствениясибратСимониму
казва:НамерихмеМесията,коетосепревеждакато
Христос.
42ИтойгодоведеприИсус.ИкогатоИсусго
погледна,каза:ТисиСимон,синътнаЙона;щесе
наречешКифа,коетоозначавакамък.
43НадругияденИсусщешедаизлезевГалилеяи
намериФилипимуказа:ВървиследМене.
44АФилипбешеотВитсаида,граданаАндрейи
Петър.
45ФилипнамираНатанаилимуказва:Намерихме
Онзи,заКоготописахаМойсейвзаконаипророците,
ИсусотНазарет,синанаЙосиф.
46ИНатанаилмуказа:Можелидаизлезенещодобро
отНазарет?Филипмуказа:Елаивиж.
47ИсусвидяНатанаилдаидваприНегоиказазанего:
Етоединистинскиизраилтянин,вкоготоняма
лукавство!
48НатанаилМуказа:Откъдемепознаваш?Исусв
отговормуказа:ПредидатеповикаФилип,когато
бешеподсмоковницата,тевидях.
49НатанаилвотговорМуказа:Учителю,Тиси
БожиятСин;тисицарятнаИзраил.
50Исусвотговормуказа:Понежетиказах:Видяхте
подсмоковницата,вярвашли?щевидишпо-велики
нещаоттези.
51Итоймуказа:Истина,истинавиказвам,оттук
нататъкщевидитенебетоотвореноиБожиитеангели
дасеизкачватислизатнадЧовешкияСин.
62

65. Джон
ГЛАВА2
1ИнатретияденимашесватбавКанаГалилейска;и
майкатанаИсусбешетам:
2ИкактоИсус,такаиученицитеМубяхапоканенина
сватбата.
3Икогатоимлипсвашевино,майкатанаИсусмуказа:
Няматвино.
4Исусйказа:Жено,каквоимамАзстеб?моятчас
ощенеедошъл.
5МайкаМуказанаслугите:Каквотовикаже,
направетего.
6Итамбяхапоставенишесткаменнисъдазавода,
споредобичаязаочистваненаюдеите,съдържащидве
илитрифиркинивсеки.
7Исусимказа:Напълнетесъдоветесвода.Иги
напълнихадогоре.
8Итойимказа:Налейтесегаизанесетенауправителя
наугощението.Игоразголиха.
9Когатоначалникътнаугощениетобешевкусил
водата,коятостанавино,инезнаешеоткъдее;(но
знаехаслугите,коитоналяхаводата);управителятна
угощениетоповикамладоженеца,
10Имуказа:Всекивначалотопоставядобровино;и
когатохоратасасенапилидобре,тогаватова,коетое
по-лошо;нотисизапазилдобротовинодосега.
11ТованачалоначудесатанаправиИсусвКана
ГалилейскаиизявиславатаСи;иученицитему
повярвахавнего.
12СледтоваслезевКапернаум,тойимайкаМу,и
братятаМу,иученицитеМу;иостанахатамнемного
дни.
13Инаближавашепасхатанаюдеите,иИсуссеизкачи
вЕрусалим,
14Инамеривхрамаонези,коитопродавахаволове,
овцеигълъби,иседналиобменячинапари;
15Икатонаправибичотмалкивъжета,изгонивсички
отхрама,иовцете,иволовете;иизсипапаритена
обменницитеипрекатуримасите;
16Иказанапродавачитенагълъби:Вземететезинеща
оттук;неправетедоманаОтцаМидомзатърговия.
17ИученицитеМусиспомниха,чееписано:
РевносттазаТвоядоммеизяде.
18Тогаваюдеитевотговормуказаха:Каквознамение
нипоказваш,катовършиштезинеща?
19Исусвотговоримказа:Разрушететозихрамислед
тридниАзщегоиздигна.
20Тогаваюдеитеказаха:Четиридесетишестгодиние
строентозихрам,атилищегоиздигнешзатридни?
21НоТойговорешезахраманатялотоСи.
22Итака,когатовъзкръснаотмъртвите,ученицитеМу
сиспомниха,чеимказатова;итеповярвахана
писаниетоинасловото,коетоИсусбешеказал.
23ИкогатобешевЕрусалимнаПасхата,впразничния
ден,мнозинаповярвахавиметоМу,катовидяха
чудесата,коитовършеше.
24НоИсуснеимсеповери,защотопознавашевсички
хора,
25Инямашенужданякойдасвидетелствазачовека;
защотоТойзнаешекаквоимавчовека.
ГЛАВА3
1Имашеединчовекотфарисеите,наимеНикодим,
началникнаюдеите:
2.ТойдойдеприИсуспрезнощтаимуказа:Учителю,
знаем,чесиучител,дошълотБога;защотоникойне
можедавършитезичудеса,коитотивършиш,акоБог
небъдеснего.
3Исусвотговормуказа:Истина,истинатиказвам,ако
някойнесеродиотново,неможедавидиБожието
царство.
4НикодимМуказа:Какможечовекдасероди,когато
естар?можелидавлезевторипътвутробатанамайка
сиидасероди?
5Исусотговори:Истина,истинатиказвам,аконякой
несеродиотводаиДух,неможедавлезевБожието
царство.
6Роденотоотплъттаеплът;ироденотоотДухаедух.
7Несечуди,четиказах:Трябвадасеродитеотново.
8Вятърътдуха,къдетосииска,ичувашзвукаму,но
незнаешоткъдеидваинакъдеотива;такаесвсеки,
койтоероденотДуха.
9НикодимотговорииМуказа:Какможедабъдетова?
10Исусвотговормуказа:ТисигосподарнаИзраиляи
незнаешлитова?
11Истина,истинатиказвам,говоримтова,коетознаем,
исвидетелстваметова,коетосмевидели;ивиене
приематенашетосвидетелство.
12Аковиказахзаземнитенеща,иневярвате,какще
повярвате,аковиговорязанебеснитенеща?
13Иникойнесеевъзнесълнанебето,освенслезлияот
небетоЧовешкиятСин,койтоенанебето.
14ИкактоМойсейиздигназмиятавпустинята,така
ЧовешкиятСинтрябвадабъдеиздигнат:
15Заданепогиненитоедин,койтовярвавНего,нода
имавеченживот.
16ЗащотоБогтолковавъзлюбисвета,чедадеСвоя
ЕдинороденСин,заданепогиненитоедин,който
вярвавНего,нодаимавеченживот.
17ЗащотоБогнеизпратиСинаСинасвета,задаосъди
света;ночесветътможедабъдеспасенчрезнего.
18КойтовярвавНего,нееосъден;акойтоневярва,
вечееосъден,защотонееповярвалвиметона
ЕдинороднияБожийСин.
19Итоваеосъждането,чесветлинатадойденасвета,
ночовецитеобикнахатъмнинатаповечеотсветлината,
защотоделатаимбяхазли.
20Защотовсеки,койтовършизло,мразисветлинатаи
неотивакъмсветлината,заданебъдатизобличени
делатаму.
21Нокойтовършиистината,отивакъмсветлината,за
дастанатявниделатаму,защотосаизвършенивБога.
22СледтезисъбитияИсусиученицитеМудойдохав
Юдейскатаземя;итамтойостанастяхикръщаваше.
23ИЙоансъщокръщавашевЕнонблизодоСалим,
защототамимашемноговода;итедойдохаисе
кръстиха.
24ЗащотоЙоанощенебешехвърленвтъмница.
25Тогававъзникнаспормеждунякоиотученицитена
Йоаниюдеитеотносноочистването.
26ИтедойдохаприЙоанимуказаха:Учителю,онзи,
койтобешестеботвъдЙордан,закогототи
63

66. Джон
свидетелстваше,ето,тойкръщаваивсичкихораидват
принего.
27Йоанотговорииказа:Човекнеможедаприеме
нищо,аконемубъдедаденоотнебето.
28Виесамистемисвидетели,чеказах:Несъмаз
Христос,носъмизпратенпредНего.
29Койтоиманевястата,тойемладоженецът;но
приятелятнамладоженеца,койтостоиигослуша,
многосерадвапорадигласанамладоженеца;затова
моятарадостсеизпълни.
30Тойтрябвадарасте,аазданамалявам.
31Койтоидваотгоре,енадвсички;койтоеотземята,
тойеземениговориотземята;койтоидваотнебето,е
надвсички.
32Икаквотоевидяличул,затовасвидетелства;и
никойнеприеманеговотосвидетелство.
33КойтоеприелНеговотосвидетелство,езапечатал,
чеБогеистинен.
34ЗащотоТози,коготоБогеизпратил,говори
Божиитедуми;защотоБогнеМудаваДухасмярка.
35ОтецлюбиСинаиепредалвсичковНеговатаръка.
36КойтовярвавСина,имавеченживот;акойтоне
вярвавСина,нямадавидиживот;ноБожиятгняв
остававърхунего.
ГЛАВА4
1Итака,когатоГосподразбракакфарисеитечуха,че
ИсусправешеикръщавашеповечеученициотЙоан,
2(ВъпрекичесамиятИсуснекръщаваше,аНеговите
ученици,)
3ТойнапуснаЮдеяизаминаотновозаГалилея.
4ИтрябвашедаминепрезСамария.
5ТогаватойстигадоединграднаСамария,койтосе
наричаСихар,близодопарцелаземя,койтоЯковдаде
насинасиЙосиф.
6АкладенецътнаЯковбешетам.Исус,прочее,
уморенотпътуването,седнатаканакладенеца;ибеше
околошестиячас.
7ЕднаженаотСамарияидваданавлечевода;Исусй
казва:ДайМидапия.
8(ЗащотоученицитеМубяхаотишливградадакупят
месо.)
9Тогавасамарянкатамуказа:Какти,катосиюдеин,
искашдапиешотмен,коятосъмсамарянка?тъйкато
евреитеняматработасъссамаряните.
10Исусвотговорйказа:АкознаешеБожиядарикой
етози,койтотиказва:ДайМидапия;тибипоискалот
негоитойбитидалживавода.
11ЖенатаМуказа:Господине,тинямашскаквода
почерпиш,акладенецътедълбок;откъдетогаваимаш
тазиживавода?
12Типо-голямлисиотнашиябащаЯков,койтони
дадекладенецаитойпиотнего,идецатаму,и
добитъкътму?
13Исусвотговорйрече:Всеки,койтопиеоттазивода,
пакщеожаднее;
14Новсеки,койтопиеотводата,коятоАзщемудам,
никоганямадаожаднее;новодата,коятощемудам,
щебъдевнегокладенецсвода,извиращавъввечен
живот.
15ЖенатаМуказва:Господине,даймитазивода,зада
неожаднявам,нитодаидвамтукдачерпя.
16Исусйказа:Иди,повикаймъжасииелатук.
17Женатавотговорказа:Нямаммъж.Исусйказа:
Добреказа,ченямаммъж.
18Защотосиималапетимамъже;итози,коготоимаш
сега,нетиесъпруг;втоватиказаистината.
19ЖенатаМуказва:Господине,виждам,чесипророк.
20Бащитенисепокланяхавтазипланина;ивие
казвате,чевЙерусалимемястото,къдетохората
трябвадасепокланят.
21Исусйказа:жено,повярвайМи,чеидвачасът,
когатонитовтазипланина,нитовЕрусалимщесе
покланятенаОтца.
22Виесепокланятенакаквотонезнаете;ниезнаемна
каквосепокланяме;защотоспасениетоеотюдеите.
23Ноидвачасът,исегае,когатоистинските
поклонницищесепокланятнаОтцасдухиистина;
защотоОтецтърситакивапоклонници.
24Богедухионези,коитоМусепокланят,трябвада
Мусепокланятсдухиистина.
25ЖенатаМуказва:Знам,чещедойдеМесия,който
сенаричаХристос;когатодойде,щеникажевсичко.
26Исусйказа:Азсъм,койтоговорястеб.
27ИпритовадойдохаученицитеМуисечудеха,че
говорисжената;ноникойнеказа:Каквотърсиш?или
защоговоришснея?
28Тогаваженатаоставистомнатасииотидевграда,и
казанамъжете:
29Елате,вижтеЧовека,койтомиказавсичко,което
съмсторил:неелиТойХристос?
30Тогаватеизлязохаотградаидойдохапринего.
31МеждувременноученицитеМусемолеха,казвайки:
Учителю,яж!
32Нотойимказа:Имамхраназаядене,коятовиене
знаете.
33Затоваученицитеказахапомеждуси:Някой
донесъллиМуедаяде?
34Исусимказа:Моятахранаедавършаволятана
Онзи,койтоМеепратил,идазавършаНеговотодело.
35Неказватели,чеимаощечетиримесецаищедойде
жетвата?Ето,казвамви,вдигнетеочитесиивижте
нивите;защотовечесабелизажътва.
36Икойтожъне,получавазаплатаисъбираплодза
веченживот,задасерадватзаедноикойтосее,и
койтожъне.
37Итукевярнапоговорката:Единсее,адругжъне.
38Изпратихвидажънетеонова,закоетонестесе
трудили:другихорасасетрудили,авиестевлезлив
технитетрудове.
39Имнозинаотсамарянитеотонзиградповярвахав
Негопорадидумитенажената,коятосвидетелстваше:
Тоймиказавсичко,коетонаправих.
40Итъй,когатосамарянитедойдохапринего,тего
помолихадаостанепритях;итойостанатамдвадни.
41ИмногодругиповярвахапорадиНеговото
собственослово;
42Иказаханажената:Сегавярваме,непорадитвоето
говорене,защотониесамисмегочулиизнаем,четова
енаистинаХристос,Спасителятнасвета.
43СледдваднитойсиотидеоттамиотидевГалилея.
64

67. Джон
44ЗащотосамиятИсуссвидетелства,чепророкътняма
чествсобственатасистрана.
45Следтова,когатодойдевГалилея,галилейцитеГо
приеха,катовидяхавсичко,коетонаправивЕрусалим
напразника;защотоитеотидоханапразника.
46ТакаИсусдойдеотнововКанаГалилейска,където
превърнаводатавъввино.Иимашеединблагородник,
чийтосинбешеболенвКапернаум.
47Каточу,чеИсусдошълотЮдеявГалилея,отиде
приНегоиГопомолидаслезеидаизцелисинаму,
защотобешенасмърт.
48ТогаваИсусмуказа:Аконевидитезнаменияи
чудеса,нямадаповярвате.
49Благородникътмуказа:Господине,слезте,преди
дететомидаумре.
50Исусмуказа:Идиси;синъттиежив.Ичовекът
повярванасловото,коетоИсусмуказа,исиотиде.
51Икогатотойслизаше,слугитемугосрещнахаиму
съобщиха,казвайки:Синъттиежив.
52Тогаватойгипопитазачаса,когатозапочнадасе
поправя.Итемуказаха:Вчеравседмиячастреската
гоостави.
53Ибащатаразбра,чебешевсъщиячас,вкойтоИсус
муказа:Синъттиежив;иповярватойицелиятмудом.
54Товаотновоевтороточудо,коетоИсуснаправи,
когатоизлезеотЮдеявГалилея.
ГЛАВА5
1Следтоваимашепразникнаюдеите;иИсуссе
изкачивЕрусалим.
2АвЙерусалимдоовчияпазаримабасейн,койтона
еврейскисенаричаВитезда,койтоимапетверанди.
3Втяхлежешеголямомножествобезсиленнарод,от
слепи,спряли,изсъхнали,чакащидвижениетона
водата.
4Защотоединангелслизашенаопределеновремев
къпалнятаираздвижвашеводата;всеки,койтовлезе
пръвследраздвижванетонаводата,оздравявашеот
болестта,коятоимаше.
5Итамбешеединчовек,койтобешеболеноттридесет
иосемгодини.
6Исус,катоговидядалежи,икаторазбра,чеевече
многовремевтовасъстояние,муказа:Искашлида
оздравееш?
7БезсилниятчовекМуотговори:Господине,нямам
човек,койтодамепусневкъпалнята,когатоводатасе
развълнува;нодокатодойда,другслизапредимен.
8Исусмуказа:Стани,вземипостелкатасииходи.
9Иведнагачовекътоздравя,вдигналеглотосииходи;
ивсъщияденбешесъбота.
10Затоваюдеитеказаханаизлекувания:Съботае,не
тиепозволеноданосишлеглотоси.
11Тойимотговори:Койтомеизцели,Тоймиказа:
Вдигнипостелкатасииходи.
12Тогавагопопитаха:Койеонячовек,койтотиказа:
Вдигнипостелкатасииходи?
13Иизцелениятнезнаешекойбеше,защотоИсуссе
бешеотдалечил,тъйкатонатовамястоимаше
множество.
14СледтоваИсусгонамеривхрамаимуказа:Ето,ти
оздравя;несъгрешавайвече,заданетесполетинещо
по-лошо.
15Човекътсиотидеиказанаюдеите,чеИсусетози,
койтогоеизцелил.
16ИзатоваюдеитепреследвахаИсусиискахадаго
убият,защотобешеизвършилтезинещавсъботния
ден.
17НоИсусимотговори:МоятОтецработидосега,и
Азработя.
18Затоваюдеитеощеповечеискахадагоубият,
защототойнесамобешенарушилсъботата,нои
наричашеБогасвойБаща,правейкисебесиравенна
Бога.
19ТогаваИсусотговорииимрече:Истина,истинави
казвам,Синътнеможеданаправинищоотсебеси,
освентова,коетовидиОтецдаправи;защотокаквото
правиТой,товаправииСинът.
20ЗащотоОтецобичаСинаиМупоказвавсичко,
коетоСамвърши;ищеМупокажепо-великиделаот
тези,задасечудите.
21ЗащотокактоОтецвъзкресявамъртвитеиги
съживява;такаиСинътсъживявакоготоиска.
22ЗащотоОтецнесъдиникого,аеповерилцелиясъд
наСина.
23ВсичкихорадапочитатСина,кактопочитатОтца.
КойтонепочитаСина,непочитаиОтца,койтоГое
пратил.
24Истина,истинавиказвам,койтослушасловотоМи
ивярвавТози,КойтоМеепратил,имавеченживоти
нямададойденаосъждане;нопреминаваотсмърткъм
живот.
25Истина,истинавиказвам,идвачасът,исегае,
когатомъртвитещечуятгласанаБожияСин,икоито
чуят,щеоживеят.
26ЗащотокактоОтецимаживотвСебеСи;такададе
инаСинадаимаживотвСебеСи;
27ИМуедалвластдавършиисъд,защотое
ЧовешкиятСин.
28Несечудетенатова,защотоидвачасът,вкойто
всички,коитосавгробовете,щечуятгласаму,
29Ищеизлезе;тези,коитосавършилидобро,до
възкресениезаживот;ионези,коитосавършилизло,
довъзкресениенапроклятие.
30Азнемогадавършанищоотсебеси;кактослушам,
съдя;иприсъдатамиесправедлива;защотонетърся
моятаволя,аволятанаОтца,койтомеепратил.
31Акосвидетелствамзасебеси,свидетелствотомине
еистинно.
32Имадруг,койтосвидетелствазамен;изнам,че
свидетелството,коетотойсвидетелствазамен,е
истинно.
33ВиеизпратихтедоЙоанитойсвидетелстваза
истината.
34Ноазнеприемамсвидетелствоотчовек,аказвам
това,задасеспасите.
35Тойбешегорящаисветещасветлина;ивие
пожелахтеизвестновремедасезарадватевсветлината
му.
36Ноазимампо-голямосвидетелствооттованаЙоан;
защотоделата,коитоОтецМидадедазавърша,същите
65

68. Джон
дела,коитоАзвърша,свидетелстватзаМене,чеОтец
Меепратил.
37ИсамОтец,койтоМеепратил,свидетелстваза
Мене.НитостечувалигласаМунякога,нитосте
виждалиобразаМу.
38ИняматеНеговотословодапребъдвавъввас;
защотоневярватенаТози,КоготоТойеизпратил.
39Изследвайтеписанията;защотомислите,чевтях
иматевеченживот;итесатези,коитосвидетелстватза
Мене.
40ИвиенеискатедадойдетеприМене,задаимате
живот.
41Неполучавампочитотхората.
42Новипознавам,ченяматевсебесиБожияталюбов.
43АздойдохвиметонаМояОтецинеМеприемате;
акодругдойдевсвоеиме,негощеприемете.
44Какможетедаповярватевие,коитополучавате
почитединотдруг,анетърситепочитта,коятоидва
самоотБога?
45Немислете,чещевиобвиняпредОтца;имаедин,
койтовиобвинява,сиречМойсей,накоготовиесе
доверявате.
46Защото,аковярвахтенаМойсей,щяхтеда
повярватеинамен;защототойписазамен.
47Ноаконевярватенанеговитеписания,какще
повярватенадумитеми?
ГЛАВА6
1СледтезинещаИсуспреминаГалилейскотоморе,
коетоеТивериадскотоморе.
2ИголямомножествоГопоследва,защотовидяха
чудесатаМу,коитовършешевърхуболните.
3ИИсуссеизкачинапланинатаитамседешес
ученицитеСи.
4Апасхата,юдейскиятпразник,наближаваше.
5ТогаваИсус,катоповдигнаочиивидяголямо
множестводаидвакъмНего,казанаФилип:Откъдеда
купимхляб,задаядаттези?
6Иказатова,задагоизпита;защотосамияттой
знаешекаквощешеданаправи.
7Филипмуотговори:Двестадинарияхлябнеим
стигат,задавземевсекиоттяхпомалко.
8ЕдинотученицитеМу,Андрей,братнаСимонПетър,
Муказа:
9Тукимаедномомче,коетоимапетечемичнихлябаи
двемалкириби;нокаквосатесредтолковамного?
10ИИсусказа:Накарайтечовецитедаседнат.Сегана
мястотоимашемноготрева.Итака,мъжетеседнахана
бройоколопетхиляди.
11ИИсусвзехлябовете;икатоблагодари,раздадена
учениците,аученицитенаседящите;ипосъщияначин
отрибите,колкотоискат.
12Когатосенаситиха,казанаученицитеСи:Съберете
останалитекъсове,заданесеизгубинищо.
13Затоватегисъбрахаинапълнихадванадесеткошас
късоветеотпеттеечемичнихляба,коитоостанаха
отгоренатези,коитобяхаяли.
14Тогаваонезичовеци,катовидяхачудото,което
направиИсус,казаха:Тованаистинаепророкът,който
трябвашедадойденасвета.
15Исус,прочее,каторазбра,чещедойдатищеГо
хванатнасила,задагонаправятцар,самсиотидепак
наеднапланина.
16Икогатовечесесвечери,ученицитеМуслязохадо
морето,
17ИвлезевкорабаиотиденадморетокъмКапернаум.
ИвечебешетъмноиИсуснебешедошълпритях.
18Иморетосенадигнаотсиленвятър,койтодухаше.
19Итака,когатогребятоколодвадесетипетили
тридесетстадия,виждатИсусдавървипоморетоида
сеприближавадокораба;исеуплашиха.
20Нотойимказа:Азсъм;несестрахувай.
21Тогаватесготовностгоприехавкорабаиведнага
корабътбешенасушата,къдетоотидоха.
22Наследващияден,когатохората,коитостояхаот
другатастрананаморето,видяха,четамнямашедруга
лодка,освентази,вкоятовлязохаученицитеМу,иче
ИсусневлезесученицитеСивлодката,аченеговият
ученицитесиотидохасами;
23(НодругилодкидойдохаотТивериадаблизодо
мястото,къдетоядохахляб,следкатоГоспод
благодареше:)
24Итъй,катовидяхахората,чегиняманитоИсус,
нитоученицитеМу,тесъщовзехакорабиидойдохав
Капернаум,търсейкиИсус.
25Икатогонамерихаотдругатастрананаморето,
рекохаму:Рави,когадойдетук?
26Исусимотговорииказа:Истина,истинавиказвам,
търситеМенезащотовидяхтечудеса,азащотоядохте
отхлябоветеисенаситихте.
27Трудетесенезахраната,коятотлее,азатазихрана,
коятопребъдвазавеченживот,коятоЧовешкиятСин
щевидаде;защотоБогОтецгоезапечатал.
28Тогаватемуказаха:Какводаправим,задавършим
Божиитедела?
29Исусимотговориирече:ТоваеБожиетодело,да
повярватевТози,коготоТойеизпратил.
30Тогаватемуказаха:Каквознамениепоказваш,зада
видимидатиповярваме?каквоработиш
31Бащитениядохаманнавпустинята;кактоеписано,
Тойимдадехляботнебетодаядат.
32ТогаваИсусимказа:Истина,истинавиказвам,
Мойсейневидадетозихляботнебето;ноМоятОтец
видаваистинскияхляботнебето.
33ЗащотоБожиятхлябетози,койтослизаотнебетои
даваживотнасвета.
34ТогаваМуказаха:Господи,давайнивинагитози
хляб.
35ИИсусимказа:Азсъмхлябътнаживота;който
дойдеприМене,никоганямадаогладнее;икойто
вярвавМененикоганямадаожаднее.
36Ноазвиказах,чеивиеМевидяхте,иневярвате.
37Всичко,коетоОтецмидава,щедойдепримен;и
койтодойдепримене,нямадагоизгоня.
38ЗащотослязохотнебетонеМоятаволядавърша,а
волятанаТози,КойтоМеепратил.
39ИтоваеволятанаОтца,Койтомееизпратил,от
всичко,коетомиедал,данеизгубянищо,нодаго
възкресявпоследнияден.
40ИтоваеволятанаТози,КойтоМеепратил,всеки,
койтовидиСинаиповярвавНего,даимавеченживот;
иАзщеговъзкресявпоследнияден.
66

69. Джон
41Тогаваюдеитероптаехапротивнего,защотоказа:
Азсъмхлябът,койтоеслязълотнебето.
42Иказаха:НеелитоваИсус,синътнаЙосиф,чийто
бащаимайканиепознаваме?кактогаватойказва:
слязохотнебето?
43Исусимотговориирече:Нероптайтепомеждуси.
44НикойнеможедадойдеприМене,аконего
привлечеОтец,КойтоМеепратил;иАзщего
възкресявпоследнияден.
45Писаноевпророците:Ивсичкищебъдатнаучени
отБога.Итъй,всеки,койтоечулисеенаучилотОтца,
идваприМене.
46НеченякойевидялОтца,освентози,койтоеот
Бога,тойевидялОтца.
47Истина,истинавиказвам,койтовярвавМенеима
веченживот.
48Азсъмтозихлябнаживота.
49Бащитевиядохаманнавпустинятаиумряха.
50Товаехлябът,койтослизаотнебето,задаядечовек
отнегоиданеумре.
51Азсъмживиятхляб,слязълотнебето;аконякойяде
оттозихляб,щеживеевечно;ихлябът,койтоАзще
дам,еМоятаплът,коятощедамзаживотанасвета.
52Затоваюдеитесекарахапомеждуси,казвайки:Как
можеТозиданидадеплъттаСидаядем?
53ТогаваИсусимказа:Истина,истинавиказвам,ако
неядетеплъттанаЧовешкияСининепиетекръвтаМу,
няматеживотвсебеси.
54КойтоядеМоятаплътипиеМоятакръв,имавечен
живот;иАзщеговъзкресявпоследнияден.
55Защотоплъттамиеистинскахранаикръвтамие
истинскопитие.
56Койтоядеплъттамиипиекръвтами,пребъдвав
мениазвнего.
57КактоживиятОтецМеизпратииАзживеячрез
Отца,такаикойтоядеМене,итойщеживеечрезМене.
58Товаехлябът,койтослезеотнебето;некакто
бащитевиядохаманнаиумряха;койтоядеоттози
хляб,щеживеедовека.
59Товаказавсинагогата,катопоучавашевКапернаум.
60Итака,мнозинаотученицитеМу,каточухатова,
казаха:Тежкаетазидума;койможедагочуе?
61Исус,каторазбравсебеси,чеученицитеМу
роптаятзатова,имказа:Товасъблазняваливи?
62КаквоиаковидитеЧовешкияСиндасеиздигатам,
къдетобешепреди?
63Духъте,койтосъживява;плъттанеползуванищо;
думите,коитовиговоря,тесадухиживотса.
64Ноиманякоиотвас,коитоневярват.ЗащотоИсус
отсамотоначалознаешекоисатези,коитоневярват,и
койтрябвашедаГопредаде.
65Итойказа,Затовавиказах,ченикойнеможеда
дойдеприМен,освенаконемуедаденоотМояОтец.
66ОттогавамногоотученицитеМусевърнахаине
ходехавечесНего.
67ТогаваИсусказанадванадесетте:Искателиивие
дасиотидете?
68ТогаваСимонПетърМуотговори:Господи,при
когодаотидем?тиимашдумитенавеченживот.
69Иниевярвамеисмесигурни,чеТиситозиХристос,
СинътнаживияБог.
70Исусимотговори:НеизбрахлиАзвасдванадесетте
иединотваседявол?
71ТойговорешезаЮдаИскариотски,синанаСимон:
защототойбешетози,койтотрябвашедагопредаде,
бидейкиединотдванадесетте.
ГЛАВА7
1СледтезинещаИсусходивГалилея;защотоне
искашедаходивЮдея,защотоюдеитеискахадаГо
убият.
2АнаближавашеюдейскиятпразникШатри.
3Затовабратятамуказаха:заминиоттукиидивЮдея,
задамогатиученицитетидавидятделата,които
вършиш.
4Защотонямачовек,койтодавършинещотайно,и
самияттойтърсидабъдеизвестенявно.Акоправиш
тезинеща,покажисенасвета.
5Защотоибратятамуневярвахавнего.
6ТогаваИсусимказа:Моетовремеощенеедошло,
новашетовремевинагиеготово.
7Светътнеможедавимрази;номенмрази,защото
свидетелствамзанего,чеделатамусазли.
8Качетесевиенатозипразник;Азощенесекачвам
натозипразник;защотовреметомиощенеедошло.
9Катоимказатезидуми,останаощевГалилея.
10Нокогатобратятамусекачиха,тогаваитойотиде
напразника,неявно,асякаштайно.
11Тогаваюдеитегопотърсиханапразникаиказаха:
Къдее?
12ИмеждународаимашемногоропотзаНего;защото
едниказваха:Тойедобърчовек;другиказваха:Не;но
тоймамихората.
13Ноникойнеговорешеоткритозанегопорадистрах
отюдеите.
14АоколосредатанапразникаИсуссекачивхрамаи
поучаваше.
15Аюдеитесечудехаиказваха:Откъдезнаетози
човекбукви,катоникоганегиеучил?
16Исусимотговорииказа:МоетоучениенееМое,а
наТози,КойтоМеепратил.
17АконякойискадавършиНеговатаволя,щепознае
заучениетодалиеотБога,илиАзговоряотсебеси.
18Койтоговориотсебеси,търсисвоятаслава;акойто
търсиславатанаТози,койтоГоепратил,Тойе
истиненивнегоняманеправда.
19НевилидадеМойсейзакона,ипакникойотвасне
спазвазакона?Защосеканишдамеубиеш?
20Хоратавотговорказаха:Тиимашбес,койискада
теубие?
21Исусимотговориирече:Едноделоизвършихивие
всичкисечудите.
22ЗатоваМойсейвидадеобрязване;(незащотоеот
Мойсей,аотбащите;)ивиевсъботенденобрязвате
човека.
23Аконякойсеобрежевсъботенден,заданесе
нарушаваМоисеевиятзакон;сърдишлимисе,задето
изцелихвсекичовеквсъботнияден?
24Несъдетеспоредвъншниявид,носъдете
справедливо.
25Тогаванякоиотерусалимцитеказаха:Неелитози,
когототърсятдаубият?
67

70. Джон
26Ноето,тойговорисмелоитенемуказватнищо.
Знаятлиуправляващитенаистина,четоваесамият
Христос?
27Нониезнаемтозичовекоткъдее;нокогатодойде
Христос,никойнезнаеоткъдее.
28ТогаваИсусизвикавхрама,катопоучаваше,
казвайки:ИМепознавате,изнаетеоткъдесъм;ине
съмдошълотСебеСи,ноистиненеТози,КойтоМее
пратил,Коготовиенепознавате.
29Ноазгопознавам,защотосъмотнегоитойме
изпрати.
30ТогаваискахадаГохванат,ноникойнесложиръка
наНего,защоточасътМуощенебешедошъл.
31Имногоотхоратаповярвахавнегоиказаха:Когато
Христосдойде,щенаправилиповечечудесаоттези,
коитотозичовекнаправи?
32Фарисеитечуха,чехоратароптаяттакиванещаза
Него;ифарисеитеиглавнитесвещенициизпратиха
служителидаГохванат.
33ТогаваИсусимказа:Ощемалковремесъмсваси
тогаваотивамприОнзи,койтоМеепратил.
34Щеметърситеинямадаменамерите;икъдетосъм
аз,тамвиенеможетедадойдете.
35Тогаваюдеитеказахапомеждуси:Къдещеотиде,
ченямадаГонамерим?щеотиделиприразпръснатите
междуезичницитеищепоучилиезичниците?
36Каквоозначаватова,коетоказа:Щеметърситеи
нямадаменамерите;икъдетосъмаз,виенеможетеда
дойдете?
37Впоследнияден,тозивеликденнапразника,Исус
застанаиизвика,казвайки:Аконякойежаден,нека
дойдеприМенеидапие.
38КойтовярвавМене,кактоеказановПисанието,от
коремамущепотекатрекиотживавода.
39(НотоваказазаДуха,койтовярващитевНего
трябвашедаприемат;защотоСветиятДухощенебеше
даден;понежеИсусощенебешепрославен.)
40Итака,мнозинаотнарода,каточухатоваслово,
казаха:НаистинатозиеПророкът.
41Другиказаха:ТозиеХристос.Нонякоиказаха:От
ГалилеялищедойдеХристос?
42Неказвалиписанието,чеХристосидваот
потомствотонаДавидиотградВитлеем,къдетобеше
Давид?
43Имеждухоратаимашеразделениезарадинего.
44Инякоиоттяхщяхадагохванат;ноникойне
сложиръкананего.
45Тогаваслужителитедойдохаприпървосвещениците
ифарисеите;итеимрекоха:защонегодоведохте?
46Служителитеотговориха:Никогачовекнееговорил
така,кактотозичовек.
47Тогавафарисеитеимотговориха:Ивиелисте
измамени?
48Повярваллиенякойотначалницитеилиот
фарисеитевНего?
49Нотезихора,коитонепознаватзакона,сапроклети.
50Никодимимказа(този,койтодойдеприИсуспрез
нощта,катобешеединоттях),
51Нашиятзаконсъдилинякого,предидагоизслуша
иразберекаквоправи?
52Тевотговормуказаха:итилисиотГалилея?
Потърсетеивижте,защотоотГалилеянеизлиза
пророк.
53Ивсекиотидеудомаси.
ГЛАВА8
1ИсусотиденаЕлеонскатапланина.
2Ираносутринтатойдойдеотнововхрамаицелият
народдойдепринего;итойседнаигипоучаваше.
3ИкнижницитеифарисеитедоведохаприНегоедна
жена,хванатавпрелюбодеяние;икогатояпоставихав
средата,
4ТеМуказаха:Учителю,тазиженабешехванатав
прелюбодейство,всамотодействие.
5СегаМоисейвзаконанизаповяда,четакиватрябва
дабъдатубиванискамъни;нокаквоказвашти?
6Товаказаха,катоГоизкушаваха,задамогатдаГо
обвинят.НоИсуссенаведеипишешеспръстасипо
земята,сякашнегичуваше.
7Итака,когатотепродължихадагопитат,тойсе
изправииимказа:Койтоотвасебезгрешен,некапръв
хвърликамъквърхунея.
8Ипаксенаведеипишешеназемята.
9Итези,коиточухатова,бидейкиизобличениот
собственатасисъвест,излязохаединпоедин,катосе
почнаотнай-старите,доридопоследните;иИсус
останасамижената,стоящапосредата.
10КогатоИсуссеизправииневидяникогоосвен
жената,речей:Жено,къдесатвоитеобвинители?
никойлинетеосъди?
11Тяказа:Никой,Господи!АИсусйрече:НитоАзте
осъждам;идиинегрешиповече.
12ТогаваИсуспакимговори,казвайки:Азсъм
светлинатанасвета;койтоМеследва,нямадаходив
тъмнината,нощеимасветлинатанаживота.
13ТогавафарисеитеМуказаха:Тисамсвидетелстваш
засебеси;записъттинееверен.
14Исусимотговориирече:Макаридасвидетелствам
засебеси,свидетелствотомиеистинно;защотознам
откъдесъмдошъликъдеотивам;новиенеможетеда
кажетеоткъдеидвамикъдеотивам.
15Виесъдитепоплът;Несъдяникого.
16Ивсепак,акосъдя,моятаприсъдаеистинна,
защотонесъмсам,ноазиОтец,койтомеепратил.
17Ивъввашиязаконеписано,чесвидетелствотона
двамадушиевярно.
18Азсъм,койтосвидетелствамзасебеси,иОтец,
койтомеепратил,свидетелствазамен.
19Тогавамуказаха:КъдеетвоятОтец?Исусотговори:
ВиенепознаватенитоМене,нитоОтцаМи;акобяхте
позналиМене,щяхтедапознаетеиОтцаМи.
20ТезидумиказаИсусвсъкровищницата,когато
поучавашевхрама;иникойнетуриръканаНего;
защотонеговиятчасощенебешедошъл.
21ТогаваИсуспакимказа:Азсиотивам,ивиещеМе
потърсите,ищеумретевгреховетеси;къдетоотивам
Аз,виенеможетедадойдете.
22Тогаваюдеитеказаха:Щесесамоубиели?защото
казва:КъдетоидаАз,виенеможетедадойдете.
23Итойимказа:Виестеотдолу;Азсъмотгоре;вие
стеоттозисвят;Азнесъмоттозисвят.
68

71. Джон
24Затовавиказах,чещеумретевгреховетеси;защото,
аконеповярвате,чесъмАз,щеумретевгреховетеси.
25Тогаватемуказаха:Койсити?ИИсусимказа:
Същото,коетовиказахотначало.
26Имаммногонещадакажаидасъдязавас;ноТози,
койтомеепратил,еистинен;иазговорянасветатова,
коетосъмчулзанего.
27Тенеразбраха,чеТойимговорешезаОтец.
28ТогаваИсусимказа:КогатоиздигнетеЧовешкия
Син,тогаващепознаете,четовасъмАзиченищоне
правяотСебеСи;нокактоМеенаучилОтец,това
говоря.
29ИТози,КойтоМеепратил,есМен;ОтецнеМее
оставилсам;защотовинагиправяонезинеща,които
мухаресват.
30Докатоизричашетезидуми,мнозинаповярвахав
Него.
31ТогаваИсусказанаонезиюдеи,коитоповярвахав
Него:АкопребъдетевсловотоМи,наистинастеМои
ученици;
32Ищепознаетеистинатаиистинатащевинаправи
свободни.
33ТеМуотговориха:НиесмепотомствонаАвраами
никоганесмебилиробинаникого;какказвашТище
бъдетесвободни?
34Исусимотговори:Истина,истинавиказвам:Всеки,
койтовършигрях,еслуганагреха.
35Ислугатанеостававечновкъщата,ноСинътостава
вечно.
36Итъй,акоСинътвиосвободи,щебъдетенаистина
свободни.
37Зная,чевиестеАвраамовопотомство;нотърситеда
меубиете,защотодуматаминямамястовъввас.
38Азговорятова,коетосъмвидялприМояОтец,а
виеправитетова,коетостевиделиприбащаси.
39Тевотговормуказаха:Аврааменашбаща.Исусим
каза:АкобяхтедецанаАвраам,щяхтедавършите
делатанаАвраам.
40Носегатърситедаубиетемен,човек,койтовиказа
истината,кояточухотБога;тованенаправиАвраам.
41Виевършитеделатанабащаси.Тогаватемуказаха:
ниенесмеродениотблудство;имамеединБаща,
тъкмоБог.
42Исусимказа:АкоБогбешевашБаща,виещяхтеда
Меобичате;защотоАзизлязохидойдохотБога;иаз
недойдохотсебеси,ноТоймеизпрати.
43Защонеразбиратеречтами?доризащотонеможете
дачуетесловотоМи.
44Бащавиедяволътижелаетедавършитестрастите
набащаси.Тойбешечовекоубиецотсамотоначалои
неустоянаистината,защотовнегонямаистина.
Когатоговорилъжа,тойговориотсебеси,защототой
елъжецибащаналъжата.
45Ипонежевиказвамистината,немивярвате.
46Койотвасмеизобличавазагрях?Иакоказвам
истината,защонемивярвате?
47Този,койтоеотБога,слушаБожиитедуми;затова
виенегислушате,защотонестеотБога.
48ТогаваюдеитевотговорМуказаха:Неказвамели
добре,чесисамаряниниимашбес?
49Исусотговори:Азнямамбес;ноазпочитаммоя
Отец,авиемепозорите.
50Иазнетърсясобственатасислава:имаедин,който
търсиисъди.
51Истина,истинавиказвам,аконякойспазисловото
Ми,никоганямадавидисмърт.
52ТогаваюдеитеМуказаха:Сегазнаем,чеимашбес.
Авраамемъртъвипророците;атиказваш:аконякой
спазисловотоми,нямадавкусисмъртдовека.
53Типо-великлисиотбащаниАвраам,койтоумря?и
пророцитеумряха;когоправишти?
54Исусотговори:АкопочитамСебеСи,честтаМие
нищо;МоятОтеце,КойтоМепочита;закоготовие
казвате,чеевашБог;
55НовиенеГопознахте;ноазгопознавам;иакокажа:
негопознавам,щебъдалъжецкатовас;ногопознавам
ипазядумитему.
56БащавиАвраамсезарадвадавидимояден;итойго
видяисезарадва.
57Тогаваюдеитемурекоха:нямашощепетдесет
години,авидяллисиАвраам?
58Исусимказа:Истина,истинавиказвам,преди
Авраамдабъде,Азсъм.
59Тогаватевзехакамъни,задахвърлятвърхунего;но
Исуссескрииизлезеотхрама,катоминапрезтяхи
такаотмина.
ГЛАВА9
1ИкогатоИсусминаваше,видячовек,койтобеше
сляппорождение.
2ИученицитеМуГопопитаха,казвайки:Учителю,
койсъгреши,тозичовекилиродителитему,тасероди
сляп?
3Исусотговори:Нитотойесъгрешил,нито
родителитему,нозадасеявятБожиитеделавърху
него.
4ТрябвадавършаделатанаОнзи,койтомеепратил,
докатоеден;идванощта,когатоникойнеможеда
работи.
5Докатосъмвсвета,светлинатасъмнасвета.
6Катоказатова,тойплюназемятаинаправикалот
плюнката,ипомазаочитенаслепияскалта,
7Имуказа:Иди,измийсевкъпалнятаСилоам(което
впреводозначаваИзпратен).Итака,тойотиде,изми
сеидойдепрогледнал.
8Тогавасъседитеионези,коитогобяхавиделипреди
това,чебешесляп,казаха:Неелитози,койтоседеше
ипросеше?
9Едниказаха:Товаетой;другиказаха:Тойекато
него;атойказа:Азсъм.
10Затовамуказаха:Кактисеотворихаочите?
11Тойотговорииказа:Човек,койтосенаричаИсус,
направикал,помазаочитемиимиказа:Идив
къпалнятаСилоамисеизмий;иотидох,измихсеи
прогледах.
12Тогавамуказаха:Къдеетой?Тойказа,незнам.
13Заведохаприфарисеитеонзи,койтопредибеше
сляп.
14Ибешесъбота,когатоИсуснаправикалтаиму
отвориочите.
15Тогавафарисеитепакгопопитахакакепрогледнал.
Тойимрече:калсложинаочитеми,умихсеивиждам.
69

72. Джон
16Затованякоиотфарисеитеказаха:Тозичовекнее
отБога,защотонепазисъботата.Другиказаха:Как
можечовек,койтоегрешен,давършитакивачудеса?
Имеждутяхимашеразделение.
17Пакказаханаслепия:Каквощекажешзанего,чети
еотворилочите?Тойказа,Тойепророк.
18Ноюдеитенеповярвахазанего,чеебилсляпие
прогледнал,докатонеповикахародителитена
прогледалия.
19Итегипопитаха,казвайки:Товалиевашиятсин,за
коготоказвате,чесееродилсляп?кактогававижда
сега?
20Родителитемувотговоримказаха:Ниезнаем,че
товаенашиятсиничетойсееродилсляп.
21Нопокакъвначинтойсегавижда,незнаем;иликой
муеотворилочите,незнаем:пълнолетене;попитайте
го:тойсамщеговори.
22Тезидумиказахародителитему,защотосе
страхувахаотюдеите;защотоюдеитевечесебяха
разбрали,чеаконякойизповяда,чееХристос,трябва
дабъдеизключенотсинагогата.
23Затовародителитемуказаха:Тойепълнолетен;
попитайтего.
24Тогавапакповикахачовека,койтобешесляп,иму
казаха:ОтдайхваланаБога;ниезнаем,четозичовеке
грешник.
25Тойвотговорказа:Далиегрешник,незная;едно
знам,чедокатобяхсляп,сегавиждам.
26Тогавапакмуказаха:Каквотинаправи?какти
отвориочите?
27Тойимотговори:Казахвивече,инечухте;защо
искатепакдачуете?щебъдетелиивиенегови
ученици?
28Тогаватегоизругахаиказаха:Тисинеговученик;
нониесмеученицинаМойсей.
29Ниезнаем,чеБогеговорилнаМойсей;колкотоза
тозичовек,ниенезнаемоткъдее.
30Човекътотговорииимказа:Товаечуднонещо,че
виенезнаетеоткъдее,ивъпрекитоватойотвори
очитеми.
31Сегазнаем,чеБогнеслушагрешниците;ноако
някойсепокланянаБогаивършиволятаМу,него
слуша.
32Откактосвятсветуванесеечулонякойдае
отворилочитенасляппорождение.
33АкотозичовекнебешеотБога,небимогълда
направинищо.
34Тевотговормуказаха:Тицялсироденвгреховеи
тилиниучиш?Игоизгониха.
35Исусчу,чегоизгонили;икатогонамери,речему:
ВярвашливБожияСин?
36Тойвотговорказа:КойеТой,Господи,задавярвам
вНего?
37ИИсусмуказа:Итисиговидял,итойе,който
говористеб.
38Итойказа:Вярвам,Господи.Итойгобоготвореше.
39ИИсусказа:Засъддойдохнатозисвят,задавидят
невиждащите;ичевиждащитемогатдастанатслепи.
40Инякоиотфарисеите,коитобяхасНего,чухатези
думи,иМуказаха:Иниелисмеслепи?
41Исусимказа:Акобяхтеслепи,нямашедаимате
грях;носегаказвате:Виждаме;затовавашиятгрях
остава.
ГЛАВА10
1Истина,истинавиказвам,койтоневлизапрез
врататавкошарата,асеизкачваотдругаде,тойе
крадециразбойник.
2Нокойтовлизапрезвратата,тойепастирнаовцете.
3Немупортиерътотваря;иовцетеслушатгласаму;и
тойвикасобственитесиовцепоимеигиизвежда.
4Икогатоизведесобственитесиовце,тойвървипред
тяхиовцетегоследват,защотопознаватгласаму.
5Ичужденецнямадапоследват,нощеизбягатотнего,
защотонепознаватгласаначужденци.
6ТазипритчаимказаИсус;нотенеразбрахакаквиса
нещата,коитоимговори.
7ТогаваИсусимказаотново:Истина,истинави
казвам,Азсъмврататанаовцете.
8Всички,коитосаидвалипредимен,сакрадции
разбойници,ноовцетенегипослушаха.
9Азсъмвратата:аконякойвлезечрезМене,щесе
спаси,щевлезеищеизлезе,ищенамерипаша.
10Крадецътидвасамозадаоткрадне,дазаколиида
погуби;Аздойдох,задаиматживотидагоимат
изобилно.
11Азсъмдобриятпастир:добриятпастирдаваживота
сизаовцете.
12Ноонзи,койтоенаемник,анепастирът,комуто
овцетенесанегови,виждавълка,чеидва,оставя
овцетеибяга;ивълкътгихващаиразпръсваовцете.
13Наемникътбяга,защотоенаемникинегоегрижа
заовцете.
14Азсъмдобриятпастирипознавамовцетесии
моитемепознават.
15КактоОтецпознаваМене,такаиАзпознавамОтца;
идавамживотаСизаовцете.
16Имамидругиовце,коитонесаоттазикошара;и
тяхтрябвададоведа,итещечуятгласаМи;ищеима
едностадоиединпастир.
17ЗатоваМеобичаОтец,защотодавамживотаСи,за
даговземаотново.
18НикойнеМигоотнема,ноАзотСебеСигодавам.
Имамвластдагодамиимамвластдаговземаотново.
ТазизаповедполучихотмояОтец.
19Затоваотнововъзникнаразделениемеждуюдеите
порадитезидуми.
20Имнозинаоттяхказаха:Тойимабесиелуд;защо
гослушаш?
21Другиказаха:Тованесадумитенаонзи,койтоима
бяс.Можелидяволдаотвориочитенаслепите?
22ИбешевЕрусалимпразникътнапосвещениетои
бешезима.
23ИИсусходешевхрамавпритворанаСоломон.
24Тогаваюдеитегонаобиколихаимуказаха:Докога
щеникарашдасесъмняваме?АкоТисиХристос,
кажиниясно.
25Исусимотговори:Казахви,инеповярвахте;делата,
коитовършавиметонаОтца,тесвидетелстватзаМене.
26Новиеневярвате,защотонестеотМоитеовце,
кактовиказах.
70

73. Джон
27МоитеовцеслушатгласаМииАзгипознавам,ите
Меследват;
28ИАзимдавамвеченживот;итеникоганямада
загинат,нитонякойщегиграбнеотръкатами.
29МоятОтец,койтоМигидаде,епо-голямотвсички;
иникойнеможедагиграбнеотръкатанаОтцаМи.
30АзиОтецсмеедно.
31Тогаваюдеитеотнововзехакамъни,задагоубият.
32Исусимотговори:Многодобриделавипоказахот
МояОтец;закоеоттезиделамеубиватескамъни?
33Юдеитемуотговорихаиказаха:Задоброделонете
убивамескамъни;нозабогохулство;изащототи,
бидейкичовек,правишсебесиБог.
34Исусимотговори:Неелиписановъввашиязакон:
Азказах:Боговесте?
35Аконаречебоговеонези,докоитодойдеБожието
словоиписаниетонеможедабъденарушено;
36КажетезаОнзи,КоготоОтецосветииизпратив
света:Тибогохулстваш;защотоказах:БожиятСинсъм?
37АконевършаделатанаОтцаСи,неМивярвайте.
38Ноакосторя,макариданемивярвате,вярвайтена
делата,задапознаетеиповярвате,чеОтецевмениаз
внего.
39Затоватеотновопоискахадагохванат,нотой
избягаотръцетеим,
40ИотидеотновоотвъдЙорданнамястото,където
Йоанпървокръщаваше;итамживееше.
41Имнозинасеобърнахакъмнегоиказаха:Йоанне
направичудо;новсичко,коетоЙоанказазатозичовек,
бешеистина.
42Имнозинаповярвахавнеготам.
ГЛАВА11
1Единчовекбешеболен,наимеЛазар,отВитания,
граданаМарияисестрайМарта.
2(БешеоназиМария,коятопомазаГосподасмирои
изтринозетеМускосатаси,чийтобратЛазарбеше
болен.)
3Затовасестритемуизпратихадонегодакажат:
Господи,ето,този,коготообичаш,еболен.
4Исус,каточутова,каза:Тазиболестнеедосмърт,а
заБожиятаслава,задасепрославиБожиятСинчрез
нея.
5ИсусобичашеМартаисестрайиЛазар.
6Икаточу,чееболен,останадваднинасъщотомясто,
къдетобеше.
7СледтоваказанаученицитеСи:Даотидемпакв
Юдея.
8УченицитеМуказаха:Учителю,напоследъкюдеите
искахадаТеубиятскамъни;иотивашлипактам?
9Исусотговори:Денятнямалидванадесетчаса?Ако
някойходипрезденя,несеспъва,защотовижда
светлинатанатозисвят.
10Ноакочовекходипрезнощта,тойсеспъва,защото
нямасветлинавнего.
11Тойказатоваиследтоваимказа:Нашиятприятел
Лазарспи;ноотивам,задагосъбудяотсъня.
12ТогаваученицитеМуказаха:Господи,акозаспи,ще
оздравее.
13НоИсусговорешезасмърттаму;нотемислеха,чее
казалзапочивкавсъня.
14ТогаваИсусимказаясно:Лазарумря.
15Иазсерадвамзарадивас,ченебяхтам,зада
повярвате;всепакнекаотидемпринего.
16ТогаваТома,нареченБлизнак,казанасъучениците
си:Даотидеминие,задаумремснего.
17ТогаваИсус,когатодойде,намери,четойлежив
гробавечечетиридни.
18АВитаниябешеблизодоЙерусалим,наоколо
петнадесетстадия.
19ИмногоотюдеитедойдохаприМартаиМария,за
дагиутешатзабратим.
20ТогаваМарта,щомчу,чеИсусидва,отидеиго
посрещна;аМарияседешевкъщата.
21ТогаваМартаказанаИсус:Господи,акоТибеше
тук,братминямашедаумре.
22Ноаззная,чеисега,каквотоидапоискашотБога,
Богщетигодаде.
23Исусйказа:Браттищевъзкръсне.
24МартаМуказа:Зная,чещевъзкръснепри
възкресениетовпоследнияден.
25Исусйрече:Азсъмвъзкресениетоиживотът;който
вярвавМене,акоидаумре,щеоживее.
26Ивсеки,койтоживееивярвавМене,нямадаумре
довека.Вярвашлинатова?
27Тямуказа:Да,Господи,вярвам,чеТисиХристос,
БожиятСин,койтотрябвададойденасвета.
28Икатоказатова,тяотидеиповикатайносестраси
Мария,катоказа:Учителятдойдеитевика.
29Тя,щомчутова,бързостанаидойдепринего.
30АИсусощенебешевлязълвграда,нобешена
оновамясто,къдетоМартаГосрещна.
31Тогаваюдеите,коитобяхаснеявкъщатаия
утешаваха,катовидяхаМария,четябързостанаи
излезе,япоследвахаиказаха:отиванагробадаплаче
там.
32ТогаваМария,катодойдетам,къдетобешеИсус,и
Говидя,паднавкракатаМуиМуказа:Господи,ако
Тибешетук,братминямашедаумре.
33Исус,прочее,катоявидядаплаче,июдеите,които
дойдохаснея,даплачат,изстенавдухаисесмути,
34Иказа:Къдегоположихте?ТеМуказаха:Господи,
елаивиж.
35Исусплака.
36Тогаваюдеитеказаха:Вижтеколкогообичаше!
37Инякоиоттяхказаха:Неможелитози,който
отвориочитенаслепия,данаправитака,чеитози
човекданеумре?
38Исус,прочее,пакстенейкивсебеси,отивапри
гроба.Бешепещераивърхунеялежешекамък.
39Исусказа:Махнетекамъка.Марта,сестратана
умрелия,Муказва:Господи,вечесмърди,защотое
мъртъвотчетиридни.
40Исусйказа:Нетиликазах,чеакоповярваш,ще
видишБожиятаслава?
41Тогаватеотнесохакамъкаотмястото,къдетобеше
положенмъртвият.ИИсусповдигнаочииказа:Отче,
благодаряТи,чемечу.
42Изнаех,чевинагимеслушаш;ноказахтовазаради
народа,койтостоинаоколо,задаповярват,чеТисиме
пратил.
43Икатоказатова,извикасъссиленглас:Лазаре,
излезвън!
71

74. Джон
44Иумрелиятизлезесвързаниръцеикракас
покривки,алицетомубешеобвитоссалфетка.Исус
имказа:Развържетегоиоставетего.
45Тогавамнозинаотюдеите,коитодойдохапри
Марияибяхавиделинещата,коитоИисусизвърши,
повярвахавНего.
46Нонякоиоттяхотидохаприфарисеитеиим
разказахакаквобешенаправилИсус.
47Тогаваглавнитесвещенициифарисеитесъбраха
съветиказаха:Каквоправим?защототозичовек
вършимногочудеса.
48Акогооставимтака,всичкихоращеповярватв
негоиримлянитещедойдатищеотнематкакто
нашетомясто,такаинацията.
49Иединоттях,наимеКаиафа,койтобеше
първосвещеникпрезсъщатагодина,имказа:Виенищо
незнаете,
50Нитосмятайте,чезанасепо-целесъобразноедин
човекдаумрезанародаицелиятнародданезагине.
51Итованеказаотсебеси;нокатобеше
първосвещеникпрезоназигодина,тойпророкува,че
Исусщеумрезатозинарод;
52Инесамозатозинарод,ноизадасъбереведно
разпръснатитеБожиичада.
53Тогаваоттозиденнататъктесесъветвахадаго
убият.
54ЗатоваИсуснеходешевечеоткритомеждуюдеите;
ноотидеоттамведнастранаблизодопустинята,в
град,нареченЕфрем,итамостанасученицитеСи.
55ИюдейскатаПасханаближаваше;имнозина
отидохаотстранатанагоревЕрусалимпредиПасхата,
задасеочистят.
56ТогаватепотърсихаИсусиговорехапомеждуси,
кактостояхавхрама:Какмислите,чеТойнямада
дойденапразника?
57Иглавнитесвещенициифарисеитебяхадали
заповед,аконякойзнаекъдееТой,даизвести,задаго
хванат.
ГЛАВА12
1ТогаваИсусшестднипредипасхатадойдевъв
Витания,къдетобешеумрелиятЛазар,когототой
възкресиотмъртвите.
2Таммунаправихавечеря;иМартаслугуваше;а
Лазарбешеединоттия,коитоседяхасНегона
трапезата.
3ТогаваМариявзелитрамироотнард,многоскъпо,и
помазанозетенаИсус,иизбърсанозетеМускосатаси;
икъщатасеизпълнисмиризматанамирото.
4ТогаваединотученицитеМу,ЮдаИскариотски,
синътнаСимон,койтотрябвашедагопредаде,казва:
5Защотовамиронесепродадезатристадинарияине
сераздаденабедните?
6Товаказа,нечесегрижизабедните;нозащотобеше
крадециимашеторбатаиизвадитова,коетобеше
поставеновнея.
7ТогаваИсусказа:Оставетея;тязапазитовазаденя
напогребениетоми.
8Защотобеднитевинагииматесвас;номенневинаги
имаш.
9Затовамнозинаотюдеитеразбраха,чеТойетам,и
дойдоханесамозарадиИсус,ноизадавидятиЛазар,
когототойвъзкресиотмъртвите.
10Ноглавнитесвещеницисепосъветвахадаубияти
Лазар;
11Защотопорадинегомнозинаотюдеитесиотидохаи
повярвахавИсус.
12Наследващияденмногохора,коитобяхадошлина
празника,каточуха,чеИсусидвавЕрусалим,
13Взехапалмовиклони,излязохадагопосрещнати
извикаха:Осанна:Благословенидещиятвимето
ГосподнеИзраилевЦар!
14ИИсус,катонамеримладомагаре,седнананего;
кактоеписано,
15Небойсе,дъщесионска;ето,твоятЦаридва,
седналнаосле.
16ТованеразбрахаученицитеМуотначало;нокогато
Исусбешепрославен,тогаватесиспомниха,четова
бешеписанозаНегоичетебяханаправилитовас
Него.
17Итака,хората,коитобяхасНего,когатоизвика
Лазаротгробамуиговъзкресиотмъртвите,
свидетелстваха.
18Затоваихоратагосрещнаха,защоточуха,четойе
направилтовачудо.
19Тогавафарисеитеказахапомеждуси:Виждатели,
ченищонепомагате?ето,светътотиваследнего.
20Имеждутяхимашенякоигърци,коитодойдохада
сепоклонятнапразника:
21Итака,тедойдохаприФилип,койтобешеот
ВитсаидаГалилейска,игопомолиха,катоказаха:
Господине,искамедавидимИсус.
22ФилипидваиказванаАндрей;иАндрейиФилип
отновоказватнаИсус.
23ИИсусимотговори,катоказа:Дойдечасътдасе
прославиЧовешкиятСин.
24Истина,истинавиказвам,акожитнотозърноне
падневземятаинеумре,тооставасамо;ноакоумре,
давамногоплод.
25Койтообичаживотаси,щегоизгуби;акойтомрази
животасинатозисвят,щегозапазизавеченживот.
26Аконякоймислужи,некамепоследва;икъдето
съмАз,тамщебъдеислугатаМи;койтослужина
Мене,негощепочетеМоятОтец.
27Сегадушатамисесмути;икакводакажа?Отче,
спасимеоттозичас,нозатовадойдохвтозичас.
28Отче,прославииметоСи.Тогавадойдегласот
небето,койтоказа:Ипрославихго,ипакщего
прославя.
29Итака,хората,коитостояхаичухатова,казаха,чее
гръм;другиказаха:Ангелмуговори.
30Исусвотговорказа:Тозигласнедойдезарадимен,
азарадивас.
31Сегаесъдътнатозисвят:сегакнязътнатозисвят
щебъдеизгоненвън.
32Иаз,акобъдаиздигнатотземята,щепривлека
всичкихоракъмсебеси.
33Товаказа,катопосочиоткаквасмърттрябвашеда
умре.
34НародътМуотговори:Ниесмечулиотзакона,че
Христоспребъдвадовека;атикакказваш,че
72

75. Джон
ЧовешкиятСинтрябвадабъдеиздигнат?койетози
човешкисин?
35ТогаваИсусимказа:Ощемалковремесветлинатае
свас.Ходете,докатоиматесветлина,заданеви
обхванетъмнина;защотокойтоходивтъмнина,не
знаекъдеотива.
36Докатоиматесветлина,вярвайтевсветлината,зада
бъдетечаданасветлината.ТоваказаИсусисиотиде,и
сескриоттях.
37Новъпрекичебешеизвършилтолковамногочудеса
предтях,тенеповярвахавНего;
38ЗадасеизпълнидуматанапророкИсаия,коятоказа:
Господи,койповярвананашетоизвестие?инакогосе
разкримишцатаГосподня?
39Затоватенеможахадаповярват,защотоИсая
отновоказа:
40Ослепиочитеимизакорависърцатаим;задане
видятсочитеси,нитодаразбератсъссърцетосиида
сеобърнат,иАздагиизцеля.
41ТоваказаИсая,когатовидяславатаМуиговореше
заНего.
42Въпрекитовамнозинаотпървенцитеповярвахав
него;нопорадифарисеитенегоизповядаха,задане
бъдатотлъчениотсинагогата;
43Защотообичахахвалениетонахоратаповечеот
хвалениетонаБога.
44Исусизвикаиказа:КойтовярвавМене,невярвав
Мене,авТози,КойтоМеепратил.
45Икойтомевижда,виждаТози,койтомеепратил.
46Аздойдохкатосветлинанасвета,заданеостанев
тъмнинанитоедин,койтовярвавМене.
47Иаконякойчуедумитемиинеповярва,азнего
съдя;защотонесъмдошълдасъдясвета,нодаспася
света.
48КойтоМеотхвърляинеприемадумитеМи,имакой
дагосъди;словото,коетосъмговорил,тощегосъдив
последнияден.
49Защотонесъмговорилотсебеси;ноОтец,който
Меизпрати,ТойМидадезаповедкакводакажаи
какводаговоря.
50Иаззная,чеНеговатазаповедевеченживот:
каквотоидаговоря,следователно,кактоОтецмиказа,
такаговоря.
ГЛАВА13
1АпредипразникаПасха,когатоИсусзнаеше,чее
дошълчасътМудаотидеоттозисвятприОтца,като
възлюбиСвоите,коитобяхавсвета,Тойгивъзлюби
докрай.
2Икатоприключивечерята,дяволътбешевложилв
сърцетонаЮдаИскариотски,синанаСимон,даго
предаде;
3Исус,катознаеше,чеОтецепредалвсичков
Неговитеръце,ичеТойидваотБогаиотиваприБога;
4Тойстанаотвечерятаиоставидрехитеси;взекърпа
исепрепаса.
5Следтованаляводавумивалникаизапочнадамие
нозетенаученицитеидагиизтриваскърпата,скоято
бешепрепасан.
6ТогаваидваприСимонПетъриПетърМуказва:
Господи,Тилимимиешкраката?
7Исусвотговормуказа:Каквоправя,тисеганезнаеш;
нотищезнаешследтова.
8ПетърМуказа:Тиникоганямадаумиешнозетеми.
Исусмуотговори:Аконетеумия,нямашдялсМене.
9СимонПетърМуказа:Господи,несамокракатами,
ноиръцетеми,иглаватами.
10Исусмуказа:Умитиятимануждасамодасиизмие
нозете,ноенапълночист;ивиестечисти,ноне
всички.
11Защотознаешекойщешедагопредаде;затоваказа:
Невсичкистечисти.
12Итака,следкатоимизминозетеивзедрехитеСи,и
седнаотново,тойимказа:Знаетеликаквовинаправих?
13ВиеМенаричатеУчителиГоспод,идобреказвате;
тъйкатоазсъмтакъв.
14Итака,акоАз,вашиятГосподиУчител,измих
кракатави;ивиестедлъжнидасимиетекракатаедин
надруг.
15Защотовидадохпример,задаправитеивие,както
Азнаправихнавас.
16Истина,истинавиказвам:Слугатанеепо-горенот
господаряси;нитоизпратениятепо-голямоттози,
койтогоеизпратил.
17Акознаететезинеща,щастливисте,акогивършите.
18Неговорязавсичкивас;Аззнаякоисъмизбрал,но
задасесбъднеписанието:КойтоядехлябсМене,
вдигнапетатасипротивМене.
19Сегавиказвам,предидастане,та,когатосесбъдне,
даповярвате,чеАзсъм.
20Истина,истинавиказвам,Койтоприемавсекиго,
коготоАзизпратя,Менприема;икойтоприемаМене,
приемаТози,КойтоМеепратил.
21Катоказатова,Исуссесмутивдухасии
свидетелства,катоказа:Истина,истинавиказвам,че
единотвасщеМепредаде.
22Тогаваученицитесеспогледаха,катосесъмняваха
закогоговори.
23АединотученицитеМу,коготоИсусобичаше,
бешеоблегнатнагърдитенаИсус.
24ТогаваСимонПетърмунаправизнакдапопитакой
етози,закоготоговори.
25Тогаватой,католегнанагърдитенаИсус,муказа:
Господи,койе?
26Исусотговори:Тойе,комутощедамзалък,катого
натопя.Икатонатопизалъка,дадегонаЮда
Искариотски,синанаСимон.
27ИследзалъкаСатанавлезевнего.ТогаваИсусму
каза:Това,коетоправиш,гоправибързо.
28Никойотхоратанамасатанеразбраскакво
намерениемуказатова.
29Защотонякоиоттяхмислеха,понежеЮдадържеше
торбата,чеИсусмубешеказал:Купитова,коетони
трябвазапразника;иличетрябвадададенещона
бедните.
30Итой,катовзезалъка,веднагаизлезе;ибешенощ.
31Затова,когатоизлезе,Исусказа:Сегасепрослави
ЧовешкиятСиниБогсепрославивНего.
32АкоБогсепрославивНего,БогщеГопрославиив
СебеСи,иведнагащеГопрослави.
33Дечица,ощемалковремесъмсвас.ЩеМетърсите;
икактоказахнаюдеите:къдетоотивам,виенеможете
дадойдете;такачесегавиказвам.
73

76. Джон
34Новазаповедвидавам,Даселюбитеединдруг;
кактоАзвивъзлюбих,такаивиедасеобичатеедин
друг.
35Потоващепознаятвсички,честеМоиученици,ако
имателюбовпомеждуси.
36СимонПетърМуказа:Господи,къдеотиваш?Исус
муотговори:къдетоотивам,тинеможешдаМе
последвашсега;носледтоващемепоследваш.
37ПетърМуказа:Господи,защонемогадаТе
последвамсега?Щедамживотасизарадитеб.
38Исусмуотговори:ЩедадешлиживотасизаМене?
Истина,истинатиказвам:петелътнямадапропее,
докатонесеотречешотМенетрипъти.
ГЛАВА14
1Дасенесмущавасърцетови;виевярватевБога,
вярвайтеивмене.
2ВдоманаОтцаМиимамногожилища;аконебеше
така,щяхдавикажа.Отивамдатиприготвямясто.
3Иакоотидаивиприготвямясто,пакщедойдаище
вивземаприсебеси;такъдетосъмаз,тамдабъдетеи
вие.
4Икъдеотивамвиезнаете,ипътязнаете.
5ТомаМуказа:Господи,незнаемкъдеотиваш;икак
можемдазнаемпътя?
6Исусмуказа:Азсъмпътят,истинатаиживотът;
никойнедохождаприОтца,освенчрезМене.
7АкобяхтепозналиМене,щяхтедапознаетеиМоя
Отец;иотсеганататъкГопознаватеистеГовидели.
8ФилипМуказа:Господи,покажиниОтцаищени
стига.
9Исусмуказа:ТолковавремесъмсвасинесилиМе
познал,Филипе?койтоевидялМене,видялеОтца;и
кактогаваказваш:покажиниОтца?
10Невярвашли,чеАзсъмвОтцаиОтецвмен?
думите,коитовиговоря,негиговоряотСебеСи;но
Отец,КойтоживеевМене,Тойвършиделата.
11ПовярвайтеМи,чеАзсъмвОтцаиОтецвМен;или
повярвайтеМизарадисамитедела.
12Истина,истинавиказвам,койтовярвавМене,
делата,коитоАзвърша,итойщегивърши;ипо-
големиделаоттезищеизвърши;защотоотивампри
ОтцаСи.
13ИкаквотоидапоискатевМоеиме,щегонаправя,
задасепрославиОтецвСина.
14АкопоискатенещовМоеиме,щегонаправя.
15Акомеобичате,пазетезаповедитеми.
16ИАзщепомоляОтцаиТойщевидадедруг
Утешител,задапребъдвасвасдовека;
17ДориДухътнаистината;коготосветътнеможеда
приеме,защотонеГовижда,нитоГопознава;новие
Гопознавате;защотоТойживеесвасищебъдевъв
вас.
18Нямадатеоставясирота,щедойдапритеб.
19Ощемалкоисветътвеченямадамевиди;новиеме
виждате:защотоазживея,ивиещеживеете.
20Вонзиденщепознаете,чеАзсъмвМояОтец,и
виевМен,иАзвъввас.
21КойтоимаМоитезаповедиигипази,тойе,който
Мелюби;икойтоМелюби,щебъдевъзлюбенотМоя
Отец,иАзщеговъзлюбяищемуявяСебеСи.
22Юда,неИскариотски,муказа:Господи,какщесе
явишнанас,аненасвета?
23Исусвотговормуказа:АкоМелюбинякой,ще
спазидумитеМи;иМоятОтецщеговъзлюби,иние
щедойдемпринегоищенаправимобиталищепри
него.
24КойтонеМелюби,непазидумитеМи;исловото,
коеточувате,нееМое,анаОтца,КойтоМеепратил.
25Тезинещавиказах,докатобяхощепривас.
26НоУтешителят,койтоеСветиятДух,коготоОтец
щеизпративМоеиме,Тойщевинаучинавсичкоище
винапомнивсичко,каквотоидасъмвиказал.
27Мирвиоставям,Моямирвидавам;Азвидавамне
кактосветътдава.Данесесмущавасърцетови,нито
дасестрахува.
28Чухтекаквиказах:отивамсиищедойдапакпри
вас.АкоМеобичахте,щяхтедасезарадвате,защото
казах:ОтивамприОтца;защотоМоятОтецепо-голям
отМен.
29Исегавиказах,предидасесбъдне,та,когатосе
сбъдне,даповярвате.
30Отсеганататъкнямадаговорямногосвас,защото
идекнязътнатозисвятиняманищовмен.
31Нозадапознаесветът,чеАзобичамОтца;икакто
Отецмизаповяда,такаиправя.Стани,датръгваме
оттук.
ГЛАВА15
1АзсъмистинскаталозаиМоятОтецеземеделецът.
2Всякапръчкавмен,коятонедаваплод,Тойя
отрязва;ивсякапръчка,коятодаваплод,Тойяочиства,
задададеповечеплод.
3Сегастечистичрезсловото,коетовиговорих.
4ПребъдвайтевМениАзвъввас.Кактопръчкатане
можесамадададеплод,аконеостаненалозата;не
можетеповече,аконепребъдватевМене.
5Азсъмлозата,виестепръчките;койтопребъдвав
мениазвнего,тойдавамногоплод;защотобезменне
можетедавършитенищо.
6АконякойнепребъдевМене,щебъдеизхвърлен
катопръчкаищеизсъхне;ихоратагисъбиратиги
хвърлятвогъня,итеизгарят.
7АкопребъдетевМенеидумитеМипребъдатвъввас,
искайтекаквотожелаетеищевибъде.
8ВтовасепрославяМоятОтец,дапринасятемного
плод;такащебъдетеМоиученици.
9КактоОтецвъзлюбиМене,такаиАзвъзлюбихвас;
пребъдетевМояталюбов.
10АкопазитезаповедитеМи,щепребъдватев
любовтаМи;кактоиАзопазихзаповедитенаОтцаСи
ипребъдвамвНеговаталюбов.
11Тезинещавиказах,задапребъдеМоятарадоствъв
васивашатарадостдабъдепълна.
12ТоваеМоятазаповед:даселюбитеединдруг,както
Азвивъзлюбих.
13Никойнямапо-голямалюбовоттази,дададе
животасизаприятелитеси.
14ВиестеМоиприятели,аковършитевсичко,което
визаповядвам.
15Отсеганататъкневинаричамслуги;защотослугата
незнаекаквоправинеговиятгосподар;ноазви
74

77. Джон
нарекохприятели;защотовсичко,коетосъмчулот
МояОтец,висъобщих.
16ВиенеизбрахтеМене,ноАзизбрахвасиви
определих,задаотидетеидапринесетеплод,иплодът
видапребъде;такаквотоидапоискатеотОтцавМое
име,давигодаде.
17Товавизаповядвам,даселюбитеединдруг.
18Акосветътвимрази,знайте,чеМенеенамразил
предивас.
19Акобяхтеотсвета,светътщешедаобичасвоето;но
понеженестеотсвета,ноАзвиизбрахотсвета,затова
светътвимрази.
20Помнетедумата,коятовиказах:Слугатанеепо-
горенотгосподаряси.Акосапреследвалимен,ивас
щепреследват;акосаопазилимоетослово,щеопазят
ивашето.
21НовсичкотоващевисторятзарадиМоетоиме,
защотонепознаватТози,койтоМеепратил.
22Аконебяхдошълинебяхимговорил,тенебиха
ималигрях;носеганяматобвивказагрехаси.
23КойтомразиМене,мразииМояОтец.
24Аконебяхизвършилмеждутяхделата,коитоникой
другнееизвършил,тенебихаималигрях;носега
видяхаинамразихаиМене,иМояОтец.
25Нотовасесбъдва,задасеизпълнисловото,коетое
написановзаконаим:Намразихамебезпричина.
26НокогатодойдеУтешителят,коготоАзщеви
изпратяотОтца,сиречДухътнаистината,който
изхождаотОтца,ТойщесвидетелствазаМене;
27Ивиещесвидетелствате,защотостесМенеот
началото.
ГЛАВА16
1Тезинещавиказах,заданесесъблазните.
2Щевиизгонятотсинагогите;да,идвавреме,когато
всеки,койтовиубие,щемисли,чеслужинаБога.
3Итезинещащевинаправят,защотонесапознали
нитоОтца,нитомен.
4Нотезинещавиказах,такачекогатодойдевремето,
дасиспомните,чевиказахзатях.Итезинещаневи
казахвначалото,защотобяхсвас.
5НосегаотивамприТози,койтомееизпратил;и
никойотваснемепита:къдеотиваш?
6Нопонежевиказахтезинеща,скръбизпълни
сърцетови.
7Ноазвиказвамистината;Завасепо-добредаси
отида;защото,аконесиотида,Утешителятнямада
дойдепривас;ноакозамина,щегоизпратяпривас.
8Икогатодойде,щеизобличисветазагрях,заправда
изасъдба;
9Отгрях,защотоневярватвМене;
10Заправдата,защотоотивамприОтцаСиивече
нямадаМевидите;
11Насъда,защотокнязътнатозисвятеосъден.
12Имамощемногонещадавикажа,нонеможетеда
гипонесетесега.
13НокогатодойдеТой,Духътнаистината,щеви
упътинацялатаистина;защотонямадаговориотСебе
Си;нокаквоточуе,товащеговори;ищевиизвести
нещата,коитоидат.
14ТойщеМепрослави,защотощевземеотМоетои
щевивъзвести.
15Всичко,коетоОтецима,еМое;затоваказах,чеТой
щевземеотМоетоищевигопокаже.
16Ощемалко,инямадаМевидите;ипак,малко,ище
Мевидите,защотоотивамприОтца.
17ТогаванякоиотученицитеМуказахапомеждуси:
Каквоетова,коетониказва:ОщемалкоинямадаМе
видите;ипакмалкоищеМевидите;иПонежеотивам
вбаща?
18Ирекоха:Каквоетова,коетоказва:Ощемалко?не
можемдакажемкаквоказватой.
19СегаИсусразбра,четеискатдагопопитат,иим
каза:Разпитайтелисепомеждусизатова,коетоказах:
Малкоинямадамевидите;ипакмалкоищеме
видите?
20Истина,истинавиказвам,чевиещеплачетеище
оплаквате,носветътщесезарадва;ивиеще
наскърбите,носкръбтавищесеобърневрадост.
21Еднажена,когаторажда,имаскръб,защотое
дошълнейниятчас;нощомродидетето,непомнивече
мъката,отрадост,чесееродилчовекнасвета.
22Ивиесегаиматескръб;ноАзпакщевивидяи
сърцетовищесезарадва,ирадосттавиникойнямада
виотнеме.
23Ивонзиденнямадамепитатезанищо.Истина,
истинавиказвам,каквотоидапоискатеотОтецвМое
име,Тойщевигодаде.
24ДосеганестеискалинищовМоеиме;искайтеище
получите,задабъдерадосттавипълна.
25Тезинещавиговорихвпритчи;ноидвавреме,
когатовеченямадавиговорявпритчи,нощеви
известяяснозаОтца.
26ВонзиденщепоискатевМоеиме;иневиказвам,
чещесепомолянаОтцазавас;
27ЗащотосамОтецвиобича,понежевиевъзлюбихте
Менеиповярвахте,чесъмизлязълотБога.
28ИзлязохотОтцаидойдохнасвета;пакоставям
светаиотивамприОтца.
29УченицитеМуказаха:Ето,сегаговоришясноине
говоришникаквапоговорка.
30Сегасмесигурни,четизнаешвсичкоиняманужда
някойдатепита;потовавярваме,чесиизлязълот
Бога.
31Исусимотговори:Сегавярватели?
32Ето,идвачасът,да,вечеедошъл,когатощесе
разпръснетевсекиприсебесиищеМеоставитесам;и
въпрекитоваАзнесъмсам,защотоОтецесМене.
33Товавиказах,задаиматевМенемир.Всветаще
иматескръб;нодерзайте;Азпобедихсвета.
ГЛАВА17
1ТезидумиизговориИсус,катовдигнаочикъм
небетоиказа:Отче,дойдечасът;прославиТвояСин,
задапрославииТвоятСинТебе;
2Кактосимудалвластнадвсякаплът,такачетойда
дадевеченживотнавсички,коитосимудал.
3Атоваевеченживот,дапознаятТебе,единствения
истиненБог,иИсусХристос,коготосиизпратил.
4ПрославихТеназемята;Свършихделото,коетоТи
мидадедавърша.
75

78. Джон
5Исега,Отче,прославиМеуСебеСисъсславата,
коятоимахуТебпредисветадабъде.
6ИзявихТвоетоименачовеците,коитоТимидадеот
света;тебяхаТвоииТимигидаде;итеопазиха
думатаТи.
7Сегапознаха,чевсичко,коетосимидал,еотТеб.
8Защотоазимдадохдумите,коитотимидаде;итеги
приеха,исъссигурностпознаха,чесъмизлязълот
Тебе,иповярваха,чеТисимеизпратил.
9Затяхсемоля:Несемолязасвета,азатези,коитоси
Мидал;защототесатвои.
10Ивсичкомоеетвое,итвоетоемое;иазсе
прославихвтях.
11Исеганесъмвечевсвета,нотесавсвета,аазида
приТебе.ОтчеСвети,пазивиметоСионези,коитоси
мидал,задабъдатедно,кактосмение.
12Докатобяхстяхнасвета,пазихгивТвоеиме;тези,
коитомидаде,опазих,иникойоттяхнееизгубен,
освенсинътнапогибелта;задаможеписаниетодасе
изпълни.
13Исегаидвампритеб;итоваговорянасвета,зада
иматМоятарадостпълнавсебеси.
14ДадохимТвоетослово;исветътгинамрази,защото
несаотсвета,кактоиАзнесъмотсвета.
15Несемолядагивземешотсвета,нодагизапазиш
отзлото.
16Тенесаотсвета,кактоиАзнесъмотсвета.
17ОсветигичрезТвоятаистина;Твоетословое
истина.
18КактоТимеизпративсвета,такаиазизпратихтях
всвета.
19ИзарадитяхАзосвещавамСебеСи,задабъдатите
осветеничрезистината.
20Несамозатяхсемоля,ноизаонези,коитоще
повярватвМенечрезтяхнотослово;
21Задабъдатвсичкиедно;кактоТи,Отче,сивМене,
иАзвТебе,такаитедабъдатвНаседно,зада
повярвасветът,чеТисиМепратил.
22Иславата,коятоТиМидаде,Азядадохнатях;за
дабъдатедно,кактониесмеедно:
23АзвтяхиТивМен,задабъдатнаправени
съвършениведно;изадапознаесветът,чеТисиМе
пратилисивъзлюбилтях,кактовъзлюбиМене.
24Отче,искамитези,коитосиМидал,дабъдатс
Мене,къдетосъмАз;задавидятславатаМи,коятоси
Мидал,защотосимевъзлюбилпредисъзданиетона
света.
25Отчеправедни,светътнеТепозна,ноАзТепознах,
итезипознаха,чеТисиМепратил.
26ИазимизявихТвоетоимеищегоизявя,такаче
любовта,скоятосимевъзлюбил,дабъдевтях,иазв
тях.
ГЛАВА18
1КогатоИсусказатезидуми,тойизлезесучениците
СиотвъдпотокаКедрон,къдетоимашеградина,в
коятовлезеТойиученицитеМу.
2ИЮда,койтогопредаде,знаешемястото;защото
ИсусчестоприбягвашетамсученицитеСи.
3ТогаваЮда,катовзегрупамъжеислужителиот
главнитесвещенициифарисеите,дойдетамсфенери,
факлииоръжия.
4Исус,катознаешевсичко,коетощешедагосполети,
излезеиимказа:Коготърсите?
5Отговорихаму:ИсусотНазарет.Исусимказа:Аз
съм.ИЮда,койтоГопредаде,стоешестях.
6Ищомимказа:Азсъм,тесевърнаханазадипаднаха
наземята.
7Тогавапакгипопита:Коготърсите?Итеказаха:
ИсусотНазарет.
8Исусотговори:Казахви,чесъмАз;прочее,акоМе
търсите,оставететезидасиотидат.
9Задасеизпълнидумата,коятоказа:Оттези,които
Мидаде,неизгубихникого.
10ТогаваСимонПетър,койтоимашемеч,гоизвадии
ударислугатанапървосвещеникаимуотрязадясното
ухо.ИметонаслугатабешеМалх.
11ТогаваИсусказанаПетър:туримечасив
ножницата;чашата,коятоМидадеОтец,нямалидая
изпия?
12Тогавадружината,хилядникътиюдейските
служителихванахаИсусиГовързаха,
13ИгозаведепървоприАнна;тъйкатотойбешетъст
наКаиафа,койтопрезсъщатагодинабеше
първосвещеник.
14АКаиафабешетози,койтодадесъветнаюдеите,че
епо-добреединчовекдаумрезанарода.
15ИСимонПетърпоследваИсус,кактоидругученик;
тозиученикбешепознатнапървосвещеникаивлезес
Исусвдворецанапървосвещеника.
16АПетърстоешенаврататаотвън.Тогавадругият
ученик,койтобешепознатнапървосвещеника,излезе
иговоринавратаря,ивъведеПетър.
17Тогавадевойката,коятопазешевратата,казвана
Петър:Несилиитиотученицитенатозичовек?Той
каза,несъм.
18Ислугитеислужителитестояхатам,коитобяха
наклалиогънотвъглища;защотобешестудено;итесе
стоплиха;аПетърстоешестяхисетопли.
19ТогавапървосвещеникътпопитаИсусзаучениците
МуизаучениетоМу.
20Исусмуотговори:Говорихявнонасвета;Винаги
съмпоучавалвсинагогатаивхрама,къдетоюдеите
винагиприбягват;итайнонесъмказалнищо.
21Защомепиташ?попитайтеонези,коитомеслушаха,
каквоимказах;ето,тезнаяткаквоказах.
22Икогатотойказатова,единотслужителите,които
стояханаблизо,удариИсуссдлан,катоказа:Такали
отговаряшнапървосвещеника?
23Исусмуотговори:Акосъмговорилзло,докажи,че
елошо;ноакоедобре,защомебиеш?
24ААннагоизпративързанприпървосвещеника
Каиафа.
25АСимонПетърстоешеисегрееше.Тогаватему
казаха:несилиитиединотученицитеМу?Той
отречеиказа:Несъм.
26Единотслугитенапървосвещеника,неговсродник,
накоготоПетъротрязаухото,каза:Нетеливидяхв
градинатаснего?
27ТогаваПетърпаксеотречеиведнагапетелътпропя.
76

79. Джон
28ТогавазаведохаИсусотКаиафавпреторията;и
бешерано;исамитетеневлязохавсъдебнатазала,за
данесеосквернят;нозадаядатпасхата.
29ТогаваПилатизлезепритяхиказа:Вкакво
обвинениеповдигатетозичовек?
30Тевотговормуказаха:Аконебешезлодей,нямаше
датигопредадем.
31ТогаваПилатимказа:ХванетеГовиеиГосъдете
споредвашиязакон.Затоваюдеитемуказаха:Нение
позволенодаумъртвяваменикого;
32ЗадасеизпълнидуматанаИсус,коятоТой
изговори,показвайкиоткаквасмърттрябвадаумре.
33ТогаваПилатпаквлезевпреторията,повикаИсуси
Муказа:ТиЮдейскиятцарлиси?
34Исусмуотговори:Тиотсебесилиговориштова,
илидругитигоказахазаМене?
35Пилатотговори:Юдеинлисъм?Твоятсобствен
народипървосвещеницитемитепредадоха;какво
направити?
36Исусотговори:Моетоцарствонееоттозисвят;ако
Моетоцарствобешеоттозисвят,тогаваМоитеслуги
щяхадасеборят,заданебъдапредаденнаюдеите;но
сегаМоетоцарствонееоттук.
37ТогаваПилатМуказа:ТогаваТицарлиси?Исус
отговори:Тиказваш,чесъмцар.Аззатовасъмроден
изатовадойдохнасвета,задасвидетелствамза
истината.Всеки,койтоеотистината,слушагласами.
38ПилатМуказа:Щоеистина?Икатоказатова,пак
излезеприюдеитеиимказа:Азненамирамникаква
винавнего.
39Новиеиматеобичайдавипускамединнапасхата;
искатели,прочее,давипускамюдейскияцар?
40Тогававсичкиотновоизвикаха,казвайки:Нетози,а
Варава.СегаВаравабешеразбойник.
ГЛАВА19
1ТогаваПилатвзеИсусиГобичува.
2Ивойницитесплетохавенецоттрънииготурихана
главатаМу,иоблякохаМупурпурнадреха,
3Иказа:Здравей,Царюнаюдеите!игоудряхас
ръцетеси.
4Пилатпакизлезеиимказа:Ето,извеждамвиговън,
задазнаете,чененамирамникаквавинавнего.
5ТогаваИсусизлезе,носейкивенецаоттрънии
пурпурнатадреха.ИПилатимказа:Еточовека!
6Итъй,главнитесвещенициислужителите,катоГо
видяха,извикаха,казвайки:РазпниГо,разпниГо!
Пилатимказва:ВземетеГовиеиГоразпнете,защото
азненамирамникаквавинавНего.
7ЮдеитеМуотговориха:Ниеимамезаконипонашия
законтойтрябвадаумре,защотонаправисебеси
БожийСин.
8ИПилат,каточутазидума,ощеповечесеуплаши;
9ИпаквлезевпреториятаиказанаИсус:Откъдеси?
НоИсуснемуотговори.
10ТогаваПилатМуказа:Немилиговориш?незнаеш
ли,чеимамвластдатеразпнаиимамвластдатепусна?
11Исусотговори:Тинебимогълдаимашникаква
властнадМене,аконетибешедаденоотгоре;затова
по-голямгряхимаонзи,койтоМепредаденатеб.
12ИоттогаванататъкПилатискашедагоосвободи,но
юдеитеизвикаха,казвайки:Акопуснештозичовек,не
сиприятелнакесаря;всеки,койтоправисебесицар,
говорипротивкесаря.
13Пилат,каточутазидума,изведеИсусвъниседна
насъдийскотомястонамясто,коетосенарича
тротоара,анаеврейскиГабата.
14Ибешеприготвянетонапасхатаиоколошестиячас;
итойказанаюдеите:Етовашияцар!
15Нотеизвикаха:МахниГо,МахниГо,разпниГо!
Пилатимказва:вашияЦарлидаразпна?
Първосвещеницитеотговориха:Ниенямамедругцар
освенКесаря.
16ТогаватойимГопредаде,задабъдеразпнат.И
взехаИсусиГоотведоха.
17Итой,носейкикръстаси,излезенамясто,наречено
Мястотоначерепа,коетосенаричанаеврейски
Голгота:
18къдетоГоразпнахаидругидвамасНего,единияот
дветестрани,аИсусвсредата.
19ИПилатнаписазаглавиеигопоставинакръста.И
надписътбеше:ИСУСОТНАЗАРЕТ,ЮДЕЙСКИЯТ
ЦАР.
20Тогаватовазаглавиепрочетохамногоотюдеите,
защотомястото,къдетоИсусбешеразпънат,беше
близодограда;ибешенаписанонаеврейски,гръцкии
латински.
21Тогаваглавнитесвещеницинаюдеитеказахана
Пилат:Непиши:Царятнаюдеите;нотойказа:Азсъм
юдейскиятцар.
22Пилатотговори:Каквотописах,писахго.
23Тогававойниците,когаторазпнахаИсус,взеха
дрехитеМуигиразделиханачетиричасти,завсеки
войникпоедначаст;асъщоидрехатаму:сегадрехата
бешебезшев,изтъканаотгоренавсякъде.
24Затоварекохапомеждуси:Данегораздираме,нода
хвърлимжребийзанегочиещебъде,задасеизпълни
писанието,коетоказва:РазделихасидрехитеМииза
облеклотомихвърлихажребий.Етозащовойниците
направихатезинеща.
25АдокръстанаИсусстояхамайкаМуисестратана
майкаМуМария,женатанаКлеопа,иМария
Магдалена.
26Исус,катовидямайкаСиистоящиядонеяученик,
коготообичаше,казанамайкаСи:Жено,етотвоясин!
27Тогаваказанаученика:Етомайкати!Иоттозичас
тозиученикязаведеудомаси.
28СледтоваИсус,катознаеше,чевсичковечее
свършено,задасеизпълниписанието,каза:Жаденсъм.
29Тамбешепоставенсъд,пъленсоцет;инапълниха
гъбасоцет,турихаявърхуисопияподнесохакъм
устатаМу.
30Итъй,когатоИсусприеоцета,каза:Свършисе!И
наведеглаваииздъхна.
31Итака,понежетовабешеподготовката,телатадане
оставатнакръставсъботнияден(защототозисъботен
денбешеголямден),помолихаПилатдаимсе
пречупяткракатаидабъдатотнети.
32Тогававойницитедойдохаисчупихакракатана
първияинадругия,койтобешеразпнатсНего.
33НокогатодойдохаприИсусивидяха,чеевече
мъртъв,неМусчупихакраката.
77

80. Джон
34Ноединотвойницитескопиепронизаребратамуи
веднагаизтекохакръвивода.
35Итози,койтоговидя,свидетелства,и
свидетелствотомуевярно;итойзнае,чеказва
истината,задаповярвате.
36Защототовастана,задасеизпълниписанието:
„КостНегованямадасестроши“.
37Иотноводругописаниеказва:Щепогледнаттози,
коготопрободоха.
38ИследтоваЙосифотАриматея,койтобешеученик
наИсус,нотайнопорадистрахотюдеите,помоли
ПилатдавземетялотонаИсус;иПилатмупозволи.И
тъй,тойдойдеивзетялотонаИсус.
39ДойдеиНикодим,койтопърводойдеприИсуспрез
нощта,идонесесмесотсмирнаиалое,тежкаоколосто
фунта.
40ТогаватевзехатялотонаИсусигообвихавленени
дрехисблаговонията,кактоюдеитеобичатда
погребват.
41Анамястото,къдетобешеразпнат,имашеградина;
ивградинатановгроб,вкойтоощенеебилположен
човек.
42Итъй,тамположихаИсусзарадиюдейския
приготвенден;тъйкатогробътбешеблизо.
ГЛАВА20
1ВпървияденнаседмицатаМарияМагдаленаидва
рано,когатобешеощетъмно,пригробаивижда
камъкаотместенотгроба.
2ТогаватяизтичаидойдеприСимонПетърипри
другияученик,коготоИсусобичаше,иимказа:Взеха
ГосподаотгробаинезнаемкъдесаГоположили.
3ТогаваПетъридругиятученикизлязохаидойдохана
гроба.
4Итака,дваматасезатичахазаедно;идругиятученик
изпревариПетъристигнапръвдогроба.
5Икатосенаведеипогледнавътре,видяленените
дрехидалежат;нотойневлезе.
6ТогаваидваСимонПетърследнего,влизавгробаи
виждалененитедрехидалежат,
7Исалфетката,коятобешеокологлаватаму,не
лежешеслененитедрехи,аувитанаедномясто
отделно.
8Тогававлезеидругиятученик,койтопръвдойдепри
гроба,итойвидяиповярва.
9Защототеощенезнаехаписанието,чеТойтрябвада
възкръснеотмъртвите.
10Тогаваученицитеотновоотидохаудомаси.
11АМариястоешеотвънпригробаиплачеше;и
докатоплачеше,тясенаведеипогледнавгроба,
12Ивиждадваангелавбяло,седнали,единиятпри
главата,адругиятпринозете,къдетобешележало
тялотонаИсус.
13Итейказаха:Жено,защоплачеш?Тяимказва:
ЗащотовзехамояГосподинезнамкъдесаГо
положили.
14Икатоказатова,тясеобърнаназадивидяИсусда
стои,нонепозна,чебешеИсус.
15Исусйказа:жено,защоплачеш?коготърсиш?Тя,
катогопомислизаградинаря,муказа:Господине,ако
тисигоизнесъл,кажимикъдесигоположилиазще
говзема.
16Исусйказа:Мария!Тясеобърнаимуказа:Раввуни!
коетощерече,Учителю.
17Исусйказа:НеседокосвайдоМене;защотоощене
съмсевъзнесълприМояОтец;ноидиприбратятаМи
иимкажи:ВъзнасямсеприМояОтецивашияОтец;и
намояБог,инавашияБог.
18МарияМагдаленадойдеиказанаучениците,чее
видялаГосподаичеТоййеказалтезинеща.
19Итака,вечертанасъщияден,койтобешепървият
денотседмицата,когатовратитебяхазатворени,
къдетобяхасъбранитеучениципорадистрахот
юдеите,дойдеИсусизастанапосредатаиимказа:
Мирвам!
20Икатоказатова,тойимпоказаръцетеиребратаси.
Тогаваученицитесезарадваха,катовидяхаГоспода.
21ТогаваИсуспакимказа:Мирвам!КактоОтец
изпратиМене,такаиАзизпращамвас.
22Икатоказатова,духнавърхутяхиимказа:
ПриеметеСветияДух!
23Накоитопроститегреховете,щеимбъдатпростени;
ичиитогреховезадържите,тесезадържат.
24НоТома,единотдванадесетте,нареченБлизнак,не
бешестях,когатоИсусдойде.
25Тогавадругитеученицимуказаха:Видяхме
Господа.Нотойимказа:Аконевидявръцетему
белезитеотгвоздеитеинесложапръстасивбелезите
отгвоздеитеинепъхръкатасивребратаму,нямада
повярвам.
26ИследосемдниученицитеМуотновобяхавътреи
Томастях;тогаваИсусдойде,когатовратитебяха
затворени,застанапосредатаиказа:Мирвам!
27ТогаватойказанаТома:Дайпръстаситукивиж
ръцетеми;идайръкатаситукияпъхнивребратами;
инебъдиневерен,авярващ.
28ИТомавотговорМуказа:ГосподмойиБогмой.
29Исусмуказа:Тома,понежемевидя,типовярва;
блаженисатези,коитонесавидели,асаповярвали.
30ИмногодругизнаменияизвършиИсусв
присъствиетонаученицитеСи,коитонесанаписанив
тазикнига:
31Нотоваенаписано,задаповярвате,чеИсусе
Христос,БожиятСин;ичекатовярвате,можетеда
иматеживотчрезНеговотоиме.
ГЛАВА21
1СледтезинещаИсусотновосеявинаученицитеси
приТивериадскотоезеро;ипотозиначинпоказа
самияттой.
2ТамбяхазаедноСимонПетъриТома,наречен
Близнак,иНатанаилотКанаГалилейска,исиноветена
Зеведей,идругидвамаотнеговитеученици.
3СимонПетъримказва:отивамдаловяриба.Казват
му:иниещеотидемстеб.Теизлязохаиведнага
влязохавкораб;итазинощнеуловиханищо.
4Нокогатонастъписутринта,Исусстоешенабрега;
ноученицитенепознаха,четовабешеИсус.
5ТогаваИсусимказа:Деца,имателинещозахрана?
Темуотговориха:Не.
78

81. Джон
6Итойимказа:Хвърлетемрежатаотдяснонакорабаи
щенамерите.Затоватехвърлихаисеганеможахада
гоизтеглятпорадимножествоториби.
7Затоваонзиученик,коготоИсусобичаше,казана
Петър:Господе.АСимонПетър,когаточу,четовае
Господ,препасадрехатаси(защотобешегол)исе
хвърливморето.
8Идругитеученицидойдохавмалъккораб;(защото
небяхадалечотсушата,нооколодвесталакти),
влачейкимрежатасриба.
9Ищомизлязоханасушата,видяхатамогънот
въглищаириба,поставенавърхунего,ихляб.
10Исусимказа:Донесетеотрибата,коятосега
хванахте.
11СимонПетърсекачииизвадимрежатанасушата,
пълнасголемириби,стопетдесетитри;ивъпрекиче
бяхатолковамного,мрежатанесескъса.
12Исусимказа:Елатедавечеряте.Иникойот
ученицитенепосмядагопопита:Койсити?знаейки,
четоваеГоспод.
13ТогаваИсусидва,вземахлябиимдава,същоириба.
14Товаевечетретиятпът,когатоИсуссеявина
ученицитеСи,следкатовъзкръснаотмъртвите.
15Итака,когатовечеряха,ИсусказанаСимонПетър:
СимонеЙонов,обичашлиМеповечеоттези?ТойМу
каза:Да,Господи!тизнаеш,четеобичам.Казваму:
Пасиагнетатами.
16Пакмуказвавторипът:СимонеЙонов,обичашли
Ме?ТойМуказа:Да,Господи!тизнаеш,четеобичам.
Казваму:Пасиовцетеми.
17Третипътмуказва:СимонеЙонов,обичашлиМе?
Петърсенаскърби,защототретипътмуказа:Обичаш
лиме?ИтойМуказа:Господи,Тизнаешвсичко;ти
знаеш,четеобичам.Исусмуказа:ПасиовцетеМи.
18Истина,истинатиказвам:Когатобешемлад,тисе
опасвашесамиходеше,къдетосиискаше;нокогато
остарееш,щепротегнешръцетесиидругщете
препашеищетеотведе,къдетоискаш.небихискал.
19Товаказатой,катодавашедасеразберескаква
смъртщешедапрославиБога.Икатоказатова,муказа:
ВървиследМене.
20ТогаваПетър,катосеобърна,видя,чегоследва
ученикът,коготоИсусобичаше;коятосъщосеоблегна
нагърдитемунавечерятаиказа:Господи,койетози,
койтоТепредава?
21Петър,катоговидя,казанаИсус:Господи,атози
какводанаправи?
22Исусмуказа:Акоискамдаостане,докатодойда,
каквотиетова?последвайме.
23Тогаватазидумасеразнесемеждубратята,четози
ученикнямадаумре;ноИсуснемуказа:Тойнямада
умре;ноакоискамтойдаостане,докатодойда,какво
тиетова?
24Тозиеученикът,койтосвидетелствазатезинещаи
написатезинеща;изнаем,чесвидетелствотомуе
вярно.
25Имаимногодругинеща,коитоИсусизвърши,за
които,акосенапишатвсички,предполагам,чедори
самиятсвятнебимогълдапоберекнигите,които
трябвадабъдатнаписани.амин
79

82. Деянияна
Aпостолите
ГЛАВА1
1Направихпредишниятрактат,о,Теофил,завсичко,
коетоИсусзапочнадаправииучи,
2Доденя,вкойтобешевъзнесен,следкоеточрез
СветияДухбешедалзаповединаапостолите,които
бешеизбрал:
3Накоитотойсъщосепоказаживследстраданиетоси
чрезмногонепогрешимидоказателства,катоимсе
явявашечетиридесетднииговорешезанещата,
отнасящиседоБожиетоцарство:
4Икатосесъбрастях,имзаповядаданенапускат
Ерусалим,нодачакатобещаниетонаОтца,което,каза
Той,стечулиотМене.
5ЗащотоЙоаннаистинакръщавашесвода;новиеще
бъдетекръстенисъсСветияДухнеследмногодни.
6Итака,когатосесъбраха,тегопопитаха,казвайки:
Господи,втовавремещевъзстановишлицарствотона
Израил?
7Итойимказа:Неезавасдазнаетевременатаили
сезоните,коитоОтецепоставилвсобственатаСи
власт.
8Новиещеприеметесила,следкатоСветиятДух
дойдевърхувас,ивиещебъдетесвидетелизаМенив
Ерусалим,ивцялаЮдея,ивСамария,идокраяна
земята.
9Икогатоказатезинеща,докатотегогледаха,той
бешевдигнат;иоблакгоприбраоточитеим.
10Идокатотегледахавтренченокъмнебето,докато
тойсеизкачваше,ето,двамамъжезастанахадотяхв
белидрехи;
11Койтосъщоказа:Мъжегалилейски,защостоитеи
гледатекъмнебето?същияттозиИсус,койтосе
възнесеотваснанебето,щедойдепосъщияначин,
кактоговидяхтедаотивананебето.
12СледтовасевърнахавЕрусалимотпланината,
нареченаЕлеонска,коятоенаразстояниеединсъботен
денотЕрусалим.
13Икатовлязоха,тесекачихаведнагорнастая,
къдетоживеехаиПетър,иЯков,иЙоан,иАндрей,
ФилипиТома,ВартоломейиМатей,Яков,Алфеевият
син,иСимонЗилот,иЮда,братътнаЯков.
14Всичкитепребъдвахаединодушновмолитваи
молениесженитеиМария,майкатанаИсус,ис
братятаМу.
15ИвонезидниПетърсеизправисредученицитеи
каза(броятнаименатазаеднобешеоколостои
двадесет),
16Мъжеибратя,товаписаниетрябвадаетрябвалода
сеизпълни,коетоСветиятДухчрезустатанаДавид
казапредизаЮда,коетобешеводачнаонези,които
хванахаИсус.
17Защототойбешепричисленкъмнасиполучичаст
оттоваслужение.
18Сегатозичовеккупиниваснаградатана
беззаконието;икатопаднастремглаво,тойсепръсна
презсредатаивсичкитемувътрешностиизбиха.
19Итовастанаизвестнонавсичкижителина
Йерусалим;доколкототоваполесенаричанатехния
правиленезик,Aceldama,коетощерече,полетона
кръвта.
20ЗащотоеписановкнигатанаПсалмите:Нека
жилищетомузапустееиникойданеживеевнего;
21Затоваоттезичовеци,коитобяхаснаспрезцялото
време,докатоГосподИсусвлизашеиизлизашемежду
нас,
22КатосезапочнеоткръщениетонаЙоандосъщия
ден,вкойтотойбешевзетотнас,човектрябвадабъде
ръкоположендабъдесвидетелзаедноснасна
Неговотовъзкресение.
23Итеназначихадвама:Йосиф,нареченВарсава,
койтосенаричашеЮст,иМатия.
24Итесепомолихаиказаха:Ти,Господи,Който
познавашсърцатанавсичкичовеци,покажикойот
тезидваматасиизбрал,
25Задаможедавземечастоттоваслужениеи
апостолство,откоетоЮдападначрезпрестъпление,за
даможедаотиденасвоетомясто.
26Итедадохасвоитежребии;ижребиятпаднана
Матиас;итойбешепричисленкъмединадесетте
апостоли.
ГЛАВА2
1ИкогатоденятнаПетдесетницанастъпинапълно,те
всичкибяхаединодушнонаедномясто.
2Ивнезапносечушумотнебетокатонасиленвятър
иизпълницялатакъща,къдетоседяха.
3Иимсеявихаразделениезицикатоогненииседна
поединнавсекиоттях.
4ИтевсичкисеизпълнихасъсСветияДухизапочнаха
даговорятнадругиезици,кактоДухътимдавашеда
говорят.
5ИвЙерусалимживеехаюдеи,благочестивимъже,от
всекинародподнебето.
6Икогатотовасеразчунавън,множествотосесъбраи
сесмути,защотовсекигичудаговорятнасобствения
сиезик.
7Ивсичкисечудехаичудеха,катосиказвахаединна
друг:Ето,всичкитези,коитоговорят,несали
галилейци?
8Икакчувамевсекинасобствениясиезик,накойто
смеродени?
9партяни,мидяни,еламитиижителитена
Месопотамия,ЮдеяиКападокия,ПонтиАзия,
10ФригияиПамфилия,вЕгипетивчаститенаЛибия
околоКирена,ичужденциотРим,евреиипрозелити,
11Критиарабите,ниенаистинагичувамедаговорят
нанашитеезицичудеснитеБожиидела.
12Ивсичкисечудехаисеколебаеха,катосиказваха
единнадруг:Каквозначитова?
13Другисеподигравахаиказваха:Тезихорасасе
напилиснововино.
14НоПетър,катосеизправисединадесетте,издигна
гласасииимказа:МъжеотЮдеяивсичкивие,които
живеетевЙерусалим,некавиеизвестнотоваи
слушайтедумитеми:
80

83. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
15Защототезинесапияни,кактомислите,тъйкатое
едватретиятчаснаденя.
16НотоваеказанотоотпророкЙоил;
17Ищестаневпоследнитедни,казваБог,щеизлеяот
ДухаСивърхувсякатвар;исиноветевиидъщеритеви
щепророкуват,имладежитевищевиждатвидения,и
старцитевищесънуватсънища:
18ИвърхуслугитеСиивърхуслугинитеСищеизлея
отДухаСивонезидни;итещепророкуват:
19Ищепокажачудесананебетогореизнаменияна
земятадолу;кръв,иогън,ипараотдим:
20Слънцетощесепревърневтъмнинаилунатавкръв,
предидадойдеонзивеликибележитденГосподен:
21Ищестанетака,чевсеки,койтопризовеимето
Господне,щебъдеспасен.
22МъженаИзраил,чуйтетезидуми;ИсусотНазарет,
мъж,одобренотБогамеждувасчрезчудеса,чудесаи
личби,коитоБогизвършичрезНеговсредвас,кактои
виезнаете:
23Него,предаденчрезопределенатаволяи
предузнаниенаБога,виестехваналииотнечестиви
ръцестеразпъналииубили;
24КоготоБогвъзкреси,каторазвързаболкитена
смъртта,защотонебешевъзможнодабъдезадържан
отнея.
25ЗащотоДавидговоризанего:Винагисъмвиждал
Господапредсебеси,защотоТойеотдяснатами
страна,заданесепоклатя.
26Затовасезарадвасърцетомиисеразвеселиезикът
ми;освентоваиплъттамищепочивавнадежда:
27Защотонямадаоставишдушатамивпъкъла,нито
щеоставишТвояСветиядавидиизтление.
28Тисимипоказалпътищатанаживота;щеме
наситишслицетоСи.
29Мъжеибратя,позволетемисвободнодавиговоря
запатриархДавид,четойемъртъвиепогребани
гробътмуеснасдоденднешен.
30Итака,бидейкипророкизнаейки,чеБогмусее
заклелсклетва,чеотплоданаслабинитему,според
плътта,щеиздигнеХристосдаседненапрестоламу;
31Той,катовидятовапреди,говоризавъзкресението
наХристос,чедушатамунееоставенавада,нито
плъттамуевидялатление.
32ТозиИсусБогвъзкреси,накоетониевсичкисме
свидетели.
33Затова,бидейкивъздигнатотБожиятадесницаи
приелотОтцаобещаниетозаСветияДух,Тойизля
това,коетовиесегавиждатеичувате.
34ЗащотоДавиднесеевъзнесълнанебесата,нотой
самказва:ГосподказанамояГоспод:Седниот
дяснатамистрана,
35Докатоненаправявраговететитвоеподножие.
36Итъй,некацелиятИзраилевдомзнаесъссигурност,
чеБогнаправисъщияИсус,Коготовиеразпънахте,
ГосподиХристос.
37Сега,когаточухатова,тебяхаужиленивсърцатаси
иказаханаПетъринаостаналитеапостоли:Мъже,
братя,какводаправим?
38ТогаваПетъримказа:Покайтесеивсекиотвас
некасекръстивиметонаИсусХристосзаопрощаване
нагреховетеищеполучитедаранаСветияДух.
39Защотообещаниетоезавас,изадецатави,иза
всички,коитосадалеч,точнотолкова,колкотоГоспод
нашиятБогпризове.
40Исмногодругидумисвидетелствашеиувещаваше,
катоказваше:Спасетесеоттованечестивопоколение.
41Тогаваонези,коитосрадостприехасловотому,
бяхакръстениивсъщияденкъмтяхседобавихаоколо
трихилядидуши.
42Итепребъдвахатвърдовучениетонаапостолитеи
вобщението,вразчупванетонахлябаивмолитвите.
43Истрахобзевсякадуша;имногочудесаизнамения
бяхаизвършениотапостолите.
44Ивсичкиповярвалибяхазаедноиимахавсичко
общо;
45Ипродадохаимуществотоиблагатасииги
разделиханавсичкихора,спореднуждитенавсеки.
46Ите,катопрекарвахавсекиденединодушнов
храмаиразчупвахахляботкъщанакъща,ядяха
месотосисрадостипростодушиенасърцето,
47ХвалетеБогаиимайтеблаговолениетонацелия
народ.ИГосподежедневнодобавяшекъмцърквата
такива,коитотрябвашедабъдатспасени.
ГЛАВА3
1ПетъриЙоансекачихазаедновхрамавчасана
молитвата,койтобешедеветиятчас.
2Иносехаединчовек,куцотутробатанамайкаси,
коготослагахавсекиденприпортатанахрама,
нареченаКрасива,задаискамилостиняотонези,
коитовлизахавхрама;
3КойтовидяПетъриЙоан,коитосеканятдавлязатв
храма,поискамилостиня.
4ИПетър,катосевзрявнегосЙоан,каза:Погледни
ни!
5Итойгивслуша,катоочаквашедаполучинещоот
тях.
6ТогаваПетърказа:Среброизлатонямам;нотова,
коетоимам,тигодавам:ВиметонаИсусХристосот
Назаретстанииходи.
7Итойгохваназадяснатаръкаигоповдигна;и
веднагакракатаиглезенитемусеукрепиха.
8Итойскочи,изправисеиходи,ивлезестяхвхрама,
катоходешеискачаше,иславешеБога.
9ИцелиятнародговидядаходиидахвалиБога:
10Итепознаха,четовабешетой,койтоседешеза
милостиняприКрасиватапортанахрама:итебяха
изпълнениспочудаиудивлениеоттова,коетомусе
случи.
11ИдокатоизцеленияткуцчовекдържешеПетъри
Йоан,целиятнародсезатичапритяхвпреддверието,
коетосенаричаСоломоново,многоучудени.
12ИПетър,катовидятова,отговоринанарода:
Израилтяни,защосечудитенатова?илизащони
гледатетолковасериозно,сякашсъссобственатаси
силаилисвятостсменаправилитозичовекдаходи?
13БогнаАвраам,инаИсаак,инаЯков,Богнанашите
бащи,прославиСинаСиИсус;коготовиепредадохтеи
сеотрекохтеотнеговприсъствиетонаПилат,когато
тойбешерешендагопусне.
14НовиесеотрекохтеотСветияиПраведнияи
поискахтедависедадеубиец;
81

84. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
15ИубихаКнязанаживота,коготоБогвъзкресиот
мъртвите;накоетониесмесвидетели.
16ИНеговотоимечрезвяравНеговотоимеукрепи
тозичовек,коготовиждатеипознавате;да,вярата,
коятоечрезнего,мудадетовасъвършеноздравепред
всичкивас.
17Исега,братя,съзнавам,чегонаправихтепоради
невежество,кактоивашитеуправници.
18Нотова,коетоБогбешеявилпо-раночрезустатана
всичкитеСипророци,чеХристосщестрада,Тойтака
гиизпълни.
19Затовасепокайтеисеобърнете,задамогат
греховетевидабъдатзаличени,когатовременатана
освежаванедойдатотприсъствиетонаГоспода;
20ИтойщеизпратиИсусХристос,койтопредиви
бешепроповядан:
21Коготонебетотрябвадаприемедовременатана
възстановяванетонавсичко,коетоБогеговорилчрез
устатанавсичкитеСисветипророциотначалотона
света.
22ЗащотоМоисейнаистинаказанабащите:Господ
вашиятБогщевииздигнепророкотвашитебратя,
катомен;негощеслушатевъввсичко,каквотоидави
каже.
23Ищестанетака,чевсякадуша,коятонепослуша
тозипророк,щебъдеизтребенаизмеждународа.
24Да,ивсичкипророциотСамуилитези,които
следватследтова,толкова,колкотосаговорили,също
сапредсказалитезидни.
25Виестедецанапророцитеиназавета,койтоБог
сключисбащитени,катоказанаАвраам,Ивтвоето
потомствощебъдатблагословенивсичкиземни
племена.
26ПървопривасБог,следкатовъзкресиСвояСин
Исус,Гоизпратидавиблагослови,катоотвърневсеки
единотвасотнеговитебеззакония.
ГЛАВА4
1Идокатоговорехананарода,свещеницитеи
началникътнахрама,исадукеитесеприближихакъм
тях,
2Наскърбени,чепоучаваханародаипроповядваха
чрезИсусвъзкресениетоотмъртвите.
3Итесложихаръценатяхигиоставихаподстражадо
следващияден,защотовечебешевечер.
4Номнозинаоттези,коиточухасловото,повярваха;и
броятнамъжетебешеоколопетхиляди.
5Инаследващиядентехнитеначалници,старейшини
икнижници,
6ИпървосвещеникътАнна,иКаиафа,иЙоан,и
Александър,ивсички,коитобяхаотродана
първосвещеника,бяхасъбранивЕрусалим.
7Икогатогипоставихапосредата,тепопитаха:С
каквасилаилискаквоименаправихтетова?
8ТогаваПетър,изпълненсъсСветияДух,имказа:Вие,
началницинанародаистарейшиниИзраилеви,
9Акоднесбъдемизследванизадобротодело,
извършенонабезсилниячовек,покакъвначинтойе
изцелен;
10Дабъдеизвестнонавсичкивасинацелиянародна
Израел,чевиметонаИсусХристосотНазарет,Когото
виеразпнахте,КоготоБогвъзкресиотмъртвите,
именночрезНеготозичовекстоитукпредвасздрав.
11Товаекамъкът,койтовие,строителите,презряхте,
койтостанаглаванаъгъла.
12Ниточрезникогодругонямаспасение;защотопод
небетонямадругоиме,даденоначовеците,чрезкоето
дасеспасим.
13Сега,когатовидяхадързосттанаПетъриЙоани
забелязаха,чесанеученииневежихора,тесеудивиха;
иразбрахазатях,чесабилисИсус.
14Икатовидяха,чеизцелениятчовекстоешестях,те
неможахадакажатнищопротивтова.
15Нокогатоимзаповядахадаизлязатнастранаот
съвета,тесесъвещавахапомеждуси,
16Казвайки:Какводанаправимстезихора?тъйкато
това,ченаистиназабележителночудоебило
извършенооттях,еяснонавсички,коитоживеятв
Йерусалим;инеможемдагоотречем.
17Нозаданесеразпространяваповечемеждухората,
некагизаплашимнастойчиводанеговорятвечена
никоговтоваиме.
18Итегиповикахаиимзаповядахаданеговорят
изобщо,нитодапоучаватвиметонаИсус.
19НоПетъриЙоанимотговорихаиказаха:съдетевие
далиеправопредБогадаслушамевасповече,
отколкотоБога.
20Защотонеможемданеговоримтова,коетосме
виделиичули.
21Итака,следкатогизаплашихаощеповече,теги
пуснаха,катоненамериханищокакдагинакажат,
зарадинарода;защотовсичкихораславехаБогазатова,
коетобешеизвършено.
22Защоточовекътбешенадчетиридесетгодини,на
коготосеизвършитовачудонаизцеление.
23Икатогипуснаха,теотидохаприсвоитеи
разказахавсичко,коетоглавнитесвещениции
старейшинитеимказаха.
24Икаточухатова,теединодушноиздигнахагласаси
къмБогаиказаха:Господи,ТисиБог,койтоси
направилнебетоиземята,иморето,ивсичко,коетоев
тях;
25КойточрезустатанаслугатаСиДавидсиказал:
Защоезичницитесеразгневихаиплеменатазамисляха
празнинеща?
26Царетеназемятасеизправихаивладетелитесе
събрахасрещуГосподаисрещуНеговияХристос.
27ЗащотонаистинасрещуТвоетосвятодетеИсус,
Коготосипомазал,кактоИрод,такаиПилат
Понтийски,сезичницитеинароданаИзраилсе
събрахазаедно,
28Задаизвършавсичко,коетотвоятаръкаитвоят
съветсаопределилипредидабъденаправено.
29Исега,Господи,вижтехнитезаплахиидайна
Твоитеслуги,такачеспълнадързостдаговорят
Твоетослово,
30Катопростирашръкатасидаизцеляваш;иче
знамениятаичудесатамогатдасеизвършватвимето
натвоетосвятодетеИсус.
31Икатосепомолиха,мястото,къдетобяхасъбрани,
сепоклати;ивсичкисеизпълнихасъсСветияДухи
говорехаБожиетословосдързост.
82

85. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
32Имножествотоотповярвалитебяхаседносърцеис
еднадуша;нотеимахавсичкообщо.
33Исголямасиласвидетелстваханаапостолитеза
възкресениетонаГосподИсус;иголямаблагодатбеше
върхувсичкитях.
34Исредтяхнямашенитоединлишенотнужда;
защотовсички,коитопритежавахаземииликъщи,ги
продавахаидонасяхаценитенапродаденитенеща,
35Игисложивнозетенаапостолитеисераздадена
всекиспореднуждитему.
36ИЙосей,нареченотапостолитеВарнава,(коетосе
тълкуваСиннаутехата),левитиотстранатаКипър,
37Катоимашеземя,продадея,донесепаритеиги
сложивкракатанаапостолите.
ГЛАВА5
1НоединчовекнаимеАнания,съссъпругатаму
Сапфира,продадеимот,
2Искричастотцената,тъйкатоиженамубеше
запознатастова,идонесеизвестначастиясложив
кракатанаапостолите.
3НоПетърказа:Анания,защоСатанаизпълнисърцето
тидаизлъжешСветияДухидазадържишчастот
ценатаназемята?
4Докатоостана,небешелитвое?иследкатобеше
продаден,небешеливтвоявласт?защосизамислил
тованещовсърцетоси?тинесиизлъгалхората,аБога.
5ИАнания,каточутезидуми,паднаииздъхна;и
голямстрахобзевсички,коиточухатезинеща.
6Имладежитестанаха,навихаго,изнесохагоиго
погребаха.
7Иследоколотричасавлезеженаму,бездазнае
каквоестанало.
8АПетърйотговори:Кажимизатолковалиси
продалаземята?Итяказа:Да,затолковамного.
9ТогаваПетърйрече:Каксесъгласихтедаизкушите
ГосподнияДух?ето,нозетенаонези,коитопогребаха
мъжати,сапредврататаищетеизнесат.
10Тогаватяведнагападнавнозетемуииздъхна;и
младежитевлязохаиянамерихамъртва,икатоя
изнесоха,погребахаяпримъжай.
11Иголямстрахобзецялатацъркваивсички,които
чухатезинеща.
12Ичрезръцетенаапостолитебяхаизвършенимного
знаменияичудесасредхората;(ивсичкитебяхав
единодушиевверандатанаСоломон.
13Иотостаналитеникойнепосмядасеприсъедини
къмтях;нонародътгивъзвеличи.
14ИвярващитебяхаощеповечедобавеникъмГоспода,
множествомъжеижени.)
15Дотолкова,чеизнасяхаболнитепоулицитеиги
слагаханалеглаикушетки,тапонесянкатанаПетър,
койтоминаваше,даосенинякоиоттях.
16Дойдохаимножествоотоколнитеградовекъм
Ерусалим,носейкиболнииобсебениотнечисти
духове;ивсичкибяхаизцелени.
17Тогавапървосвещеникътивсички,коитобяхас
него,(коетоесектатанасадукеите)станахаисе
изпълнихаснегодувание,
18Ивъзложихаръценаапостолитеигитурихав
общиязатвор.
19НоангелътГосподенпрезнощтаотворивратитена
тъмницата,изведегииказа:
20Иди,застанииговоривхраманахоратавсичките
думинатозиживот.
21Икаточухатова,влязохавхрамараносутринтаи
поучаваха.Нопървосвещеникътионези,коитобяхас
него,дойдохаисвикахасъветаицелиясенатна
израилтянитеиизпратихавтъмницатадагидоведат.
22Нокогатослужителитедойдохаинегинамерихав
затвора,тесевърнахаиказаха:
23Затворътнаистинанинамеризатворенспълна
безопасностипазачитедастоятотвънпредвратите;но
когатоотворихме,ненамерихменикоговътре.
24Сега,когатопървосвещеникътиначалникътна
храма,иглавнитесвещеницичухатезинеща,тесе
усъмнихаоттяхдокаквощедоведетова.
25Тогаваединдойдеиимказа,казвайки:Ето,мъжете,
коитотурихтевтъмница,стоятвхрамаипоучават
народа.
26Тогаваначалникътотидесъсслужителитеиги
доведебезнасилие,защотосебояхаотнарода,данеби
дагиубиятскамъни.
27Икатогидоведоха,поставихагипредсинедриона;
ипървосвещеникътгипопита:
28Казвайки:Невилизаповядахместрогодане
поучаватевтоваиме?ието,виенапълнихтеЕрусалим
свашетоучениеивъзнамеряватедадокаратекръвтана
тозичовеквърхунас.
29ТогаваПетъридругитеапостолиотговорихаи
казаха:ТрябвадасепокорявамеповеченаБога,
отколкотоначовеците.
30БогнабащитенивъзкресиИсус,коготовиеубихте
иобесихменадърво.
31НегоБогвъздигнасдесницатаСизаНачалники
Спасител,задададепокаяниенаИзраилипрощение
нагреховете.
32Иниесменеговисвидетелинатезинеща;такъвеи
СветиятДух,коготоБогдаденаонези,коитоМусе
покоряват.
33Каточухатова,тесеразстроихаисенамислихада
гиубият.
34Тогававсинедрионасеизправиединфарисей,на
имеГамалиил,законник,койтоимашерепутациясред
целиянарод,изаповядадаизведатапостолитена
малкомясто;
35Иимказа:МъженаИзраил,внимавайтекакво
възнамеряватеданаправитепоотношениенатези
мъже.
36ЗащотопредитезидниТевдасеиздигна,хвалейки
се,чеенякой;къмкоготосеприсъединиханяколко
мъже,околочетиристотин:койтобешеубит;ивсички,
коитомусепокориха,бяхаразпръснатииунищожени.
37СледтозичовексенадигнаЮдаотГалилеявдните
напреброяванетоиповлечемногохораследсебеси;
тойсъщозагина;ивсички,дорионези,коитомусе
покориха,бяхаразпръснати.
38Исегавиказвам,Въздържайтесеоттезихораиги
оставетенамира,защотоакотозисъветилитовадело
еотчовеци,тощесепровали;
39НоакоеотБог,неможетедагосъборите;данеби
дасеокажетедоривоюващипротивБога.
83

86. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
40Итесесъгласихаснего;икатоповикаха
апостолитеигинабиха,заповядахаимданеговорятв
иметонаИсусигипуснаха.
41Итесиотидохаотприсъствиетонасъвета,радостни,
чебяхасчетенизадостойнидапретърпятсрамза
иметоМу.
42Ивсекиденвхрамаивъввсякакъщанепреставаха
дапоучаватипроповядватИсусХристос.
ГЛАВА6
1Ивонезидни,когатоброятнаученицитесеумножи,
възникнаропотсредгърцитесрещуевреите,защото
технитевдовицибяхапренебрегнативъв
всекидневнотослужение.
2Тогавадванадесеттеповикахамножествотоученици
иказаха:НееразумнодаоставимБожиетословоида
служимнатрапезите.
3Затова,братя,потърсетеизмеждувасседеммъжес
честнарепутация,пълнисъсСветияДухимъдрост,
коитоможемданазначимнадтазиработа.
4Нониещебъдемнепрестанновмолитваив
служениенасловото.
5Итазидумасехаресанацялотомножество;и
избрахаСтефан,мъжпъленсвяраисъсСветияДух,и
Филип,иПрохор,иНиканор,иТимон,иПармен,и
Николай,прозелитотАнтиохия;
6Коитопоставихапредапостолитеи,катосепомолиха,
възложихаръценатях.
7ИБожиетословонарастваше;иброятнаученицитев
Ерусалимсеумножимного;иголямомножествоот
свещеницибяхапослушнинавярата.
8ИСтефан,пъленсвяраисила,вършешеголеми
чудесаичудесасреднарода.
9Тогаванякоиотсинагогата,нареченасинагогана
либертинците,киринейцитеиалександрийците,иот
тяхотКиликияиАзия,сенадигнахавспорсъсСтефан.
10Итенеможахадаустоятнамъдросттаидуха,с
коитотойговореше.
11Тогаватеподчинихачовеци,коитоказаха:Чухмего
даговорибогохулнидумипротивМойсейипротив
Бога.
12Итеподбудиханарода,старейшинитеи
книжницитеигонападнаха,хванахагоигозаведохав
синедриона,
13Ипоставилъжесвидетели,коитоказаха:Тозичовек
непреставадаговорибогохулнидумипротивтова
святомястоизакона;
14Защотогочухмедаказва,четозиИсусотНазарет
щеразрушитовамястоищепромениобичаите,които
Мойсейнипредаде.
15Ивсички,коитоседяхавсъвета,катогогледаха
втренчено,видяхалицетомукатолиценаангел.
ГЛАВА7
1Тогавапървосвещеникътказа:Такалиетова?
2Итойказа:Мъже,братяибащи,слушайте;Богна
славатасеявинанашиябащаАвраам,когатобешев
Месопотамия,предидаживеевХаран,
3Имуказа:Излезотземятасииотродасиивлезв
земята,коятощетипокажа.
4Тогаватойизлезеотземятанахалдейцитеизаживяв
Харан;иоттам,когатобащамуумря,тойгопреместив
тазиземя,вкоятовиеживеетесега.
5Итойнемудаденикаквонаследствовнего,не,дори
доридастъпивърхунего;нотойобеща,чещегодаде
запритежаниенанегоинапотомствотомуследнего,
когатовсеощенямашедете.
6ИБогказатака,чепотомствотомущеживеевчужда
земя;ичететрябвадагидоведатвробствоидаим
причиняватзлочетиристотингодини.
7Инародът,накоготощебъдатвробство,Азщесъдя,
казаБог;иследтоватещеизлязатищеМислужатна
товамясто.
8Итоймудадезаветанаобрязването;итакаАвраам
родиИсаакигообрязанаосмияден;аИсаакроди
Яков;иЯковродидванадесеттепатриарси.
9Ипатриарсите,водениотзавист,продадохаЙосифв
Египет;ноБогбешеснего,
10Игоизбавиотвсичкитемустрадания,имудаде
благоволениеимъдроствочитенафараона,
египетскияцар;игопоставиуправителнаЕгипетина
целиясидом.
11Сеганастанагладпоцялатаегипетскаиханаанска
земяиголямобедствие;ибащитениненамериха
прехрана.
12НокогатоЯковчу,чеимажитовЕгипет,изпрати
първобащитени.
13ИпривторияпътЙосифбешеизвестеннабратята
си;иродътнаЙосифбешеизвестеннафараона.
14ТогаваЙосифизпратииповикаприсебесибащаси
Яковицелиямурод,седемдесетипетнадесетдуши.
15ТакаЯковслезевЕгипетиумря,тойибащитени,
16ИбяхапренесенивСихемиположенивгроба,
койтоАвраамкупизасумапариотсиноветенаЕмор,
бащатанаСихем.
17Нокогатонаближивреметонаобещанието,закоето
БогсебешеклелнаАвраам,народътрастешеисе
умножавашевЕгипет,
18Докатосеиздигнадругцар,койтонепознаваше
Йосиф.
19Същитепостъпихаковарносроданиизлото
умолявашебащитени,такачедаизгонятмалкитеси
деца,заданеостанатживи.
20ВтовавремесеродиМоисейибешемногокрасив,
исеотглеждашевбащиниясидомтримесеца.
21Икогатобешеизгонен,дъщерятанафараонаговзе
игоотхранизасвойсин.
22ИМоисейбешенаученнацялатамъдростна
египтянитеибешесиленвдумиивдела.
23Икогатонавършичетиридесетгодини,дойдему
наумдапосетибратятаси,синоветенаИзраил.
24Икатовидя,чеединоттяхстрада,тойгозащитии
отмъстинаугнетения,ипоразиегиптянина;
25Защототойпредполагаше,чебратятамубиха
разбраликакБогчрезнеговатаръкащегиизбави;но
тенеразбраха.
26Инаследващиядентойимсеяви,докатосекараха,
иискашеотноводагисдобри,казвайки:Господа,вие
стебратя;защосеобиждатеединнадруг?
27Ноонзи,койтоонеправдавашеближнияси,го
отблъсна,катоказа:Койтепоставиначалникисъдия
наднас?
84

87. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
28Щемеубиешли,кактовчераубиегиптянина?
29ТогаваМоисейпобягнапритазидумаибеше
странниквМадиамскатаземя,къдетородидвамасина.
30Икогатоизминахачетиридесетгодини,впустинята
напланинатаСинамусеявиангелГосподенвогнен
пламъквединхраст.
31КогатоМоисейвидятова,тойсеучудинагледката;
икогатосеприближидаговиди,гласътГосподен
дойдедонего,казвайки:
32казвайки:АзсъмБогнабащитети,БогнаАвраам,и
БогнаИсаак,иБогнаЯков.ТогаваМоисейпотрепери
инепосмядавиди.
33ТогаваГосподмуказа:Събуйобувкитесиотнозете
си,защотомястото,къдетостоиш,есвятаземя.
34Видях,видяхскръбтанаМоянарод,койтоев
Египет,ичухстенаниятаим,ислязохдагиизбавя.А
сегаела,щетеизпратявЕгипет.
35ТозиМоисей,когототеотказаха,катоказаха:Кой
тепоставиначалникисъдия?негоБогизпратидабъде
началникиизбавителчрезръкатанаангела,койтому
сеявивхраста.
36Тойгиизведе,следкатобешепоказалчудесаи
знамениявЕгипетскатаземя,ивЧервеноморе,ив
пустинятачетиридесетгодини.
37ТоваеонзиМойсей,койтоказанаизраилтяните:
ГосподвашиятБогщевииздигнепророкотбратятави,
катомен;негощечуете.
38Товаеонзи,койтобешевцъркватавпустинятас
ангела,койтомуговоривпланинатаСина,иснашите
бащи:койтополучиживитеоракули,заданигидаде:
39Накоготобащитенинесеподчиниха,ного
отблъснахаотсебесиивсърцатасисевърнаха
обратновЕгипет,
40катоказанаАарон:Направинибогове,коитода
вървятпреднас;защотощосеотнасядотозиМоисей,
койтониизведеотЕгипетскатаземя,ниенезнаем
каквостанаснего.
41Итенаправихателевонезидниипринесохажертва
наидола,исерадваханаделатанасобственитесиръце.
42ТогаваБогсеобърнаигипредадедасепокланятна
небеснотовойнство;кактоеписановкнигатана
пророците,о,домеИзраилев,предлагалилистеми
убитиживотниижертвипрезчетиридесетгодинив
пустинята?
43Да,виевзехтескиниятанаМолохизвездатана
вашиябогРемфан,фигури,коитонаправихте,задаим
сепокланяте;иАзщевиотведаотвъдВавилон.
44Нашитебащиимахаскиниятанасвидетелствотов
пустинята,кактотойбешеопределил,говорейкина
Мойсей,четрябвадаянаправиспоредмодела,който
бешевидял.
45Коитоинашитебащи,коитодойдохаследтова,
донесохасИсусвъввладениетонаезичниците,които
Богизгониотлицетонабащитени,доднитенаДавид;
46КойтонамериблаговолениепредБогаипожелада
намерискиниязаБоганаЯков.
47НоСоломонмупостроикъща.
48ВсепакВсевишниятнеобитававръкотворни
храмове;кактоказвапророкът,
49Небетоемоятпрестол,аземятаемоетоподножие;
каквакъщащемипостроите?казваГоспод;иликоее
мястотонаМоятапочивка?
50НеМояталиръканаправивсичкитезинеща?
51Вие,коравовратниинеобрязанипосърцеиуши,вие
винагисепротивитенаСветияДух:кактобащитеви,
такаправетеивие.
52Коиотпророцитенесапреследвалибащитеви?ите
саубилитези,коитосаизвестилипредиидванетона
Праведния;накоитовиестесегапредателииубийци:
53Коитосаполучилизаконачрезразположениетона
ангелитеинесагоспазили.
54Каточухатова,сърцатаимсесъкрушихаискърцаха
съсзъбитесивърхунего.
55Нотой,катобешепъленсъсСветияДух,погледна
нагорекъмнебетоивидяБожиятаславаиИсусдастои
отдяснатастрананаБога,
56Иказа:Ето,виждамнебесатаотворенииЧовешкия
СиндастоиотдяснонаБога.
57Тогаватеизвикахасъссиленглас,запушихаушите
сииединодушносеспуснахавърхунего,
58Игоизхвърливънотградаигоубискамъни;а
свидетелитеоставихадрехитесивнозетенаедин
младежнаимеСавел.
59ИубихаскамъниСтефан,койтопризовавашеБога
иказваше:ГосподиИсусе,приемимоядух.
60Итойколеничииизвикасъссиленглас:Господи,не
имприписвайтозигрях.Икатоказатова,тойзаспа.
ГЛАВА8
1ИСаулбешесъгласенснеговатасмърт.Ипотова
времеимашеголямогонениесрещуцърквата,която
бешевЙерусалим;ивсичкитебяхаразпръснатииз
областитенаЮдеяиСамария,сизключениена
апостолите.
2ИблагочестивимъжеотнесохаСтефандо
погребениетомуинаправихаголямооплакванезанего.
3ЩосеотнасядоСавел,тойопустошавашецърквата,
катовлизашевъввсякакъщаидърпашемъжеижении
гипредавашевзатвора.
4Затоваонези,коитобяхаразпръснати,ходеха
навсякъдеипроповядвахасловото.
5ТогаваФилипслезевградСамарияиимпроповядва
Христос.
6Ихоратаединодушносевслушахавтова,което
Филипговореше,каточухаивидяхачудесата,които
тойправеше.
7Защотонечистидухове,коитовикахасъссиленглас,
излизахаотмнозина,коитобяхаобладаниоттях;и
мнозинапарализираниикуцибяхаизцелени.
8Инастанаголямарадоствтозиград.
9Ноимашеединчовек,наимеСимон,койтопреди
времевсъщияградизползвашемагьосничествои
омагьосанароданаСамария,катоиздаде,чеенякой
велик;
10Накоготосевслушахавсички,отнай-малкиядо
най-големия,катоказаха:ТозичовекевеликатаБожия
сила.
11Итегозачитаха,защотодълговремегибеше
омагьосвалсчародейства.
12НокогатоповярваханаФилип,койтопроповядваше
нещатаотносноБожиетоцарствоииметонаИсус
Христос,тебяхакръстени,мъжеижени.
85

88. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
13ТогаваисамиятСимонповярва;икогатосекръсти,
тойпродължисФилиписечудеше,катогледаше
чудесатаизнаменията,коитоставаха.
14Когатоапостолите,коитобяхавЕрусалим,чуха,че
СамарияеприелаБожиетослово,изпратихапритях
ПетъриЙоан:
15Който,когатослязоха,сепомолизатях,зада
приематСветияДух,
16(Защотоощенебешеслязълвърхунитоединоттях,
асамотебяхакръстенивиметонаГосподИсус.)
17Тогаватеположихаръцетесивърхутяхитеприеха
СветияДух.
18ИкогатоСимонвидя,чечрезполаганетонаръцете
наапостолитеседаваСветиятДух,тойимпредложи
пари,
19катоказа:Дайинаментазивласт,такачевсеки,на
коготоположаръце,даполучиСветияДух.
20НоПетърмуказа:Паритетидапогинатстеб,
защотосипомислил,чеБожиятдарможедасекупис
пари.
21Тинямашнитодял,нитодялвтовадело,защото
сърцетотинееправопредБога.
22Итака,покайсезатоватвоенечестиеисемолина
Бога,можебидатисепростипомисълътнасърцетоти.
23Защотовиждам,чесивгорчиватажлъчкаив
оковитенабеззаконието.
24ТогаваСимонотговорииказа:Молетесевиена
Господазамен,данемесполетинищооттова,което
казахте.
25Ите,следкатосвидетелствахаипроповядваха
словотоГосподне,върнахасевЕрусалими
проповядвахаблаговестиетовмногосамарянскисела.
26ИангелътГосподенговоринаФилип,казвайки:
Станииидинаюгпопътя,койтослизаотЕрусалимза
Газа,койтоепуст.
27Итойстанаиотиде;ието,единмъжотЕтиопия,
евнухсголямавластподуправлениетонаетиопската
царицаКандакия,койтопазешецялотойсъкровищеи
бешедошълвЕрусалимзапоклонение,
28Тойсевръщашеи,седналвколесницатаси,четеше
пророкИсая.
29ТогаваДухътказанаФилип:Приближисеисе
присъединикъмтазиколесница.
30ИФилипсезавтечепринегоигочудачетепророк
Исаия,иказа:Разбирашлитова,коеточетеш?
31Итойказа:Какмога,аконякойнемеупъти?Итой
помолиФилипдасекачиидаседнеснего.
32Мястотонаписанието,коетотойпрочете,бешетова:
Тойбешеводенкатоовцанаклане;икатоагне,нямо
предстригачаси,такаТойнеотвориустатаСи.
33Внеговотоунижениеправосъдиетомубешеотнето;
икойщеизявинеговотопоколение?защотоживотът
мусеотнемаотземята.
34ИскопецътотговоринаФилипирече:Моляте,за
когоговоритовапророкът?насебесиилинанякой
другчовек?
35ТогаваФилипотвориустатасиизапочнаотсъщото
писание,имупроповядваИсус.
36Икатовървяхапопътяси,стигнахадоеднавода;и
скопецътрече:Вижте,етовода;каквомипречидасе
кръстя?
37ИФилипказа:Аковярвашсцялотосисърце,
можеш.Итойотговорииказа:Вярвам,чеИсус
ХристосеБожиятСин.
38Итойзаповяданаколесницатадаспре;идвамата
слязохавъвводата,кактоФилип,такаиевнухът;итой
гокръсти.
39Икогатоизлязохаотводата,ДухътГосподенграбна
Филип,такаческопецътнеговидяповече;итой
продължипътясирадостен.
40НоФилипсенамеривАзотикатоминаваше,
проповядвашевъввсичкиградове,докатостигнав
Кесария.
ГЛАВА9
1ИСавел,катовсеощедишашезаплахииубийства
срещуГосподнитеученици,отидеприпървосвещеника,
2ИпоискаотнегописмадоДамаскдосинагогите,че
аконамеринякойоттозипът,независимодалиса
мъжеилижени,дагизаведевързанивЕрусалим.
3Идокатопътуваше,тойсеприближидоДамаск;и
внезапнооколонегоблеснасветлинаотнебето.
4Итойпаднаназемятаичуглас,койтомуказваше:
Савле,Савле,защомегониш?
5Иказа:Койсити,Господи?ИГосподказа:Азсъм
Исус,Когототигониш;труднотиедариташсрещу
бодлите.
6Итойразтрепераниучуденказа:Господи,какво
искашданаправя?ИГосподмуказа:Станииидив
града,ищетисекажекаквотрябваданаправиш.
7Амъжете,коитогопридружаваха,стояхабезмълвни,
чувайкиглас,ноневиждайкичовек.
8ИСаулстанаотземята;икогатоочитемусе
отвориха,тойневидяникого;ноговодехазаръкаиго
заведохавДамаск.
9Итойбешетриднибеззрениеинитояде,нитопи.
10ИвДамаскимашеединученикнаимеАнания;и
Господмуказавъввидение:Анания.Итойказа:Ето,
туксъм,Господи.
11ИГосподмуказа:Станииидинаулицата,коятосе
наричаПрава,ипопитайвкъщатанаЮдазаедин,
нареченСавел,отТарс;защото,ето,тойсемоли,
12ИвидявъввидениечовекнаимеАнаниядавлизаи
даполагаръкатасивърхунего,задапрогледа.
13ТогаваАнанияотговори:Господи,чувалсъмот
мнозиназатозичовекколкозлоесторилнатвоите
светиивЕрусалим:
14Итуктойимавластотпървосвещеницитедавърже
всички,коитопризоваватТвоетоиме.
15НоГосподмуказа:Идиси,защототойеизбрансъд
заМене,заданосииметоМипредезичницитеи
царете,исиноветенаИзраил.
16ЗащотоАзщемупокажаколкоголеминещатрябва
даизстрадазарадиМоетоиме.
17ИАнаниясиотидеивлезевкъщата;икатоположи
ръцетесивърхунего,каза:БратеСавле,Господ,тъкмо
Исус,койтотисеявипопътя,покойтоидваше,ме
изпрати,задапрогледнешидасеизпълнишсъс
СветияДух.
18Иведнагаоточитемупаднахакатолюспи;итой
веднагапрогледа,станаисекръсти.
86

89. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
19Икатополучихрана,тойсеукрепи.ТогаваСавел
бешеняколкоднисучениците,коитобяхавДамаск.
20ИведнагапроповядваХристосвсинагогите,чеТой
еБожиятСин.
21Новсички,коитогослушаха,сесмаяхаиказаха:Не
елитози,койтопогубионези,коитопризовавахатова
имевЕрусалим,идойдетукстованамерение,задаги
заведевързаниприглавнитесвещеници?
22НоСавелставашеощепо-силенисмущаваше
юдеите,коитоживеехавДамаск,доказвайки,четовае
самиятХристос.
23Иследкатосеизпълнихамногодни,юдеитесе
наговорихадагоубият:
24НотяхнотоочакванебешеизвестнонаСаул.И
денеминощембдяхапредпортите,задагоубият.
25Тогаваученицитеговзехапрезнощтаигоспуснаха
достенатаведнакошница.
26ИкогатоСавелдойдевЕрусалим,тойсеопитадасе
присъединикъмучениците;нотевсичкисестрахуваха
отнегоиневярваха,чееученик.
27НоВарнаваговзеигозаведеприапостолите,иим
разказакакевидялГосподапопътяичемуеговорил,
икакепроповядвалсмеловДамасквиметонаИсус.
28Итойбешестях,влизайкииизлизайкивЕрусалим.
29ИтойговорешесмеловиметонаГосподИсуси
спорешесгърците,нотесеканехадагоубият.
30Коетобратятаразбраха,заведохаговКесарияиго
изпратихавТарс.
31ТогавацърквитепочивахавцялаЮдея,Галилеяи
Самарияисеназидаваха;иходещивстрахотГоспода
ивутехатанаСветияДух,бяхаумножени.
32ИкогатоПетъробикаляшевсичкистрани,тойслезе
иприсветиите,коитоживеехавЛида.
33ИтамнамериединчовекнаимеЕней,който
лежешеналеглотосиосемгодиниибешепарализиран.
34ИПетърмуказа:Еней,ИсусХристостеизцелява;
станиисиоправилеглото.Итойведнагастана.
35Ивсички,коитоживеехавЛидаиСарон,говидяха
исеобърнахакъмГоспода.
36АвЙопияимашееднаученичканаимеТабита,
коетовпреводсенаричаСърна:тазиженабешепълна
сдобриделаимилостиня,коятовършеше.
37Ивонезиднитябешеболнаиумря;следкатоя
измиха,ясложихавгорнатастая.
38ИтъйкатоЛидабешеблизодоЙопия,иучениците
чуха,чеПетъретам,теизпратихапринегодвама
мъже,катогопомолихаданесебавидадойдепритях.
39ТогаваПетърстанаиотидестях.Когатодойде,те
гозаведохавгорнатастая;ивсичкивдовицистояхадо
него,плачейки,ипоказвайкипалтатаидрехите,които
Дорканаправи,докатобешестях.
40НоПетъризкаравсичкивън,коленичиисемолеше;
икатогообърнакъмтялото,каза:Табита,стани.Итя
отвориочитесии,катовидяПетър,седна.
41Итоййподадеръкатасииявдигна,икатоповика
светиитеивдовиците,япредставижива.
42ИтовабешеизвестновцялаЙопия;имнозина
повярвахавГоспода.
43Истанатака,четойостанамногоднивЙопияпри
някойСимонкожар.
ГЛАВА10
1ВКесарияимашеединчовекнаимеКорнилий,
стотникотгрупата,нареченаиталийскадружина,
2НабоженчовекибоещсеотБогасцелиясидом,
койтораздавашемногомилостинянанародаивинаги
семолешенаБога.
3Тойвидявъввидениеочевиднооколодеветиячасна
деняБожийангелдавлизапринегоидамуказва:
Корнилий!
4Икатогопогледна,уплашисеиказа:Каквоима,
Господи?Итоймуказа:Твоитемолитвиитвоите
милостинивъзлязохазаспоменпредБога.
5АсегапратетехоравЙопияиповикайтенякой
Симон,чиетоимееПетър;
6ТойгостувапринякойСимонкожар,чиятокъщае
крайморето;тойщетикажекаквотрябваданаправиш.
7Икогатоангелът,койтоговорешенаКорнилий,си
отиде,тойповикадвамаотдомашнитесислугииедин
благочестиввойникотонези,коитомуслужеха
непрекъснато;
8Икогатоимизявивсичкитезинеща,тойгиизпратив
Йопия.
9Надругияден,когатотепътувахаинаближаваха
града,Петърсекачинапокриванакъщатадасе
помолиоколошестиячас.
10Итойогладнямногоиискашедаяде;нодокато
приготвяха,тойизпаднавтранс,
11Ивидянебетоотвореноинякакъвсъддасеспуска
къмнего,катоголямоплатно,изплетеноначетирите
ъгълаиспуснатоназемята;
12Внегоимашевсякакъввидчетириногиземни
зверове,идивизверове,ипълзящинеща,инебесни
птици.
13Идойдегласкъмнего:Стани,Петре!убийтеияжте.
14НоПетърказа:Нетака,Господи;тъйкатоникогане
съмялнищонечистоилинечисто.
15Игласътмуказаотновозавторипът:Това,което
Богеочистил,тигонесчитайзаскверно.
16Товабешенаправенотрипътиисъдътсевъзнесе
отновонанебето.
17Сега,докатоПетърсесъмнявашевсебесикакво
трябвадаозначаватовавидение,коетобешевидял,ето,
мъжете,коитобяхаизпратениотКорнилий,бяха
разпитализакъщатанаСимонизастанахапред
портата,
18ИповикахаипопитахадалиСимон,койтосе
наричашеПетър,егостувалтам.
19ДокатоПетърразмишлявашевърхувидението,
Духътмуказа:Ето,тримадушитетърсят.
20Стани,прочее,слездолуиидистях,бездасе
съмняваш,защотоазгиизпратих.
21ТогаваПетърслезепримъжете,коитобяха
изпратенипринегоотКорнилий;иказа:Ето,азсъм
този,когототърсите;какваепричината,порадикоято
стедошли?
22Итеказаха:Корнилий,стотникът,човекправедени
боещсеотБога,инаславасредцелияюдейскинарод,
бешепредупреденотБогчрезсвятангелдатеизпрати
датеповикавкъщатамуидачуешдумитети.
87

90. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
23Тогаватойгиповикаигинастани.Инадругияден
ПетърсиотидестяхинякоибратяотЙопияго
придружиха.
24ИнаследващияденвлязохавКесария.ИКорнилий
гичакашеибешесвикалсвоитероднинииблизки
приятели.
25ИкогатоПетървлизаше,Корнилийгопосрещна,
паднавкракатамуимусепоклони.
26НоПетъргоповдигнаиказа:Стани!Азсамият
същосъммъж.
27Икатоговорешеснего,тойвлезеинамеримного
събрани.
28Итойимказа:Виезнаетекакенепозволеноза
човек,койтоеевреин,даправикомпанияилидаидва
причовекотдруганация;ноБогмипоказа,чене
трябваданаричамнитоединчовекмръсенилинечист.
29Затовадойдохпривас,бездавъзразявам,веднага
щоммеповикаха;затовапитамскаквацелме
изпратихте?
30ИКорнилийказа:Предичетириднипостихдотози
час;ивдеветиячассемолихвдомаси,ието,предмен
стоешечовеквяркидрехи,
31Иказа:Корнилий,молитвататиечутаи
милостинятатисепомнипредБога.
32ЗатовапративЙопияиповикайСимон,чиетоимее
Петър;тойенастаненвкъщатананякойСимонкожар
крайморето;който,когатодойде,щеговористеб.
33Затоваведнагаизпратихдотеб;итидобренаправи,
чедойде.Сега,прочее,ниевсичкисметукпредБога,
задачуемвсичко,коетотиезаповяданоотБога.
34ТогаваПетъротвориустаиказа:Наистинавиждам,
чеБогнегледаналице.
35Новъввсекинародонзи,койтоМусебоиивърши
правда,Муеприет.
36Словото,коетоБогизпратинаизраилтяните,
проповядвайкимирчрезИсусХристос:(тойе
Господарнавсичко:)
37Товаслово,казвам,виезнаете,коетобеше
публикувановцялаЮдеяизапочнаотГалилея,след
кръщението,коетоЙоанпроповядва;
38КакБогпомазаИсусотНазаретсъсСветияДухи
съссила:Койтообикаляше,правейкидоброи
изцелявайкивсички,коитобяхаугнетяваниотдявола;
защотоБогбешеснего.
39Иниесмесвидетелинавсичкинеща,коитотой
извършикактовюдейскатаземя,такаивЕрусалим;
коготоубихаиобесиханадърво:
40НегоБогвъзкресинатретиядениГопоказаявно;
41Ненацелиянарод,нонасвидетелите,избраниот
Бога,доринанас,коитоядохмеипихмесНего,след
катовъзкръснаотмъртвите.
42Итойнизаповядадапроповядваменахоратаида
свидетелстваме,четойетози,койтоеопределенотБог
дабъдеСъдиянаживиимъртви.
43ЗаНегосвидетелстватвсичкитепророци,чечрез
Неговотоимевсеки,койтовярвавНего,щеполучи
прощениенагреховете.
44ДокатоПетърощеизричашетезидуми,СветиятДух
слезевърхувсички,коиточухасловото.
45Иповярвалитеотобрязаните,всички,коитодойдоха
сПетър,бяхаучудени,защотоивърхуезичницитесе
излядарътнаСветияДух.
46Защотогичухадаговорятнаезициидавеличаят
Бога.ТогаваПитъротговори:
47Можелинякойдазабраниводатаданесекръстят
тези,коитосаполучилиСветияДух,кактоиние?
48ИимзаповядадасекръстятвГосподнотоиме.След
товагопомолихадаиздържиопределенидни.
ГЛАВА11
1Иапостолитеибратята,коитобяхавЮдея,чуха,че
иезичницитесаприелиБожиетослово.
2ИкогатоПетърсеизкачивЕрусалим,онези,които
бяхаотобрязаните,сепрепирахаснего,
3катоказа:Влязълсипринеобрязанихораисиялс
тях.
4НоПетърповторивъпросаотсамотоначалоиимго
обяснипозаповед,катоказа:
5БяхвградЙопияисемолех;ивтрансвидяхвидение:
някакъвсъдсеспускашекатоголямопокривало,
спуснатоотнебетопрезчетириъгъла;идоримидойде:
6Върхукоето,когатобяхвперилочитеси,разгледахи
видяхчетириногиземнизверове,идивизверове,и
пълзящинеща,инебесниптици.
7Ичухглас,койтомиказваше:Стани,Петре;заколии
яж.
8Ноазрекох:Нетака,Господи,защотонищомръсно
илинечистоникоганеевлизаловустатами.
9Ногласътпакмиотговориотнебето:КоетоБоге
очистил,тигонесчитайзаскверно.
10Итовабешенаправенотрипътиивсичкибяха
изтеглениотновонанебето.
11Ието,веднагатримамъжевечедойдохавкъщата,
къдетобях,изпратениотКесарияпримен.
12ИДухътмиказадаотидастяхбезникакво
съмнение.Освентоватезишестимабратяме
придружихаивлязохмевкъщатаначовека:
13Итойнипоказакакбешевидялангелвкъщатаси,
койтозастанаимуказа:ИзпратихоравЙопияи
повикайСимон,чиетоимееПетър;
14Койтощетикажедуми,чрезкоитощесеспасишти
ицелияттидом.
15Икогатозапочнахдаговоря,СветиятДухслезе
върхутях,кактоивърхунасвначалото.
16ТогавасиспомнихсловотонаГоспода,чеЙоан
наистинакръщавашесвода;нощебъдетекръстенисъс
СветияДух.
17Итака,тъйкатоБогимдадесъщиядар,какъвто
направиинанас,коитоповярвахмевГосподИсус
Христос;каквобяхаз,чеможехдаустоянаБога?
18Каточухатова,темлъкнахаипрославихаБога,като
казаха:Итака,инаезичницитеБогдадепокаяниеза
живот.
19Аонези,коитобяхаразпръснатипоради
преследването,коетосенадигнаоколоСтефан,
пътувахадоФиникия,КипъриАнтиохия,като
проповядвахасловотонаникого,освенсамонаюдеите.
20ИнякоиоттяхбяхамъжеотКипъриКирена,които,
когатодойдохавАнтиохия,говориханагърците,
проповядвайкиГосподИсус.
21ИръкатанаГосподабешестях;иголямброй
повярвахаисеобърнахакъмГоспода.
88

91. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
22Тогававесттазатезинещастигнадоушитена
църквата,коятобешевЕрусалим,итеизпратиха
ВарнавадаотидедоАнтиохия.
23Който,катодойдеивидяБожиятаблагодат,се
зарадваигиувещавашевсичкидасепривържаткъм
Господасцеленасоченосърце.
24ЗащототойбешедобърчовекипъленсъсСветия
Духисвяра;имногохорасеприбавихакъмГоспода.
25ТогаваВарнаваотидевТарс,задатърсиСавел.
26Икатогонамери,заведеговАнтиохия.Истана
така,чецялагодинатесесъбирахасцъркватаи
поучавахамногохора.Иученицитебяханаречени
християнипървовАнтиохия.
27ИвтезиднидойдохапророциотЙерусалимв
Антиохия.
28ИтамсеизправиединоттяхнаимеАгабидаде
знакчрезДуха,чещеимаголямгладпоцелиясвят:
коетосеслучивднитенаКлавдийЦезар.
29Тогаваучениците,всекиспоредвъзможноститеси,
решихадаизпратятпомощнабратята,коитоживеехав
Юдея:
30Теинаправихатоваигоизпратихана
старейшинитечрезръцетенаВарнаваиСавел.
ГЛАВА12
1АоколотовавремецарИродпротегнаръцетеси,за
дадразнинякоиотцърквата.
2ИубисмечЯкова,братанаЙоан.
3Итъйкатовидя,чееугоднонаюдеите,той
продължидахванеиПетър.(Тогавабяхаднитена
безкваснияхляб.)
4Икогатогохвана,тойгохвърливзатвораиго
предаденачетиримакватернионивойници,задаго
пазят;възнамерявайкиследВеликдендагоизведепред
хората.
5ЗатоваПетърбешедържанвтъмница;ноцърквата
непрестанносемолешенаБогазанего.
6ИкогатоИродискашедагоизведе,същатанощ
Петърспешемеждудвамавойници,оковансдве
вериги;апазачитепредврататапазехатъмницата.
7Ието,ангелътГосподендойдепринегоисветлина
озаритъмницата;итойудариПетъротстранииго
изправи,катоказа:Станибързо!Иверигитему
паднахаотръцетему.
8Иангелътмуказа:Опашисеиобуйсандалитеси.
Такаинаправи.Итоймуказа:Облечидрехатасииме
последвай.
9Итойизлезеигопоследва;инезнаеше,четова,
коетобешенаправеноотангела,бешеистина;носи
помисли,чевиждавидение.
10Когатопреминахапърватаивторатаохрана,
стигнахадожелязнатапорта,коятоводикъмграда;
койтоимсеотворисам;итеизлязохаиминахапоедна
улица;иведнагаангелътсеоттеглиотнего.
11ИкогатоПетърдойденасебеси,тойказа:Сегазнам
съссигурност,чеГосподизпратисвояангелиме
избавиотръкатанаИродиотвсичко,коетоочакваше
юдейскиятнарод.
12Икатообмислитова,тойдойдевкъщатанаМария,
майкатанаЙоан,чиетоимебеМарко;къдетомнозина
бяхасъбраниисемолеха.
13ИкогатоПетърпочуканаврататанапортата,една
девойкадойдедапослуша,наимеРода.
14ИкатопознагласанаПетър,тянеотворипортатаот
радост,аизтичаиразказакакПетърстоипредпортата.
15Итейказаха:Тисилуда.Нотяпостоянно
потвърждаваше,чеетака.Тогаваказаха:Товае
неговиятангел.
16НоПетърпродължавашедачука;икогатоотвориха
вратата,видяхагоисесмаяха.
17Нотой,катоимкимнасръкадамълчат,имразказа
какГосподгоизведеоттъмницата.Итойказа:Идете
дакажететезинещанаЯковинабратята.Итойси
отидеиотиденадругомясто.
18Ащомсеразсъмна,междувойницитенастана
голямовълнениекаквостанасПетър.
19ИкогатоИродгопотърсиинегонамери,разпита
пазачитеизаповядадабъдатумъртвени.Итойслезеот
ЮдеявКесарияиостанатам.
20ИИродбешемногонедоволенотжителитенаТири
Сидон;нотедойдохаединодушнопринегои,като
направихаВласт,царскиятслугатехенприятел,
поискахамир;защотостранатаимсеизхранвашеот
странатанацаря.
21ИвопределенденИрод,облеченвцарскооблекло,
седнанатронасиипроизнесеречпредтях.
22Инародътизвика,казвайки:Товаегласнабог,ане
начовек.
23ИведнагаангелътГосподенгопорази,защотоне
въздадеславанаБога;итойбешеизяденотчервеии
издъхна.
24НоБожиетословорастешеисеумножаваше.
25ИВарнаваиСавелсевърнахаотЕрусалим,когато
свършихаслужбатаси,ивзехасъссебесиЙоан,чието
имебешеМарк.
ГЛАВА13
1Вцърквата,коятобешевАнтиохия,имашенякои
пророцииучители;катоВарнава,иСимеон,наречен
Нигер,иЛуцийотКирена,иМанаен,койтобеше
възпитанстетрархаИрод,иСавел.
2ДокатослужеханаГосподаипостеха,СветиятДух
каза:ОтделетемиВарнаваиСавелзаделото,закоето
съмгипризовал.
3Икатопостихаисепомолиха,положихаръценатях
игиизпратиха.
4Итака,те,изпратениотСветияДух,отидохав
Селевкия;иоттамотплавахазаКипър.
5ИкогатобяхавСаламин,тепроповядвахаБожието
слововсинагогитенаюдеите;иимахаиЙоанзасвой
служител.
6ИкогатоминахапрезостровадоПафос,тенамериха
единмагьосник,лъжепророк,евреин,чиетоимебеше
Бариесус:
7койтобешеснаместниканастраната,СергийПавел,
разуменчовек;койтоповикаВарнаваиСавелипожела
дачуеБожиетослово.
8НомагьосникътЕлима(защототакасетълкуваимето
му)имсепротивопостави,катосеопитвашедаотвърне
наместникаотвярата.
9ТогаваСавел,койтосъщосенаричаПавел,изпълнен
съсСветияДух,гонасочикъмнего,
89

92. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
10Иказа:О,пъленсвсякаквахитростивсякапакост,
ти,детенадявола,ти,врагнавсякаправда,нямалида
престанешдаизопачавашправилнитепътищана
Господ?
11Исега,ето,ръкатанаГосподаевърхутебитище
бъдешсляпинямадавиждашслънцетоизвестновреме.
Иведнагападнавърхунегомъглаитъмнина;итой
обикаляше,търсейкинякойдаговодизаръка.
12Тогаванаместникът,катовидястаналото,повярва,
катосечудешенаучениетонаГоспода.
13АкогатоПавелидружинатамупотеглихаотПафос,
стигнахадоПергиявПамфилия;иЙоан,катоси
тръгнаоттях,севърнавЕрусалим.
14НокатотръгнахаотПерга,дойдохавАнтиохия
Писидийскаивлязохавсинагогатавсъботниядени
седнаха.
15Иследпрочитанетоназаконаипророците
началницитенасинагогатаизпратихадотяхдакажат:
Мъжеибратя,акоиматенякаквоувещателнословоза
народа,кажете.
16ТогаваПавелстанаикатонаправизнаксръка,каза:
Израилтяниивие,коитосебоитеотБога,слушайте!
17БогнатозинароднаИзраелизбрабащитении
възвисинарода,когатоживеехакаточужденцив
Египетскатаземя,исвисоковдигнатаръкагиизведе
отнея.
18Иоколочетиридесетгодинитойтърпешенравите
имвпустинята.
19Икогатоунищожиседемнародавханаанскатаземя,
тойимразделиземятаимсжребий.
20Иследтоватойимдадесъдиизапериодот
четиристотинипетдесетгодини,допророкСамуил.
21Иследтовапоискахацар;иБогимдадеСаул,сина
наКис,човекотплеметонаВениамина,впродължение
начетиридесетгодини.
22Икогатогоотстрани,тойимиздигнаДавидзатехен
цар;накоготосъщосвидетелства,катоказа:Намерих
Давид,Есеевиясин,мъжпомоетосърце,койтоще
изпълницялатамиволя.
23ОтпотомствотонатозичовекБог,според
обещаниетоСи,издигнанаИзраилСпасител,Исус:
24КогатоЙоанзапръвпътпроповядвапредиидването
сикръщениетонапокаяниенацелиянароднаИзраел.
25ИкогатоЙоанзавършикурсаси,тойказа:Закого
мемислите?Азнесъмтой.Но,ето,следменидваедин,
чиитообувкинанозетенесъмдостоендаразвържа.
26Мъжеибратя,синовенароданаАвраамивсички,
коитосебоятотБога,довасеизпратенословотона
товаспасение.
27Защототези,коитоживеятвЕрусалим,итехните
началници,понеженегопознаваха,нитогласоветена
пророците,коитосечетатвсякасъбота,теги
изпълниха,катоГоосъдиха.
28Ивъпрекичененамерихапричиназасмърттавнего,
всепакпоискахаотПилатдабъдеубит.
29Икогатоизпълнихавсичко,коетобешеписаноза
него,свалихагоотдървотоигоположихавгроба.
30НоБогговъзкресиотмъртвите:
31Итойсевиждашемногодниотонези,които
дойдохаснегоотГалилеявЕрусалим,коитосанегови
свидетелипреднарода.
32Иниевизаявявамерадостнавест,чеобещанието,
коетобешедаденонабащите,
33Богизпълнисъщотозанас,технитедеца,като
възкресиИсусотново;кактоеписаноивъввтория
псалом:ТисиМойСин,днесТеродих.
34Ищосеотнасядотова,чеговъзкресиотмъртвите,
вечебездасевръщакъмтлението,тойказапотози
начин:ЩевидамсигурнитемилостинаДавид.
35Затоватойсъщоказвавдругпсалм:„Нямада
оставишСветиядавидиизтление“.
36ЗащотоДавид,следкатобешеслужилна
собственотосипоколениепоБожиятаволя,заспаи
бешеположенприбащитеси,ивидятлението:
37Нотози,коготоБогвъзкреси,невидяизтление.
38Итака,давибъдеизвестно,мъжеибратя,чечрез
тозичовеквисепроповядвапрощениетонагреховете:
39ИчрезНеговсички,коитовярват,сеоправдаватот
всичко,откоетонебихтемоглидасеоправдаетечрез
законанаМойсей.
40Итака,внимавайтеданевипостигнетова,закоето
сеговоривпророците;
41Вижте,вие,презрители,исечудете,изагинете;
защотоАзвършаделовъввашитедни,дело,накоето
виенямадаповярватепоникакъвначин,доринякойда
вигоизяви.
42Икогатоюдеитеизлязохаотсинагогата,езичниците
помолихатезидумидаимбъдатпроповядвани
следващатасъбота.
43Сега,когатосъбраниетобешеразпръснато,многоот
юдеитеирелигиознитепрозелитипоследвахаПавели
Варнава;които,катоимговореха,гиубеждавахада
продължаватвБожиятаблагодат.
44Инаследващатасъботапочтицелиятградсесъбра
дачуеБожиетослово.
45Аюдеите,катовидяхамножествата,изпълнихасе
съсзавистисепротивопоставиханадумитенаПавел,
противоречащиихулещи.
46ТогаваПавелиВарнавасеосмелихаиказаха:
ТрябвашепървонавасдабъдеизреченоБожието
слово;нокатогоотхвърлитеисесчитатеза
недостойнизавеченживот,ето,обръщамесекъм
езичниците.
47ЗащототаканизаповядаГоспод,катоказа:
Поставихтезасветлинанаезичниците,задабъдешза
спасениедокраищатаназемята.
48Икаточухатоваезичниците,зарадвахасеи
прославихасловотоГосподне;иповярвахавсички,
коитобяхаопределенизавеченживот.
49ИсловотоГосподнесеразгласипоцялатаобласт.
50Ноюдеитеподбудихаблагочестивитеипочтени
жениипървенцитенаградаиповдигнахагонение
срещуПавелиВарнаваигиизгонихаотсвоите
предели.
51Нотеотърсихапрахаоткракатасипротивтяхи
дойдохавИкония.
52ИученицитесеизпълнихасрадостисъсСветия
Дух.
90

93. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
ГЛАВА14
1Истанатака,чевИкониятеотидохазаеднов
синагогатанаюдеитеиговорехатака,чеголямо
множествокактоюдеи,такаигърциповярваха.
2Ноневярващитеюдеиподбудихаезичницитеи
накарахаумоветеимдабъдатзасегнатиотзлопротив
братята.
3Итъй,теостанахадълговреме,катоговорехасмелов
Господа,КойтодадесвидетелствозасловотонаСвоята
благодатидадедасевършатзнаменияичудесачрез
технитеръце.
4Номножествотовградасераздели:еднибяхас
юдеите,адругисапостолите.
5Икогатоимашенападениекактоотезичниците,така
иотюдеитестехнитеуправници,задагиизползват
злобноидагиубиятскамъни,
6ТезнаехазатоваиизбягахавЛистраиДервия,
градовенаЛикаония,ивобластта,коятосенамира
наоколо:
7Итамтепроповядвахаблаговестието.
8ИвЛистраседешеединчовек,безсиленвнозетеси,
койтобешесакатотутробатанамайкаси,който
никоганебешеходил;
9ТечухаПавелдаговори,който,катогогледашеи
разбра,чеимавярадабъдеизцелен,
10Казасъссиленглас:Изправисенакракатаси.Итой
скочиитръгна.
11ИкогатохоратавидяхакаквонаправиПавел,те
издигнахаглас,катоказаханаликаонскиезик:
Боговетеслязохапринасвчовешкиобраз.
12ИнарекохаВарнаваЮпитер;иПавел,Меркурий,
защототойбешеглавниятговорител.
13ТогаважрецътнаЮпитер,койтобешепредтехния
град,доведеволовеигирляндидопортитеиискашеда
направижертвасхората.
14ЗакоетоапостолитеВарнаваиПавелчуха,раздраха
дрехитесиисевтурнахамеждународа,катовикаха:
15Иказвайки:Господа,защоправитетезинеща?Ние
същосмехорасподобнистрастикатовасиви
проповядваме,четрябвадасеобърнетеоттезисуети
къмживияБог,Койтонаправинебетоиземята,и
морето,ивсичко,коетоевтях:
16Койтовминалотооставивсичкинародидаходятпо
собственитесипътища.
17Въпрекитова,тойнеоставиСебеСибез
свидетелство,катонаправидоброинидадедъждот
небетоиплодороднивремена,изпълвайкисърцатанис
хранаивеселие.
18Истезидумиедвавъзпирахахоратаданеим
принесатжертва.
19ИтамдойдоханякоиюдеиотАнтиохияиИкония,
коитоубедиханародаи,катоубихаскамъниПавел,го
извлякохавънотграда,катомислеха,чеемъртъв.
20Нотъйкатоученицитестояхаоколонего,тойстана
ивлезевграда;инаследващиядензаминасВарнава
заДервия.
21Икатопроповядвахаблаговестиетонаонзигради
научихамнозина,върнахасеотнововЛистра,в
ИконияиАнтиохия,
22Утвърждавайкидушитенаученицитеиги
увещавайкидапостоянстватвъввярата,ичетрябвада
влеземвБожиетоцарствочрезмногоскърби.
23Икатогиръкоположихапрезвитеривъввсяка
църкваисепомолихаспост,тегипрепоръчахана
Господа,вКоготоповярваха.
24ИследкатопреминахапрезПисидия,стигнахадо
Памфилия.
25ИкатопроповядвахасловотовПерга,слязохав
Аталия,
26ИоттамотплавахазаАнтиохия,откъдетобяха
препоръчанинаБожиятаблагодатзаделото,което
изпълниха.
27Икогатодойдохаибяхасъбралицъркватазаедно,
теповторихавсичко,коетоБогбешенаправилстяхи
какбешеотворилврататанавяратазаезичниците.
28Итамтеостанахадълговремесучениците.
ГЛАВА15
1Инякоимъже,коитослязохаотЮдея,поучаваха
братятаиказваха:Аконесеобрежетепоначинана
Мойсей,неможетедасеспасите.
2Итъй,когатоПавелиВарнаваимаханемалко
разногласияиспорстях,терешихаПавелиВарнава,и
някоидругиоттях,даотидатвЕрусалимпри
апостолитеистарейшинитепотозивъпрос.
3Икатоизпратениотцърквата,теминахапрез
ФиникияиСамария,катопроповядвахаобръщанетона
езичницитеипричинихаголямарадостнавсичките
братя.
4ИкогатодойдохавЕрусалим,бяхаприетиот
църквата,отапостолитеистарейшинитеитеразказаха
всичко,коетоБогбешенаправилстях.
5Нонякоиотсектатанафарисеите,коитоповярваха,
сенадигнахаиказаха,чеенеобходимодагиобрежати
даимзаповядатдапазятзаконанаМойсей.
6Иапостолитеистарейшинитесесъбраха,зада
обсъдяттозивъпрос.
7Иследкатоимашемногоспорове,Петърстанаиим
каза:Мъжеибратя,виезнаете,чепредидоставреме
Богизбрамеждунас,такачеезичницитечрезмоята
устадачуятсловотонаблаговестието,ивярвай.
8ИБог,Койтопознавасърцата,свидетелствазатях,
катоимдадеСветияДух,точнокактонаправиснас;
9Иненаправиразликамеждунаситях,катоочисти
сърцатаимчрезвяра.
10Сега,прочее,защоизкушаватеБога,задасложите
нашиятанаученицитеярем,койтонитобащитени,
нитониеможахмедапонесем?
11Нониевярваме,чечрезблагодаттанаГосподИсус
Христосщебъдемспасени,същокатотях.
12Тогавацялотомножествомлъкнаислушаше
ВарнаваиПавел,каторазказвахакаквичудесаи
чудесаизвършиБогмеждуезичницитечрезтях.
13Иследкатомлъкнаха,Яковотговори,казвайки:
Мъжеибратя,чуйтеме:
14СимеонказакакБоготначалопосетиезичниците,за
даизведеоттяхнародзаСвоетоиме.
15Истовасесъгласяватдумитенапророците;кактое
писано,
91

94. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
16Следтоващесевърнаищесъградяотново
падналатаДавидоваскиния;ищесъградяотново
развалинитему,ищегоиздигна;
17ЗадаможеостаналитечовецидапотърсятГоспода
ивсичкитеезичници,върхукоитоепризованоимето
Ми,казваГоспод,Койтовършивсичкитезинеща.
18НаБогасаизвестнивсичкитеМуделаотначалото
насвета.
19Затовамоятаприсъдаеданебезпокоимонези,
коитоизмеждуезичницитесасеобърналикъмБога;
20Нодаимпишем,чесевъздържатотосквернявания
сидоли,иотблудство,иотудушено,иоткръв.
21ЗащотоМойсейотстаровремеимавъввсекиград
онези,коитогопроповядват,катосечетевсинагогите
всякасъбота.
22Тогаваапостолитеистарейшините,заедносцялата
църква,благоволихадаизпратятизбранимъжеот
своятагрупавАнтиохиясПавелиВарнава;аименно
Юда,нареченВарсава,иСила,главнимъжемежду
братята:
23Итенаписахаписмаоттяхпотозиначин;
Апостолите,презвитеритеибратятаизпращатпоздрав
добратята,коитосаотезичницитевАнтиохия,Сирия
иКиликия:
24Понежечухме,ченякои,коитоизлязохаотнас,ви
смутихасдуми,катопокварихадушитеви,казвайки:
Трябвадасеобрязватеидапазитезакона,накоитоне
смедавалитакавазаповед:
25Нанаснисесторидобре,катосесъбрахме
единодушно,даизпратимпривасизбранимъжес
нашитевъзлюбениВарнаваиПавел,
26мъже,коитосарискувалиживотасизаиметона
нашияГосподИсусХристос.
27ЗатоваизпратихмеЮдаиСила,коитосъщощеви
кажатсъщитенещанауста.
28ЗащотосесторидобренаСветияДухинанасдане
вивъзлагамепо-голямобремеоттезинеобходими
неща;
29Дасевъздържатеотидоложертвенахрана,откръв,
отудушеноиотблудство;откоето,акосепазите,ще
вибъдедобре.Здравейте.
30Итака,когатобяхаразпуснати,тедойдохав
Антиохияи,катосъбрахамножеството,предадоха
посланието:
31Коетопрочетохаисезарадваханаутехата.
32АЮдаиСила,бидейкиисамипророци,увещаваха
братятасмногодумиигиутвърждаваха.
33Иследкатопрестояхатамизвестновреме,братята
гипуснахасмирприапостолите.
34ВъпрекитовазаСайлъсбешеприятнодаостанетам
всеоще.
35АПавелиВарнаваостанахавАнтиохия,като
поучавахаипроповядвахасловотоГосподне,заеднос
многодруги.
36ИняколкодниследкатоПавелказанаВарнава,Да
отидемотновоидапосетимнашитебратявъввсеки
град,къдетосмепроповядвалисловотоГосподне,ида
видимкаксесправят.
37ИВарнаварешидавземесъссебесиЙоан,чието
имебеМарко.
38НоПавелнесметназадобредавземесъссебеси
него,койтосеоттеглиоттяхотПамфилияинеотидес
тяхнаделото.
39Испорътбешетолковаостърмеждутях,четесе
разделихаединотдруг;итакаВарнававзеМарки
отплавазаКипър;
40ИПавелизбраСилаисиотиде,препоръчанот
братятанаБожиятаблагодат.
41ИтойминапрезСирияиКиликия,утвърждавайки
църквите.
ГЛАВА16
1СледтовадойдевДервияиЛистра;ието,тамбеше
единученикнаимеТимотей,синнаеднажена,която
бешееврейкаиповярвала;нобащамубешегрък:
2Коетобешедобресъобщеноотбратята,коитобяхав
ЛистраиИкония.
3Павелщетрябвадатръгнеснего;иговзеигообряза
зарадиюдеите,коитобяхавонияместа;защотовсички
знаеха,чебащамуегрък.
4Икатоминавахапрезградовете,теимпредаваха
указитезаспазване,коитобяхаръкоположениот
апостолитеистарейшините,коитобяхавЕрусалим.
5Итакацърквитебяхаустановенивъввяратаивсеки
деннарастваханаброй.
6Сега,когатобяхаобиколилиФригияиобластта
ГалатияиимбешезабраненоотСветияДухда
проповядватсловотовАзия,
7СледкатостигнахадоМизия,тесеопитахадаотидат
въвВитиния;ноДухътнеимпозволи.
8ИкатоминахапрезМизия,слязохавТроада.
9ИпрезнощтанаПавелсеявивидение;Единчовекот
Македониястоешеимусемолеше,казвайки:Елав
Македонияинипомогни.
10Иследкатотойвидявидението,веднагасе
опитахмедаотидемвМакедония,разбирайкисъс
сигурност,чеГосподниепризовалдаим
проповядвамеевангелието.
11Затова,катосеосвободихмеотТроада,стигнахмес
правкурсдоСамотракия,анаследващиядендо
Неаполис;
12ИоттамвъвФилипи,койтоеглавниятграднаонази
частотМакедонияиколония;иниепрестояхмевтози
градопределенидни.
13Ивсъботатаизлязохмеотграданабреганареката,
къдетоимашеобичайдасеизвършвамолитва;иние
седнахмеиговорихменажените,коитоприбягнахатам.
14ИеднаженанаимеЛидия,продавачканабагреница,
отградТиатир,коятосепокланяшенаБога,ничу;
чиетосърцеГосподотвори,задавнимаванатова,
коетоговорешеПавел.
15Икогатобешекръстенатяидомътй,тянипомоли,
казвайки:АкомесмятатезавярнанаГоспода,влезтев
къщатамииживейтетам.Итяниограничаваше.
16Истанатака,чекогатоотидохменамолитва,една
девойка,обладанаотпредсказателендух,нисрещна,
коетодонесемногопечалбанасвоитегосподаричрез
предсказание:
17ТойвървешеследПавелинасивикаше,казвайки:
ТезихорасаслугинаВсевишнияБог,коитони
показватпътянаспасението.
92

95. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
18Итяправешетовамногодни.НоПавел,наскърбен,
обърнасеиказанадуха:Заповядвамтивиметона
ИсусХристосдаизлезешотнея.Итойизлезевсъщия
час.
19Икогатогосподаритейвидяха,ченадеждатаза
печалбатаимеизчезнала,техванахаПавелиСилаиги
завлякоханапазараприначалниците,
20Игизаведохапримагистратите,катоказаха:Тези
мъже,бидейкиюдеи,безпокоятмногонашияград,
21Ипоучавайтеобичаи,коитонениепозволенода
приемаме,нитодаспазваме,каторимляни.
22Имножествотосенадигназаедносрещутях;и
магистратитеразкъсахадрехитеимизаповядахадаги
бият.
23Иследкатоимналожихамногоудари,теги
хвърлихавтъмница,катонаредиханатъмничарядаги
пазибезопасно:
24Който,следкатополучитакованареждане,ги
хвърливъввътрешниязатворизаковакракатаимв
кладите.
25ИвполунощПавелиСиласемолехаипееха
хвалениянаБога;изатворницитегичуха.
26Ивнезапностанаголямоземетресение,такаче
основитеназатворасеразклатиха;иведнагавсички
вратисеотворихаиоковитенавсичкисеразхлабиха.
27Иначалникътназатвора,катосесъбудиотсъняси
ивидявратитеназатвораотворени,извадимечасии
щешедасесамоубие,предполагайки,чезатворниците
саизбягали.
28НоПавелизвикасъссиленглас,казвайки:Неси
правинищолошо,защотовсичкисметук.
29Тогавапоискасветлина,скочивътре,дойде
разтреперанипаднапредПавелиСила,
30Игиизведеиказа:Господа,каквотрябваданаправя,
задасеспася?
31Итеказаха:ПовярвайвГосподИсусХристосище
бъдешспасентиидомътти.
32ИказахасловотоГосподненанегоинавсички,
коитобяхавдомаму.
33Итойгивзевсъщиячаспрезнощтаиизмираните
им;ибешекръстен,тойивсичкинегови,веднага.
34Икатогивъведевкъщатаси,сложиимтрапезаисе
зарадва,катоповярвавБогасцелиясидом.
35Икогатосеразсъмна,магистратитеизпратиха
сержантите,катоказаха:Пуснететезимъже.
36ИначалникътнатъмницатаказатезидуминаПавел:
Управителитеизпратихадавипуснат;сега,прочее,
идетеисиидетесмир.
37НоПавелимказа:Тенибихаявно,неосъждани,
каторимляни,инихвърлихавтъмница;исегатайно
линиизгонват?ненаистина;нонекасамидойдатини
изведат.
38Исержантитеказахатезидуминамагистратитеите
сеуплашиха,когаточуха,чесаримляни.
39Итедойдохаигипомолиха,изведохагииги
помолихадасемахнатотграда.
40Итеизлязохаотзатвораивлязохавкъщатана
Лидия;икатовидяхабратята,утешихагиисиотидоха.
ГЛАВА17
1ИкатоминахапрезАмфиполисиАполония,
стигнахадоСолун,къдетоимашеюдейскасинагога:
2ИПавел,споредобичаяси,влезепритяхитри
съботиразисквашестяхотписанията,
3Откриванеитвърдение,чеХристострябвадае
страдалидаевъзкръсналотмъртвите;ичетозиИсус,
Коготовипроповядвам,еХристос.
4Инякоиоттяхповярвахаисеприсъединихакъм
ПавелиСила;иотблагочестивитегърциголямо
множество,иотпървенцитеженинемалко.
5Ноюдеите,коитонеповярваха,движениотзавист,
взехаприсебесинякоиблуднициотпо-долниявиди
събрахагрупа,ивдигнахацелияграднабунт,и
нападнахакъщатанаЯзонисеопитахадагиизведат
нахората.
6Икогатонегинамериха,тепривлякохаЯзонинякои
братяприуправницитенаграда,викайки,Тези,които
обърнахасветасглаватанадолу,дойдохаитук;
7коитоЯзонприе;итевсичкивършатпротивнона
указитенакесаря,катоказват,чеимадругцар,един
Исус.
8Итесмутиханародаиуправницитенаграда,като
чухатезинеща.
9ИкогатовзехасигурностотЯзониотдругия,теги
пуснаха.
10ИбратятаведнагаизпратихаПавелиСилапрез
нощтавБерия;коитодойдохатам,влязохавюдейската
синагога.
11Тебяхапо-благородниоттезивСолун,тъйкато
приехасловотоспълнаготовностнаумаивсекиден
изследвахаписаниятадалитоваетака.
12Затовамнозинаоттяхповярваха;същоина
почтенитежени,коитобяхагъркини,инамъжете,не
малко.
13Нокогатосолунскитеюдеиразбраха,чеБожието
словосепроповядваотПавелвБерия,тедойдохаи
тамиподбудиханарода.
14ИтогавабратятаведнагаизпратихаПавелдаотиде
каточелидоморето;ноСилаиТимотейостанахатам.
15Ионези,коитопроведохаПавел,гозаведохав
Атина;икатополучихазаповеддоСилаиТимотейда
дойдатпринеговъзможнонай-скоро,теситръгнаха.
16ИдокатоПавелгичакашевАтина,духътмусе
развълнувавнего,когатовидяграда,изцялоотдаден
наидолопоклонство.
17Затоватойспорешевсинагогатасюдеитеис
благочестивите,ивсекиденнапазарасонези,коитосе
срещахаснего.
18Тогаванякоифилософиотепикурейцитеиот
стоицитесесблъскахаснего.Инякоиказаха:Каквоще
кажетозибърборец?други,изглежда,чее
проповедникначуждибогове,защотоимпроповядва
Исусивъзкресението.
19ИтеговзехаигозаведохавАреопага,катоказаха:
Можемлидазнаемкаквоетовановоучение,закоето
говориш?
20Защотовнасяшвушитенинякоистраннинеща;ние
бихмеискалидаразберемкаквоозначаваттезинеща.
93

96. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
21(Защотовсичкиатиняниичужденци,коитобяхатам,
непрекарвахавреметосивнищодруго,освенда
разкажатилидачуятнещоново.)
22ТогаваПавелзастананасредМарсовияхълмиказа:
Мъжеатиняни,виждам,чевъввсичкостетвърде
суеверни.
23Защото,катоминавахиразглеждахвашитемолитви,
намерихолтарстозинадписКЪМНЕПОЗНАТИЯБОГ.
Итака,накоготовиесепокланятевневедение,негови
заявявам.
24Бог,Койтоенаправилсветаивсичковнего,тъй
катоеГосподарнанебетоиземята,необитавав
ръкотворнихрамове;
25Нитоепочитансчовешкиръце,сякашимануждаот
нещо,тъйкатоТойдаванавсичкиживот,диханиеи
всичко;
26Иенаправилотеднакръввсичкичовешкинароди,
задаживеятпоцялотолиценаземята,иеопределил
предварителноопределенитевременаиграницитена
тяхнотообитаване;
27ЗадапотърсятГоспода,акоможедаГопочувстват
инамерят,макариданеедалечотвсекиотнас:
28ЗащотовНегоживеем,движимсеисъществуваме;
кактосаказалинякоиотвашитесобственипоети,
защотоиниесменеговопотомство.
29ТъйкатосмепотомствонаБога,небивадамислим,
чеБожествотоекатозлато,илисребро,иликамък,
издълбанчрезизкуствоичовешказамисъл.
30ИнавременатанатованевежествоБогнамигна;но
сегазаповядванавсичкихоранавсякъдедасепокаят:
31Понежееопределилден,вкойтощесъдисвета
справедливочрезчовека,коготоеопределил;закоето
Тойдадеуверениенавсичкичовеци,катоГовъзкреси
отмъртвите.
32Икогаточухазавъзкресениетонамъртвите,еднисе
присмиваха,адругиказваха:Пакщетеизслушамеза
това.
33Итъй,Павелсеотделиотсредтях.
34Нонякоимъжесепривързахакъмнегоиповярваха:
средтяхбешеДионисийАреопагитътиеднаженана
имеДамарисидругистях.
ГЛАВА18
1СледтезинещаПавелнапуснаАтинаидойдев
Коринт;
2ИнамериединевреиннаимеАкила,роденвПонт,
наскородошълотИталия,сженасиПрискила;(защото
Клавдийбешезаповядалнавсичкиевреиданапуснат
Рим:)идойдепритях.
3Итъйкатотойбешеотсъщиязанаят,тойостанас
тяхиработеше;защотопозанятиетебяхамайсторина
палатки.
4Иразисквашевсинагогатавсякасъботаи
убеждавашеюдеитеиелините.
5ИкогатоСилаиТимотейдойдохаотМакедония,
Павелбешеподтиснатвдухаисвидетелствашена
юдеите,чеИсусеХристос.
6Икогатотесепротивопоставихаибогохулстваха,
тойотърсидрехитесииимказа:Кръвтавидабъде
върхуглавитеви;Азсъмчист:отсеганататъкщеотида
приезичниците.
7Итойсиотидеоттамивлезевкъщатанаединчовек,
наимеЮст,койтосепокланяшенаБога,чиятокъща
стигашедосинагогата.
8ИКрисп,началникътнасинагогата,повярвав
Господасцелиясидом;имногооткоринтяните,които
слушаха,повярвахаисекръстиха.
9ТогаваГосподказанаПавелпрезнощтавъввидение:
Небойсе,ноговориинемълчи.
10ЗащотоАзсъмстебиникойнямадасенахвърли
върхутеб,задатенарани;защотоимаммногохорав
тозиград.
11Итойостанатамгодинаишестмесеца,катоги
поучавашенаБожиетослово.
12ИкогатоГалионбешенаместникнаАхая,юдеите
единодушносеразбунтувахапротивПавелиго
доведоханасъдийскияпрестол,
13Казвайки:Тозичовекубеждавачовецитедасе
покланятнаБогапротивноназакона.
14ИкогатоПавелвечебешенапътдаотвориустата
си,Галионказанаюдеите,Акобешевъпросна
погрешностилизлапохотливост,о,вие,юдеи,разумът
битрябвалодавитърпя:
15Ноакоставадумазадумииимена,изавашиязакон,
внимавайте;защотоазнямадабъдасъдияпотакива
въпроси.
16Итойгиизгониотсъдийскотомясто.
17ТогававсичкигърцихванахаСостен,началникана
синагогата,игобихапредсъдийскотомясто.АГалио
негоинтересувашенитоеднооттезинеща.
18СледтоваПавелостанатамощеизвестновреме,
следкоетосесбогувасбратятаиотплаваоттамза
Сирия,иснегоПрискилаиАкила;катосиострига
главатавКенхрея,защотоимашеобет.
19ИтойдойдевЕфесигиоставитам,асамияттой
влезевсинагогатаиразисквашесюдеите.
20Когатогопомолихадаостанепо-дългопритях,той
несесъгласи;
21Носесбогувастях,катоказа:Непременнотрябва
дапразнувамтозипразник,койтоидвавЕрусалим;но
щесевърнаотновопривас,акоБогпожелае.Итой
отплаваотЕфес.
22ИкатослезевКесария,възкачисеипоздрави
църквата,слезевАнтиохия.
23Иследкатопрекараизвестновреметам,тойси
отидеиобиколипоследователноцялатастранаГалатия
иФригия,катоукрепвашевсичкитеученици.
24ИединюдеиннаимеАполос,роденвАлександрия,
човеккрасноречивисиленвписанията,дойдевЕфес.
25ТозичовекбешенаставенвГосподнияпът;икато
бешепламенендухом,тойговорешеипоучаваше
усърдноГосподнитенеща,катознаешесамо
кръщениетонаЙоан.
26Итойзапочнадаговорисмеловсинагогата;когато
АкилаиПрискилагочуха,теговзехаприсебесииму
обяснихаБожияпътпо-съвършено.
27ИкогатотойбешеготовдапреминевАхая,братята
писаха,катоувещавахаученицитедагоприемат;които,
когатотойдойде,импомогнахамного,коитобяха
повярваличрезблагодатта:
28Защототойсилноубедиюдеите,итопублично,
катопоказачрезписанията,чеИсусеХристос.
94

97. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
ГЛАВА19
1Истанатака,чедокатоАполосбешевКоринт,Павел,
катопреминапрезгорнитебрегове,стигнадоЕфеси
катонамеринякоиученици,
2Тойимказа:ПриехтелиСветияДух,следкато
повярвахте?Итемуказаха:Доринесмечулидалиима
СвятДух.
3Итойимказа:Вкаквотогавасекръстихте?Ате
казаха:ДоЙоановотокръщение.
4ТогаваПавелказа:Йоаннаистинакръщавашес
кръщениетонапокаяние,катоказвашенахората,че
трябвадаповярватвОнзи,Койтощедойдеследнего,
тоествХристосИсус.
5Каточухатова,тесекръстихавиметонаГоспод
Исус.
6ИкогатоПавелположиръцевърхутях,СветиятДух
слезевърхутях;итеговорехаезициипророкуваха.
7Ивсичкимъжебяхаоколодванадесет.
8Итойвлезевсинагогатаиговорисмелов
продължениенатримесеца,каторазисквашеи
убеждавашенещатаотносноБожиетоцарство.
9Нокогатонякоисезакоравихаинеповярваха,но
злословехазатозипътпредмножеството,тойсе
оттеглиоттяхиразделиучениците,каторазискваше
всекиденвучилищетонанякойсиТиран.
10Итовапродълживпродължениенадвегодини;така
чевсички,коитоживеехавАзия,июдеи,игърци,чуха
словотонаГосподаИсуса.
11ИБогизвършиспециалничудесачрезръцетена
Павел:
12Такачеоттялотомубяхадонесенинаболните
кърпиилипрестилкииболеститесеоттеглихаоттяхи
злитедуховеизлязохаоттях.
13Тогаванякоиотскитницитеюдеи,заклинатели,се
наехадапризоваватнадонези,коитоимахазлидухове,
иметонаГосподИсус,катоказаха:Заклевамевив
Исус,КоготоПавелпроповядва.
14ИимашеседемсинананякойсиСкева,юдеини
началникнасвещениците,коитонаправихатова.
15Излиятдухвотговорказа:Исуспознавам,иПавел
познавам;нокойсити?
16Ичовекът,вкоготобешезлиятдух,скочивърхутях
игипобеди,инадделянадтях,такачетеизбягахаот
оназикъщаголииранени.
17Итовабешеизвестнонавсичкиюдеиигърци,
коитосъщоживеехавЕфес;истрахобзевсичкитяхи
иметонаГосподИсуссепрославяше.
18Имнозинаповярвалидойдохаисеизповядаха,и
разкрихаделатаси.
19Многооттях,коитоизползвахастранниизкуства,
събрахакнигитесиигиизгорихапредвсичкихора;и
тепресметнахаценатаимиянамерихапетдесет
хилядисребърника.
20ТакамощноизраснаБожиетословоипобеди.
21Следкатотовасвърши,Павелрешивдуха,като
минепрезМакедонияиАхая,даотидевЕрусалим,
катоказа:Следкатосъмбилтам,трябвадавидяиРим.
22Итака,тойизпративМакедониядвамаотонези,
коитомуслужеха,ТимотейиЕраст;носамияттой
останавАзиязаединсезон.
23Ивсъщотовремесевдигнанемалъкшумоколо
тозипът.
24ЗащотоединчовекнаимеДимитрий,майсторна
сребро,койтоправешесребърнисветилищазаДиана,
донесенемалкапечалбаназанаятчиите;
25Тойгисвиказаедносработницитесъссъщото
занятиеиказа:Господа,виезнаете,честозизанаят
имаменашетобогатство.
26Освентовавиждатеичувате,ченесамовЕфес,но
почтивцялаАзиятозиПавелеубедилиотвърнал
многохора,казвайки,ченесабоговеонези,коитоса
направенисръце;
27Такаченесамотозинашзанаятевопасностда
бъдеунищожен;носъщотака,чехрамътнавеликата
богиняДианатрябвадабъдепрезрянинейното
великолепиетрябвадабъдеунищожено,накоетосе
покланяцялаАзияицелиятсвят.
28Икаточухатезидуми,тесеизпълнихасгняви
извикаха,казвайки:ВеликаеДианаотЕфес.
29Ицелиятградсеизпълнисобъркване;икато
хванахаГайиАристарх,мъжеотМакедония,спътници
наПавелвпътуването,тесевтурнахаединодушнокъм
театъра.
30ИкогатоПавелискашедавлезепринарода,
ученицитенегооставиха.
31ИнякоиотпървенцитенаАзия,коитобяханегови
приятели,изпратихадонего,катогопомолихадане
влизавтеатъра.
32Затоваеднивикахаедно,адругидруго;защото
събраниетобешеобъркано;ипо-голяматачастне
знаехазащосасесъбрали.
33ИтеизмъкнахаАлександъротмножеството,като
юдеитегоиздигнаханапред.ИАлександърмахнас
ръкаиискашедасезащитипреднарода.
34Нокогаторазбраха,чееюдеин,всичкивединглас
околодвачасаизвикаха:ВеликаеДианаотЕфес.
35Икогатоградскиятчиновникуспокоихората,той
каза:МъжеотЕфес,койчовекнезнаекакградътна
ЕфессепокланянавеликатабогиняДианаина
изображението,падналоотЮпитер?
36Итъйкатовиждате,четезинещанемогатдасе
опровергаят,виетрябвадазамълчитеиданеправите
нищоприбързано.
37Защотовиедоведохтетуктезимъже,коитонеса
нитокрадцинацъркви,нитохулителинавашата
богиня.
38Следователно,акоДеметрийизанаятчиите,коитоса
снего,иматделосрещунякойчовек,законътеоткрит
иимазаместници:некатесеобвиняватединдруг.
39Ноакопитатенещоотноснодругинеща,тощебъде
решеновзаконносъбрание.
40Защотониесмевопасностдабъдемоспорвани
зарадиднешнияшум,тъйкатонямапричина,чрез
коятодададемсметказатовасъбиране.
41Икатоказатова,тойразпуснасъбранието.
ГЛАВА20
1Иследкатобунтътутихна,Павелповикаучениците,
прегърнагииотиде,задаотидевМакедония.
2Иследкатопреминапрезонезиместаиги
увещавашемного,тойдойдевГърция,
95

98. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
3Иостанатамтримесеца.Икогатоюдеитегозачакаха,
когатосеканешедаотплавазаСирия,той
възнамерявашедасевърнепрезМакедония.
4ИтамгопридруживАзияСопатеротБерия;иот
солунцитеАристархиСекунд;иГайотДербия,и
Тимотей;иотАзия,ТихикиТрофим.
5Тези,коитоотидоха,ничакахавТроада.
6ИниеотплавахмеотФилиписледднитена
безкваснитехлябовеистигнахмепритяхвТроадаза
петдни;къдетопрестояхмеседемдни.
7Ивпървияденотседмицата,когатоученицитесе
събрахадаразчупятхляба,Павелимпроповядва,готов
датръгненадругияден;ипродължиречтасидо
полунощ.
8Иимашемногосветлинивгорнатастая,къдетобяха
събрани.
9Иседешенаединпрозорецединмладмъжнаиме
Евтих,койтобешепотъналвдълбоксън;идокато
Павелпроповядвашедълго,тойпотънавсън,паднаот
третототаванскопомещениеибешевзетмъртъв.
10ИПавелслезе,паднавърхунегоикатогопрегърна,
каза:Несебезпокойте;защотоживотътмуевнего.
11Итака,когатосевърнаотновоиразчупихляб,ядеи
говоридълго,доридозори,тойсиотиде.
12Идоведохамладежаживинемалкосеутешиха.
13Иниеотидохмепредитованакорабаиотплавахме
заАсос,катовъзнамерявахметамдавземемПавел;
защототойтакабешенаредил,възнамерявайкида
отидепеша.
14ИкогатосесрещнаснасвАсос,ниегоприбрахмеи
дойдохмевМитилена.
15Иниеотплавахмеоттаминаследващияден
стигнахмесрещуХиос;инаследващияден
пристигнахмевСамосиостанахмевТрогилиум;ина
следващияденстигнахмедоМилет.
16ЗащотоПавелбешерешилдаотплавапрезЕфес,
защотонямашедапрекарвавреметосивАзия;защото
бързаше,акобешевъзможно,дабъдевЕрусалимв
денянаПетдесетница.
17ИотМилеттойизпративЕфесиповика
презвитеритенацърквата.
18Икогатодойдохапринего,тойимказа:Виезнаете,
отпървияден,когатодойдохвАзия,покакъвначин
бяхсваспрезвсичкивремена,
19СлужанаГосподаспълносмирениеисмногосълзи
иизкушения,коитомесполетяхаотюдейскатазасада,
20Икакнескрихнищо,коетобешеполезнозавас,но
випоказахивинаучихпубличноиоткъщанакъща,
21Катосвидетелствувакактонаюдеите,такаина
елините,покаяниепредБогаивяравнашияГоспод
ИсусХристос.
22Исега,ето,отивамвързанвдухасивЕрусалим,без
дазнамнещата,коитощемесполетяттам:
23ОсвенчеСветиятДухсвидетелствавъввсекиград,
казвайки,чемеочакватоковиистрадания.
24Нонитоеднооттезинещанеметрогва,нито
смятамживотасизаскъп,задамогадазавършапътя
сисрадостислужението,коетополучихотГоспод
Исус,дасвидетелствамблаговестиетонаБожията
благодат.
25Исега,ето,знам,чевсичкивие,средкоитосъм
ходил,проповядвайкиБожиетоцарство,нямада
видитеповечелицетоми.
26Затовавивземамдазапишететозиден,чесъмчист
откръвтанавсичкихора.
27ЗащотоазнесеотказахдавиизявяцялатаБожия
воля.
28Затовавнимавайтезасебесиизацялотостадо,над
коетоСветиятДухвиепоставилнадзорници,зада
пасетецъркватанаБога,коятоТойпридобисъс
собственатаСикръв.
29Защотознаятова,чеследмоетозаминаванеще
влязатмеждуваслютивълци,коитонямадащадят
стадото.
30Иотсамитевасщесеиздигнатчовеци,коитоще
говорятизвратенинеща,задаувлекатученицитеслед
себеси.
31Затовабдетеипомнете,чевпродължениенатри
годининепрестанахдапредупреждавамвсекиедин
денинощсъссълзи.
32Исега,братя,препоръчвамвинаБогаинасловото
наНеговатаблагодат,коетоможедавиизградиидави
даденаследствомеждувсичкиосветени.
33Несъмпожелалничиесребро,илизлато,или
облекло.
34Да,виесамизнаете,четезиръцепослужихаза
моитенуждиизатези,коитобяхасмен.
35Показахвивсичко,как,катосетрудитетака,трябва
даподкрепятеслабитеидапомнитедумитенаГоспод
Исус,кактойказа:По-блаженоедадаваш,отколкото
даполучаваш.
36Икатоказатова,тойколеничиисепомолисвсички
тях.
37Ивсичкиплакахасилно,паднаханавратанаПавел
игоцелуваха,
38Скърбейкинай-вечезадумите,коитоизговори,че
нямадавидятповечелицетоМу.Итегопридружиха
докораба.
ГЛАВА21
1Истанатака,чеследкатобяхмеотстранениоттяхи
бяхметръгнали,стигнахмесправкурсдоКусина
следващиядендоРодос,аоттамдоПатара:
2Икатонамерихмекораб,койтоплавашезаФиникия,
качихмесеиотпътувахме.
3Сега,когатооткрихмеКипър,оставихмегоотлявои
отплавахмезаСирия,иакостирахмевТир;защототам
корабъттрябвашедаразтоваритовараси.
4Икатонамерихмеученици,престояхметамседем
дни;теказаханаПавелчрезДухаданеотивав
Ерусалим.
5Икатосвършихметезидни,тръгнахмеитръгнахме;
итевсичкиниизведохапопътянисжениидеца,
докатоизлязохмеотграда;иниеколеничихменабрега
исепомолихме.
6Икогатосеразделихмеединсдруг,качихмесена
кораба;итесевърнахаотновоудома.
7ИкогатозавършихмепътясиотТир,стигнахмедо
Птолемаида,поздравихмебратятаиостанахмепритях
единден.
96

99. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
8Инаследващияденние,коитобяхмеотобществото
наПавел,тръгнахмеистигнахмевКесария;ивлязохме
вкъщатанаевангелистаФилип,койтобешеединот
седемте;иживеешепринего.
9Исъщиятчовекимашечетиридъщеридевици,които
пророкуваха.
10Икатопрестояхметаммногодни,дойдеотЮдея
единпророкнаимеАгаб.
11Икогатотойдойдепринас,тойвзепоясанаПавел,
вързаръцетеикракатасииказа:ТакаказваСветият
Дух:ТакаюдеитевЕрусалимщевържатчовека,който
притежаватозипояс,ищегопредадатнаръцетена
езичниците.
12Икаточухметезинеща,иние,ионезиотонова
мястогопомолихмеданесеизкачвавЕрусалим.
13ТогаваПавелотговори:Каквоозначавадаплачетеи
даразбиетесърцетоми?защотосъмготовнесамода
бъдавързан,ноидаумравЕрусалимзаиметона
ГосподИсус.
14Ипонеженесеубеди,ниемлъкнахме,катоказахме:
ДабъдеволятаГосподня!
15Иследтезидниниевзехмеколесницитесиисе
изкачихмевЕрусалим.
16СнасотидохаинякоиотученицитеотКесарияи
доведохасъссебесиединМнасонотКипър,стар
ученик,прикогототрябвашедаотседнем.
17ИкогатостигнахмевЙерусалим,братятаниприеха
срадост.
18ИнаследващияденПавелвлезеснасприЯков;и
всичкистарейшиниприсъстваха.
19Икатогипоздрави,тойизложипо-специалнокакво
еизвършилБогмеждуезичницитечрезнеговото
служение.
20Икаточухатова,тепрославихаГосподаиМу
казаха:Виждашли,брате,колкохилядиюдеиима
повярвали;ивсичкисаревностниназакона:
21Итесауведоменизатеб,четиучишвсичкиюдеи,
коитосамеждуезичниците,даизоставятМойсей,като
казваш,ченетрябвадаобрязватдецатаси,нитода
ходятспоредобичаите.
22Каквоетова?трябвадасесъберемножеството,
защотощечуят,чесидошъл.
23Итъй,направитова,коетотиказваме:Имаме
четиримамъже,коитоиматобет;
24Вземигиисеочистистях,ибъдинаказанстях,за
дамогатдаобръснатглавитеси;ивсичкидазнаят,че
тезинеща,закоитосабилиинформиранизатеб,са
нищо;ноитисамиятдаходишвредидаспазваш
закона.
25Щосеотнасядовярващитеезичници,ниеписахмеи
заключихме,четенеспазваттакованещо,освенчесе
пазятотнеща,принесенинаидоли,иоткръв,иот
удушено,иотблудство.
26ТогаваПавелвземъжетеинаследващияден,като
сеочистистях,влезевхрама,задаознаменува
завършванетонаднитенаочистване,докатосепринесе
приносзавсекиединоттях.
27Икогатоседемтеднипочтиизтекоха,юдеитеот
Азия,катоГовидяхавхрама,разбудихацелиянароди
сложихаръценаНего,
28Викайки,мъжеотИзраел,помогнете:Товае
човекът,койтоучивсичкихоранавсякъдепротив
народа,законаитовамясто;освентовавъведеигърци
вхрамаиосквернитовасвятомясто.
29(Защотопредитовабяхавиделиснеговграда
ефесецаТрофим,закоготопредполагаха,чеПавелгое
въвелвхрама.)
30Ицелиятградсеразвълнуваинародътсестече;те
хванахаПавелигоизвлякохавънотхрама;иведнага
вратитебяхазатворени.
31Икогатосеканехадагоубият,доглавния
военачалникнаотрядастигнавест,чецелиятЕрусалим
еразбунен.
32Тойведнагавзевойнициистотнициисеспуснакъм
тях;икатовидяхахилядникаивойниците,престанаха
дабиятПавел.
33Тогавахилядникътсеприближи,хванагои
заповядадаговържатсдвевериги;ипоискакойетой
икаквоенаправил.
34Иеднивикахаедно,другидруго,средмножеството;
икогатотойнеможешедаузнаесигурносттаза
вълнението,тойзаповядадагоотнесатвзамъка.
35Икогатодойденастълбите,станатака,четойбеше
понесенотвойницитезарадинасилиетонанарода.
36Защотомножествотонародгоследвашеивикаше:
Махниго!
37ИкогатоПавелтрябвашедабъдевъведенвзамъка,
тойказанахилядника:Могалидаговорястеб?Кой
каза:можешлидаговоришгръцки?
38Несилитионзиегиптянин,койтопредитезидни
вдигнаразмирицииизведевпустинятачетирихиляди
мъже,коитобяхаубийци?
39НоПавелказа:Азсъмчовек,койтоеевреинотТарс,
градвКиликия,гражданиннанеобикновенград;и
моляте,позволимидаговорянанарода.
40Икогатомудадеразрешение,Павелзастанана
стълбитеипомахасръкананарода.Икогатонастъпи
голяматишина,тойимпроговоринаеврейскиезик,
казвайки:
ГЛАВА22
1Мъже,братяибащи,чуйтемоятазащита,коятоправя
сегапредвас.
2(Икаточуха,чеимговоринаеврейскиезик,
замълчахаощеповече;итойказа:)
3Азнаистинасъмчовек,койтоеевреин,роденвТарс,
градвКиликия,ноотгледанвтозиградвнозетена
Гамалиилинаученспоредсъвършенияначинназакона
набащите,ибяхревностенкъмБоже,какъвтосте
всичкивиеднес.
4Ипреследвахтозипътдосмърт,катовръзвахи
предавахвзатвораимъже,ижени.
5Кактомисвидетелстваипървосвещеникът,ицялото
състояниенастарейшините;откоитосъщополучих
писмадобратятаиотидохвДамаск,задазаведаонези,
коитобяхатамвързани,вЕрусалим,задабъдат
наказани.
6Истанатака,чедокатопътувахисеприближавахдо
Дамаскоколообяд,внезапноотнебетомеблесна
голямасветлина.
7Ипаднахназемятаичухглас,койтомиказваше:
Савле,Савле,защомегониш?
97

100. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
8Иазотговорих:Койсити,Господи?Итоймиказа:
АзсъмИсусотНазарет,когототигониш.
9Ионези,коитобяхасмене,наистинавидяха
светлинатаисеуплашиха;нонечухагласанаТози,
койтомиговореше.
10Иказах:Какводаправя,Господи?ИГосподмиказа:
СтанииидивДамаск;итамщетибъдеказаноза
всичко,коетотиеопределеноданаправиш.
11Икогатонеможехдавиждампорадиславатана
тазисветлина,водензаръкаотонези,коитобяхасмен,
дойдохвДамаск.
12ИнякойсиАнания,благочестивчовекспоред
закона,сдоброизвестиеотвсичкитеюдеи,които
живеехатам,
13Дойдепримен,застанаимиказа:БратеСавле,
прогледай!Ивсъщиячасгопогледнах.
14Итойказа:Богнабащитенитеизбра,задапознаеш
волятаМуидавидишПраведния,идачуешгласана
устатаМу.
15Защототищемубъдешсвидетелпредвсичкихора
затова,коетосивидяличул.
16Исегазащосебавиш?станиисекръсти,иизмий
греховетеси,катопризовешиметоГосподне.
17Истанатака,чекогатосевърнахвЕрусалим,дори
докатосемолехвхрама,бяхвтранс;
18Иговидяхдамиказва:Побързайиизлезбързоот
Ерусалим,защотонямадаприематтвоето
свидетелствозамен.
19Иказах:Господи,тезнаят,чезатваряхибиехвъв
всякасинагогаонези,коитовярвахавТебе;
20ИкогатосепролякръвтанатвоямъченикСтефан,
азсъщостояхисесъгласихснеговатасмърт,ипазих
дрехитенаонези,коитогоубиха.
21Итоймиказа:Тръгниси,защотощетеизпратя
далечеприезичниците.
22Итегоизслушахапритазидумаиследтова
издигнахагласоветесииказаха:Махнитакъвчовекот
земята,защотонееподходящодаживее.
23Икогатотеизвикахаизахвърлихадрехитеси,и
хвърлихапрахвъввъздуха,
24Главнияткапитанзаповядадаговъведатвзамъкаи
заповядадабъдепрегледанчрезбичуване;задаможе
даразберезащотевикахатакасрещунего.
25Икогатоговързахасремъци,Павелказана
стотника,койтостоешенаоколо:Позволеноливиеда
бичуватеримлянин,итонеосъден?
26Когатостотникътчутова,отидеиказанахилядника,
катоказа:Внимавайкаквоправиш,защототозичовеке
римлянин.
27Тогавахилядникътдойдеимуказа:Кажими,ти
римлянинлиси?Тойказа,да.
28Ихилядникътотговори:Сголямасумаполучихтази
свобода.ИПолказа:Ноазбяхроденсвободен.
29Тогававеднагаситръгнахаотнегоонези,които
трябвашедагоизпитат;ихилядникътсъщосеуплаши,
следкаторазбра,чееримлянин,изащотогобеше
вързал.
30Надругияден,понежещешедазнаесъссигурност
защоеобвиненотюдеите,тойгоосвободиотоковите
муизаповяданапървосвещеницитеинацелияим
съветдасеявят,идоведеПавелдолуигопоставипред
тях.
ГЛАВА23
1ИПавел,катосевгледавсинедриона,каза:Братя,
живяхсчистасъвестпредБогадотозиден.
2ИпървосвещеникътАнаниязаповяданаонези,които
стояхадонего,дагоударятпоустата.
3ТогаваПавелмурече:Богщетепорази,стено
варосана,защотоседишдамесъдишпозакона,а
противзаконазаповядвашдамебият?
4Ионези,коитостояханаоколо,казаха:Тихулишли
Божияпървосвещеник?
5ТогаваПавелказа:Незнаех,братя,четойбеше
първосвещеник;защотоеписано:Незлослови
началниканасвоянарод.
6НокогатоПавелразбра,чееднатачастсасадукеи,а
другатафарисеи,тойизвикавсинедриона:Братя,аз
съмфарисей,синнафарисей;занадеждатаиза
възкресениетонамъртвитесъмпризованподвъпрос.
7Икатоказатова,възникнараздормеждуфарисеитеи
садукеитеимножествотосераздели.
8Защотосадукеитеказват,ченямавъзкресение,нито
ангел,нитодух;афарисеитеизповядватидвете.
9Исенадигнаголямвик;икнижниците,коитобяхаот
фарисеите,станахаисекараха,казвайки:Ненамираме
зловтозичовек;ноакодухилиангелмуеговорил,
неканесеборимснегоБог.
10Икогатонастанаголямраздор,хилядникът,
опасявайкиседанебиПавелдабъдеразкъсаноттях,
заповяданавойницитедаслязатидаговзематнасила
измеждутяхидаговъведатвзамъка.
11ИпрезследващатанощГосподзастанадонегои
каза:Дерзай,Павле;защотокактосисвидетелствалза
МеневЕрусалим,такатрябвадасвидетелствашив
Рим.
12Икогатосеразсъмна,някоиотюдеитесесъбрахаи
сезаклеха,катоказаха,ченямадаядатнитодапият,
докатонеубиятПавел.
13Итебяхаповечеотчетиридесет,коитонаправиха
тозизаговор.
14Итедойдохаприглавнитесвещениции
старейшинитеиказаха:Ниесезаклехмеподголяма
клетваданеядемнищо,докатонеубиемПавел.
15Сега,прочее,виесъссъветакажетенаглавния
хилядник,четойгодоведедолупривасутре,сякашще
разпитатенещопо-подробноотноснонего:иние,или
когатотойсеприближи,смеготовидагоубием.
16ИкогатосинътнасестратанаПавелчузатяхната
засада,тойотидеивлезевзамъкаиказанаПавел.
17ТогаваПавелповикаединотстотницитеиказа:
Заведететозимладежприхилядника,защотоимадаму
каженещо.
18Итака,тойговзеигозаведеприхилядникаиказа:
затворникътПавелмеповикаприсебесиимепомоли
дадоведапритебтозимладеж,койтоимадатикаже
нещо.
19Тогавахилядникътгохваназаръка,отидеснего
насамеигопопита:Каквоимашдамикажеш?
20Итойказа:Юдеитесеспоразумяхадапоискатот
тебдадоведешПавелутревсинедриона,каточели
бихагоразпиталипо-подробно.
21Нотинеимсеподдавай,защотогопричакватоттях
повечеотчетиридесетмъже,коитосасеобвързалис
98

101. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
клетва,ченямадаядат,нитодапият,докатонего
убият;исегасаготови,търсяобещаниеоттеб.
22Тогавахилядникътпуснамладежадасивървииму
заповяда:Внимавай,неказвайнаникого,чесими
показалтезинеща.
23Итойизвикаприсебесидвамастотници,катоказа:
ПригответедвеставойницидаотидатвКесария,и
седемдесетконници,идвестакопиеносцивтретиячас
презнощта;
24Иосигуретеимживотни,задамогатдакачатПавел
идагозаведатздравприуправителяФеликс.
25Итойнаписаписмопотозиначин:
26КлавдийЛисийизпращапоздравдопревъзходния
управителФеликс.
27Тозичовекбешехванатотюдеитеитрябвашеда
бъдеубитоттях;тогавадойдохсвойскаигоспасих,
каторазбрах,чееримлянин.
28Икогатоискахдаузнаяпричината,порадикоятого
обвиниха,азгоизведохвсъветаим:
29Коготовидях,чееобвиненповъпросинатехния
закон,нонямашенищо,достойнозасмъртилиокови.
30Икогатомибешеказанокакюдеитесазасадили
човека,азизпратихведнагапритебизаповядахина
обвинителитемудакажатпредтебкаквоиматпротив
него.Сбогом.
31Тогававойниците,кактоимбешезаповядано,взеха
ПавелигозаведохапрезнощтавАнтипатрида.
32Наследващиядентеоставихаконницитедаотидат
снегоисевърнахавзамъка:
33Те,катодойдохавКесарияипредадохаписмотона
управителя,представихаиПавелпреднего.
34Икатопрочетеписмото,управителятпопитаоткоя
областе.Икогаторазбра,чееотКиликия;
35Щетеизслушам,казатой,когатодойдатитвоите
обвинители.Изаповядадагодържатвсъдебнатазала
наИрод.
ГЛАВА24
1ИследпетднипървосвещеникътАнанияслезесъс
старейшинитеисединораторнаимеТертул,който
съобщинауправителясрещуПавел.
2Икогатотойбешеизвикан,Тертулзапочнадаго
обвинява,казвайки:Виждайки,чечрезтебсерадваме
наголямоспокойствиеичемногодостойниделаса
извършенинатозинародчрезтвоетопровидение,
3Ниегоприемамевинагиинавсякъде,благородни
Феликс,сцялатасиблагодарност.
4Въпрекитова,заданебъдаповечедосадензавас,
молявиседаничуетеняколкодумизавашето
милосърдие.
5Защотооткрихме,четозичовекечумаибунтовник
средвсичкиевреипоцелиясвят,иводачнасектатана
назаряните:
6Койтосъщоотидедаосквернихрама,коготоние
хванахмеищяхмедасъдимспореднашиязакон.
7НохилядникътЛисийдойдесрещунасисголямо
насилиегограбнаотръцетени,
8Заповядвайкинасвоитеобвинителидадойдатпри
теб;катогиизследваш,можешдаразберешвсички
тезинеща,вкоитогообвиняваме.
9Июдеитесъщосесъгласиха,катоказаха,четовае
така.
10ТогаваПавел,следкатоуправителятмудадезнакда
говори,отговори:Доколкотознам,четисибилдълги
годинисъдиянатозинарод,азпо-охотноотговарямза
себеси:
11Защото,задаразбереш,чеимаощесамодванадесет
дни,откактосеизкачихвЕрусалимзапоклонение.
12Инеменамериханитовхрамадаспоряснякого,
нитоданадигамнарода,нитовсинагогите,нитов
града;
13Нитомогатдадокажатнещата,вкоитосегаме
обвиняват.
14Нотоватипризнавам,чеспоредпътя,койтоте
наричатерес,такасепокланямнаБоганамоитебащи,
катовярвамнавсичко,коетоенаписановзаконаив
пророците:
15ИсенадявайтенаБога,коетоитедопускат,чеще
имавъзкресениенамъртвите,кактонаправедните,
такаинанеправедните.
16Ивтовасестараядаимамвинагичистасъвестпред
Богаипредхората.
17Сегаследмногогодинидойдохдадонеса
милостинянамоянародиприноси.
18ТогаванякоиюдеиотАзияменамерихаочистенв
храма,нитосмножество,нитосшум.
19Коитотрябвашедасатукпредитебидавъзразят,
акоимаханещопротивмен.
20Илинекасъщитетезитуккажат,акосанамерили
нещозловмен,докатостояхпредсинедриона,
21Сизключениенатозиединглас,койтоизвиках,
застаналсредтях,Докосвайкиседовъзкресениетона
мъртвите,виемеоспорватеднес.
22ИкогатоФеликсчутезинеща,катоимашепо-
съвършенознаниезатозипът,тойгиотложииказа:
КогатохилядникътЛисийслезе,щеузнаядокрайза
вашиявъпрос.
23ИтойзаповяданаединстотникдапазиПавелида
гоостависвободен,иданезабранявананикогоот
своитепознатидаслужиилидаидвапринего.
24Иследняколкодни,когатоФеликсдойдесженаси
Друзила,коятобешеюдейка,тойизпратидаповикат
ПавелигоизслушазавяратавХристос.
25Идокаторазсъждавашезаправдата,въздържанието
ибъдещиясъд,Феликссеразтреперииотговори:
Вървисизатовавреме;когатоимамподходящсезон,
щетеповикам.
26Надявашесесъщо,чеПавелщемудадепари,зада
гоосвободи;затовапращашедаговикатпо-честои
разговаряшеснего.
27НоследдвегодиниПорцийФествлезевстаятана
Феликс;иФеликс,желаейкидадоставиудоволствиена
юдеите,оставиПавелвързан.
ГЛАВА25
1ИкогатоФестдойдевпровинцията,следтриднисе
изкачиотКесариявЙерусалим.
2Тогавапървосвещеникътиначалницитенаюдеитего
осведомихапротивПавелигомолеха,
3Иискашеблаговолениесрещунего,даизпратиза
неговЕрусалим,задагоубие.
99

102. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
4НоФестотговори,чеПавелтрябвадабъдезадържан
вКесарияичесамияттойскорощезаминетам.
5Итака,казатой,некаонезиотвас,коитомогат,да
слязатсменидаобвиняттозичовек,акоиманещо
нечестиевнего.
6Иследкатопрестоясредтяхповечеотдесетдни,той
слезевКесария;инаследващияден,катоседнана
съдийскиястол,заповядададоведатПавел.
7Икогатотойдойде,юдеите,коитослязохаот
Ерусалим,застанаханаоколоиотправихамногои
тежкиоплакваниясрещуПавел,коитонеможахада
докажат.
8Докатотойотговаряшезасебеси:Нитопротив
юдейскиязакон,нитопротивхрама,нитопротив
кесаря,несъмпрестъпилнищо.
9НоФест,катоискашедаугодинаюдеите,отговори
наПавеликаза:ИскашлидаотидешвЕрусалимитам
дабъдешсъдензатезинещапредмен?
10ТогаваПавелказа:Стоянакесаревиясъдийски
престол,къдетотрябвадабъдасъден;наюдеитенесъм
сторилнищолошо,кактотимногодобрезнаеш.
11Защото,акосъмпрестъпникилисъмизвършил
нещо,достойнозасмърт,отказвамданеумра;ноако
няманитоеднооттезинеща,вкоитотезиме
обвиняват,никойнеможедамепредаденатях.
ОбръщамсекъмЦезар.
12ТогаваФест,следкатосепосъветвасъссъвета,
отговори:ОбжалваллисидоЦезаря?прикесаряще
отидеш.
13ИследняколкодницарАгрипаиВереникадойдоха
вКесария,задапоздравятФест.
14Иследкатобяхатаммногодни,Фестсъобщи
делотонаПавелнацаря,катоказа:Имаединчовек,
оставенвробствоотФеликс;
15Закогото,когатобяхвЕрусалим,главните
свещеницииюдейскитестарейшинимисъобщиха,
катоискахадагоосъдят.
16Накоготоотговорих:Римлянитенеобичатда
предаваткойтоидаечовекнасмърт,предитози,
койтоеобвинен,дасеизправилицевлицес
обвинителитеидаимаправодаотговарязасебеси
относнопрестъплението,повдигнатосрещунего.
17Затова,когатодойдохатук,безникаквозабавянена
следващияденседнахнасъдийскиястолизаповядах
даизведатчовека.
18Срещукогото,когатосеизправихаобвинителите,те
неповдигнахаобвинениевтакиванеща,както
предполагах:
19Ноимаханякоивъпросисрещунегоотносно
тяхнотособственосуевериеиотносноединИсус,
койтобешемъртъв,закоготоПавелпотвърди,чеежив.
20Ипонежесесъмнявахвтакъвначиннавъпроси,аз
гопопитахдалибиискалдаотидевЙерусалимитам
дабъдесъденпотезивъпроси.
21НокогатоПавелпоискадабъдезапазенза
изслушванетонаАвгуст,аззаповядахдагодържат,
докатогоизпратяприЦезар.
22ТогаваАгрипаказанаФест,Азсъщобихизслушал
човекалично.Утре,казатой,щегочуеш.
23Инаследващияден,когатоАгрипаиВереника
дойдохасголямапищностибяхавлезливсъдебното
заседание,заедносхилядоначалницитеиглавните
мъженаграда,позаповеднаФестПавелбешеизведен.
24ИФестказа:ЦарюАгрипаивсичкимъже,които
присъстватетукснас,виевиждатетозичовек,за
коготоцялотомножествоюдеимиговорихакактов
Ерусалим,такаитук,викайки,ченетрябвадаживей
повече.
25Нокогатооткрих,ченееизвършилнищо,достойно
засмърт,ичесамияттойсееобърналкъмАвгуст,
решихдагоизпратя.
26Закоготонямамнищоопределенодапишанамоя
господар.Затовагоизведохпредвасиособенопред
вас,царюАгрипа,задамогаследпрегледаданапиша
нещо.
27Защотомисеструванеразумнодасеизпрати
затворник,бездасеподчертаятпрестъпленията,
наложенисрещунего.
ГЛАВА26
1ТогаваАгрипаказанаПавел:Позволенотиеда
говоришзасебеси.ТогаваПавелпротегнаръкаи
отговоризасебеси:
2Мисля,чесъмщастлив,царюАгрипа,защотоднес
щеотговарямзасебесипредтеботносновсичкинеща,
вкоитомеобвиняватевреите:
3Особенозащототепознавамкатоекспертповсички
обичаиивъпроси,коитосасредюдеите;затоватемоля
дамеизслушаштърпеливо.
4Моятначиннаживототмладосттами,койтобешев
началотосредсобственияминародвЕрусалим,
познаватвсичкиюдеи;
5Коитомепознавахаотсамотоначало,акобиха
свидетелствали,чеследнай-теснатасектананашата
религиясъмживялкатофарисей.
6Исегастояисъмсъдензанадеждатанаобещанието,
даденоотБогнанашитебащи:
7Докоетообещаниенашитедванадесетплемена,
незабавнослужейкинаБогденинощ,сенадяватда
постигнат.Зарадитазинадежда,царюАгрипа,ме
обвиняватюдеите.
8Защовисесмятазаневероятно,чеБогвъзкресява
мъртвите?
9Наистинасимислех,четрябвадавършамногонеща
противиметонаИсусотНазарет.
10КоетонаправихивЕрусалим;имнозинаот
светиитезатворихвтъмница,катополучихвластот
главнитесвещеници;икогатогиубиха,аздадохгласа
сипротивтях.
11Иазгинаказвахчестовъввсякасинагогаиги
принуждавахдабогохулстват;итъйкатобях
изключителноядосансрещутях,азгипреследвахдори
вчуждиградове.
12Затова,катоотидохвДамасксвластипоръчениеот
главнитесвещеници,
13Попладне,о,царю,видяхпопътясветлинаот
небето,надблясъканаслънцето,дагрееоколомени
онези,коитопътувахасмен.
14Икогатовсичкипаднахменаземята,чухглас,който
миговорешеиказвашенаеврейскиезик,Савле,Савле,
защомепреследваш?труднотиедариташсрещу
бодлите.
100

103. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
15Иказах:Койсити,Господи?Атойказа:Азсъм
Исус,когототигониш.
16Ностаниисеизправинакракатаси:защотоазтисе
явихстазицел,задатенаправяслужителисвидетел
кактонатезинеща,коитосивидял,такаинаонези
неща,вкоитощетисеявя;
17Избавяйкитеотнародаиотезичниците,прикоито
сегатеизпращам,
18Задаотвориочитеимидагиобърнеоттъмнината
къмсветлинатаиотвласттанаСатанакъмБога,зада
могатдаполучатпрощениенагреховетеинаследство
междуосветенитечрезвяра,коятоевМене.
19Порадикоето,о,царюАгрипа,азнебяхнепокорен
нанебеснотовидение:
20НопоказапървонатезиотДамаскивЕрусалим,и
повсичкикрайбрежиянаЮдея,аследтоваина
езичниците,четрябвадасепокаятидасеобърнаткъм
Богаидавършатдела,достойнизапокаяние.
21Порадитезипричиниюдеитемехванахавхрамаи
секанехадамеубият.
22Итака,следкатополучихпомощтаотБог,аз
продължавамдоденднешен,катосвидетелствамина
малки,инаголеми,катонеказвамнищодругоосвен
това,коетопророцитеиМойсейказаха,чещедойдат:
23чеХристострябвадастрадаичетойщебъде
първият,койтощевъзкръснеотмъртвитеищепокаже
светлинанахоратаинаезичниците.
24Идокатоговорешетовазасебеси,Фестказасъс
силенглас:Павле,тинесинасебеси;многотоучене
теправилуд.
25Нотойказа:Несъмлуд,благородниФесте;но
говоретедумитенаистинатаитрезвостта.
26Защотоцарятзнаезатезинеща,предкоготоиаз
говорясвободно;защотосъмубеден,ченищооттези
нещанеескритоотнего;защототованещонебеше
направеновъгъла.
27ЦарюАгрипа,вярвашлинапророците?Знам,че
вярваш.
28ТогаваАгрипаказанаПавел:Едвалинеме
убеждавашдабъдахристиянин.
29ИПавелказа:МолихсенаБоганесамоти,нои
всички,коитомеслушатднес,дабяхапочтиинапълно
такивакатомен,освентезивръзки.
30Икогатотойказатова,кралятстана,иуправителят,
иВереника,ионези,коитоседяхастях:
31Икатосеотдалечиха,разговаряхапомеждуси,
казвайки:Тозичовекнеправинищо,достойнозасмърт
илиокови.
32ТогаваАгрипаказанаФест:Тозичовекможешеда
бъдеосвободен,аконебешеобжалвалпредЦезар.
ГЛАВА27
1ИкогатобешерешенодаотплавамезаИталия,те
предадохаПавелинякоидругизатворницинаединна
имеЮлий,центурионотгрупатанаАвгуст.
2ИкатовлязохмевкорабнаАдрамитий,ние
потеглихме,задаплавамекрайбреговетенаАзия;
единАристарх,македонецотСолун,бешеснас.
3ИнаследващиядендокоснахмеСидон.ИЮлий
любезносеотнесекъмПавелимупозволидаотиде
приприятелитеси,задасеосвежи.
4Икатотръгнахмеоттам,плавахмеподКипър,защото
ветроветебяхапротивни.
5ИкатопреплувахмеморетоКиликияиПамфилия,
стигнахмедоМира,градЛикия.
6ИтамцентурионътнамерикоработАлександрия,
койтоплавашекъмИталия;итойнипоставитам.
7Иследкатоплавахмебавномногоднииедва
стигнахмесрещуКнид,вятърътненипонасяше,ние
плавахмеподКрит,срещуСалмоне;
8Икатогоподминасмъка,стигнадомясто,коетосе
наричаХубавипристанища;близодокойтобешеград
Ласея.
9Икогатоминамноговремеикогатоплаванетовече
бешеопасно,понежепостътбешевечеминал,Павелги
увещаваше,
10Иимказа:Господа,виждам,четовапътуванеще
бъдесболкаищетимного,несамонатовараикораба,
ноинаживотани.
11Въпрекитовастотникътповярваповеченакапитана
исобствениканакораба,отколкотонадумитенаПавел.
12Итъйкатопристанищетонебешеудобноза
зимуване,по-голяматачастоттяхпосъветвахасъщода
заминатоттам,акопонякакъвначинмогатдастигнат
доФиникияитамдапрезимуват;койтоеубежищена
Критисенамиранаюгозападисеверозапад.
13Икогатоюжниятвятързадухатихо,предполагайки,
чесапостигналицелтаси,тесеотклонихаоттами
отплавахаблизодоКрит.
14Нонеследдългосрещунегосенадигнабуренвятър,
нареченЕвроклидон.
15Икогатокорабътбешеуловенинеможешедаустои
навятъра,ниегооставихмедакара.
16Иминавайкиподединостров,койтосенарича
Клауда,имахмемногоработадастигнемслодката:
17Което,катоговдигнаха,използвахапомощни
средства,задаопасваткораба;и,страхувайкиседане
паднатвплаващитепясъци,разпънахаплатнаитака
бяхаотведени.
18Ипонежебяхмесилнотласканиотбуря,на
следващияденоблекчихакораба;
19Инатретияденизхвърлихмесъссобственитеси
ръцепринадлежноститенакораба.
20Икогатонитослънцето,нитозвездитесепоявиха
многодниинивръхлетянемалкабуря,тогававсяка
надежда,чещебъдемспасени,бешеотнета.
21НоследдълговъздържаниеПавелзастанасредтях
иказа:Господа,трябвашедамепослушатеидане
тръгватеотКритидаспечелитетазивредаизагуба.
22Исегавиувещавамдабъдетебодри,защотоникой
нямадазагинемеждувас,освенкораба.
23ЗащототазинощстоешедоменангелътнаБога,
чийтосъминакоготослужа,
24Небойсе,Павле!трябвадабъдешзаведенпред
Цезаря;и,ето,Богтидадевсички,коитоплаватстеб.
25Затова,господа,дерзайте,защотовярвамвБога,че
щебъдетака,кактомибешеказано.
26Въпрекитоватрябвадабъдемхвърленина
определеностров.
27Нокогатонастъпичетиринадесетатанощ,докато
бяхмекаранинагоре-надолувАдрия,околополунощ
корабницитесметнаха,чесеприближаватдонякаква
страна;
101

104. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
28Исондажи,игонамерихадвайсетсажена;икато
отидохамалкопо-нататък,сондирахапакиго
намерихапетнадесетсажена.
29Тогава,страхувайкиседанебидападнемвърху
скалите,техвърлихачетирикотвиоткърматаи
пожелахаденя.
30Икогатокорабоплавателитесеканехадаизбягатот
кораба,когатобяхапусналилодкатавморето,подцвят,
сякашбихахвърлиликотвиотпреднатачастнакораба,
31Павелказанастотникаинавойниците:Акотене
останатвкораба,неможетедасеспасите.
32Тогававойницитеотрязахавъжетатаналодкатаия
оставихадападне.
33Икогатоденятнаближаваше,Павелгипомоли
всичкидаядатмесо,катоказа:Днесе
четиринадесетиятден,откакточакатеипостите,безда
стеялинищо.
34Затовавимолядахапнетемалкомесо;защототовае
завашездраве;защотокосъмнямадападнеотглавата
наникойотвас.
35Икатоказатова,взехлябиблагодаринаБогапред
всичкитях;икатогоразчупи,започнадаяде.
36Тогававсичкисеразвеселихаихапнахасъщомалко
месо.
37Иниебяхмеобщовкорабадвесташестдесети
шестнадесетдуши.
38Икогатосенахраниха,теоблекчихакорабаи
изхвърлихажитотовморето.
39Икогатосеразсъмна,тенепознавахаземята,но
открихаизвестенпотоксбряг,вкойтовъзнамеряваха,
акобешевъзможно,дахвърляткораба.
40Икогатовдигнахакотвите,тесеотдадоханаморето
иразхлабихалентитенакормилото,вдигнахаглавното
платнонавятъраисеотправихакъмбрега.
41Икатопаднаханамясто,къдетосесрещахадве
морета,корабътзаседна;ипреднатачастсезалепи
здравоиостананеподвижна,нозаднатачастбеше
счупенаотсилатанавълните.
42Исъветътнавойницитебешедаубиятзатворниците,
заданебинякойоттяхдаизплуваидаизбяга.
43Ностотникът,койтожелаешедаспасиПавел,ги
възпряотнамерениетоим;изаповяданаонези,които
могатдаплуват,дасехвърлятпървивморетоида
стигнатдосушата:
44Аостаналите,еднинадъски,адругинасчупени
частиоткораба.Итакасеслучи,чевсичкиизбягаха
здравинасушата.
ГЛАВА28
1Икогатоизбягаха,тогаваразбраха,чеостровътсе
казваМелита.
2Иварваритепоказаханемалкамилосткъмнас,
защототезапалихаогъниниприехавсички,поради
сегашниядъждипорадистуда.
3ИкогатоПавелсъбрасноппръчкиигисложина
огъня,оттоплинатаизлезеусойницаисезакрепина
ръкатаму.
4Икогатоварваритевидяхаотровниязвярдависина
ръкатаму,теказахапомеждуси:Несъмненотози
човекеубиец,когото,въпрекичееизбягалотморето,
всепакотмъщениетонепозволявадаживее.
5Итойотърсизвяравогъняинепочувстваникаква
вреда.
6Обачетепогледнаха,когатотойтрябвашедасе
подуеиливнезапнодападнемъртъв;носледкатосе
вгледахадълговремеиневидяханикаквавреда,
променихамнениетосииказаха,четойебог.
7Всъщитекварталиимашевладениянаглавниячовек
наострова,чиетоимебешеПублий;койтониприеи
нинастанилюбезнотридни.
8Истанатака,чебащатанаПублийлежешеболенот
трескаикървавприлив;Павелвлезепринегоисе
помоли,положиръцевърхунегоигоизцели.
9Икогатотовастана,дойдохаидруги,коитоимаха
болестинаострова,ибяхаизцелени;
10Койтониудостоисмногопочести;икогатоси
тръгнахме,тенинатоварихаснеобходимитенеща.
11Иследтримесецаотпътувахмескорабна
Александрия,койтобешезимувалнаострова,чийто
знакбешеКасториПолукс.
12ИкатопристигнахмевСиракуза,престояхметам
тридни.
13ИоттамвзехмекомпасистигнахмедоРегий;ислед
единдензадухаюжниятвятъринаследващияден
стигнахмедоПутеоли:
14Къдетонамерихмебратяибяхмепомоленида
останемпритяхседемдни;итакаотидохмекъмРим.
15Иоттам,когатобратятачухазанас,дойдохадани
посрещнатдофоруманаАпийитритекръчми;когато
Павелгивидя,благодаринаБогаисеободри.
16ИкогатостигнахмевРим,стотникътпредаде
затворницитенаначалниканастражата;нонаПавел
бешепозволенодаживеесамсединвойник,койтого
пазеше.
17Истанатака,чеследтридниПавелсвика
началницитенаюдеитеикогатосесъбраха,имказа:
Братя,макарченесъмсторилнищопротивнародаили
обичаитенанашитебащи,нобяхпредадензатворник
отЙерусалимвръцетенаримляните.
18Които,катомебяхапрегледали,щяхадамепуснат,
защотонямашепричиназасмърттавмен.
19Нокогатоюдеитесепротивопоставиханатова,бях
принудендасеобърнакъмЦезаря;нечетрябвашеда
обвинямоятанацияв.
20Затовавиповиках,задавивидяидаговорясвас;
защотозарадинадеждатанаИзраилсъмвързанстази
верига.
21Итемуказаха:НитополучихмеписмаотЮдеяза
теб,нитонякойотбратята,коитодойдоха,неепоказал
иликазалнещолошозатеб.
22Нониеискамедачуемзаваскаквомислите;защото
относнотазисектазнаем,ченавсякъдесеговори
срещунея.
23Икогатомуопределихаден,мнозинадойдохапри
неговквартиратаму;накоитотойразяснявашеи
свидетелствашезаБожиетоцарство,катоги
убеждавашезаИсус,кактоотМойсеевиязакон,такаи
отпророците,отсутриндовечер.
24Инякоиповярваханаказаното,адругине
повярваха.
25Ипонеженебяхасъгласнипомеждуси,теси
отидоха,следкатоПавелбешеказаледнадума:Добре
102

105. ДЕЯНИЯНААПОСТОЛИТЕ
еговорилСветиятДухчрезпророкИсаиянанашите
бащи,
26катоказа:Идетепритозинародикажете:Сушище
чуете,нонямадаразберете;игледайкищегледате,и
нямадавидите;
27Защотосърцетонатозинародзагрубяиушитеим
нечуватиочитесизатвориха;заданевидятсочитеси
идачуятсушитеси,идаразбератсъссърцетоси,ида
сеобърнат,иАздагиизцеля.
28Итака,давибъдеизвестно,чеБожиетоспасениее
изпратенонаезичницитеитещегочуят.
29Икатоказатезидуми,юдеитесиотидохаиимаха
голямспорпомеждуси.
30ИПавелживяцелидвегодинивсобственатаси
наетакъщаиприемашевсички,коитовлизахапринего,
31ПроповядвайкиБожиетоцарствоипоучавайки
нещата,коитосеотнасятдоГосподИсусХристос,с
пълнаувереност,безникойдамузабранява.
103